Брад Тор
Последният патриот (29)

Глава 29

Трейси Хейстингс, която беше служила в Ирак и други горещи точки на света, умееше да планира отлично операции, но в момента не беше способна за нищо друго, освен да лежи на леглото в тъмната кабина с мокра кърпа на очите си.

— Никълс е прав — каза Харват, седнал пред компютъра, за да намери информация за джамията „Билал“ в Клиши су Боа. — Трябва да те заведем на лекар.

— Казах ти. Ще ми мине — отвърна тя.

Той се отдръпна от малкото дървено бюро и завъртя стола, за да може да я вижда.

— Хайде да зарежем тази работа. Да забравим за президента, да забравим проклетата книга, да забравим всичко.

Трейси махна кърпата, понадигна се и се облегна на възглавниците.

— Не можеш. Не и заради мен.

— Главоболието ти се засилва, не виждам подобрение. Погледни се. Имаш нужда от помощ.

— Никълс също. Както и президентът.

— Как можеш да мислиш за президента след всичко, което се случи? Едва не те убиха заради него.

— Вече съм забравила. Ти също не трябва да мислиш за това.

— Не мога.

— Трябва! — настоя тя.

Харват се приведе напред.

— Трейси, не искам да се връщам към стария си живот. Искам живота, който водя сега. Искам теб.

— Тук съм. Никъде нямам намерение да ходя.

— Не разбираш ли какво се опитвам да ти кажа — започна Харват.

Трейси го погледна в очите.

— Скот, не мога да ти обещая, че всичко между нас ще бъде идеално. Бъдещето престана да ме вълнува от деня, в който ме простреляха. Мога само да ти кажа, че те разбирам. През по-голямата част от живота си ти си се борил с враговете на Америка, по-точно с врага, с който си имаме работа в момента. Сега ти се предлага шанс да се справиш с една от най-големите заплахи, пред които е изправена цивилизацията, без да има осакатени и убити. Няма да ти позволя да го изпуснеш. Не мога. Вършиш работата си много добре. Знаеш как действат тези хора и знаеш как да ги победиш в собствената им игра. Ядосан си на президента, защото е сключил тайна сделка и е освободил терорист, който е преследвал приятелите и семейството ти. Но това вече е минало. Забрави го. Не става въпрос за него, а за това, кое е правилно и кое не. Трябва да постъпиш както трябва.

— Но ти имаш нужда от помощ.

Тя отстъпи.

— Добре. Трябва ми помощ. Ще я получа. Но без теб. Решението ми не подлежи на обсъждане.

— Трейси, чуй ме.

— Скот, ако трябва да стана от леглото единствено, за да влея разум в главата ти, ще го направя. Не ми се иска, но ще го направя.

Харват се усмихна. Трейси Хейстингс беше най-удивителната жена, която някога бе срещал. Ако Бог ги дареше със сто години съвместен живот, всеки ден щеше да й повтаря колко много значи тя за него и пак не би му стигнало времето, за да изрази дълбокото чувство, което изпитваше към нея.

— Искам да съм щастлива, искам да бъда с теб — продължи тя. — Но можем да постигнем това, само ако останеш такъв, какъвто си.

— Дори ако отсъствам по цели седмици, без да мога да ти кажа къде отивам и кога ще се върна?

— Ако не си с любовница, мисля, че всичко ще бъде наред.

Харват не знаеше какво да каже.

— А сега — каза Трейси, като се изправи в леглото — донеси лаптопа, за да видим как да влезеш в джамията и да вземеш книгата.