Брад Тор
Последният патриот (46)

Глава 46

Когато Дод стигна до ъгъла, той беше дошъл до заключението, че ако Никълс и книгата не бяха напуснали вече страната, това щеше да се случи много скоро. Обмисляше как може да спре това, когато кожата на тила му изведнъж настръхна.

Нямаше значение дали първо беше видял паркирания до една друга кола опел или насоченото към главата му дуло на автомата МР–5А2, марка „Хеклер & Кох“, защото инстинктите му вече бяха влезли в действие.

Коленете му се подгънаха, сякаш задействани от някаква механична сила, и цялото му тяло потъна надолу. Десният му юмрук експлодира напред и се стовари в тестисите на нападателя му. Сега, когато единият от северноафриканците беше превит на две, Дод грабна пистолета на другия и изви китката му напред. Тялото на мъжа последва посоката и в това време наемният убиец извади светкавично пистолета си със заглушител и го простреля зад ухото, убивайки го на място.

Извърна се, тъкмо когато другият насочи оръжието си към него, и изпрати един куршум точно под носа му. Това беше перфектен спектакъл на смъртта, за който малцина бяха по-добре подготвени от Дод.

Когато и вторият труп се строполи на земята, дишането и сърцето на наемния убиец вече са бяха върнали към нормалния си ритъм. Убийствата нямаха емоционално въздействие върху Дод, за него те бяха просто нещо физическо.

Погледна нагоре и надолу по улицата. След като установи, че няма свидетели, тръгна към работещата кола и отвори багажника й. Сетне, един по един, натовари мъртъвците вътре заедно с оръжията им.

Прерови джобовете им и от намерените документи разбра, че двамата са агенти на Renseignements Generaux и са работели за Отдела за борба с радикалните ислямисти, натоварен да следи джамиите във Франция.

Дод затвори капака, отвори вратата на шофьора и се вмъкна вътре. На задната седалка имаше две чанти с високо технологична апаратура за наблюдение. Между двете предни седалки имаше малък компютър, известен в полицейските среди като МИТ, или Мобилен информационен терминал.

Като при всяка полицейска кола МИТ-компютърът беше вързан към безжична мрежа, която позволяваше на агентите на Ер Же да проверяват имена, снимки и всякаква друга информация, а също и да изпращат съобщения в управлението си.

Дод прегледа последната серия от съобщения. Двамата агенти, които току-що беше убил, бяха натоварени със задачата да наблюдават джамията „Билал“ и да заснемат с видеокамера поклонниците, които излизат оттам след петъчните молитви. Те бяха тръгнали към джамията след съобщението, че в района й е имало престрелка.

Убиецът все пак беше подценил френските власти. Той знаеше, че Ер Же не разполагат с достатъчно персонал, за да наблюдават всекидневно всичките 1700 джамии и мюсюлмански светилища, и затова след като беше огледал джамията, преди да влезе в отсрещното кафене, и не беше видял никого, предположи, че „Билал“ просто не е била в списъка на Ер Же за този ден.

Възможно беше да е имало агенти под прикритие в самата джамия, но в последвалата суматоха би било много трудно да го идентифицират като убиеца на Ауад, освен ако не са били много близо до него, но дори и да беше така, той беше дегизиран.

Въпреки това някой беше дал описанието му на Ер Же и двамата злополучни агенти бяха започнали да го издирват, веднага след като бяха получили обаждане. Тяхната несръчна засада се беше оказала много лоша идея, която щеше да струва на Ер Же много повече от двама мъртви агенти.

След като на много пъти безуспешно се беше опитвал да проникне в сървърите на Ер Же, Дод сега разполагаше с отворена врата. Той прегледа всички спешни съобщения, които бяха изтекли след тазсутрешния бомбен атентат, и му бяха необходими само няколко минути, за да сглоби цялата картина за онова, което беше известно на френската полиция и разузнаване.

Разбра, че на излизане от Гранд Пале е бил заснет с видеокамера, която беше уловила само профила му. Властите обаче разполагаха със съвършено ясни кадри, на които се виждаха Никълс и мъжът и жената, които му помагаха.

Като се имаше предвид хайката, която щяха да организират френските власти, те нямаше да могат да си покажат и носа на публично място, без да бъдат задържани.

Въпреки това, мъжът от кафенето, който работеше за Никълс, беше достатъчно умен, за да се дегизира. Освен това той беше съумял да се измъкне навреме от джамията. Дод трябваше да направи преоценка за това кой стои срещу него. Никълс имаше помощник и при това много опитен — обстоятелство, което не беше планирано.

Убиецът се насочи към последните съобщения и с изненада научи, че жената е била задържана. Името й беше Трейси Елизабет Хейстингс, двайсет и седемгодишна, американска гражданка. Разбра още, че й предстоят някакви медицински изследвания, които ще бъдат направени в Американската болница в Париж.

Дод се замисли за момент дали да тръгне към болницата, но се отказа. Вероятно щеше да може да се вмъкне незабелязано, но ако се опиташе да стигне до жената и да я изведе навън, щеше да се изложи на твърде голям риск.

Дори и да успееше, какво щеше да прави с нея? Да се опита да я размени срещу книгата? А ако Никълс вече беше копирал нужната му информация? Имаше твърде много неизвестни.

Трябваше да се съсредоточи именно върху Никълс. И преди да реши какво да прави с него, трябваше първо да претегли цялата информация и разположението на силите. И на всяка цена да научи какво знае Никълс. Но как да направи това?

Дод вдигна очи към огледалата за обратно виждане, огледа района и се върна към мобилния терминал. В този момент вниманието му беше привлечено от неговата грапава гумирана обшивка. Тя му напомни за лаптопа, който беше взел от Марван Халифа, след като го уби в Рим, и в този момент му хрумна нещо.

Внимавайки да прикрие следите си чрез поредица от междинни сървъри, убиецът потърси в интернет някакви новини около смъртта на Халифа.

Няколко италиански всекидневника съобщаваха за пожара в Италианския държавен архив и макар да се споменаваше, че на местопроизшествието са били открити тела, все още нямаше информация едно от тях да е на д-р Марван Халифа.

Разполагайки с това, Дод започна да формулира план. Помнеше имейла, който Никълс беше изпратил на Халифа. Ако Никълс успееше да се върне в Съединените щати, имаше всички основания да вярва, че уговорката му да се срещне с Халифа в Конгресната библиотека в понеделник остава.