Пол Ливайн
Убий всички адвокати (9)

8
Нарастваща носталгия

Погледът на Виктория несъзнателно попадна право между краката на Кралицата.

— Може би това трябва да почака, майко.

— Глупости. Твой дълг е да разсееш непоносимата ми скука. — Гола от кръста надолу, Айрини Лорд лежете по гръб с ръце под задника и вдигнати, широко разкрачени крака. — Бендита, нали ще побързаш, скъпа?

— Ще съм бърза, за да може любовникът ти да е бавен — обеща Бендита с плътен бразилски акцент. Беше млада, с канелена кожа и пламтящо червено червило. Носеше розови найлонови шорти, изрязан потник до под бюста и велурени ботуши до коленете.

Намираха се в отделно сепаре на козметичен салон „Рио“ в Бал Харбър за месечната коламаска на Кралицата. Виктория вече съжаляваше, че е дошла, но отчаяно се нуждаеше от съвет.

„Дали да се събера със Стив? Защо мисълта само за Стив, и то по цял ден, ме ужасява толкова?“

Не беше споделила страховете си с него. И как би могла? Преместването беше нейна идея. Разбира се, ако Стив беше по-чувствителен към нюансите в настроението й, щеше да долови колебанието й. Вместо това го попита: „Абсолютно сигурен ли си, че си готов за това?“

Той бързо каза „да“, без да си даде сметка, че въпросът изразява собствените й съмнения. Типичен лишен от слух мъж.

Сега беше изпаднала в тотална криза. Можеше ли да работи с него по цял ден и после да се приберат в една и съща къща? Не беше ли 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата просто прекалено?

Имаше и още нещо. След бомбата днес, след като Стив беше взривил всички етични норми, като беше предал собствения си клиент, можеше ли изобщо да работи повече с него?

Зачуди се дали не драматизира прекалено. Или още по-лошо…

„Не използвам ли подсъзнателно стореното от Стив преди толкова години като причина да не задълбочавам връзката ни?“

Искаше да зададе на майка си всичките тези въпроси. В края на краищата опитът на Кралицата с мъжете се простираше на няколко континента, обхващаше няколко десетилетия и беше в пъти по-голям от нейния. Но майка й, както винаги, беше потънала в собствените си дела.

— Наистина трябва да се запознаеш с Карл — каза Айрини, като надникна над интимните си части. — Мъжът мечта. Копие на Джордж Клуни. Като нищо може да са близнаци.

— Което го прави колко по-млад от тебе, майко?

— В интерес на истината, не съм му казала на колко години съм, но подметнах, че съм била прекалено малка, за да помня кога Нийл Армстронг е кацнал на Луната.

— Което означава, че си ме родила на колко? На десет ли?

— Случват се и такива неща, скъпа.

— Стига си мърдала — нареди Бендита, докато пудреше интимните части на Айрини с парфюмирани пухчета с бебешка пудра. Снеговалеж върху путка.

— Принцесо, наистина трябва да си направиш коламаска — каза Айрини.

— Не, благодаря, майко.

— Виждала съм буйната ти растителност. Ще ти трябва косачка.

— Майко!

Бендита метна единия крак на Айрини върху рамото си.

— Просто се опитвам да помогна, скъпа. Мъжете си падат по гладки, голи вулви. Вероятно фантазиите за Лолита.

— Няма да обсъждам това.

— Просто се опитвам да помогна, скъпа. — Кралицата огледа дъщеря си за миг и стисна устни. — Какво си направила с косата си? Другата си коса?

— Нищо.

— Подстригала си я. Виждам аз.

— Нищо не съм й правила, само я измих.

— Иначе ми харесваше повече.

— Как иначе? По дяволите, майко, невъзможна си.

— Не повишавай тон. Мъжете не понасят истерични жени.

Виктория въздъхна.

— Боже, защо ли дойдох тук?

— Да ми правиш компания, разбира се.

Виктория измърмори:

— Не съм сигурна дали трябва да се събираме със Стив.

— Аз пък съм. Това е ужасна идея. Не разбирам как можа изобщо да го измислиш. Никой не купува крава, ако получава сметаната безплатно.

— Мислех, че не искаш да се омъжа за Стив.

— Ох! — изпъшка Кралицата, когато Бендита разстла топлия восък върху чатала й. — Разбира се, че не искам, принцесо. Този човек е абсолютно неподходящ за теб.

— Защо? Защото не е член на епископалната църква или защото не е богат?

— Ох! — Чу се звук от дране и Кралицата изпъшка: — Господи, Бендита…

Бендита се усмихна, докато оглеждаше восъка, който току-що беше отлепила от интимните части на Кралицата.

— Нито съм фанатичка, нито съм такава голяма материалистка — отвърна Айрини. — Но не мога да ти се начудя, скъпа. След като ще живееш с евреин, защо не си намериш някой по-заможен? Господ ми е свидетел, има доста такива.

— Знаех си, че няма смисъл.

Още едно дръпване. Още едно „Ох!“.

— Притеснявам се, че сме прекалено различни, майко.

— Разбира се, че сте, скъпа.

„Сякаш е даденост. Сякаш е излишно да се обсъжда“.

— Искам тясна ивица за приземяване, Бендита — инструктира Айрини бразилката, докато тя скубеше останалите косъмчета с пинсета. — Така мъжът изглежда по-голям.

„Повече я е грижа за естетиката на интимните й части, отколкото за щастието на единственото й дете“.

Виктория реши да опита още веднъж. Още един напън да изтръгне майка си от егоистичните й чувствени удоволствия.

— Стив е направил нещо недопустимо и аз просто не мога да го приема.

— Изневерил ли ти е?

— Разбира се, че не! Става дума за едно дело.

— Знаеш, че правните ти щуротии ме отегчават до смърт.

Но Виктория все пак й разказа как Стив предал уличаващи доказателства, които са помогнали за осъждането на клиента му. Когато свърши, на Кралицата й беше останала ивица за приземяване, широка колкото дръжка на близалка. Кожата наоколо бе огненочервена.

— Не знам, скъпа. Но не ми изглежда толкова ужасно. Клиентът му е бил убиец и е щял да се измъкне. Поне го е прибрал на топло за няколко годинки.

— Но това не е негова работа. Не разбираш, майко. Опира до същината на професията. Адвокат, направил подобно нещо… кой знае на какво още е способен? Ако Стив представлява корпорация, ще предаде ли търговски тайни, ако реши, че компанията прави лоши неща? При развод например, ако клиентката му му каже, че мами съпруга си, ще го съобщи ли на съдията? Нарушиш ли веднъж правилата, няма ли да го направиш пак?

— Споменах ли, че Карл е фантастичен играч на голф?

— Какво?!

— Иска да ме заведе в Шотландия и да обиколим най-добрите игрища.

Какъв зашеметяващ скок, помисли си Виктория: майка й отклони темата към собствения си любовен живот, без да нарушава хода на разговора.

„Е, вече отдели близо пет минути на проблемите. Какво повече мога да очаквам?“

Виктория реши да се предаде. Какво й оставаше?

— Това е страхотно, майко.

— Предците на Карл са дошли с „Мейфлауър“. Лично аз не си падам много по пътешествията, въпреки че на „Ес Ес Франс“ имаше убийствен пастет от гъши дроб. Което ми напомни. Ще ходим ли до клуба за рождения ми ден?

— От Стив зависи. Той ще плаща.

— Ако спомене за оная закусвалня с хотдог на морската магистрала, кажи му да забрави.

— Ще доведеш ли фантастичния играч на голф?

— Разбира се. Идеален повод да ви съобщим новината.

— Какво?!

— Не си бърчи челото, скъпа. Ситни бръчици днес, дълбоки бразди утре. И не се тревожи. Двамата с Карл няма да се женим. — Тя се усмихна палаво. — Все още.

— Нямах представа, че е толкова сериозно.

— Защото не слушаш майка си. Погълната си от собствените си проблеми. Моят живот минава покрай теб незабелязано и вяло.

— Едва ли, майко. Не ми приписвай твоя егоизъм.

— Глупости! Ти си единственото ми дете, Виктория, целият ми живот!

Нямаше начин да спечели спора, Виктория го знаеше.

— Колкото до Карл — продължи Айрини, — никой мъж не ме е привличал така, откакто баща ти умря. Пасваме си идеално. Той има такъв — je ne sais quoi — просто не мога да го опиша с думи.

Нещо не беше наред, помисли си Виктория. Кралицата караше мъжете да падат в несвяст, а не обратното.

— И каква по-точно е голямата новина?

— Изненада — изчурулика Айрини. — Ще трябва да почакаш. Но ще ти кажа едно. От години не съм била толкова щастлива. Погледни ме. Цялата сияя.

— Особено в чатала, майко.

 

 

„Е, много ми помогна“, печално си мислеше Виктория, докато караше по морската магистрала. „Индиън Крийк Кънтри Клъб“ се намираше от лявата страна на тесния канал. Беше играла тенис там като дете, беше изпила галони безалкохолна бира в ресторанта на клупа и се беше научила да плава в спокойните води на налива. Не беше предвиждала живот, пълен с усложнения, както професионални, така и лични. Докато баща и беше жив, докато майка й като че ли не се интересуваше само от себе си, бъдещето обещаваше привилегии, които й се бяха разминали.

„Трябва да взема решение. За Стив. За мен. За живота“.

След десет минути излезе на Бискейн Булевард и видя, че е блокиран от полиция. Минаваше парад. Духов оркестър от някой от островите. Маршируващите носеха плакати, с които или отбелязваха някакъв празник, или протестираха срещу условията в родната им земя. Паради петте коли пред нея не можеше да види кое от двете.

Реши да се довери на инстинкта си. Нали Стив все това й повтаряше?

— Зарежи книгите, Вик, довери се на инстинкта си.

Добре де, ставаше дума за подбора на съдебни заседатели, но нима не се отнасяше и за подбора на съпруг?

Инстинктът й подсказваше, че обича Стив. Но значеше ли това, че трябва да живеят заедно? Трябваше да помисли и за Боби. Боби непрекъснато говореше за „семейство“ и тя беше включена в него. Момчето беше преживяло толкова разочарования. Тя не искаше да прибави още едно.

Парадът отмина, полицията вдигна барикадата и Виктория натисна газта. Реши да продължи напред. Инстинктът й подсказваше да заживее със Стив, да даде на връзката им всички шансове, да види дали имат je ne sais quoi, което не може да се опише с думи.