Брад Тор
Последният патриот (40)

Глава 40

ГЛАВНАТА КВАРТИРА НА ЦРУ,

ЛЕНГЛИ, ВИРДЖИНИЯ

— Значи така — каза Айдън Озбек, хванал телефонната слушалка. — Просто задържа фотоапарата и не каза нищо?

Слисан, оперативният агент на ЦРУ остави Каролин Ленард да говори още няколко минути. Тъкмо приключваше разговора, когато Стефани Уитком надникна в кабинета му през вратата. Вдигна показалеца си, за да й покаже, че свършва.

— Да, разбирам — каза той в слушалката. — Благодаря ти, че се опита. Моля те, обади ми се, ако попаднеш на нещо.

Затвори телефона и се обърна към Уитком, която стоеше при вратата с папка под мишницата си.

— Какво има? — попита той.

— Агентите от ФБР, които разпитват Андрю Салям, искат информация от нашите бази данни.

— Защо?

— Колкото повече го разпитват, толкова повече се убеждават, че може би не той е убиецът на жената при Мемориала на Джеферсън.

— Виж ти. И аз им го казах, но защо им е да влизат в нашите бази данни?

— Използвали описанието на Салям за неговия вербовчик, изтеглили снимки на свои служители от последните двадесет години, качили ги на лаптоп и създали електронен фотоалбум.

— И нищо? — предположи Озбек.

— Това какво ти говори?

Той завъртя очи. Въпросът беше глупав.

— Който и да го е вербувал, не е бил агент на ФБР.

— Ами ако е бил агент на разузнаването, който просто е работил за друга агенция?

Озбек взе писалката си и почука с нея върху органайзера на бюрото си.

— ФБР може да получи каквото му трябва от Агенцията за борба с наркотиците, Министерството на вътрешната сигурност, Министерството на правосъдието.

— Но не и от ЦРУ. Не могат без първо да ни попитат.

— Хей — предупреди я Озбек. — ФБР може да размахва снимки на хората си пред Салям, но не и ние. В никакъв случай. Не можем да го направим.

— Точно това казах и аз. Няма да стане.

— Тогава защо изобщо го обсъждаме? — попита Озбек, който бързаше да се върне към работата си.

Уитком измъкна папката изпод мишницата си.

— Момчетата от ФБР са умни. Предложиха компромисно решение.

— Какво?

— С помощта на Салям са съставили ето този фоторобот — отвърна Уитком, извади един лист от папката си и го показа на Озбек. — Помолиха да проверим в нашите бази данни дали има някой, който да прилича на този човек.

Въпреки разстоянието, което го делеше от Уитком, Озбек веднага забеляза приликата. Никога нямаше да забрави лицето на Матю Дод.