Джаки Колинс
Грешниците (28)

28.

„Въртележка“ беше приключен.

Серафина и децата се бяха върнали в Лондон.

В голямата къща бяха само Чарли, Динди, Джордж и прислугата.

В гаража имаше нова бяла ламбоджини Муира^[1].

В кабинета бяха натрупани последни модели фотокамери, в някои неразпечатани кутии имаше „Лайки“ и „Ролфайфлекси“^[2].

Чарли беше подтиснат. Приключването на един филм винаги го оставяше странно меланхоличен и самотен. Трябваха му дни, понякога седмици, за да се оправи, да се освободи от персонажа, който играеше и отново да бъде той самият. За щастие ролята във „Въртележка“ не беше много сложна. Господин Всеки. Обикновен глупак, попаднал в необикновени ситуации. Чарли го беше пресъздал. Човекът от улицата беше едно от най-майсторските комични постижения. Всички в студиото се съгласиха, че това беше едно от най-добрите му изпълнения. Филмът беше обречен да бъде касов бум.

Анжела Картър също беше на ниво, но всички коментираха Динди. Тя се появи красива и привлекателна, Малкото момиченце, което беше изиграла за Чарли на първата им среща. Тя беше късметлия, че Маршъл й беше агент.

— Удивен съм — довери Марш на Кери. — Тя наистина изглежда добре на екрана. Дори жените я харесват. Сай я иска веднага за друг филм.

От Лас Вегас отношенията между Чарли и Динди се бяха обтегнали. В съвместния им живот враждебността прорязваше атмосферата като нож. Едно от най-честите хленчения на Динди беше за това как е могъл да я остави със семейство Алън, майка му и градинар!

— Ти можеш да се грижиш за себе си — беше казал Чарли, когато тя телефонира вбесена от Лас Вегас.

— Можеш да си заложиш задника, че мога и само ме гледай!

Сведения за нейната връзка с управителя на хотела пристигнаха заедно със Серафина и Натали.

— Беше отвратително и унизително — нареждаше Серафина. — Твоята съпруга, Чарли, съпругата на моя син, да ходи навсякъде с друг мъж.

Натали беше по-тактична.

— Мисля, че трябваше да ти кажа, Чарли, като на приятел. Знам, че е много млада, но тя на практика наистина имаше връзка с този третокласен тип с вид на гангстер.

Натали се взря в него съчувствено и разбиращо постави ръка върху неговата.

— Имаш нужда от по-зряла жена, Чарли, жена, която да те оцени.

— Права си, скъпа. Направих ужасна грешка — призна той.

Натали се усмихна. Скоро щеше да дойде и нейното време.

 

Тя с разочарование откри, че е бременна, скоро след това. Клей беше унищожил плановете й. Защо точно тя трябваше да бъде, за Бога, една от жените, на които хапчетата са погодили номер?

Клей беше радостен и отказа да й позволи да прави каквото и да било.

— Старият Макс Торп, задникът, беше прав — извика той — не си ли спомняш, че той ни каза на онова парти у Чарли, че ти отново ще прихванеш?

Като присви устни, Натали се замисли колко ще продължи това, кога ще свърши всичко и ще бъде отново във форма. Поне година. Ще чака ли Чарли толкова дълго?

Тя въздъхна. Какъв влудяващ поврат на съдбата! Точно когато Динди беше на път да изчезне.

* * *

Скоро след като се завърна в Лондон, Серафина се разболя.

Чарли не знаеше какво да прави.

— Зле ли е? — попита той приятеля й Арчи, който му телефонира.

— Доста е зле — отговори тъжно Арчи — днес я приеха в болницата. Пита за теб.

— Коя болница? Какъв е телефонът на лекаря й? В отделна стая ли е?

Чарли телефонира на лекаря и откри, че тя е прекарала лек инфаркт.

— Трябва ли да долетя? — попита той.

— Мисля, че това не е необходимо — отговори докторът й — въпреки, че разбира се, тя е на доста годинки и човек никога не знае.

Чарли затвори унило телефона. Ако не го беше страх да лети, щеше да се качи на самолет без колебание. Но мисълта да седи затворен в самолет, машинария, която според него можеше да се разпадне всеки момент, беше просто твърде ужасяваща. Той беше решил, че когато се връща в Лондон, това ще става с влак и параход.

Думите на лекаря още звучаха в главата му… „Оправя се по малко. Но човек никога не знае.“ Той се луташе в една агония от нерешителност.

По-късно същия ден Динди се върна от Акапулко. Тя се втурна в къщата, като се смееше и дърдореше.

— В Акапулко беше невероятно готино, трябваше да дойдеш. Партито беше приятно, срещнах всякакви хора…

— Сефарина е много болна — каза той мрачно.

— О, така ли? Между другото, какво мислиш за тази идея? В „Целият свят обича стриптизьорки“ ти да играеш нещо като гост актьор, в нещо като гег, който ще се снима само един ден? Рекламата ще бъде страхотна. Джери го предложи. Мисля, че той е най-фантастичното момче в рекламата, което е съществувало някога, той наистина знае какво да направи. Знаеш ли…

— Динди, не ме ли чуваш? Казах, че Серафина е много болна. — Той се взираше в нея с побеляло от яд лице.

— Чух те. Болна е. И какво искаш аз да направя — да изпея хора от „Дикси“^[3]? Твърде много се чука за годините си, това е, което…

Той я плесна по лицето. Шапката й падна и отпечатъкът на ръката му пламна върху кожата й.

— Копелдак — ридаеше тя — мръсен английски копелдак. Защо направи това?

— Говориш за майка ми — започна да вика той — майка ми е добра жена и аз не искам да чувам името й да излиза от устата ти. Ти си курва, Динди, курва. Недей да си мислиш, че не знам какво се случи в Лас Вегас след като аз заминах. Серафина се срамуваше заради теб, срамуваше се…

— Този стар прилеп да се срамува заради мен. Е, беше ми досадно да съм в компанията на тази винаги наплескана с грим стара гарга! Как си позволяваш да говориш за мен, когато тя чукаше шибания градинар! Страшна майка си имаш, истинска стара…

— Вън от дома ми. Дигай си чуковете и изчезвай.

— Шегуваш се, нали? Това е Калифорния, миличък, и ти можеш да вървиш по дяволите от моята къща.

Отвратен, той се обърна, за да излезе.

Динди грабна една снимка на Серафина в сребърна рамка и я хвърли по него.

— Ето това мисля аз за старата ти майка — изкрещя тя.

Рамката на снимката изтрещя на пода. Чарли се наведе да вземе снимката на майка си. Бясна, Динди я грабна от него и я скъса на две. Той я плесна отново, тя го наплю, сълзи течаха по бузите й.

— Знам, че си се опитвал да ме изхвърлиш от филма, знам, че ме ревнуваш заради успеха ми. Ти си изпята песен без приятели. Без приятели, чуваш ли ме? Всички във „Въртележката“ те мразеха.

Бавно той вдигна скъсаната снимка на майка си.

— Знаеш, ли много съм щастлив — той направи усилие и гласът му беше спокоен — много щастлив, че не ми отне много време докато открия за каква путка съм се оженил.

След това той излезе от стаята, от къщата, качи се на ламборджинито и потегли.

Динди го последва, като крещеше обиди, докато колата изчезна от погледа й.

— Копелдак! Хуй! — мърмореше тя, докато постепенно сълзите й спряха и започна да размишлява.

Не беше чак толкова зле, изобщо не беше зле. А и рекламата ще бъде страхотна. Можеше да си се представи в съда, с големи сини и невинни очи, в скромна рокля с цвят на пепел.

— Да, той ме би. Защото ревнува от моя успех. Търпях докато можах. — Изявлението можеше да бъде прекъснато от сподавено хлипане в този момент.

— Ще го подредя този английски кучи син! — мърмореше тя. — Добре ще го подредя!

Чарли отиде до Бевърли Хилс хотел. Умът му беше бистър, беше спокоен. Телефонира на Джордж в къщата и му каза да стегне една чанта за Лондон. След това направи резервация за вечерния самолет. След това се обади на Маршъл К. Маршъл и взе от него името на най-добрия адвокат в Лос Анджелис.

Успя да се срещне с него преди да отпътува.

— Искам развод — заяви той. — Не ме интересува колко ще струва, но искам да сложим една глобална сума и да се отърва от нея.

Като знаеше любовта на Динди към парите, беше сигурен, че природната й алчност ще я накара да приеме едно плащане наведнъж и не искаше да има повече нищо общо с нея. Мисълта да плаща всеки месец издръжка го отвращаваше.

— Ще бъде ужасно скъпо — каза адвокатът.

— Знам — отговори Чарли. — Направете го.

 

Лицето на Серафина си струваше дългите часове на страх, през които беше вързан на мястото си, докато прекосяваха Атлантика.

— Ти си добро момче — припя тя тихо.

Беше шокиран, когато я видя без грим. Откакто я помнеше, лицето й беше украсено със сини сенки за очи, цялото дебело намазано с крем, блестящо ярко червено червило.

Сега тя лежеше в болничното легло, лицето й беше нашарено с мъртвешки зелени петна, очите й бяха хлътнали и безжизнени. За първи път той разбра просто колко стара беше майка му.

— Ще се оправя, синко — каза тя. — Арчи се грижи за мен.

Арчи, занемарен дребен човечец, който се беше сгърбил в ъгъла, кимна с готовност.

— Аз се грижа за нея, Чарли, момчето ми, няма за какво да се тревожиш.

Чарли знаеше, че тя ще умре. Нейното уморено, сразено лице му подсказваше това. Но той се усмихна и каза:

— Къде са животът и жизнеността, за които винаги съм слушал? Мислех, че ще се затичаш насам-натам да направиш чай.

Тя успя да се усмихне и да покаже счупените си, развалени зъби.

— Скоро, Чарли, скоро.

След това като че ли заспа, а по-късно през нощта почина.

 

Чарли отиде в голямата къща в Ричмънд.

Долу всичко беше в идеален порядък, с хубава модерна мебелировка, наредена от декоратора, който той беше наел.

Горе единствените две стаи, които изглеждаха обитавани, бяха спалнята на Серафина и присъединената към нея тоалетна стая, където спеше Арчи.

Стаята беше претъпкана с частици от живота й. Снимки на Чарли бяха навсякъде. Негови снимки като момче. Усмихващ се приятно с палачинка на лицето на първото си появяване на сцена. Как пораства, за да се превърне в един дебел млад мъж. Сватбата им с Лорна, две променени украсени лица. Една рядка снимка на баща му със сурово изражение. Серафина на шестнадесет години, слабо хубаво момиче с разкошни червени букли.

След това идваха снимки на Чарли Брик — звездата. Среща с кралицата. Получаване на награда. Отиване на премиера. Те всички бяха тук, един разказ в картини за неговия живот.

В гардероба й висяха стари нейни сценични рокли, мухлясали и избелели от времето, но още носещи мириса на старите времена, на театри, на грим.

Чарли зарови носа си в тях и беше обзет от толкова много спомени, че в гърлото му заседна буца.

Трудно беше да се повярва, че Серафина е мъртва. Неговата Серафина. Майка му.

Тази нощ той спа в нейното голямо легло с балдахин, на следващия ден уреди погребението и успокояваше Арчи, който беше рухнал тотално.

Чарли съжаляваше, че не го беше взел в Холивуд със Серафина. Изобщо нямаше представа колко я е обичал този смешен малък човек.

 

Лорна се обади веднага щом научи.

— Искаш ли да доведа децата? — попита тя.

— Не, не… Бих искал да присъстват на погребението. То ще е утре. Ако дойдеш у дома към десет, ще можем всички да отидем заедно.

— Да, разбира се. Чарли, наистина съжалявам. Серафина и аз никога не можахме да се сприятелим истински, но тя беше чудесна стара дама, децата я обожаваха.

— Благодаря ти — той затвори, почти разплакан.

 

Лорна пристигна навреме на следващата сутрин. Не я беше виждала от толкова отдавна, а тя се беше променила. Косата й беше по-дълга и по-пухкава, а беше и напълняла, тъй като, разбира се, току-що беше родила.

Тя го целуна по бузата и миризмата на отдавна познатия й парфюм за момент го накара да си мисли, че нищо не се беше променило между тях.

— Господи, отслабнал си — възкликна тя.

Той прегърна децата. Малката Синди плачеше:

— Искам Сери, тате — каза тя.

Серафина винаги беше настоявала да не я наричат баба.

— Приличам ли на баба? — питаше тя винаги хората.

Джордж пристигна навреме за погребението. Той беше останал, за да пренесе личните вещи на Чарли от къщата в Бел Еър в Бевърли Хилс хотел и след това хвана първия възможен самолет. Реши да не споменава, че Динди даде страхотно парти, на което като че ли присъстваха всички хаймани от Ел Ей, вечерта, когато Чарли тръгна. Наистина се чувстваше облекчен, че шефът му я беше разбрал сравнително бързо.

— Колко дълго ще останеш? — Лорна попита Чарли, докато пътуваха към гробището.

Той сви рамене.

— Предполагам, че веднага ще се върна обратно. Започвам нов филм на тринадесети. Освен това, тук нищо не ме задържа — той я загледа многозначително.

— Аз… аз говорих с Джим и той каза, че ще бъде хубаво, ако дойдеш у дома на вечеря, преди да си тръгнеш.

Той преглътна един язвителен отговор. В края на краищата тя се опитваше да бъде мила.

— Не, мила, съжалявам, мисля, че това няма да стане.

— Ако си промениш решението, ние сме в една стара къща в Айлингтън. Имаме да оправяме още много неща там, но ще стане хубаво, като свършим с ремонта.

Тя импулсивно стисна ръката му. Неговата студена, нечувствителна Лорна наистина му стисна ръката.

— Доволна съм, че можем да бъдем приятели, Чарли. Искам да бъдем приятели. Джим и аз бяхме много щастливи и доволни, че ти се ожени отново. Натали ми писа и ми разказа, че тя е много хубава. — Лорна се засмя горчиво: — Не бях достатъчно красива за теб, Чарли.

Той се опита да я прекъсне, но тя продължи:

— Не, не започвай да ми говориш лъжи. Веднага щом стана филмова звезда можех да видя как всички нови хора, с които се срещахме, си мислят: „Хъм, не е много умен, можеше да се уреди доста по-добре.“

— Не е вярно — възпротиви се той.

— О, да, вярно е. Знаеш колко са мръсни всички в шоу бизнеса. Веднъж бяхме на едно парти и две момичета си говореха за теб в тоалетната. „Чарли Брик е доста секси.“ — каза едното от тях, разбира се те не знаеха, коя съм аз; „Да — отговори другото — и достъпен също така, защото е скрил жена си някъде. Никога не съм я виждала, но чух да казват, че е кучка.“

— Не ти вярвам.

— Недей. Всъщност няма значение, най-малко сега, но е истина.

Останалата част от пътя до гробищата те седяха мълчаливи, децата бяха странно притихнали на предната седалка.

Вероятно беше истина, размисли Чарли. Хората бяха толкова мръсни, ако съпругата ти не е някоя зашеметяваща красавица. Със съжаление той можеше да си спомни, че даже и той го е правил, среща звезда и си мисли: — Е, жена му не е нищо особено.

Защо хората отдаваха толкова голямо значение на физическите качества? Той самият го правеше. Това беше причината толкова усърдно да се подлага на диета, да излиза само със зашеметяващи звездички и манекенки и накрая да се ожени за една от тях. Хубавата Динди, която нямаше какво друго да предложи, освен външния си вид.

Може би затова той още искаше Лорна, защото тя беше обикновено същество, което го познаваше още от времето, когато беше никой. Не я харесваше, не беше останало нищо сексуално, но все още я искаше.

 

Погребението беше подтискащо. Като че ли роднини, за чието съществуване никога не беше подозирал, бяха надошли от цялата страна.

По-възрастната сестра на Серафина, Лили, се облегна върху него плачеща и стенеща. Знаеше със сигурност, че никога не се бяха разбирали и че не се бяха виждали от пет години.

— Всички ме ревнуват — беше казала веднъж Серафина. — Ревнуват ме заради младостта и жизнеността ми и заради прочутия ми син. Винаги съм била кралица в семейството.

Серафина имаше седем сестри и трима братя и всички бяха дошли с почтителните си синове, дъщери, зетьове, снахи и внуци. Чарли не познаваше почти никой от тях.

Службата беше кратка. Серафина никога не е била набожна жена. След това всички отидоха на гробището, за да видят как ковчегът се спуска в земята.

Чарли скърцаше със зъби. Реши, че погребенията са ненужни. На хората трябва да им се разрешава достойно да умрат в самота и спокойствие. Той взе решение да напише в завещанието си да бъде кремиран незабавно и да няма никакво погребение.

Лорна стоеше до него, както в църквата, така и на гроба. Всеки от тях държеше по едно дете. Веднъж тя го стисна за ръката и той също я стисна в отговор. Никога не беше чувствал някой толкова близък през целия си живот.

След погребението трябваше да забавлява всички роднини в къщи.

Те дойдоха със своите морисоксфорди, минимайнъри и очукани стари фордове.

Нападнаха масата със закуски.

Охкаха и ахкаха. Три деца паднаха в плувния басейн. Един от братята на Серафина започна да разказва мръсни вицове. Лили попита Чарли какво ще прави с всичките вещи на Серафина. Семейният слух беше пуснат. Серафина беше забравена.

Най-накрая в пет часа и последната мини майнър си тръна.

— Какъв майтап! — възкликна Чарли. — Каква мръсна, ужасяваща шега. Серафина щеше да припадне, ако беше тук.

— Какво ще правиш сега? — попита Лорна загрижено, докато вземаше палтата на децата и се готвеше да тръгва.

— Не се тревожи за мен, мила. Арчи и аз ще похапнем заедно.

— Сигурен ли си, че не искаш да дойдеш на вечеря? — добави тя срамежливо. — Бих желала да видиш бебето. Много е сладка. Нарекохме я Джема.

— Съжалявам. Не те попитах за бебето ви.

— Всъщност, няма какво да се пита. Едно бебе си е себе и всички си мислят, че техните са най-хубави. В действителност тя малко прилича на Синди.

Чарли се зачуди, дал това не е някакъв намек по негов адрес, но реши, че не е. След това, защото искаше да я зарадва, каза:

— Реших да летя обратно за Холивуд утре. Може би следващия път, като дойда, ще ви посетя.

— Господи, още утре ли?

— Предполагам, че ще се оправя, мила.

Джордж приготви бекон и яйца за Чарли и Арчи. Те седнаха в кухнята и Чарли забеляза как се беше сбръчкал Арчи след смъртта на Серафина.

Ето, аз гоня единствено благоволението на успеха, помисли си Чарли, аз съм един изтъркан дребен комик, и чак сега разбрах, кой наистина се е безпокоял за Серафина.

— Ще се изнеса оттук утре, преди ти да си тръгнеш — каза Арчи, очите му бяха зачервени и тъжни.

— Къде ще отидеш?

— Не знам. Ще попътувам малко. Моите приятели в Манчестър искат да се върна там.

— Слушай, Арчи — каза импулсивно Чарли — няма нужда да ходиш никъде, ти беше добър с майка ми. Искам да вземеш къщата. Тя щеше да поиска ти да я имаш.

— Не, Чарли, не — Арчи поклати бавно глава. Няма нужда да ми даваш къща, защото се грижех за Серафина. Освен това, не бих могъл да живея тук без нея.

— Но аз искам да я вземеш. Продай я, прави каквото искаш с нея, тя е твоя.

Арчи стана от масата с достойнство.

— Не. Аз казах не и това означава не. Сега отивам да спя, ще те видя утре сутрин.

Дребничкият мъж излезе и остави Чарли сам. Подтиснат, той също отиде да си легне, в леглото на серафина. Спа лошо, сънува кошмари за самолетни катастрофи. Събуди се плувнал в студена пот в четири сутринта и не можа да заспи отново.

Сутринта Арчи си беше отишъл. Без да остави адрес, нищо — просто си беше стегнал единствения куфар и беше излязъл тихо.

Чарли беше разстроен. Искаше поне да му даде някакви пари.

Джордж му помогна да опакова всички лични вещи на Серафина, които бяха изпратени на склад.

Агентите бяха инструктирани да обявят къщата за продан.

В четири следобед, подсилен от малко марихуана и защитен от Джордж от напиращите репортери, Чарли се качи на самолета за Лос Анджелис.