Пол Ливайн
Убий всички адвокати (22)

21
Всяка жена има право на нови обувки

Виктория нямаше нужда от нови обувки. От какво се нуждае една жена — от яркорозови сандали „Джими Чу“ или черни лачени обувки „Долче и Габана“? Или от чехли металик „Виа Спига“ и бежови „Миу Миу“ от змийска кожа?

Но „нужда“ е относително понятие, Виктория го знаеше. Може би не се нуждаеше толкова от обувки, колкото от кислород. Но точно сега трябваше да се махне от Стив за няколко часа и да помисли. Пък и пробването на „Маноло Бланик“ върху пурпурния килим беше безплатно, макар че обувките не бяха. Нямаше намерение да си купува нещо, което не може да си позволи, но защо, дяволите да го вземат, не можеше да си го позволи?

Беше ли права Джаки? Дърпаше ли я Стив назад? Не го беше казала точно така. Но нали това имаше предвид?

След като Стив я остави, Виктория тръгна на изток по Линкълн Роуд, покрай магазините и кафетата. Високи стройни млади жени седяха с бронзови от слънцето мъже, пиеха лате и пропиляваха следобеда.

„Кои са тези хора? Никога ли не работят?“

Колкото повече се замисляше за моментното състояние на връзката си със Стив, толкова повече се разстройваше. Да се преместят да живеят заедно сега й се струваше идиотска идея. Докъде щеше да доведе това? Стив дори не беше споменал за брак. Това ли искаше тя? Любовта не беше ли достатъчна за продължаването на една връзка? Трябваше ли да навлизат в битовизми?

Толкова много въпроси.

Мислите й се върнаха към къщата, която не можеха да си позволят, и обувките, които бяха безумно скъпи.

„Защо не мога да си позволя да се поглезя със страхотни италиански обувки, които струват деветстотин долара?“

Замисли се за миг. Нямаше ли конституционно право на това? Правото на жената на обувки. Ха!

Мислите й непрекъснато се връщаха към Стив. В момента той беше толкова погълнат от Кригър, че беше оставил практиката да се срине. Ключът към успеха на всяка адвокатска кантора беше кранчето да се държи отворено. Не беше достатъчно да работиш само по делата, които вече имаш. Трябваше да натискаш помпата, постоянно да водиш нови клиенти. А с какво Стив, самоназначилият се гръмовержец, си запълваше дните напоследък?

„Корал Гейбълс срещу Фиоре“. Защитаваше собственик, който, след като му бяха наредили да си окоси тревата, беше изписал „ДА ВИ ГО НАЧУКАМ“ с еднометрова трева. После идваше делото за каране в нетрезво състояние на един водач на ролба по време на хокеен мач на „Пантерите“. А, и да не забравим Шийла и Макс Минкин, които съдеха равина си, че бил закъснял за сватбата им. С тях Стив пробва един от старите си номера.

„Докарва умряло дело с противни клиенти и се опитва да ми го натресе“.

Толкова беше бясна на Стив в момента, че й се искаше да знае някоя ругатня на идиш. Онази например, дето лук ти расте от пъпа. Да, това щеше да е много гот. Но тъй като не знаеше идиш, мълчаливо прокле любимия и съдружника си на английски, като изрече най-страшната вуду клетва, която можеше да измисли:

„Скъпи Стив. Дано прекараш следобеда с Макс и Шийла Минкин“.

После тегли една майна и извади кредитната си карта „Американ Експрес“. Щеше да ги купи тия проклети обувки.