Метаданни
Данни
- Серия
- Скот Харват (7)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Last Patriot, 2008 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Красимира Христовска, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,9 (× 12 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Брад Top. Последният патриот
ИК „Пергамент“, 2009
Редактор: Станимир Йотов
Коректор: Силвия Николаева
Оформление на корицата: ИК „Пергамент“
ISBN 978–954–367–022–2
История
- — Добавяне
Глава 67
От една страна Харват се възхити от дързостта на този човек да ги използва като примамка, а от друга му се искаше да му разбие челюстта.
— Значи ти си знаел, че Марван Халифа е мъртъв, и че Дод най-вероятно е използвал имейла му и въпреки това си сметнал, че не е нужно да ни предупредиш? — попита Харват.
— Ако бях го направил, вие нямаше да дойдете на срещата — отвърна Озбек.
— Разбира се, че нямаше да дойдем! — възкликна Никълс.
Харват не се нуждаеше от помощта на професора в този момент.
— Просто провери това флаш-устройство — каза той.
Те седяха в малко интернет кафене във Вирджиния. Ленард беше гарантирала за Озбек по телефона, но Харват настоя за очна ставка. Телефонът му нямаше камера и затова се наложи да използват уебкамерата на кафенето. Другата причина Харват да се спре на кафенето беше естеството на пратката за Никълс — мощно флаш-устройство.
— Казвам ти — рече Озбек, — всичко е било нагласено. В това число и появата на куриера. Смяташ ли, че приликата му с Дод е случайна?
Харват го погледна.
— Може би така е изглеждало от мястото, където си стоял ти, но аз лично видях един обикновен на вид невзрачен човек. Мисля, че не реагира по подходящ начин.
— Той е изпратил този човек, за да ни изкара от прикритието ни.
— Нас? — каза Харват. — Аз и без това стоях на открито.
— Може би е искал да види дали някой го следи и ако е така колко души са сметнали за нужно да изпратят срещу него. Всичко, което Дод прави, си има причина, довери ми се.
— Ако всичко това е вярно, ти очевидно си се хванал на въдицата му, нападайки онзи куриер, не е ли така? — попита Харват.
Озбек остави забележката му без коментар.
— Това флаш-устройство е капан — заяви той. — Знаеш го. Защо настояваш да го задържиш?
— Може би там има материали, които целят да ни убедят, че той наистина е Халифа.
— Защо му е нужно това? Ти сам каза, че в имейлите, които е изпратил на професор Никълс, той се е опитвал да научи доколко е напреднал в работата си. Казвам ти, това флаш-устройство ще ни донесе неприятности.
— Чуй ме — каза Харват, — на него наистина може да има някакъв вид Троянски кон, съгласен съм. Но точно затова използваме обществен компютър. Ако Дод наистина се надява да извлече някаква информация с този флаш-драйв, той няма да постигне нищо.
В този момент Никълс вдигна глава от монитора, пред който седеше, и каза:
— Всичко тук като че ли е на арабски. Не мога да прочета нищо.
— Може ли да видя аз? — попита Озбек.
Макар Харват да говореше свободно на арабски, той не четеше на този език толкова добре, колкото му се искаше.
— Заповядай.
Озбек прегледа няколко от файловете и попита:
— Каква е тази Голяма джамия в Сана?
— Това е проект, върху който Марван работеше в Йемен — отговори Никълс. — Става дума за сбор от документи, свитъци и парчета пергамент, за които се смяташе, че съдържат най-старите версии на Корана.
— Тук има също описания на дигитални снимки и разни други неща, за които се казва, че са били „архивирани“ и „съхранени“. По това ли е работил в Рим?
Никълс беше все още потресен от новината, че неговият приятел и колега е бил убит и гласът му трепереше, когато говореше за него:
— Той ми каза, че това е един от най-вълнуващите проекти, по които е работил, и непрекъснато повтаряше, че моментът е божествено предопределен. Неговото проучване беше много встрани от моето, но той беше убеден, че на определен етап двата проекта ще се сближат и находката от джамията в Сана ще придаде допълнителна достоверност на проекта, върху който работех аз.
— И върху какво точно работехте? — попита Озбек. — Разбирам защо един радикален ислямист като Дод би искал да убие Марван Халифа, но защо вас? Защо му е да убива един специалист по Томас Джеферсън?
Никълс погледна Харват за потвърждение дали трябва да отговори на този въпрос.
— Не тук — каза Харват.
— Къде тогава? — попита Озбек.
— Ще видиш, когато стигнем. А междувременно искам всички тези документи да бъдат разпечатани преди да тръгнем оттук. Няма да позволя този флаш-драйв да се докосне до който и да е от компютрите ни.