Джаки Колинс
Грешниците (15)

15.

Чарли се опита да открие Джордж, но не го намери никъде.

Джордж, който се беше възползвал от свободната си вечер, седеше в стриптийз бар и се любуваше на представлението.

Чарли беше много друсан и отнесен от мисълта да избяга в Лас Вегас с Динди.

Тя беше скептично настроена. Този баровец наистина ли говореше за женитба? Ако това стане, какъв късмет!

Чарли си мислеше: „Да ти го начукам, Лорна. Да ти го начукам, Мишел. Да ти го начукам, Натали. Ще ви покажа къде зимуват раците.“ Всички ще видят колко му пука, когато прочетат вестниците утре.

Той каза на Динди, че няма смисъл да опакова каквото и да било от нещата си, всичко ще й бъде ново в Лас Вегас. После, като нахвърляха малко дрехи в лека чанта, тръгна към мазератито и потеглиха.

Беше леко пътуване, през цялото време без движение по пътя, и Чарли наистина здравата натискаше газта, като се наслаждаваше на звука на мощния мотор. Беше пуснал новата си стереоуредба. Те си поделиха още една доза.

Динди се надяваше, че по дяволите, няма да ги спрат за превишена скорост или нещо подробно. Ако ги гепят, че са пушили трева, щеше да стане готина сцена.

Тя се радваше, че може да го пооправи, докато той шофираше, но при скоростта, с която пътуваха, може би не беше разумно. Все пак не искаше да изглежда твърде нахална — все още. Може би го беше привлякла нейната мнима невинност. Тя се отпусна на седалката и се заслуша в музиката.

Беше около четири сутринта, когато Вегас започна да се мержелее на хоризонта. Той представляваше маса от блестящи неонови знаци, докато пътуваха през централната част. Въпреки часа улиците и игралните зали бяха претъпкани. Беше пилеене на време да си лягаш във Вегас — освен ако не е в името на бизнеса, с който се занимаваш. Чарли никога не беше идвал тук преди, но беше накарал администраторката от „Бевърли Хилс“ да се обади във „Форум хотел“ и да оповести неговото пристигане. Това беше най-новият хотел, построен на главната улица.

Динди беше заспала. Чарли я събуди.

— Накъде е Стрип?

Тя вече му беше казала, че е била тук, макар и не при такива обстоятелства. Срещала се беше с един незначителен крадец на времето, който я беше стоварил тук без нито цент след три страхотни дни, прекарани заедно. Тя се беше повъртяла наоколо, беше поработила като сервитьорка в коктейл-бар, беше го направила с няколко фантастични треньори по плуване и после се беше върнала обратно в Лос Анджелис с един надежден актьор — единственият проблем беше в това, че той говореше за надеждите си по време на цялото пътуване! Това беше преди Рим.

— Продължавай по тази улица и завий надясно горе. — Тя помисли малко и после добави: — Ей, има страхотен нов хотел — „Форум“. Бих искала да отседна там, предполага се, че е върхът, с телевизор в кенефа и автомати за плодове по асансьорите.

Тя реши, че ще е по-добре да иде някъде, където може и да не я познават. Нямаше да е много гот, ако половината крупиета започнат да я поздравяват по име.

— Точно там отиваме.

Те стигнаха до „Форум“ по път с мраморни римски войни — беше много внушително. Няколко изрусени момчета в къси тоги обградиха мазератито, когато то пристигна до входа. Те отвориха вратата, взеха едната чанта и съпроводиха Чарли и Динди вътре.

Чарли поиска да се види с управителя, който пристигна почти моментално — копие на починалия млад Джордж Рафт. Той прецени Динди с леко примигване, поздрави Чарли с поток от думи и им предостави най-големия апартамент в хотела. Той беше спец по разпознаване на знаменитостите и беше свикнал да се справя с всичките им чудати искания. Все пак малко беше шокиран, когато Чарли му каза, че искат да се оженят точно сега и тук.

— Дайте ми един час — каза той.

Чарли кимна. Струваше му се съвсем разумно при неговото настоящо състояние на духа сватбата да се състои в четири сутринта в Лас Вегас.

Динди започваше да усеща тръпки. Кучият син наистина говореше сериозно.

Чарли посочи редицата от магазини из фоайето.

— Мис Сайдн би искала да си купи рокля, а аз искам да се видя с бижутера.

— Разбира се.

По това време управителят беше станал невъзмутим. Чарли му беше мушнал як бакшиш и щеше да има каквото пожелае.

— Ще ви изпратя подбрани модели от рокли в апартамента. Осми номер, нали, бис Сайдн?

Тя кимна. Управителят беше точно от този тип хубави загладени копелета, по които си падаше.

— О’кей, мистър Брик, веднага щом открия бижутера ще ви свържа с него. Междувременно оставете всичко на мен. Ще има ли гости?

Чарли поклати глава.

— Възразявате ли срещу пресата?

— Съвсем не.

Всичко, което Чарли целеше, беше да се появят големи снимки с него и страхотната руса Динди във всички вестници, за да ги видят всички.

Свещеникът беше бедняк от Юга. Навлякъл набързо протрит син костюм, той се взря в двойката пред себе си и провлачено изкара своята версия за сватбена церемония.

Динди забеляза, че ципът му се беше отворил и се опита да потисне смеха си. Тя беше облякла набрана розова рокля и русите й коси се спускаха свободно по раменете й. Изглеждаше като хубава невинна кукла. На пръста си беше сложила огромен диамантен пръстен, подарък от Чарли.

Той също беше забелязал разкопчания цип на свещеника и не можеше да откъсне поглед от там. Старият юнак сигурно е спял дълбоко. Какъв акцент! Той слушаше напрегнато. Това би бил великолепен глас за някой бъдещ филм.

Управителят беше уредил церемонията да се състои горе на терасата, с хотелския фотограф, журналист и двама представители на местната преса с техен фоторепортер. Управителят и неговата приятелка бяха двамата свидетели.

Свещеникът ги обяви за съпруг и съпруга, оригна се дискретно и разтърси ръката на Чарли. После имаше шампанско, снимки и поздравления отвсякъде.

Свещеникът се промъкна до Чарли.

— Ето моята визитна картичка, ако отново ви потрябвам.

Очарователно, помисли си Чарли, току-що се ожених, а той ме пита дали отново ще ми трябва!

Беше седем сутринта, когато те се върнаха в своя апартамент. Чарли започваше да усеща преумората. Очите го боляха зад очилата и красивото парче, което беше докопал, започваше да се съблича. За първи път той се замисли за това, което току-що беше извършил. Беше се оженил за момиче, което дори не познаваше. Това беше най-смешното, най-шантавото нещо. Тя беше много красива, но той дори не я познаваше.

Това беше изцяло по вина на Лорна. Беше направил това само за да я ядоса. Какво ли щеше да каже на Серафина?

Динди беше зашеметена, но по други причини. Така неочаквано и внезапно тя стана някоя. Тя се беше омъжила за филмова звезда.

Свали си роклята и улови втренчения поглед на Чарли.

Тя се изкикоти.

— Ей, любими, сега можем да го правим законно.