Брад Тор
Последният патриот (49)

Глава 49

Антъни Никълс беше пристигнал в Париж с обикновен полет и Рътлидж смяташе да го върне в Съединените щати точно по същия начин. Планът му обаче не предвиждаше никаква гъвкавост, в случай че нещо се объркаше. Това не беше правилният начин за провеждане на операция, но Харват не можеше да вини президента, защото Рътлидж все пак не беше оперативен агент.

Харват беше изключително прецизен, когато ставаше дума за оперативна сигурност и по принцип това беше правилно, но в сегашната ситуация този подход ограничаваше местата, от които можеше да потърси помощ.

От последния си телефонен разговор с Гари Лоулър Скот бе научил две неща. Първо, д-р Марван Халифа беше изцяло проучен от президента и нито той, нито Лоулър смятаха, че специалистът по Корана има нещо общо с посегателствата над живота на Антъни Никълс.

Другото нещо беше, че президентът Рътлидж няма да може да ги измъкне скоро с професора от страната. Харват знаеше, че колкото по-дълго останат във Франция, толкова по-голям ще бъде рискът да бъдат заловени. Затова той състави свой собствен план и веднага, щом беше готов с него, се обади най-напред на Фини и Паркър от „Саргасо“

— Да, имаме „обущар“ в Париж — отговори Тим Фини. — Но тя не работи от двете страни на оградата, а по-скоро от двете страни на верандата, алеята и предния двор…

— Разбирам — прекъсна го Харват. — Добра ли е?

— Повече от добра, както и хонорарът й.

— Ще ми трябват два паспорта, за довечера.

Настъпи пауза, при която Фини сви устни и въздъхна дълбоко.

— Това ще струва скъпо.

— Знам — отвърна Харват. — Бързите и качествени неща струват скъпо.

— Американски ли искаш да бъдат?

— Не. Французите ще разглеждат по-внимателно американските паспорти. Нека да бъдат канадски. Влизане във Франция преди седем дни. Среден брой печати и пътни визи, всичките за страни от Първия и Втория свят. Ще ни трябват също и няколко кредитни карти. Без значение какви.

— А снимки? — попита Фини.

— Аз ще се погрижа за това — отвърна Харват. — Ще ги изпратя на обичайното място заедно с измислени имена и физическо описание.

— Добре, ще се заема с това веднага. Сега ще насоча разходите към моята сметка, а по-късно ще уредим нещата. Предполагам, че имаш достъп до парични фондове.

— Да — отговори Харват, спомняйки си за личната сметка, която президентът беше открил на Никълс. — Ще се погрижа разходите да ти бъдат възстановени.

— Това не означава, че не сме приятели, Скот — каза Фини. — Просто въпросната услуга е доста скъпа.

— Разбирам.

— Паспортите ще бъдат оставени на предварително уговорено място. Веднага щом бъдат готови, тя ще ни съобщи откъде могат да бъдат взети. Как стоят нещата при теб? Имаш ли нужда от нещо друго?

Харват прехвърли наум приоритетите си.

— Ще ни трябва самолет, веднага щом паспортите бъдат готови — каза той. — Нещо по-дискретно.

— Посока?

— Монреал по план, но веднага щом излетим ще трябва да се насочим към Вашингтон.

— Това е изпълнимо — каза Фини.

— И още нещо — добави Харват. — В една от каютите тук има човек, вързан и със запушена уста, за когото някой трябва да се погрижи, но не и преди да отлетя.

Фини се намръщи.

— Да се погрижи?

— Някой трябва да го отключи и да го пусне. Вероятно ще бъде задържан от полицията през следващия половин час. Между другото, не ме интересува какво ще направи или ще им каже.

— Опасен ли е?

— Само ако си торба с хероин или редактор на моден журнал.

— Добре — каза Фини. — Ще изпратя някой при него, веднага щом напуснеш френското въздушно пространство. Това ли е всичко?

— Това е — отвърна Харват.

Два часа по-късно Харват отново беше на борда на баржата. Носеше със себе си дигитален фотоапарат, който бе задигнал от един турист близо до Нотр Дам, и няколко найлонови торби, пълни с неща, които щяха да бъдат нужни на него и на Никълс за дегизирането им.

След като се снимаха пред една бяла стена, Харват сложи снимките в един временна папка, който използваше при комуникацията си с Паркър и Фини. Вече беше изпратил имената и физическото описание за фалшивите им паспорти и сега не им оставаше нищо друго освен да чакат.

Около час по-късно се обади Рон Паркър:

— Колата ще ви вземе в 5:00. Чартърният ви полет за Монреал е подсигурен.

— А паспортите? — попита Харват.

— Шофьорът ти е инструктиран да те закара до хотел „Мариот Шанз Елизе“. Там ще те посрещне хотелски служител на име Морис. Кажи му името Джеймс Райън от новия ти паспорт и той ще ти даде два куфара. Вътре има мръсни дрехи и тоалетни принадлежности, в случай че някой прояви по-голям интерес към вас. За дръжката на единия от куфарите е привързана малка торбичка, вътре ще намериш плик с паспортите.

Паркър и Фини бяха помислили за всичко.

* * *

Когато пристигнаха в „Мариот Шанз Елизе“, Харват намери въпросния хотелски служител, каза му, че се казва Джеймс Райън, даде му петдесет евро и получи куфарите.

Когато се върна в колата, извади паспортите и ги разгледа. Човекът на Фини беше истински художник. Документите бяха безупречни.

Разгледа печатите и визите и се опита да ги запомни, след което подкани тихо Никълс да направи същото.

На летище Ле Бурже бяха посрещнати от представител на чартърната компания, който провери куфарите им и ги придружи до гишето за проверка на паспортите.

Харват беше инструктирал Никълс да изглежда уморен и равнодушен. Беше подстригал професора съвсем късо, цветът на лицето му беше потъмнен с тонер, а брадата — обръсната. Харват на свой ред имаше нова перука, очила и мустаци.

Служителят на паспортното бюро дълго разглежда документите им. Притеснен, Харват се питаше дали би могъл да го неутрализира и след това да се качат с Никълс на самолета и да отлетят, преди това да бъде забелязано. Наоколо в момента нямаше никого и шансовете бяха петдесет на петдесет.

За щастие не се наложи да предприема нищо. Представителят на чартърната компания се познаваше добре с офицера и го подкани да побърза. Махвайки с ръка, той подпечати паспортите и им ги върна.

Пет минути по-късно двамата бяха на борда на самолета и когато главната врата беше затворена, Харват въздъхна с облекчение. След още десет минути, със заслужени напитки в ръцете, те излетяха с курс към Съединените щати.

Най-трудно за Харват беше да изостави Трейси. Той дълго се беше борил с тази мисъл, макар да знаеше, че не може да направи нищо. В интерес на истината президентът вече беше задвижил своите дипломатически лостове и сега беше ред на Харват да действа.

Когато земята изчезна под самолета Бомбардир Глобал Експрес XRS, Харват остави Никълс на кушетката и тръгна към спалната кабина до кърмата. Легна на леглото, затвори очи и се опита да почине. Имаше лошо предчувствие, че нищо още не е приключило — ни най-малко.