Метаданни
Данни
- Серия
- Соломон срещу Лорд (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Kill All the Lawyers, 2006 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Анна Христова, 2007 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,7 (× 22 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Разпознаване и корекция
- ultimat (2009)
- Сканиране
- Lindsy (2009)
Издание:
Пол Ливайн. Убий всички адвокати
Редактор: Иван Тотоманов
Оформление на корица: „Megachrom“, Петър Христов
ИК „Бард“, София, 2007
ISBN 978–954–585–836–9
История
- — Добавяне (сканиране: Lindsy; разпознаване и редакция: ultimat)
Законите на Соломон
8. Любовта е магия и тайнство, не логика и разум.
23
Такива сме, каквито сме
Жените вече не шумолят с рокли, помисли си Стив. Няма я Скарлет О’Хара с кринолина и фустите да се носи из стаята и да се прави на господарка.
Но ето ти я самата Айрини Лорд.
Кралицата влетя през вратата на кабинета му, очите й се спряха на купените от полицейска разпродажба мебели, колагеновите й устни се свиха, докато разсъждаваше дали ще е безопасно да сяда, да не би някоя хлебарка да полази по чорапогащника й.
— Трябва да поговорим — прошепна Айрини, сочните й устни едва помръднаха.
— Вик я няма — отвърна Стив.
— Не съм сляпа, Стивън. Стара и грохнала може би, но не и сляпа.
Стив знаеше, че тази забележка цели задължително опровержение, и се съгласи наполовина:
— Айрини, не си нито грохнала, нито сляпа.
— И?
— И не си стара. Ти си разкошна и жизнена и мъжете още душат след теб като скунксове слънчогледи.
— Благодаря ти, Стивън. Винаги съм те харесвала.
Това го сепна.
— Малко рано е още за джин с тоник, Айрини.
— Не съм пила. Дойдох да видя теб, а не дъщеря си, и да водя любезен разговор. Нямаш ли поне капка благоприличие!?
— А, това вече е Айрини, която обичам.
— Истината е, че и аз те харесвам, нищо че понякога ставаш направо непоносим.
— Благодаря.
— Знам, че дрънкаш глупости само за да ме дразниш, но понякога ставаш наистина агресивен и нахален.
— Нахален? По дяволите, Айрини, това са антисемитски приказки.
— О, за Бога! Престани!
— Искахме да се присъединим към вашите клубове. Ставали сме нахални. Искахме да учим в Принстън. Ставали сме нахални. Проклети нахални евреи!
— Не повишавай тон, Стивън. Много е невъзпитано.
— А, значи съм и скандалджия. Скандалджия също е обида от етнически характер.
— Някои от любимите ми годеници бяха евреи, така че стига речи. Ставаш досаден.
— Никога не си чувала за нахални членове на епископалната църква, нали? Или лютерани? Нали? Какво следва, Айрини? Какво ще кажеш за „алчен“?
— Не си алчен. Бог ми е свидетел, че ми се иска да те беше грижа повече за парите. А сега би ли се успокоил. Имам нужда от правен съвет.
— Питай Вик. Тя разбира повече от право от мен.
— Имам нужда от човек, който е по-… — Айрини зацъка с език, сякаш броеше думите: — Гъвкав. И снизходителен. Дъщеря ми е малко… — Цък-цък-цък!
— Непреклонна? — помогна й Стив.
— Точно така. Мога ли да разчитам на дискретността ти?
— Тайната между адвокат и клиент стои над отношенията между приятел и приятелка. Кого си убила?
Айрини извъртя очи към тавана и бръкна в меката си кожена чанта, която май беше направена от коремчето на малко алигаторче. Извади някакъв документ и го плъзна по бюрото, изчисти невидимата мръсотия от напукания кожен стол за клиенти и седна. Косата й с цвят на царевична коса беше стилно прибрана нагоре и прическата й напомни на Стив за Грейс, принцесата на Монако.
— „Банка «Фърст Дейд» срещу Айрини Лорд“ — прочете Стив на глас. — Просрочена ипотека?
— Ще ми вземат апартамента, Стивън. Трябва да ми помогнеш.
— Пише, че си просрочила плащанията си с пет месеца.
— В момента съм финансово затруднена. Какво да правя?
— Ами старите приятели с многото пари? Обади се на австралийския корабен магнат, който твърдеше, че си била любимата му шхуна.
— Мина на по-малки платноходки.
— Какво стана с търговеца на златни кюлчета? Фрашкан е с пари.
— Миналата година, когато навърших петдесет, ме смени за две по на двайсет и пет.
— Стига, Айрини. Миналата година навърши петдесет и седем.
— Добре де, тогава значи ме е сменил за три по на деветнайсет. Важното е, че сега съм с Карл, а той няма пукната пара.
Чак сега загря. Карл Дрейк. Вероятният наследник на сър Франсис Дрейк. Сладкодумник с подстригани мустаци и морскосин блейзър със златни копчета.
— Там ли отидоха всичките ти пари? При Дрейк?
— За моя дял от разходите в тръста. Трябваше да вложа парите си, за да потвърдя иска си.
— Кучият му син! Когато го въртях на шиш в „Джо“, каза, че не трябва да даваш нито цент.
— Знам. Знам.
— А ти си замълча.
— Така съм възпитавана, Стивън. Една жена никога не бива да противоречи на мъжа си.
— Жалко, че не си го предала и на дъщеря си. — Стив поклати глава. — Господи, Айрини! Дрейк е мошеник.
— Изникнаха непредвидени разходи. Случва се, Стивън.
— О, я, стига, Айрини. Парите на сър Франсис Дрейк не са стояли четиристотин години да чакат да ги потърсиш точно ти. Това е измама. Нагласена работа. Далавера.
— Когато получа парите, не очаквай покана за яхтата ми.
Но го каза толкова неубедително, че Стив веднага усети нещо друго. Айрини беше наясно, че я мамят. Вероятно го бе знаела още докато е подписвала чека. И това от жена, която вечно беше получавала пари, бижута и дизайнерски простотии. Което можеше да означава само едно, а то беше най-страшното.
— Айрини, моля те, само не ми казвай, че си влюбена в този човек.
Очите й, неестествено ококорени благодарение на повдигнатите с пластична хирургия клепачи, се напълниха със сълзи.
— До дън душа, Стивън. Той ме изпълва с наслада.
— О, Боже! — Стив се изправи. — Хайде, Айрини. Не е чак толкова рано. Ще те черпя един джин.
Седяха на една маса на тротоара в „Оушън Драйв Кафе“. Като жена, изгубена в дълбокото и опасно море на любовта, Айрини Лорд отхвърляше всяко логично предложение, направено от Стив.
Не, нямало да скъса с Карл Дрейк. Не, нямало да го съди и да замрази сметките му. И не, със сигурност нямало да го даде на прокуратурата.
Стив й обеща да направи каквото може, за да забави делото за просрочената ипотека. Щеше да засипе банката с безкрайни искове. За измама, лихварство и нарушаване на разпоредбите — всичко, за което се сетеше, включително нарушаване на Версайския договор и Забраната за ядрени опити. Щеше да обърква и изкривява, да мъти и смущава. Да печели време с протакане. И ако нищо не помогнеше, щеше да запише Айрини в армията и да търси закрила по Закона за опрощаване на задълженията на войници и моряци. Тук Кралицата тегли чертата, но иначе явно одобри стратегията му. И с всяка глътка джин все повече и повече го харесваше.
— Май се получи връзката между нас, Стивън.
— Стига, Айрини. Единственото, което обичаш да получаваш, са необлагаеми дивиденти от банкови облигации.
Тя се разсмя.
— Няма да се правя на най-голямата ти почитателка. Много пъти съм си пожелавала Виктория да си беше намерила мъж, който да е по-традиционен и не толкова…
— Нахален?
— Безразсъден. — Тя му се усмихна, облечените й зъби бяха снежнобели. — Но ти имаш едно голямо преимущество.
Той изчака да види дали комплиментът няма да е последван от ужилване, като опарване от медуза.
— Виктория те обича. Обича те така, както никога не е обичала друг мъж. И това е от огромно значение за мен.
Охо! Кралицата никога не му беше казвала подобно нещо.
— Стивън, тук е мястото да кажеш, че и ти я обичаш.
— Обичам я, Айрини. Много. Повече, отколкото съм смятал за възможно. Влюбих се във Виктория, когато бяхме от двете противоположни страни на едно дело, и нещата тръгнаха оттам.
— Така че ако мога да направя нещо за теб…
Това беше предложение, каквото не бе правила никога и каквото може би никога повече нямаше да направи.
— Да ти кажа честно, точно сега имам нужда от съвет. За Виктория.
— Щом се тревожиш, това е добър знак. Някои мъже са толкова глупави, че изобщо не го виждат.
— Кое?
— Десетсантиметровите токчета на обувките „Прада“, които си отиват.
Стив въздъхна.
— Разбира се, че имате проблеми, Стивън. Всяка двойка ги има. Нелсън Лорд беше любовта на живота ми, а само как се карахме… — Изстиска с пръсти лимона в джина с тоник. — При вас двамата с Виктория е дори още по-трудно, защото сте много различни.
През следващите седемнайсет минути Стив обобщи текущото състояние на връзката си с Виктория, като призна, че, да, имал известни колебания за живеенето заедно и разбира се, тя ги била доловила. Сега не искала да сподели и една кола с него, та какво остава да живеят под един покрив.
— Има нужда да знае накъде вървите двамата — отвърна Айрини.
— Не може ли просто да се успокои и да се пусне по течението, да види къде ще ни отведе?
— Организиран човек като дъщеря ми има нужда от сигурност в живота си. Приеми го. Спонтанността не е най-силната й черта. Ти пък не можеш да се похвалиш с предсказуемост.
— Мога да се променя.
— И как, Стивън?
Той се замисли. По тротоара покрай масата им се развяваше обичайната колекция от бъдещи модели. На улицата пубери караха джиповете на родителите си, подвикваха на момичетата, а от сидитата им гърмеше оглушително реге, най-вече с многото ударни на Тего Калдерон.
— Ще кажа на Вик тя да избере къде да живеем — отвърна Стив. — Ще ходя на балет с нея. Дори ще стана член на „Киванис Клуб“.
Смехът на Айрини беше малко по-силен от необходимото. След три джина с тоник така става.
— Ако Принцесата искаше такъв мъж, щеше да се ожени за Брус.
Имаше предвид Брус Бигбай. Инвеститора. Производителя на авокадо. Мъжа на годината на Търговската камара.
Айрини махна за още едно питие. Но сервитьорът явно беше безработен актьор, защото позираше пред една маса с тийнейджърки по шорти и потници.
— Виктория заряза Брус заради теб — продължи Айрини. — Защо според теб го направи?
— Временна невменяемост?
— Обича те такъв, какъвто си, въпреки многото ти недостатъци. Така че да не си посмял да се променяш. Пък и няма да се получи. Ние сме такива, каквито сме. Ти, аз, Виктория. Карл. Всички. Истинската ни същност винаги излиза наяве, без значение какво правим, за да я прикрием.
— Това ли е съветът ти, Айрини? Не се променяй?
— Да. Въпреки че…
„Ето, почва се“, помисли си Стив.
— Как се казва на еврейски „пари“? — попита тя.
— На идиш — „гелт“.
Айрини му се усмихна и заприлича досущ на майка еврейка.
— Няма да е зле, Стивън, да носиш вкъщи малко повече гелт.