Брад Тор
Последният патриот (72)

Глава 72

Убиецът установи, че първата четиричасова смяна беше поета от мъжа от Гранд Пале и сетне застъпи агентът на ЦРУ. Трети по ред щеше да бъде по-възрастният мъж. И точно тогава Дод щеше да пристъпи към действие.

Благодарение на табелката при входа на алеята към „Бишъпс Гейт“ той веднага научи кой осигурява алармената система на малкото имение. Беше му необходим около час, за да се включи към телефонната линия и да създаде дигитален мост между къщата и охранителната компания чрез лаптопа си.

В края на втората смяна, Дод видя с устройството си за нощно виждане как агентът на ЦРУ беше сменен от по-възрастния мъж. Последният влезе в кухнята, сложи си кафе и започна да обикаля от стая в стая с някакъв вид тактическа карабина, очевидно за да се увери, че всичко е наред. Когато се върна в кухнята, той сложи оръжието си на масата и остана неподвижен.

Убиецът извади закуска „Пауър бар“^[1] от раницата си, отвори я и отхапа едно парче. Докато наблюдаваше мъжа в къщата, мислите му неусетно се понесоха към неговата мъртва съпруга и дете. Бяха го предупредили, че е по-хубаво да си спести разглеждането на полицейския архив за злополуката, но понеже не беше успял да присъства на погребенията им, Дод реши, че няма друг избор. Сега, когато мислеше за тях, виждаше единствено разкривената усукана грамада от метал, която преди беше тяхната кола, и окървавените безжизнени тела на двете любими същества, които означаваха повече за него от всичко друго на света.

Снимките от катастрофата се мярваха в ума му една след друга в една болезнена безкрайна последователност. Това беше всичко, което си спомняше, когато мислеше за тях. Вече не знаеше кои са били те и кой е бил той преди злополуката. Дори това му беше отнето.

Дод не искаше да мисли за тях сега и се застави да се фокусира върху нещо друго. Трябваше да се съсредоточи върху това, което беше дошъл да направи.

Половин час по-късно мъжът вътре стана отново и направи още една обиколка на къщата, след което се върна в кухнята. Дод продължи да го наблюдава неподвижно.

След още половин час процедурата беше повторена. Това беше достатъчно на наемния убиец. Сега той вече знаеше, че на всеки половин час възрастният мъж щеше да прави своята обиколка.

Изоставяйки укритието си, Дод запълзя към лаптопа си. Ахилесовата пета на защитните системи на повечето домове беше алармата. Малко хора можеха да си позволят наистина непробиваема защита. Дори и най-вещите оперативни агенти бяха ограничени от своите бюджети и по принцип предпочитаха инсталациите на фирмите „Бринкс“ и ADT.

Дод беше пробивал едни от най-добрите системи за сигурност в света и макар тази да беше добра, тя не бе непреодолима. Активирайки няколко кодови поредици, той се втренчи внимателно в лаптопа си, наблюдавайки как алармата се изключва невидимо. Ако служител на алармената компания наблюдаваше системата в този момент или човек в къщата гледаше алармения панел, той нямаше да забележи нищо особено.

Убиецът беше проучил къщата достатъчно добре, за да знае, че периметърът беше подсигурен със сензори за движение, които работеха отделно от главната аларма. Ако бъдеха задействани, те вероятно щяха да активират някакво външно осветление и предупредителен звуков сигнал.

След като се върна в укритието си, Дод продължи да наблюдава къщата още няколко минути, за да се увери, че нищо не се е променило. След като се убеди, че няма никаква промяна, той извади две метални кутии от джобовете си и запристъпва, ниско наведен напред.

Приближи се на известно разстояние от къщата, сетне се спря и завъртя бавно глава, опитвайки се да долови някаква следа от вятър.

Беше абсолютно тихо.

Погледна часовника си. Време беше. Отвори капачката на едната метална кутия и я обърна надолу, задържайки я така достатъчно дълго. След това направи същото и с другата.

Гъста мъгла, блокираща сензорите за движение и термалните датчици, започна да обгръща старата каменна сграда и площадката пред нея. Мъглите не бяха нещо необичайно в залива Чесапийк. Възползвайки се от това съвършено прикритие, убиецът се приближи безпрепятствено до входната врата. Извади комплект с шперцове и се зае с ключалките. Когато и последната беше отворена, той посегна към своя Валтер Р99, снабден със заглушител, и се вмъкна в къщата.

Вътре миришеше на кафе и дървесен дим. Хвърли поглед на алармения панел и се усмихна. Всичко беше наред.

Погледна отново часовника си и застана неподвижно, опитвайки се да долови някакъв звук от човека, който беше на пост. Нищо. В този момент той вероятно беше в църквата или се връщаше обратно. След като се увери, че от горния етаж не идват никакви признаци на живот, Дод влезе в кухнята, за да изчака появата на възрастния мъж.

Не се наложи да чака дълго. Когато той влезе, убиецът пристъпи към действие без никакви колебания.