Джаки Колинс
Грешниците (17)

17.

Хърбърт пикаеше с идеална дъга, която нежно падаше в подковообразния плувен басейн на Сай Хамилтън. Той вдигна ципа си с удоволствие. Беше добавил от виното си в още един холивудски плувен басейн. Какъв удар нанасяше от името на бедните класи!

Хърбърт имаше навика да се облекчава в най-хубавите плувни басейни на Холивуд вече две години, откакто започна да работи за Сюприйм Шофър Къмпани. Възможността не беше за изпускане, тъй като в момента нямаше любопитни прислужници наоколо; той обикновено успяваше, докато чакаше да вземе хората, които возеше. Той винаги изчакваше и му беше страшно приятно, когато пътниците му най-накрая се качваха в колата, така страшно изтупани, а той си мислеше как на другия ден те ще плуват в пикнята му.

Беше карал преди това семейство Хамилтън и ги ненавиждаше. Пияната жена със стоманените очи и слабо тяло нарочно му показваше интимните си части докато се качваше в колата. И мъжът, очевидно богат и влиятелен, седеше и слушаше натякванията и хленченето на жената през цялото време докато пътуваха.

Тази вечер имаше парти. Жената носеше плътно прилепнали панталони от шифон с шарки като леопард и почти нищо нагоре.

Хърбърт си мислеше, че е отвратително как някои мъже са разпуснали жените си. Всъщност на него доста му пукаше за Мардж — добрата дебела стара Мардж, която толкова много години се задоволяваше просто да клечи пред телевизора и да яде. След първото й излизане с Луела Крисп, новата им съседка, тя се беше променила. Непрекъснато ходеше на гости в съседната къща и дрехите й на практика изглеждаха чисти. Тя гримираше лицето си и даже отиде в един козметичен салон да направят прическа от рядката й коса.

Хърбърт беше удивен, въобще не беше доволен.

Последният удар беше тази вечер, преди да тръгне за работа.

— Луела ще прави малко парти другата седмица — обяви Мардж. Иска да знае ще можеш ли да дойдеш. Ще бъде страшно забавно — игри и разни други неща. Съпругът й също ще бъде. Ще можеш ли да дойдеш, скъпи? Аз ще си купя красива нова рокля и минавам на диета.

Хърбърт огледа студено слонските форми на жена си.

— Не искам да ходиш на никакво парти.

Очите на Мардж се напълниха със сълзи, които се смесиха с туша й и потекоха по бузите й.

— Но, Хърби, мили, тя ми е приятелка, единствената ми приятелка.

— Тя ти влияе лошо. Не искам да се виждаш повече с нея. Погледни се — приличаш на проститутка.

Тя прехапа долната си устна, сълзите й спряха и на лицето й се появи лукаво изражение.

— Ако не ме пуснеш, ще кажа, че пишеш тези мръсни писма. Ще кажа на полицията и те ще те пъхнат в затвора за…

Тя отстъпи, когато Хърбърт я прободе с очи. Това бяха най-подлите очи, които тя някога беше виждала.

— Какви писма?

Той овладя гласа си, но отвътре беше бесен. Никой не знаеше за писмата му. Той ги пишеше горе, заключен в малката, подобна на кутийка стая. Мардж винаги беше заета с телевизора.

— Какви писма? — повтори той, здраво хванал месестата й ръка.

Тя се изплаши. Хърбърт понякога ставаше толкова странен. Помисли си, че по-добре щеше да е да не беше споменавала писмата, в края на краищата беше открила само две, и изобщо не й пукаше, че той иска да пише на тези страхотни филмови звезди.

— Анжела Картър — на един дъх каза тя. — Беше скъсано и аз го залепих. Всичко е наред, Хърби, само се пошегувах. Хърби, причиняваш ми болка, Хърби…

Тя изпищя когато ноктите му се забиха в меката й кожа и потече кръв, след това заподсмърча тихо, докато той кръстосваше насам-натам из стаята, не на себе си от яд.

Как е могъл да бъде толкова небрежен? Обикновено той накъсваше и пускаше в тоалетната всяко незавършено писмо.

— Донеси ги — заповяда той.

Тя изприпка веднага и грабна двете писма, внимателно скрити под дюшека. Беше недоволна, че се отървава от тях. Бяха й правили компания през много дълги и самотни нощи.

Тя му ги подаде.

— Бих желала някои от нещата за които пишеш да ги направиш с мен — изхленчи тя. — Ти вече нищо не правиш с мен.

Потърка огромния си бюст в него.

— Искам пак да правим всичките тези неща, Хърби. Можем ли да започнем да ги правим отново?

Той я отблъсна.

— Много си дебела — промърмори той.

Как изобщо може да си представи, че ще докосне това огромно тяло, когато съществуваше някоя като Сънди Симънс?

— Но Хърби — в отчаянието си Мардж разкопчаваше блузата си и освобождаваше мамутския си бюст от оковите на мръсния бял сутиен. — Виж какво имам. Имам красиви цицки, ти много обичаше цицките ми.

Той я изгледа с отвращение. Огромни дебели увиснали гърди. Обърна й гръб.

— Обличай се, курво. И стой тук тази вечер.

След това грабна якето си и излезе.

Да, целият този епизод с Мардж беше страшно неприятен. Особено сексуалната част. Тя се беше показала. Не разбираше ли, че тази част от техния живот беше приключила? Това го караше да се чувства мръсен и отвратен, само като си помислеше за нея.

— Ей, шофьор — наведе се жената от задната седалка, а цигарата висеше от боядисаните й алени устни. — Имаш ли огънче?

— Емералд, седни, моля те. Аз ще ти запаля цигарата — гласът на Сай звучеше напрегнато.

— Не бих си и помислила да те притеснявам, скъпи. Ти не искаш аз да пуша. Ти не мислиш, че е прилично за една дама да пристига на парти с цигара. Е, мамка ти.

— Емералд, моля те.

Тя размаха цигарата пред Хърбърт.

— Запали ми я, Сам.

Вбесен на мъжа отзад, който позволяваше на тази жена да й се размине при такива гадни приказки, той мълчаливо й подаде автоматичната запалка.

Тя я хвърли на предната седалка, след като свърши и Хърбърт си изгори пръстите, докато я върне на таблото. После мъжът отзад натисна бутон и стъклената преграда се плъзна нагоре, като прекъсна останалата част от разговора им.

Хърбърт се закле да се изпикае в басейна им отново на връщане. Щеше да изпие много бира и да изпикае още една идеална дъга…