Брад Тор
Последният патриот (87)

ГЛАВА 87

ЯХТКЛУБ „БИТЪР ЕНД“

следващата вечер

Докато светлината на деня постепенно гаснеше Скот Харват наблюдаваше Матю Дод да пресушава последните няколко капки от бутилката и да влиза, залитайки във вилата си.

След като го беше видял да се напива до вцепенение, Скот реши, че шансовете му са добри. Това не означаваше, че убиецът вече не е опасен, но несъмнено рефлексите му и усетът му за ситуация щяха да бъдат притъпени.

Харват прибра бинокъла и грабна водоустойчивата си чанта, доволен, че е настъпил моментът за действие. Макар да беше наел голяма яхта за операцията, дългият му престой в задушното помещение под палубата не отговаряше на представата му за съвършения карибски излет.

Той, разбира се, беше тук по работа, а не за забавление. Но не можеше да не отчете предимствата, които имаше една луксозна яхта пред гъмжащите от змии, скорпиони и насекоми скривалища, които му се беше налагало да обитава по време на службата си.

Мракът вече се спускаше, когато Харват излезе навън и си пое дълбоко въздух. Вечерният бриз галеше приятно тялото му, което беше плувнало в пот. Той бързо се изми със сладка вода и хвърли екипировката си в надувната лодка „Зодиак“, която беше вързана за борда на яхтата.

След като развърза въжето, Скот запали двигателя и се понесе към брега. Лодката му едва ли щеше да направи впечатление, защото тя беше една от многото, които се носеха по дълбоките води на пристанището към Битър Енд, където скоро щяха да започнат вечерните коктейли и забавления.

Харват изтегли лодката на брега, така че да не се вижда от вилата на Дод и взе от нея непромокаемата чанта и една малка плажна кърпа. 40-калибровият Глог 23 със заглушител, който беше взел за тази операция, беше само за краен случай. Планът му беше да използва водоустойчив електрошоков пистолет „Тийзър“, разработен специално за морските пехотинци, и силен наркотик, с който да упои Дод, докато го закара на яхтата. След това щеше да излезе в открито море и да започне разпита.

Докато се приближаваше към вилата, Харват се спря и се ослуша, опитвайки се да разбере какво става там. Последният път, когато зърна Дод, бившият агент на ЦРУ се беше върнал на верандата с още една бутилка.

Продължавай, приятелю, помисли си Харват. Така само правиш нещата по-лесни.

Вилите бяха построени върху дървени подпори над земята и от всяка страна на верандите имаше стълбища. Взимайки предвид мястото, което си беше избрал Дод с изглед към пристанището, Харват реши да се качи по стълбите откъм южната страна и след това да го удари изотзад по главата.

Харват се спря пред стълбите и се ослуша отново. Чу се звън на стъкло, докато Дод си сипваше поредната напитка и след това нищо. Скрил пистолета си под плажната кърпа, Скот се заизкачва безшумно по избелелите от слънцето стъпала.

Когато стъпи на верандата, се притисна към стената и продължи да се придвижва напред в това положение. Стигна до първия прозорец, където прозрачното перде се полюшваше от вятъра. Надникна вътре и през отворената врата отсреща видя силуета на Дод, който се очертаваше на фона на бледото сияние от пристанището. Беше с гръб към него. Сега беше моментът да действа.

Харват се мушна под прозореца и мина от другата му страна. На ъгъла на вилата се ослуша и тъй като не чу никакъв подозрителен звук, вдигна пистолета си и пристъпи напред, озовавайки се точно зад Дод.

В същия момент убиецът скочи от стола си, но реакцията му нямаше нищо общо с Харват.