Джаки Колинс
Грешниците (2)

2.

Жената погали мъжа под себе си, в отговор неговите ръце потупаха извития й гол гръб.

Тя беше красива по един необикновен начин. Дълга буйна коса обрамчваше загоряло, почти диво лице. Очите й бяха смесица от кафяво и жълто. Устата беше широка и чувствена.

Те лежаха на легло с черни копринени чаршафи. Един чаршаф покриваше жената от кръста надолу. Тя имаше прекрасно тяло — комбинация от дълги крака и красиви извивки.

Тя изстена и се наведе, за да целуне мъжа. Той също беше гол. Здраво кафяво тяло с косми по гърдите, красиво очертани мускули.

Докато се целуваха, тя се протегна към пода и изпод кревата извади малък пистолет, който насочи към главата му.

Свършвайки с целувката, тя прошепна:

— Сбогом, мистър Фаунтин.

С бързо движение той я отхвърли то себе си и измъкна пистолета от ръката й.

Тя се сви на пода и го погледна втренчено.

Той се засмя.

— Повече късмет следващия път, скъпа, нямаш работа с бойскаут.

Тя вдигна ръка, опита се да го удари и един глас извика:

— Стоп.

Сънди Симънс вдигна ръце, за да се прикрие. Гардеробиерката бързо донесе един халат и я заметна с него.

Еб Стейн, режисьорът, се приближи. Той беше дебел и дъвчеше една древна воняща пура. Обърна се към мъжа, който лежеше на кревата и му каза:

— Съжалявам, Джек, твърде много цици.

Джек Милан се захили. Той беше добре запазен четиридесет и деветгодишен мъж с блестяща черна коса и усмивка, която го беше задържала по върховете на бизнеса двадесет години.

— За мен никога няма достатъчно цици, Еб, старо момче.

Всички, които чуха се засмяха, с изключение на Сънди, която се сви нещастна на пода и придърпа халата около себе си.

Защо въобще се съгласи да участва в този филм? В Италия, всъщност в повечето европейски страни на нея гледаха почти като на звезда, а тук в Холивуд я третираха като едно нищо.

Еб се обърна към нея:

— Слушай, сладурче, знам, че имаш там един страхотен чифт топки, но просто ги дръж насочени към мистър Милан, а?

— Съжалявам — каза тя напрегнато — просто е много трудно, когато той ме хвърля на пода. Може би, ако ми разрешите да нося нещо прикриващо, както исках…

— Не, така нещата ще изглеждат още по-зле.

Той имаше предвид „месата“, които някои жени филмови звезди настояваха да носят при заснемането на голи сцени. Това бяха кръгли чашки с телесен цвят, които покриваха зърната. Сънди беше помолила да ги носи, но договорът й за филма постановяваше, че тя ще прави това, което поиска филмовата компания, а те не искаха „меса“. Така че, като се изключат един миниатюрни бикини, тя беше цялата на показ пред всички от екипа, който като че ли се беше удвоил днес.

Тя се ужаси от мисълта, че трябва отново да свали халата.

Еб каза, като че ли четеше мислите й:

— Лягай на кревата, нека ти покажа какво имам предвид. Имаш ли нещо против, Джек? Мога ли да заема мястото ти?

— Дали имам нещо против? Само ми дай един скоч и цигара и ще снимам тази сцена цял ден!

Смехът се усили и Сънди неохотно свали халата. Мъчеше се да не обръща внимание, стараеше се да не забелязва ухилените лица, които я зяпаха.

Тя легна в кревата, частично покрита под чаршафите.

— Сега нека да го направим в забавен каданс — каза Еб. — Покажи ми как я отхвърляш от себе си.

Силните ръце на Джек бавно я вдигнаха и я завъртяха настрани. Дебелите ръце на Еб я прихванаха и сега двамата мъже я държаха.

— Опитай се да я задържиш така завъртяна към теб — каза Еб — точно това е, чудесно. А сега на пода, скъпа, когато ти опитваш да го удариш, просто трябва да си с гръб към камерата. Ето така.

Той още веднъж прихвана тялото й и този път тя беше сигурна, че дебелите му ръце не се плъзнаха случайно по гърдите й.

— Сега ще спрем за обед — той се обърна към Джек Милан, който слезе от кревата обут в оранжеви къси жокейски гащи и къси чорапи в тон. — Всички да са тук точно в два часа. Хайде, Джек, ела да те черпя едно уиски.

Сънди бавно тръгна към съблекалнята си. Едва се удържаше да не заплаче. Беше толкова унизително да се отнасят така с нея. Мислеше си, че ще е добре да участва във филм на Джоек Милан, но се оказа, че е само едно от многото момичета в шпионски филм. Беше толкова нетърпелива да напусне Рим, че почти не погледна сценария. А искаше да види и Холивуд; Холивуд беше по-близо до Рио, където тя беше родена.

Сънди имаше щастливо детство. Баща й беше южноамериканец, а майка й французойка. Двете националности бяха много съвместими.

Когато стана на шестнадесет години реше да стане актриса и убеди родителите си да я изпратят в една театрална академия в Лондон. Тя беше най-добрата. В Лондон живееше при по-възрастната сестра на майка си, леля Жасмин. Разбира се, можеше да се връща в Рио всяка ваканция.

Родителите й загинаха в автомобилна катастрофа два дни след като тя беше тръгнала.

Сънди беше съкрушена. Тя обвиняваше себе си, като мислеше, че ако беше там, това можеше и да не се случи.

Баща й почти не беше оставил пари. Щедър човек, той живееше на широко, харчеше много и раздаваше заеми на всички.

След погребението Сънди реши да остане в Лондон и да продължи учението си. Имаше няколко хиляди лири, които майка й беше оставила.

Животът беше твърде различен за да може да се приспособи към него. Малък апартамент в Кенсингтън, студеното време и леля Жасмин, която мислеше, че е грях да проявиш каквато и да е привързаност.

Сънди считаше, че това е странно и обезпокоително. Тя имаше нужда от любов и привързаност и като че ли нямаше към кого да се обърне.

Тя се потопи в работата си в академията.

Един ден, след като беше прекарала там година и половина, тя срещна Раф Суза.

Раф беше динамичен млад мъж, в момента най-търсения моден фотограф. Той добре оценяваше това. Той се появи в академията с три слаби манекенки, фризьор, цял комплект оборудване и три огромни кучета. Имаше разрешение да използва интериора на академията за снимки за Вог.

По това време Сънди ходеше с гладко сресана и вързана отзад коса. Поради студа беше облечена поне с три пуловера и торбести панталони. Не употребяваше грим.

Раф моментално я забеляза, накара я да пусне косата си, да клекне при кучетата и да гледа нагоре към трите манекенки.

Тайно тя беше очарована, но пред другите студенти се правеше, че й е страшно досадно.

Когато Раф си тръгна, й подаде визитната си картичка и каза:

— Ако искате да видите снимките, наминете утре към шест.

Ателието на Раф беше на другия край на Фулъм Роуд и й трябваха векове за да го намери. Той почти не я погледна, когато тя пристигна, просто й подаде снимките.

Тя ги изучаваше внимателно. Колко бледо беше лицето й до манекените. Колко тромава изглеждаше под купищата си пуловери.

— На колко години сте? — небрежно попита Раф.

— Почти на седемнадесет. Защо?

— Просто се чудех. Имам една идея, за която може да се окажете подходяща. Искате ли да направим няколко пробни снимки?

— Да, бих желала.

— Ако те излязат добри, това ще значи една седмица в чужбина, плюс всички разходи и сто лири.

Раф не беше глупак. За тази работа той получаваше хиляда лири, а ако вземеше някой добър професионален модел трябваше да се бръкне за доста повече от сто лири. Все пак, той виждаше голям потенциал в това момиче. Фантастичната кожа щеше да изглежда чудесно на цветна снимка, а с подходящ грим и прическа тя можеше да стане хит. Беше му писнало от конвенционални лица. Те всички изглеждаха по един и същи начин. Това момиче можеше да се окаже страшно разнообразие.

В кратката си кариера Раф беше минал през кревата с много от най-големите манекенки, редакторки на списания и изобщо с всяка жена, която можеше с нещо да му помогне. Той беше набит, неугледен, с усмивка на малко дете, която разпалваше жените.

Сега той я пробваше:

— Как мислите? Можете ли да го направите без да причинявате семейни проблеми?

Тя си мислеше колко е мил.

— Да, сигурна съм, че мога. Семестърът свършва утре и аз нямам никакви окончателни планове.

— Страхотно! Да започваме. По-добре ще е да си свалиш дрехите. Ще ти дам да облечеш една риза. А, и пусни косата. Изглежда ужасно така причесана назад.

Тя се замисли. Какви снимки искаше да прави той? Тя се поколеба когато той й хвърли ризата.

Той забеляза колебанието й.

— Това ще бъдат модни снимки, скъпа, плажни истории и харемни далавери. Трябва да видя що за тяло криеш под всичко това. Ако искаш, качи се горе и се преоблечи.

Той се захвана с една камера.

Тя взе ризата, качи се горе и я облече върху сутиена и бикините си. Изглеждаше съвсем благоприлично. След това пусна косата си и тихо слезе долу.

Господи! Раф си помисли, че този път е открил разковничето. Момичето беше прекрасно. Тя имаше най-невероятно дългите крака и той си представи страхотните снимки, които можеше да направи с нея. Гърдите й изпъкваха през ризата; тя имаше много специална походка. Много, много секси.

Един час той прави снимки. Тя позираше съвсем естествено. Той искаше час по-скоро да я измъкне от тази риза. Той я харесваше и мислеше, че тя ще се справи със задачата блестящо.

Всички необходими приготовления бяха направени и те заминаха за Мароко.

Раф, който употребяваше жените само за собствено удобство откри, че е напълно пленен от Сънди.

Поради стечението на нещата с леля й, Сънди прекарваше все повече и повече време с него. На седемнадесетия й рожден ден той я люби и скоро след това тя се премести в ателието му.

Леля Жасмин прие преместването, както и всичко друго в живота, със стиснати устни и мълчаливо.

— Ще се обаждам — обеща Сънди.

Леля Жасмин изрази неодобрението си само със свиване на рамене.

Раф беше първият човек с когото Сънди се сближаваше след смъртта на родителите си. Те живяха заедно няколко месеца, Сънди свърши последния си семестър в академията, Раф се занимаваше с работата си. След това се появиха снимките на Сънди в Мароко и списанието беше заляно от запитвания коя е тя. Имаше предложения да прави реклами на козметика за коса, реклама за зъбна паста, една филмова компания искаше да направи пробни снимки с нея.

Раф потъна в мрачно настроение. Сънди беше развълнувана.

Списанието искаше Раф веднага да уреди нов сеанс с нея. Той я убеди да откаже рекламите, въпреки, че парите бяха чудесни. Но тя настоя да направи пробните снимки.

Раф я заведе в Рим и докато правеха снимките тя се влюби в града. Напомняше й за Рио.

Когато се върнаха, тя изигра ролята във филма, за който се беше пробвала.

Раф изпадна в мрачно настроение, беше изключително ревнив, че трябва да я дели с други. За първи път, откакто беше дошла да живее с него, той тръгна с дружи жени, напиваше се преди тя да се върне в къщи, започна да я обижда и да й се подиграва пред техни приятели.

Тя не можеше да разбере защо Раф се държеше така грубо с нея. Какво беше сторила?

Но той не можеше да обясни какво мисли за успеха й, че се ужасява от мисълта да я загуби.

Тя изигра няколко други малки роли, след това се появи първият й филм и тя получи предложение да снима филм в Рим.

— Приеми — каза горчиво Раф — и без това всичко между нас свърши.

И за да реши нещата завинаги, й каза, че е намерил друга.

Сънди имаше успех в Рим, появи се в цяла поредица филми, които обикновено показваха нейните физически прелести. Всички намерения да стане „сериозна актриса“ бяха изтикани на заден план. Харесваха й вълнението и вниманието, които като че ли причиняваше появата й навсякъде. Италианците я преследваха с всички сили, но мислено тя беше с Раф. Той беше първият й мъж и тя го обичаше. Тя си беше мислила, че и той я обича.

След това на сцената се появи Паоло. Граф Паоло Дженера Рицо. Той щеше да донесе само неприятности.

 

— Мис Симънс — на вратата на гримьорната й се почука — мис Симънс, чакат ви на площадката, моля ви.

Тя се погледна в огледалото автоматично и разсеяно си помисли, че не е хапнала нищо за обед. Е, добре, хайде обратно към чаровния Еб Стейн и възхитителния Джек Милан, който не й беше казал една дума. Ама че начин да започнеш първия ден от работата си в Холивуд.

На снимачната площадка цареше оживление. Беше се пуснала мълвата за голата сцена, малки групи мъже, които не беше забелязала преди това, се бяха струпали около страничните линии. Тя забеляза също така няколко души с фотоапарати, които преди това ги нямаше. Нито Джек Милан, нито Еб Стейн бяха тук.

Един гримьор, с когото тя се беше карала тази сутрин, се доближи до нея. Беше глупав спор според Сънди. Тя настоя сама да гримира очите си, както винаги беше правила, но мъжът отказа. Това я ядоса, тъй като тя познаваше лицето си много по-добре от някой, просто я беше видял преди пет минути. Тя беше категорична и мъжът изскочи бесен от стаята, като мърмореше нещо за „мръсните чуждестранни звездички“.

Сега той се доближи до нея с палитра грим и гъба и каза:

— Свали си халата. Трябва да проверя грима на тялото ти.

Тя се втренчи в мъжа, който беше събрал стари дружки да гледат майтапа.

— Къде е жената, която го прави сутринта? — попита тя.

— На друга площадка. Не бъди срамежлива, всички вече видяха големите ти цици!

Тя усети как лицето й пламва и тръгна да излиза от площадката, като почти се сблъска с Джек Милан и Еб.

— Къде си се спуснала, скъпа? — попита Еб, като хвана ръката й с месестите си пръсти. — Нека да направим тази сцена, хайде.

Той я издърпа обратно на площадката.

Изведнъж я обзе чувството, че няма да може да свали халата си пред цялата тази тълпа. Тя каза на Еб:

— В Италия, когато снимаме такива сцени, площадката се изчиства докато останат само необходимите техници. Бих искала това да се направи и тук, моля.

— О, така ли? — Еб се задави и плю. — Това не е Италия, сладурче и всички тези хора е необходимо да са наоколо.

Сънди, която много рядко губеше самообладание, сега беше побесняла.

— В такъв случай можете да снимате сцената без мен. Аз не съм животно, което да зяпат. Аз съм артистка.

— Ха! — изгрухтя Еб. — Артистка, ха? Такава, дето даже не може да скрие циците си от камерата. Не ми се прави на много важна, миличка, имаш договор, нали загряваш?

— Да, много добре загрявам. Въпреки това няма да работя при тези условия. Много съжалявам.

И като каза това тя излезе от площадката.

За първи път някой напускаше филм на Джек Милан.