Розмари Роджърс
Игра на любов (9)

9

Какво беше очаквала? Впоследствие Сара не би могла да каже съвсем точно. Може би малка, уютна къщичка на плажа? Но тя нямаше много възможност да мисли, докато Гарън лавираше в напрегнатото движение с голяма скорост, която я накара да си спомни всички статии, които беше чела за хобито му да се състезава с коли. Поне внимаваше, докато караше, и от това тя се чувстваше малко по-спокойна, не чак като обречена.

Изпита облекчение, когато Гарън най-после намали, и леко объркване, когато той спря пред масивна желязна порта, почти скрита зад храсти и цъфнали дървета.

— Само за минута…

Сара гледаше очарована, докато Гарън изпълняваше „целия ритуал“, както би казала Дилайт. Каква охранителна система! Той каза няколко думи в нещо като скрит микрофон и се върна при колата, поглеждайки настрани към Сара с усмивка и вид на фокусник, който ей сега ще извади отнякъде заек. И естествено портата се отвори безшумно пред очарования й поглед.

Поглеждайки през рамо, Сара видя, че портата се беше затворила зад тях, и побърза да пропъди лекото безпокойство, което заплашваше да помрачи възбудата и очакването.

— Напомня ми малко за пещерата на Али Баба! — каза тя шеговито и Гарън се изкикоти.

— Точно това си помислих и аз, когато Тед ми я показа да пръв път! Нужно е време, за да свикнеш с нея, предполагам. — Той и хвърли онази затрогваща усмивка на намерило се малко момче и Сара усети, че сърцето й заби по-бързо. — Всъщност компютърът — Тед го нарича „Голямата Майка“ — разпознава гласа ми и отваря портата. Има разбира се и пазачи с кучета, макар че не се набиват в очи.

Те караха по дълга алея с кипариси от двете страни — съвсем по гръцки или по италиански маниер. „Зловещо,“ помисли си Сара, трепвайки леко.

— Колко остава до къщата, за бога?

Този път Гарън я потупа по бедрото почти несъзнателно.

— Точно зад… следващия завой! Виждаш ли ей там? Намира се точно на брега на океана, има и частен плаж. — Сега вече я погледна преценяващо. — Бих искал някой път да те доведа тук през деня, ще ти хареса. Може би след като филмът е готов, а?

Сара почти не го чу, а очите й се разшириха при вида на къщата.

— Първо Али Баба, а сега „Отнесени от вихъра“!

Тя осъзна, че беше казала това на глас, едва когато Гарън се изкикоти.

— Харесвам чувството ти за хумор, хлапе! Но недей да се впечатляваш много от къщата. Независимо от парите си, Тед е съвсем нормален, земен човек. И футболен запалянко като теб — не четох ли нещо такова?

Докато Гарън й помагаше да излезе от колата, Сара се опита да прикрие объркването си. Футбол? И естествено той имаше предвид американски футбол. О, боже, как щеше да се измъкне от това?

— О… да. Но тази година съм на вълна тенис! Писна ми от футбола.

— Тенис, така ли? И на мен ми е любим. Може да поиграем някой път?

Движейки се с лекотата на човек, сигурен, че разполага с много време и не е нужно да прави много усилия, Гарън небрежно плъзна ръка около кръста на Сара и я целуна леко по слепоочието.

— Мм! — Тя не можа да измисли друго! Какво се очакваше да направи, да каже? Слава богу, на вратата стоеше някой — сега вече не трябваше да прави или казва нищо, освен „здравейте“ и „благодаря“ на техния домакин.

Първата й неприятна изненада за вечерта беше разпознаването на гласа, който ги поздрави. Теодор Колер — един от най-богатите хора в света, според слуховете, и по една случайност близък приятел както на майка й, така и на баща й. Чичо Тео от детството й, който разбира се „винаги се връщаше в Америка“.

— Хей, Тед! — Сара се поколеба, мъчейки се си възвърне самообладанието. Напомни си, че не е виждала чичо Тео поне пет години и за това време доста се е променила, както и Дилайт, но Гарън вече ги представяше един на друг кратко и неофициално:

Сара нямаше повече време да се двоуми, тъй като Гарън я въведе вътре, хвърляйки й леко озадачен поглед.

— Какво има? Познаваш Тед, нали?

— Тед познава цялото семейство. Какво става, млада госпожице, да не си забравила чичо Тео? — Ухаеща на любимия парфюм на Дилайт, Сара се повдигна да го целуне по брадатата буза.

— Разбира се, че си спомням. Но не знаех, че ти… бях съвсем малка, нали?

— Двамата се познавате — чудесно! А сега моля едно питие, Тед!

— Знаеш къде е! Хайде ела, Дилайт. Знаеш ли, че се опитах да убедя майка ти да не те нарича така? Тя естествено не искаше и да чуе. И какво правиш с Гарън Хънт?

— Той ме покани на вечеря, това е всичко!

— Това е всичко, а? Не знам какви ги мислите вие младите днес… и не искам да знам! Прави каквото искаш… ако си сигурна, че знаеш какво е добро за теб!

Гарън се обърна и ги изгледа внимателно с питащи очи.

— Вие двамата се познавате много добре! Каква е тази работа?

— По дяволите, това е дълга история. Някога бях влюбен в Мона и завърших в ролята на „най-добрия приятел“! — Колер сви изразително рамене.

— Аха, сега мисля, че разбирам. Мона е страхотна жена. — Гарън се ухили вироглаво и хващайки здраво Сара през кръста, я привлече към себе си. — Не мислиш ли, че тази малка Дилайт тук много прилича на майка си?

Тед Колер изсумтя.

— По дяволите, не знам! Питай психоаналитика си! Но ще ти кажа нещо, всичките деца на Мона приличат на нея.

Сара се насили да се усмихне лъчезарно и малко дръзко в отговор на внезапното му взиране, изпитвайки огромно облекчение, когато той най-после призна раздразнено, че само преди пет минути би могъл да се закълне, че тя му напомня повече за сестра си.

Стъпвайки на опасна почва, Сара каза нахално:

— Полусестра, чичо Тео! Аз съм тази, която върши всичко на своя глава! Така е, нали Гарън?

Аз съм по-добра актриса от Дилайт! От всички тях! Мислите на Сара се рееха, докато тя се впускаше в ролята си за вечерта. Гарън вече беше заинтригуван — много повече, отколкото в началото. Пръстите му леко докоснаха гърдите й и той наистина я гледаше с опипващи почвата сини очи.

— Сестра ти имаше много повече ум от теб, а съм сигурен, че и сега е така! — Разбирайки, че едва ли са го чули, Тед Колер сви рамене. В крайна сметка не беше баща на децата на Мона, а по всичко личеше, че тази тук знае как да се оправя в опасни ситуации.

— Боя се, че имам и други гости — каза той, обръщайки се към Гарън, който сви рамене.

— Познавам ли ги?

— Имам им доверие. Можеш да не се притесняваш, стари приятелю.

— Хайде, да видим кои са и после ще ти покажа тенис кортовете на лунна светлина! — Гарън се ухили на Сара.

— Колко романтично! — Сара го даваше леко, макар че започваше да се притеснява. Колко още можеше да държи Гарън на разстояние? И щом си помисли за това, изведнъж разбра. Всъщност тя не искаше да се люби с Гарън! Даже ако Дилайт би го направила. Ако възнамеряваше някой ден да загуби проклетата си девственост, предпочиташе всичко да бъде много специално! Никакъв женен мъж с едно око в часовника, дори и да е Гарън Хънт. Но как можеше да обясни това на Гарън, без… без да се разкрие?

Точно при тази мисъл Сара получи втората си изненада за вечерта.

— Моят гост, дук Ди Кавалиери… — Ако Гарън не я държеше…!

— О, да. Срещали сме се. — Тонът му беше абсолютно безразличен, а очите му студени и незаинтересовани — две черни късчета ахат, които я пронизваха. Сара забеляза със закъснение, че той беше под ръка с една от най-страхотните жени, които беше виждала — с медно руси коси, изящни черти и скъпи бижута.

„Е, добре!“ помисли си тя раздразнено. „Нека преследва някоя друга за разнообразие. Какво облекчение!“ Тя плъзна грациозно поглед по него, сякаш се опитваше да го запомни.

Може би все пак щеше да позволи на Гарън да я съблазни. Някой трябваше да бъде пръв! Сара започна да режисира сцената в ума си. Ще си тръгнат скоро — ще има цветя, шампанско и нежна музика. Може би Вагнер. Тя се надяваше, че Гарън харесва Вагнер.

Появи се келнер с поднос и Сара автоматично протегна ръка. По-добре да е леко пийнала, можеше да й бъде от полза. Трябваше да се отпусне — да се научи да се отпуска. Още едно питие би могло да свърши по-добра работа, защото първото беше само портокалов сок във висока чаша.

— Малко са тези, които могат да се държат на краката си след два „Харви Уолбънгър“ на екс. С моята… приятелка се обзаложихме за вас, госпожице Дилайт.

Гласът на Рикардо накара Сара да скръцне със зъби, макар че жената с него се усмихна мило и малко снизходително. Тя имаше френски акцент.

— Аз естествено заложих на вас. Две питиета… пфу! Нищо не са, все едно какво говорят, oui?

Не я интересуваше, че той я погледна, повдигайки с преднамерен сарказъм едната си вежда. Тя беше тук с Гарън Хънт и тази вечер Гарън щеше да се погрижи за нея — вероятно във всяко едно отношение!

Дук Ди Кавалиери отмина, под ръка с дамата си, и Сара едвам се удържа да не се изплези зад гърба му. Част от нея се ужаси от това. Никога преди не беше правила нещо толкова просташко! Сигурно вече беше доста пийнала.

— Искаш ли да пообиколим?

Слава богу, че Гарън реши да се намеси. Сара му се усмихна ослепително.

— С удоволствие. Особено тенис кортовете.

— Дадено.

Впоследствие Сара се чудеше какво би станало, ако другите не се бяха помъкнали след тях.

— Какъв е облогът, все пак? — попита някой объркано и тя сви рамене.

— Откъде да знам? — Но започваше да изпитва подозрение. Даже нещо повече от подозрение, когато чичо Тео се приближи до нея, все още намръщен.

— Заложих на теб, скъпа, макар че сестра ти Сара е шампионката по тенис! Може да те е научила на нещо.

— О, тя ме научи на всичко, което знае! — Сара опитваше тежестта на ракетата, която си беше избрала от петте, предложени й от Тед. Надяваше се, че се чувства толкова самонадеяно, колкото прозвучаха и думите й. — С кого играя? — Сега беше в свои води!

Би трябвало да знае кой ще й отговори! Какво правеше Рикардо без своята дама? Сара се завъртя и го погледна в очите.

— С вашия възлюбен, разбира се! Предизвикателството беше между вас двамата, макар че, да си кажа честно, синьорина, не мога да си представя защо ще предизвиквате мъж на партия тенис! Каквото и да стане, вие губите!

— Аз съм предизвикала? Кого?

Нямаше нужда той да отговаря и може би така беше по-добре. Гарън Хънт й помаха от другата страна на мрежата.

— Добре, скъпа! Да започваме. И не забравяй, че обеща да не ми се сърдиш, ако стана много груб. За мен тенисът е като шофирането — започна ли, мисля само за победа!

— Аз също.

Всичко щеше да приключи много бързо. Щеше да остави Гарън да я победи, като се съпротивлява, колкото да не изглежда глупава. А що се отнасяше до негово превъзходителство дук Ди Кавалиери, Сара искрено се надяваше да е заложил голяма сума на нея!

Но когато започна първият гейм, Сара забрави всичко освен концентрацията, отпъждайки спомените.

— Би могла да станеш професионалист! Всъщност ще си прахосаш таланта, ако не опиташ поне при аматьорите!

Спомени за Пат, която я научи да играе тенис. По онова време Сара ходеше на две опашки. Тя отново усети тежестта на всяка плитка върху раменете си, докато клатеше енергично глава.

— Знаеш, че татко не иска да чуе за това! Ако мислеше, че бих могла да се захвана сериозно, щеше да ми спре уроците. А на мен толкова ми харесва, Пат!

— Ти сервираш, скъпа!

От първия гейм си спомняше най-ясно изненаданата физиономия на Гарън, когато тя заби топката точно в ъгъла на корта. Видя как възбудата се появи в светлосините му очи и се предаде и на нея.

— Значи си добра! Имах такива подозрения от самото начало…

Той й се усмихна, оставяйки двусмислицата да стигне до съзнанието й. Сервисът му съвсем не беше снизходителен и я накара да потича за топката. Сара усети надигащата се в нея възбуда. Той беше добър! Само да не забрави, че трябва да загуби това състезание.