Джаки Колинс
Грешниците (22)

22.

Съвсем скапана работа. Никакво готино чукане, което да гледаш. Никакво действие. А Мардж се тътреше наоколо из къщи, като натякваше и зорко наблюдаваше.

Хърбърт се чувстваше провален. Дори не можа да продължи след първото си славно писмо до Сънди Симънс. Дали тя се чудеше какво става с него?

Беше си свършил работата за вечерта, като закара някогашна звезда от филмите на ужасите за лично участие в откриването са супермаркет. Никой не се беше появил, затова Хърбърт свърши три часа по-рано, отколкото очакваше. Той реше да използва тези три часа в своя полза — Сюприйм Шофър Къмпани никога нямаше да разбере.

Беше девет часа, когато напусна Бевърли Хилс. Той караше бавно по улицата, големият черен кадилака с лекота се подчиняваше на всяко негово докосване.

Хипитата се бяха събрали пред обикновените си свърталища, седяха свити на тротоара или безцелно се мотаеха насам-натам.

Хърбърт се изплю през прозореца. Трябва да се стегнат тези малки дългокоси кретенчета. Момичетата всички бяха курви, четиринадесет и петнадесетгодишни проститутки с раздърпани коси и парцаливи дрехи.

Една от тях се приближи до колата, докато той чакаше на един светофар.

— Чукам се за десет долара — промърмори тя.

Хърбърт я огледа отгоре до долу. Беше на около осемнадесет години, мършава, с остро грозно лице и раздърпана коса. Носеше торбеста многоцветна рокля и много нанизи с черни мъниста.

Той започна да се поти. Беше минало много време.

— Качвай се — каза той остро.

Момичето изтича да заобиколи колата и скочи вътре. Започна да си гризе ноктите и да проучва Хърбърт с празни червени очи.

— Не отивай много далеч — каза тя. — Просто подкарай нагоре по хълма на няколко преки. За обикновено чукане таксата е петнадесет, всичко специално е нагоре.

Той не каза нищо, просто изви големия кадилака нагоре по Милър Драйв и продължи да кара.

— Не много далеч — каза момичето остро.

Той отново не каза нищо.

— Господи! Да не би да си глухоням?

Той откри подходящ страничен завой и дръпна спирачките на колата. Беше тъмно и всичко, което можеше да се чуе, беше пеенето на щурците.

Момичето започна да си сваля роклята.

Той я наблюдаваше. Беше плоскогърда като момче.

— О’кей. Дай мангизите и да го направим — каза тя.

Всички бяха курви. Всички искаха пари и секс в този ред. Понякога в друг ред. Всички те.

— Хайде — изстена тя. — Нямам цяла нощ на разположение.

Тя улови ципа му и започна да го разкопчава.

— Можеш да ми платиш след това. Ще ти направя нещо специално за двадесет. Изглеждаш готин пич.

Докато говореше, тя го измъкваше от панталоните.

Той седеше зад кормилото, вторачен право пред себе си. Тя усети различни телесни миризми, докато се навеждаше, за да напъха мекия му член в устата си.

— Спри — извика той, като замахна надолу и я удари по главата. — Махни си гнусната уста от мен. Спри, спри, спри.

Той не преставаше да я удря, докато тя рухна на пода на колата и легна там съвсем неподвижна.

Той ридаеше от ярост. Кучка такава. Защо беше избрала него?

Той я изрита от колата, като хвърли след нея роклята й.

Оправи си дрехите и се успокои. После се сети за Сънди Симънс и като по чудо отново беше твърд и мъжествен, истински мъж. Само ако можеше да й пише сега и да й прати скъпоценното си предложение. За него нямаше друг начин, нито с Мардж, нито с която и да е друга. Върховното удоволствие беше възможно само с писалка в ръка.

Той остави момичето да лежи там и потегли. Да върви по дяволите Мардж, която се пъхаше и душеше навсякъде. Той щеше да отиде вкъщи, да се заключи и да напише един шедьовър. След това ще вземе един дълъг, пречистващ душ. След това ще откара обратно колата и ще пусне писмото.

Мардж беше излязла.

— Кучка! — измърмори Хърбърт.

Достатъчно ясно й беше казал, че не трябва да излиза вечер. Предполагаше, че тя е със съседката. Е, хубаво, той ще спре тази история. След като напише писмото си, ще отиде до съседната врата, ще я довлачи вкъщи и ще каже на тази крава съседката какво мисли за нея.

Той отиде в кухнята и си наля чаша мляко. Голям молец пърхаше около лампата. Той тихо го хвана и откъсна двете му крила преди да го хвърли в кофата за боклук. След това се качи горе в килера. Взе писалката…

Беше чудесно писмо. Така пълно и ясно, а към него имаше и найлоново пликче.

Той беше доволен. Може би някой ден Сънди и той ще прочетат писмата му заедно и ще направят всичко, което й беше писал. Тя сигурно ги пазеше, може би вързани с розова панделка. В края на краищата, това бяха любовни писма.

Той пееше под душа. Гласът му беше равен и безизразен, но той предпочиташе да си мисли, че звучи като Пери Комо.

След това се облече, внимателно сложи писмото си в жабката на кадилака и я заключи преди да тръгне да търси Мардж.

Предният двор на съседите представляваше маса от некосена трева и бурени. Семейство Крисп не бяха се докоснали до него откакто се преместиха. Хърбърт можеше да си представи що за хора са те — мърльовци като Мардж. Необразовани групи мърльовци. Е, нямаше да могат да сложат мръсните си ръце върху неговата жена.

Те очевидно бяха вкъщи, тъй като светлини се процеждаха от всяка стая, въпреки че пердетата бяха спуснати.

Той се промъкна до къщата, имаше намерение да ги изненада. Отстрани, на едно перде, имаше малка пролука. Той се наведе и надникна. Беше трудно да види каквото и да е, тъй като пролуката беше толкова малка, че той можеше да наднича само с едно око.

Това, което видя, го шашна. Мардж се беше разплула на един диван, дюс гол, и около нея стояха десет голи мъже и жени. Те като че ли пееха. Мардж им пригласяше и се усмихваше. По целите й гърди имаше нещо като боя или може би беше кръв?

Хърбърт замръзна. Един от мъжете, дебел и оплешивяващ, пристъпи към нея. Той носеше черна маска.

Една от жените раздаде черни свещи и когато те бяха запалени, угасиха лампите, а дебелият мъж легна върху Мардж и се заклати напред-назад, докато другите коленичиха и гледаха.

Хърбърт не можеше да повярва на това, което виждаше. Беше отвратително. Но това го възбуждаше и той стоеше тихо на мястото си.

Един по един мъжете от групата пристъпваха напред и лягаха върху Мардж и едва след като всички се изредиха, свещите бяха угасени, а лампите запалени отново.

Мардж стана, доста щастлива, и пое чаша с нещо, както и едно ласкаво потупване по задника от висока жена със сплъстена бяла коса и увиснали гърди.

Хърбърт седеше замръзнал на място. Окото го болеше, устата ум беше пресъхнала.

Накрая той си тръгна към къщи. След това се качи в кадилака и тихо го подкара.