Пол Ливайн
Убий всички адвокати (7)

6
Незаконороденото дете на Айн Ранд и Тед Бънди

Виктория се опита да осмисли това, което току-що бе чула. На метри от нея студенти, застанали на четири крака и с мистрии и четчици в ръце, търсеха археологически находки из разкопките.

Не можеше да повярва в това, което й беше казал. Стив никога не се скатаваше и не прекарваше клиент. В съда винаги се бореше здраво, понякога дори нечестно. Неведнъж беше прекарвал нощта зад решетките за неуважение на съда.

„Адвокат, който се страхува от затвора, е като хирург, който го е страх от кръв“.

Каза й го в деня на първата им среща. Тогава бяха затворени в две съседни килии. Беше я провокирал в съдебната зала. Тя загуби самообладание и ги тикнаха и двамата на топло за обида на съда. Бяха продължили да се обиждат и иззад решетките. Стив се надсмиваше над праволинейността й, тя го заяде за етиката му, или по-скоро за липсата на такава.

— Ти се подиграваш със закона!

— Имам си мои закони. Соломонови.

Знаеше, че е готов на всичко, за да спечели. Но да наруши закона, за да загуби? Това беше нещо ново. И вероятно дори още по-стряскащо, защото опираше до същината на адвокатската клетва. Всеки адвокат трябваше ревностно да защитава — а не да предава — клиента си.

— Стига, Стив. Не би предоставил уличаващи доказателства на обвинението.

— Напротив, предоставих.

— Защо?

— Кригър ме излъга и аз го хванах.

— Тогава е трябвало да се оттеглиш от делото.

— За да излъже следващия си адвокат и да се измъкне безнаказано? Както сама каза, без доказателства за предишния смъртен случай обвинението щеше да се пропука.

— Системата е такава. Мрежата има дупки. Понякога се измъква виновният, за да не бъде впримчен някой невинен. Ти най-добре знаеш това.

Ето, започваше се: бившата прокурорка казваше на Стив, че е редно убиецът да се измъкне. Не вярваше в размяната на ролите в пиесата.

— Някой трябваше да го спре — отвърна Стив. — Кригър беше убил Джим Бишиърс и Нанси Лем.

— По дяволите, Стив! Няма как да знаеш.

— Усетих го със сърцето си. Бях повече от сигурен.

— Дори и така да е, адвокатът не може да е таен държавен агент.

Погледна мъжа, когото обичаше, мъжа, с когото възнамеряваше да живее, мъжа, за когото дори мислеше да се омъжи някой ден. Но това беше нечувано! Спомни си какво й беше казала майка й веднъж:

— Измамите на мъжете са само върхът на леденото кубче.

— Искаш да кажеш на „айсберга“, нали, мамо?

— Не и ако пият скоч с лед. Искам да кажа, скъпа, че ако веднъж ги хванеш да те лъжат, със сигурност ще има и още лъжи.

В кариерата на бляскава вдовица, която си беше избрала сама, Айрини Лорд Кралицата се беше сдобила със здравословно цинично отношение към мъжете. Виктория беше приела част от него. Но това сякаш никога но се беше отнасяло за Стив. Повечето мъже носеха маски и криеха гадните си черти. Също като студентите по археология на разкопките, човек трябваше да рови с лопата и мистрия, за да открие истинската им същност. Със Стив не беше така. Той криеше нежната си, грижовна страна — любовта си към Боби, работата „про боно“, ревностното си отношение към справедливостта под външност, която можеше да е едновременно нетърпима и непоносима.

Насили се да говори спокойно:

— Разбирам мотива ти, но си отишъл прекалено далече. Започвам да се съмнявам дали изобщо ставаш за адвокат.

— Боже, защо го приемаш толкова лично? — Той чак се обиди.

— А как да го приемам? Аз съм ти съдружничка. И гадже.

— Не беше нито едното, нито другото по онова време.

Тя стисна зъби толкова силно, че я заболяха.

— Искаш ли да възстановим предишното статукво?

— Стига, Вик. Не исках да прозвучи така. Имам предвид, че те нямаше, за да ми повлияеш, така че извърших неща, които сега не бих извършил.

— Добър опит, мазнико. Но това, което си направил, си остава неетично и незаконно.

— Добре, стига вече. Нали си признах. Трябва да ме разбереш.

— Просто така? Може ли да ми дадеш няколко минути все пак?

Една от студентките на разкопките, младо момиче по шорти, се изправи и извика. Държеше нещо и го размахваше. От това разстояние не можеше да се види какво е. Парче от гърне, връх на стрела или някой артефакт на индианците от племето текуеста. Изровен, за да разкрие тайните на миналото.

Виктория продължи с тона си на адвокат.

— Кригър вероятно не може да те съди, защото делото е с изтекла давност. Но за нарушаване на етиката давност няма. Може да поиска да те лишат от адвокатски права.

— Или да ме цапардоса с канджата по главата.

Разказа й за стоманената канджа, която бяха донесли в офиса.

— Марлинът на прага. Канджата. Това е начин да ми каже, че знае, че съм взривил защитата му.

— Но защо ще ти го казва?

— За да ме предупреди, че може да ми направи същото, което е направил на Бишиърс и Лем.

— Значи излиза, че да прекараш клиента си е не само абсолютно незаконно — отвърна тя и поклати невярващо глава, — но и невероятно глупаво.

Гневът й го изненада. Какво стана с топлата и успокояваща милувка, която очакваше?

„Какво стана с притискането към топлата гръд?“

Спомни си деня, в който беше разкрил тайната на Кригър. Търсеше оневиняващи, а не уличаващи свидетели. Кригър се беше превърнал в нещо като знаменитост. Като психиатър беше сътрудничил на ФБР и си беше спечелил репутация на специалист по серийни убийства. Достатъчно беше да пуснеш Си Ен Ен или Съдебния канал, за да се натъкнеш на него всеки път, когато някоя откачалка се разбеснееше. После се прехвърли на личностните взаимоотношения, които според него не се различаваха особено от убийствата. Винаги естествен пред камерата, Кригър водеше собствено дневно шоу и раздаваше мъдри съвети на жени, на които им беше писнало от мъжете им — неизчерпаема и все по-многобройна публика.

Отиде до медицинския институт в Гейнсвил, за да се опита да открие свидетели, които да се изкажат благоприятно за Кригър. Говори с един от преподавателите и той си спомни Кригър и му разказа някаква объркана история за риболов с фатален край. С няколко обаждания Стив успя да открие бившата приятелка на покойния Джим Бишиърс. Тя му каза, че Кригър се бил вбесил от обвиненията на Бишиърс в научна фалшификация. Двамата се скарали и от мястото, на което се намирала тя, в кокпита, й се сторило като че ли Кригър бутнал Бишиърс през борда и после нарочно го ударил с канджата. Но всичко станало толкова бързо и тя била толкова потресена, че не била сигурна. Официално смъртта била констатирана като нещастен случай и нямало пълно криминално разследване.

После Стив прочете бестселъра на Кригър „Погрижи се за Нумеро уно“. Възгледите на тоя пич за човешката природа бяха направо страховити. В първа глава „Прееби съседа си“ Кригър твърдеше, че алчността, хедонизмът и егоизмът са положителни качества. Алтруизмът, милосърдието и саможертвата били пълна глупост. Собственият интерес бил единственият интерес. Бъди преебаващият, а не преебаният. Колкото по-нататък четеше, толкова по-загрижен ставаше.

Върна се до Гейнсвил и се разрови в библиотеката на болница „Саундс“. Откри монографията на Кригър „Убийството през еоните: Отнемането на човешкия живот като съществен елемент от еволюционната биология“. По време на стажа си в психиатрията Кригър бе застъпвал тезата, че човешките същества се раждат убийци. „Човекоубийствените инстинкти — пишеше той — са тактика за оцеляване, датираща от праисторически времена. Историческата практика показва, че е разумно и нормално да убиеш всеки, който представлява заплаха за пещерата ти, жената ти или вечерята ти. Нашето ДНК носи тези инстинкти и днес.

Убийството не бива да се смята за извращение на човешките ценности. Убийството е основната човешка ценност“.

Кригър стигаше дори още по-далече. За да извършиш умишлено убийство, според него, не беше нужно да използваш правото си на законна самоотбрана. Като загърбим създадените от човека представи за добро и зло, беше съвсем логично да убиеш съперник, за да се издигнеш в службата или да спечелиш любовта на някоя жена, или дори заради място в автобуса.

И тогава, докато се готвеше за делото, на Стив изведнъж всичко му стана ясно.

Уилям Кригър, доктор по психиатрия, беше живото незаконородено дете на Айн Ранд и Тед Бънди.

Кригър беше обзет от нарцисизъм и егоцентризъм и лишен от чувства към другите до такава степен, че можеше да премахне всеки, когото сметнеше за заплаха.

Състудента си. Приятелката си. Или адвоката си.

Много ясно, че Виктория беше права. Не само че беше незаконно да предадеш уличаващи доказателства на обвинението, с клиент като Кригър беше и опасно. Ами сега какво? Кригър нямаше да се задоволи с номера с умрелите риби, канджи и бръщолевене по радиото. Това беше само прелюдията.

Вероятно в момента Кригър планираше атаката си.

Което означаваше, че Стив трябва да предприеме контраатака. Още по-добре — офанзива. Да намери начин да срази Кригър, преди той да е предприел нещо. Но как?

„Да влетя в радиото, да притисна Кригър към стената и да му изкарам акъла“.

Не.

Стив беше адвокат. Имаше голяма уста. Можеше да извърта колкото си иска пред съдебните заседатели или да се прави на притиснат до въжетата на ринга от противниковия адвокат. Но насилие? Не беше в стила му. Е, беше развъртял веднъж тоягата и беше спукал черепа на един кретен, но само така можеше да освободи Боби. Какво друго?

Беше забил едно кроше на надзорника, за да защити честта на Сеси. Не особено впечатляващо. Стана причина за въргал преди години, като ритна един от играчите на „Флорида Стейт“, докато се опитваше да прекъсне серия. Обаче нямаше никакви пострадали.

Но Кригър? Кригър бе проявявал жестоко насилие, имаше го в досието му. Така че на Стив му трябваше план. Но имаше проблем. Как можеш да надхитриш човек, който е едновременно гений и убиец, когато не си нито едното, нито другото?