Джаки Колинс
Грешниците (12)

12.

Хърбърт Линкълн Джеферсън се усмихна доволно, като показа един почернял зъб в редицата от блестящи бели зъби. Толкова обсебен от идеята за чистота на тялото, той беше зарязал напълно устата си, като почистваше зъбите си само когато се сетеше, а това не беше много често.

Той стоеше под ръждясалия душ, сапунисваше слабото си тяло без косми се хилеше непрекъснато.

Беше му отнело две седмици, но най-накрая беше успял. Беше написал писмо на Сънди Симънс с такива поетични мръсотии, че само мисълта за него го вдъхновяваше — въпреки че само пред пет минути се беше изпразнил в едно пластмасово пликче, което щеше да изпрати със скъпоценното писмо.

Той натри хубавия си щръкнал член със сапун и се почувства горд от себе си. Какъв мъж беше! Какво удоволствие и вълнение можеше да подари на всяка жена!

Чукането си заслужаваше. Веднага щом видя Сънди, той разбра, че това беше момичето за него. Анжела Картър да върви по дяволите заедно с всички други получателки на старите му писма. Това беше жената, за която беше мечтал. От светлокестенявата й грива до закръгленото й чувствено тяло. Дори ходилата й, които надничаха към него от златните й сандали, бяха секси.

Докато я караше към дома на Милан, той я наблюдаваше в огледалото за обратно виждане. Един път големите й кафявожълти очи се срещнаха с неговите и той се изкашля дискретно, като направи някаква забележка за времето.

След тази нощ той се надяваше, че отново ще му възложат да я вози, но нямаше късмет. Ето защо той започна да съчинява писмото си. Отначало сам не одобряваше опитите си. Първото писмо трябваше да бъде нещо специално, нещо което да интригува и да я възбуди така, че да поиска да се срещне с мъжа, който е така страстен и умел.

И сега най-сетне беше написал такова писмо. Шедьовър! Финалните акорди бяха за това, какво трябва да направи със съдържанието на пластмасовото пликче. Утре той ще да седи и да си представя как тя чете писмото и изпълнява инструкциите му. Той ще напълни ново пластмасово пликче и ще й напише друго чудесно писмо, в което ще й обясни, че второто пликче е напълнено, докато си е представял как тя с много любов се е оправяла със съдържанието на първото.

— Хърби — цвилещият глас на жена му беше придружен от почукване по вратата на банята и завъртане на дръжката. — Хърби, искам да отида до клозета. Моля те, мога ли да отида до клозета? Вътре си от един час.

Огромната дебела крава винаги щеше да развали тези няколко прекрасни момента.

— Само минутка, скъпа — обади се той спокойно.

Зави се с една кърпа и отключи вратата.

— Не знам защо винаги трябва да заключваш вратата — оплака се тя. — Караш ме да се чувствам като натрапница.

Тя вдигна полата си, за да седне на тоалетната и Хърбърт бързо излезе от помещението.

Яки бедра, Мардж имаше дебели яки бедра. Забравяше по цели седмици да си избръсне краката и накрая те се покриваха с неприятна червеникава четина. Бяха женени от десет години и когато поглеждаше към снимката върху тоалетката Хърбърт не можеше да повярва, че това хубаво червенокосо създание със слабо телце и големи гърди сега се е превърнало в мърлявата дебела Мардж, клекнала върху клозета. Подозираше ли, че се жени за маниачка на тема ядене? Жена, за която шест яйца и един самун хляб за закуска бяха нещо обичайно?

Тя беше толкова хубава. Първата им среща близо до летището на Лос Анджелис в един бар по обед беше романтична. Той беше отишъл с един приятел за по бира и сандвич, тогава караше камиони и Мардж дойде, за да им сервира. Приличаше на момиченце с късата си каубойска поличка с ресни, белите ботуши и шапка Стетсън. Това беше топлес-бар и големите й гърди се поклащаха към него, пълни с измамни обещания, шерифска звезда прикриваше всяко зърно.

— Какво ще обичате? — попита тя, изправена до масата, като държеше в ръка един поднос, а една шерифска звезда беше точно до устата му.

Хърбърт никога нямаше да забрави тази първа среща. Няколко месеца по-късно те се ожениха. Мардж вече беше бременна. Но тя загуби детето, след това още едно. Малко след това започна да лапа, а Хърбърт да пише писмата си.

— Скъпи — Мардж влезе в спалнята като си влачеше краката. — Какво мислиш, че трябва да облека?

— Да облечеш? — той я изгледа с учудване. — За какво?

По това време тя винаги се курдисваше пред телевизора.

Тя измъкваше дебелото си тяло от раздърпаната домашна роба.

— Казах ти, скъпи. Ще ходя на кино с новата ни комшийка. Тя ме покани преди два дни. Каза ти.

— О, да.

Сега той си спомни. Едно семейство се беше нанесло в съседната жълта къща и Мардж при ежедневното си посещение на супермаркета се беше запознала със съпругата. Двете жени се бяха уговорили да отидат на кино. Мардж беше развълнувана. Тя нямаше приятели и Хърбърт никога не я водеше където и да е, така че отиването на кино беше едно рядко удоволствие.

Мардж се опитваше да се напъха в една синя моряшка рокля, която вече не й ставаше. Всяка година тя ставаше все по-голяма.

— Ще отида да видя някой филм — повтори тя. — Трябва да е някой наистина необикновен филм — нали загряваш, нещо необикновено, фатално, а и мръсно.

Тя се отказа от борбата с моряшката рокля и вместо нея избра един широк костюм на точки, който си беше купила миналата година за сватбата на сестра си. Успя да се навре в него, въпреки че това вече не беше широк костюм.

Хърбърт каза:

— Кога отиваш?

Не му харесваше много идеята жена му да се мота насам-натам и да се забавлява, като гледа мръсни филми, докато той работи.

— Луела ме вика в седем часа. Тя има кола.

Тя се цупеше на образа си в огледалото, положи червено червило на устните си и докосна бузите си с него, избърса дрехата си.

— Толкова е горещо — въздъхна тя, докато прекарваше гребена през оредялата си червена коса.

— Да — съгласи се Хърбърт, но мислите му вече бяха далеч от Мардж.

Той си мислеше за писмото, което щеше да пусне.

След като Мардж слезе долу, той ще сложи в джоба наградата си и ще я пусне с много любов.

Тя се плисна с евтин одеколон по дебелите луничави ръце и обу чифт бели протрити обувки.

— Готово. Как изглеждам?

Тя изглеждаше като червенокос слон в костюм на точки.

— Много добре — каза той, като забеляза, че задният край на подгъва й виси. — И вие двете да не започнете да флиртувате.

Тя изкудкудяка:

— Хърби!

Тя се затътри надолу и той бързо мушна писмото в джоба си.

О, мис Сънди Симънс, какво удоволствие те чака!