Брад Тор
Последният патриот (44)

Глава 44

ЦЕНТРАЛНО ПОЛИЦЕЙСКО УПРАВЛЕНИЕ,

ВАШИНГТОН, ОКРЪГ КОЛУМБИЯ

 

— Там има много снимки — каза Айдън Озбек. — Разглеждай спокойно.

— Няма нужда — отвърна Андрю Салям и завъртя лаптопа. — Това е той.

— Сигурен ли си? — попита Расмусен.

— Абсолютно. Това е човекът, който ме вербува.

Озбек хвърли поглед на Расмусен и сетне отново насочи вниманието си към Салям.

— Знам, че си дал изчерпателни показания за това във ФБР, но ще се наложи да го направиш още веднъж. Необходимо е да знаем как комуникираш с него. Кога и къде сте се срещали? Идвал ли е някога в дома ти или в твоя офис? Ходил ли си някога в неговия дом или офис? Всичко.

— Вие знаете кой е този човек, нали? — попита Салям. — Той е от ЦРУ, нали?

— Нека да караме поред, стъпка по стъпка — каза Расмусен.

— Вървете по дяволите с вашите стъпки — сопна се Салям. — Знаете, че казвам истината. Това, че разпознах този човек, го доказва.

Той се вгледа в лицата на мъжете, които седяха срещу него. В цялата ситуация имаше нещо, което не разбираше. Сетне изведнъж му просветна.

— Мили боже! Този убиец е ваш човек, нали? Той и Ал Дин са едно и също лице.

— Не знаем това със сигурност — отговори Расмусен.

Салям се засмя.

— През цялото време ФБР бяха в паника, че той е един от техните, а сега се оказва, че е един от вашите.

— Все още изясняваме това…

Озбек прекъсна колегата си:

— Човекът, който идентифицира на снимката е Матю Дод. Той инсценира смъртта си и изчезна преди малко повече от пет години.

— Горе-долу по времето, когато е приел исляма — предположи Салям.

— Ако това, което ни разказа, е вярно, изглежда, че е така.

— По същото време той ме е вербувал и е сложил началото на операция „Стъклен каньон“.

Озбек кимна бавно:

— Приблизително.

— Значи това решава нещата. Имате доказателство — заяви Салям. — Аз съм невинен. И можете да ме освободите.

— Да идентифицираме Дод като човека, който те е вербувал, е едно. Но да докажеш, че това наистина е така, и че не ти, а някой друг е убил Нура Халифа, е нещо съвсем друго.

— Но вие можете да ми помогнете — настоя Салям. — Ако кажете на ФБР, че Матю Дод е бил моя вербовчик, това ще ми помогне да докажа, че казвам истината.

— Не е нужно да им казваме нищо — отговори Расмусен.

Озбек му даде знак да замълчи. Той се облегна с лакти на масата, сключи пръсти и подпря брадичка на палците си.

— Ние може би наистина можем да ти помогнем — каза Озбек, замислен, — но първо ти трябва да ни помогнеш.

— Как? — попита Салям.

— Не ставай глупав, Салям.

Озбек отново направи знак на колегата си да почака.

— Ние имаме представа къде е Дод — каза той. — И може би дори знаем коя е неговата цел…

— Д-р Халифа ли имате предвид? — прекъсна го Салям. — Права ли е била Нура, че чичо й е застрашен?

— Имаме основание да мислим, че д-р Халифа е вече мъртъв, и че може би има следваща цел.

— Значи Нура е била права — каза Салям повече на себе си, отколкото на агентите на ЦРУ.

— Ние не знаем дали Дод го е убил — отговори Озбек. — Не и със сигурност. Все още не. Но смятаме, че тук има някаква по-голяма игра и трябва да знаем каква е тя.

Салям го погледна.

— И вие смятате, че мога да ви помогна в това?

— Може би да, а може би не — отвърна Озбек. — Но със сигурност можеш да ни помогнеш да тръгнем в правилната посока.

— Като ви дам същата информация, която дадох на ФБР.

Озбек кимна.

Въпреки че беше подведен от своя мним вербовчик от ФБР, Андрю Салям не беше глупав. Ни най-малко.

— Откъде да знам, че няма да се възползвате от моята информация, за да намерите Дод и да го накарате да изчезне безследно и след това да отречете, че този разговор някога се е състоял?

— Всъщност нямаш голям избор. Ще трябва да ни се довериш.

Салям се засмя отново.

— Да, защо не. На мен обаче ми се струва, че имам доста голям избор. Мога да говоря с ФБР, с полицията на Вашингтон или да почакам, докато най-накрая ми бъде предоставен адвокат и след това да дам изявление за пресата. Ако някой няма голям избор в тази ситуация, това е по-скоро ЦРУ.

Расмусен понечи да отговори, но Озбек му посочи вратата.

— Ще се видим в колата.

— Какво? — попита Расмусен.

— Остави ни малко насаме — каза Озбек. — Иди да си купиш чаша кафе или нещо друго.

Расмусен продължи да седи, стъписан от думите на колегата си. Сетне стана, изсумтя нещо и излезе от стаята за разпити.

Щом вратата се затвори, Салям каза:

— В началото ми се стори, че сте свестни момчета, но после той започна да се държи като задник.

Озбек знаеше, че Расмусен няма голям опит в разпитите и не оспори тази забележка. Вместо това бръкна в джоба си, извади оттам един нов дигитален фотоапарат и го включи.

— Последният път, когато бяхме тук, ти попита за кучето си — каза той и му подаде фотоапарата. — Предположих, че ще искаш да видиш тези неща.

Лицето на Салям се смекчи, докато преглеждаше снимките.

— Значи полицията се е погрижила за него.

— Всъщност, не — каза Озбек. — Те бяха по-заети с това да разпердушинят къщата ти. Канеха се да го отведат в кучкарник, но аз ги спрях и сега кучето ти е при един от твоите съседи.

— При кого? — попита Салям притеснено.

— При възрастния човек, който живее от другата страна на улицата.

— Онзи ветерана, който е бил военнопленник?

— Да — каза Озбек. — Някакъв проблем?

— Не — отговори Салям. — Той е добър човек. Бил е на няколко мисии във Виетнам. Не мислех, че се интересува много от мен, когато се нанесох, но ме поздравяваше и винаги беше учтив. Благодаря.

— Няма защо. И така…

— А ти защо се интересуваш от кучета, между другото?

— Имам черен лабрадор.

— Хубаво куче — каза Салям. — Много умно.

— Да, такива са — отвърна Озбек. — Чуй ме, Андрю, трябва да знаеш, че ФБР разполага с имейлите, които сте си изпращали с Нура, както и с някои други улики, които загатват, че вие двамата сте имали връзка.

— Това е нелепо.

— И тези улики сочат, че Нура се е срещнала с теб, за да ти каже, че връзката ви е приключила.

— Не сме имали никаква връзка — настоя Салям. — Отношенията ни бяха чисто професионални.

Озбек сви рамене.

— Просто ти казвам какво чух.

— Какви други улики имат?

— Каквито и да са, очевидно могат да бъдат тълкувани като мотив за убийство от типа: ако аз я нямам, никой друг няма да я има.

— Но аз не съм я убил. Ние бяхме нападнати. Вече ти казах това. И освен това, ако съм искал да убия някого, смяташ ли, че бих избрал място, където ще трябва да деактивирам камерите на Парковата полиция. Не бих могъл да направя това, дори и да исках. Трябва да ми повярваш. И Нура, и аз бяхме мишени. Искали са и двама ни мъртви и след като съм оцелял, са подали тази фалшива информация, за да изглежда, че сме имали връзка, и че съм искал да я убия, защото е смятала да ме напусне.

— Това е доста сложно — отбеляза Озбек.

— Както и изключването на камерите при паметника на Джеферсън.

Озбек не оспори това.

— Тези хора не са малоумници с чалми, както си ги представят повечето наши политици — продължи Салям. — Те са изключително обиграни и разполагат с ресурси, каквито дори не можете да си представите. Ако знаехте къде са успявали да се промъкнат техните агенти, нямаше да ви хване сън. Те имат армии от симпатизанти, безброй застъпници, изключителна Пи Ар^[1] стратегия и чудесни връзки с медиите. В сравнение с тях нацистите изглеждат като аматьори. Това е най-голямата заплаха, пред която е била изправяна нацията ни, и въпреки това аз съм задържан, защото съм се опитал да изпълня дълга си като американец и да ги спра. Всички тези разпити са глупости.

Озбек го погледна.

— Прав си. Всичко това са глупости.

— Значи ми вярваш?

Озбек кимна.

— Но трябва да бъда честен с теб. Възможностите ни да направим нещо за теб са ограничени. Това разследване е на ФБР и Вашингтонската полиция. ЦРУ няма никаква официална роля в него.

— Ами Дод? Залавянето му би променило нещата, нали?

— Вероятно — отвърна Озбек, — но той може да сключи сделка с ЦРУ, давайки им нещо още по-ценно.

— И ако това стане, аз отново ще бъда прецакан — каза Салям, поклащайки глава.

— Възможно е. Просто искам да си наясно с това.

— Благодаря ти.

— Андрю, положението ти наистина е тежко. Като се има предвид как стоят нещата, никой няма да те обвини, ако замълчиш и решиш да чакаш адвокат.

— Защо ми казваш всичко това? Ако дам изявление пред пресата за Дод, това може да се окаже много смущаващо за ЦРУ.

— Там работят големи момчета и момичета — отвърна Озбек. — И те имат хора, които знаят как да действат при кризи.

— И все пак, защо? — продължи да настоява Салям.

— Ти си добро момче, Андрю. Някой те е натопил много сериозно, но ти ни съдейства при всяка една стъпка от разследването. И според мен ни помагаше, защото знаеш, че не си направил нищо нередно. Още повече, ти знаеш, че онова, което си правил, е било за доброто на страната ти, защото така постъпват почтените хора.

Не мога да ти обещая, че ще те извадя от ямата, в която си затънал, но ако ми помогнеш, ти обещавам, че ще направя всичко по силите си, да пипна Матю Дод и ще се погрижа той и неговите ислямски приятели да не вредят повече на Америка.

Салям се замисли за кратко. Знаеше какво трябва да направи.

— Вземи си химикалка — каза той. — Ще ти трябва.