Брад Тор
Последният патриот (85)

ГЛАВА 85

ВАШИНГТОН

два дни по-късно

Харват прецени, че е най-добре да стои далече от Бишъпс Гейт, докато не бъде инсталирана много по-надеждна система за сигурност. Върна се само веднъж, за да вземе някои неща и след това се настани в дома на Гари Лоулър във Феърфакс.

Макар Гари все още да беше в интензивното отделение с фрактура на черепа, той изиска от Харват пълен устен и писмен рапорт, който Харват знаеше, че ще бъде предоставен на президента. Затова не се учуди, когато получи обаждане от Рътлидж, който го повика да дойде в Белия дом, колкото може по-скоро.

Надяваше се да не чуе някакви лоши новини или ако имаше такива, те да не са свързани с Трейси. Но от опит знаеше, че когато президентът те вика спешно при себе си, причината не е, че си спечелил от лотарията.

Каролин Ленард го посрещна на Югозападния вход, преведе го през охраната и го поведе към Западното крило.

— Това е второто ти посещение за по-малко от седмица — каза тя, докато вървяха. — Означава ли това, че занапред ще те виждаме по-често тук?

— Може би — отвърна Харват и за първи път от много време насам беше склонен да приеме тази идея.

В Овалния кабинет Ленард размени няколко думи със секретарката на Джек Рътлидж и след това почука на вратата. Когато президентът отговори, тя въведе Харват и затвори вратата след него.

Рътлидж стана иззад бюрото си и посрещна госта в средата на стаята.

— Благодаря, че дойде, Скот — каза той, докато се ръкуваха.

Президентът посочи към диваните. След като се настаниха, каза:

— Доста неприятни неща се случиха през последните няколко дни.

Президентът очевидно беше загрижен да не се обтегнат отново отношенията им и умишлено омаловажаваше тежестта на случилото се. Но макар Харват да не беше поискал сам назначението си, той го беше приел и следователно отговорността беше негова.

— Простете, сър, но „неприятни неща“ е слабо казано. Аз се провалих и поднасям извиненията си.

Рътлидж се наведе към масичката за кафе и посегна към една кожена папка.

— Прочетох рапорта ти. У теб ли е колелото Басмала?

Харват извади един плик от джоба на сакото си и му го подаде.

Президентът отвори плика, взе зъбното колело и го вдигна, за да го разгледа.

— Невероятно. И това нещо през цялото време е било в Поплар Форест.

— Съжалявам, че така и не разбрахме какво е било последното откровение — каза Харват.

Рътлидж остави зъбчатия метален предмет на масата.

— Заради личния характер на дневника на Джеферсън, Антъни Никълс никога не е имал пълен достъп до него. Но мога да ти кажа, че проучванията на Джеферсън са го накарали да вярва, че последното откровение на Мохамед е било единственото, което е дошло директно от Бог, а не чрез архангел Гавраил. Накратко, ако може да се вярва на това, на Мохамед му е било казано, че войната и завоеванията не са отговорът. Той е получил заповед да остави меча и да живее мирно с хората от другите вери. Джеферсън коментира, че случаят е подобен на духовния прелом, през който е преминал Павел, въпреки че Мохамед не се е отказал от исляма заради християнството. Той просто е оставил меча си и е насърчил и последователите си да направят същото.

Харват беше шокиран от чутото.

— Доста знаменателно откровение — каза президентът. — Нали?

— Така е. И имайки предвид, че голяма част от приходите в мюсюлманския свят са идвали от грабежи, плячкосване и изтръгване на пари от християни и евреи, които са откупували правото да запазят вярата си, това откровение е щяло да лиши ислямистите от един значителен източник на постъпления. Икономиката им вероятно е щяла да изпадне в колапс. Нищо чудно, че собствените му хора се решили да го убият.

— Е, без колелото Басмала часовникът на Ал Джазари не може да прави нищо друго, освен да показва времето — отбеляза президентът. — Ако вече не е бил унищожен.

— А Махмуд Омар и Абдул Уалид? Няма ли някакъв начин да бъдат притиснати?

— Айдън Озбек е добър агент — отвърна Рътлидж, — но напоследък действаше отвъд границите на закона. Не можем да използваме нищо от онова, което той има срещу тях.

На Харват не му беше особено приятно онова, което каза в отговор, но чувстваше, че тази възможност не може да бъде подмината:

— Нямах предвид да играем с тях по правилата на феърплея.

— Разбирам — каза президентът. — И съм съгласен. Въпросните двама господа са под непрекъснато наблюдение, както и хората им в Саудитска Арабия, но имаме основание да смятаме, че устройството на Ал Джазари не е у тях.

— Което означава, че е все още у Дод.

— Ще стигнем и до Дод след малко — каза президентът. — Що се отнася до двамата мъртви саудитци от Вирджинския университет, за които престолонаследникът ще трябва да отговоря, благодарение на ДНК-пробата от тяхната кола и някои допълнителни улики от Мемориала на Джеферсън, ние ги свързахме с убийството на Нура Халифа и опита за убийство над Андрю Салям, както вече е класифициран този случай.

Между другото, господин Салям беше освободен вчера вечерта и продължава да сътрудничи на ФБР и полицията на Вашингтон.

Харват вече знаеше, че Сюзън Фъргюсън е прекарала вечерта със запушена уста и с белезници в една крайпътна тоалетна, преди да бъде открита в покрайнините на Вашингтон, и затова насочи вниманието си другаде:

— Какво е състоянието на колегата на Озбек, Расмусен?

— Ще се оправи. Вероятно ще излезе от болницата до края на седмицата.

— А какво ще стане с Озбек.

Президентът не отговори веднага.

— Както споменах, той е добър агент, но под негово командване в неразрешена операция е загинал човек. От това, което ми беше казано, разбрах, че той е ценен кадър, който ще бъде жалко да загубим и споделих тези мои виждания е директора на ЦРУ.

— Значи той е все още в ЦРУ? Не е бил уволнен.

— Не, не е уволнен. Официално е в неплатен отпуск, за да бъдат разгледани действията му. Неофициално, продължава да следи Омар и Уалид. Но ако искаш вместо това да поговорим за Трейси?

Това беше темата, от която Харват се боеше. Знаеше, че тя неминуемо ще бъде засегната и беше обзет от опасения.

— Французите играят твърдо — каза Рътлидж. — Даже безцеремонно. И да ти кажа откровено, и ние вероятно бихме се държали по същия начин на тяхно място.

Наясно са, че знаем повече отколкото казваме. Единственият начин да ги накараме да ни сътрудничат, е да им предложим някаква компенсация. Те няма да ни предадат Трейси, ако не получат нещо с равна или по-голяма стойност.

— Като какво например? — попита Харват.

— Като например Матю Дод.

— Но ние дори не знаем къде е той.

— Това няма да е задълго — отвърна президентът.

Харват се наведе леко напред. Това бе първата добра новина от дни насам.

— Току-що научихме, че Дод е използвал сателитен телефон, за да се свърже с Омар. Действал е умно. Разговорът е бил съвсем кратък, за да не бъде проследен.

— Но сте го проследили? — попита Харват. — Нали така?

— Знаем, че обаждането е дошло извън Съединените щати.

— И това ли е всичко?

Президентът вдигна ръка, давайки му знак, че иска да уточни нещо.

— Министерството на отбраната разполага с нова сателитна програма, която започнахме да използваме в Ирак и Афганистан, за проследяване на важни цели, които правят кратки сателитни съобщения по телефона. Министърът на отбраната е ангажирал най-добрите си хора. Ако Дод използва отново телефона си, ние ще можем да го локализираме, колкото и кратко да е обаждането му.

— Какво трябва да направя аз? — попита Харват.

— На летище „Андрюс“ има самолет, готов за полет. Когато разберем къде е Дод, искам ти да се заемеш с това. Упълномощавам те да направиш всичко, каквото е нужно, за да си възвърнем устройството на Ал Джазари. И когато това стане, ще финализираме преговорите около размяната на Трейси. Въпроси?

Харват поклати глава и стана. Президентът го спря, малко преди да стигне вратата.

— Между другото в рапорта ти пише, че преди Дод да вземе устройството, ти си успял да произведеш малък текст с него.

— Да, сър — отвърна Харват. — Само една дума.

— И коя беше тя?

— Мир — каза Харват, поглеждайки президента от другия край на Овалния кабинет.