Розмари Роджърс
Игра на любов (22)

22

Как мразеше Сара грубия, накъсан звук от перките на хеликоптера, който сякаш раздираше нагло и натрапчиво покоя на нощно синьото небе. Беше почти призори. С неспокойно движение тя отново се сви на седалката си, като очите й нарочно отбягваха да гледат към спътника й, макар че твърде осезателно усещаше мрачното му присъствие тук, в малката кабина, където бяха само двамата.

Подобно на вълк, той сякаш беше усетил размърдването й, защото в тъмнината прозвуча приглушеният му стържещ глас.

— След по-малко от пет минути започваме да се снижаваме. Затегнат ли е коланът ти?

— Мм-хм. — Враждебният знак на съгласие би трябвало да го задоволи, тъй като тя нямаше желание да говори с него, докато ушите й още горяха от дочутия по-рано откъс от разговор. Проклет да е, проклет да е, проклет да е! Сара усети как впива нокти в дланите си и й се прииска вместо това да ги забие в мургавата му плът. Колко го мразеше! Какъв триумф би било да унижи него за разнообразие. Да му докаже, че не може безскрупулно да използва и манипулира всеки, който се изпречи на пътя му.

Сара с усилие върна мислите си към партито, от което току що си бяха тръгнали, припомняйки си всичко, което се случи, след като тя напусна дансинга със Сайръс. Сайръс някой си — какво значение имаше фамилията му, след като тя вероятно нямаше да го види повече? За щастие не се оказа много трудно да се отърве от Сайръс. Изтърканото „О, по-добре да потърся тоалетна, главата ми започва да се върти“ все още вършеше работа. Когато след половин час излезе, чувствайки се и изглеждайки освежена, Сайръс беше изчезнал — вероятно в някой от онези спални с барове със следващата си партньорка по танци!

След това Сара продължи да обикаля наоколо, но по-внимателно, като с времето откри, че партито се беше разпростряло в двора, както и във всяка стая на безразборно построената двуетажна вила. Тя се усмихва и флиртува много, но когато играта загрубяваше, се присъединяваше към друга група, в друга стая. На горния етаж имаше голяма прожекционна зала, която всъщност беше мини кино-театър с подредени в редици плюшени кресла, всяко от които можеше да се отпуска назад — за да е по-удобно, предположи тя цинично! Там я заведе млад мъж на име Вари, който й каза, че е певец.

— Винче получава всички най-нови порно парчета — каза й той. Бари изглеждаше едва ли не облекчен, когато тя не разпозна името му, а тя си отдъхна не по-малко, разбирайки, че и на него името Дилайт Адамс не му говори нищо, макар да й подхвърли небрежно, че е хубаво.

Е — тъй като трябваше по някакъв начин да убие времето и да накара Марко да си мисли, че го е прекарала в леглото, защо не? Гледането на мръсен филм можеше да се окаже поучително, освен това от един поглед разбра, че в този сестра и не участва.

Сара изтрая първия половин час на „Грешници“, горда, че не се въртя твърде много. В началото беше очарована — наистина ли имаше толкова много начини да се прави това? А после, когато актовете започнаха да се повтарят, а диалогът се състоеше главно от пъшкане и стонове, тя откри, че й е скучно. Бари продължи да гледа екрана, но без особен интерес. От някои плюшени кресла се носеше по-тихо пъшкане и стонове. Сара тъкмо започна да изчислява наум колко точно е разстоянието до вратата, когато Бари, който до този момент сякаш не й обръщаше внимание, взе ръката й и я постави върху себе си. Мили боже! — помисли си Сара невярващо, той вероятно би могъл да се състезава с безличния актьор на екрана! И тогава, без никакви предисловия, той попита направо:

— Искаш ли да ми духаш?

Сара категорично дръпна ръката си.

— Не. Трябва да тръгвам. — Е, надяваше се, че никога повече няма да види Бари! Нито някой от останалите гости на партито, особено тримата мъже, които играеха билярд с Марко, когато тя мина оттам.

Сара усети, че отново се сковава от гняв и омраза. Спомняйки си без да иска думите, които я накараха да спре отвън, казани при звука от удара на една топка преди да падне в дупката.

— Дилайт Адамс — не четох ли някъде, че е момичето на Карло?

Единствената светлина в стаята беше точно над зеления плюш на билярдната маса, където беше съсредоточено цялото им внимание — четирима мургави мъже в костюми по поръчка, които сякаш бяха излезли от един калъп. Богати, арогантни италиански магнати, водещи безсъдържателен разговор. И после неговият глас, груб, но режещ като бич, докато обясняваше положението й на приятелите си.

— Сигурно си се объркал, приятелю. Не е момичето на Карло, а моята курва. Държа я… засега.

Тя не искаше да слуша нататък — не й след като той каза… това. Неговата курва — всички грозни, старомодни отсенки на думата и начина, по който той я беше употребил, тежаха като камък в стомаха й. Значи това искаше той да си мислят всички. За такава я смяташе. Беше я завел на онова парти, за да я покаже като най-новата си играчка, като своята… курва. Повдигна й се вътрешно от съзнанието, че всички я възприемаха и говореха за нея по този начин, но с усилие на волята тя успя да изключи всички чувства, освен гнева. Нека си мислят за нея каквото искат — засега!

— Е — приятно ли прекара? — попита я той по време на краткото им пътуване от къщата на Винче до частната му писта за хеликоптери.

— О, да! Срещнах едни от най-страхотните мъже. Не мислиш ли, че Сайръс е очарователен? Но Бари е още по-добър — опа! Фройдистка грешка! — тя се изкикоти, наслаждавайки се на изражението на лицето му преди той да се овладее, изкривявайки устни в грозна усмивка. И ако си мислеше, че с погледа си ще я накара да се свие от страх, тя щеше да му покаже колко греши!

— Като те гледам, бих казал, че си била доста заета — изръмжа той, докато очите му обхождаха грижливо разбърканата й коса и доста размазания й грим (десет минути в тоалетната бяха достатъчни, за да постигне това).

— Е, не ме ли доведе на партито точно за това? Да се забавлявам?

— Разбира се! — Но според нея го каза през стиснати зъби.

След това не разговаряха повече и сега, след доста краткото си съобщение, Марко отново изпадна в мрачно мълчание. За какво мислеше? Вероятно за нови начини да я наранява и унижава. Но този път тя смяташе да обърне нещата в своя полза. Неговата курва, как не! Ами онази, русата? Той беше от мъжете, които сигурно имаха по няколко любовници — и имаше такъв средновековен манталитет!

Справедливият й гняв й помогна да издържи на кацането и влизането в къщата. Сара вървеше до него скована и с изправен гръб, като се правеше че го няма. Но когато вратите се затвориха зад тях и тя понечи да тръгне към стълбите, той я спря, хващайки я за ръката, и я принуди да се обърне с лице към него.

— Предлагам ти да се опиташ да заспиш преди жегата да е станала непоносима. Но ако имаш нужда от нещо, една прислужница ще бъде на твое разположение. — Въпреки безизразния му глас, в черните му дяволски очи проблесна насмешка, когато той усети внезапното стягане на ръката й под пръстите му, които я бяха задържали и още не я пускаха.

— Благодаря. Но това е толкова… средновековно! — Сара не се интересуваше дали изглежда груба. Той често й беше повтарял, че трябва да се научи на обноски, нали? — Жал ми е за бедното момиче, принудено да стои будно цяла нощ да не би на някого да му потрябва нещо! — Тя се опита да се отскубне и усети, че хватката му се затяга.

— Ти определено не ме смяташ за мекосърдечен тип! — изръмжа той, а присвитите му очи се насладиха на объркването й.

— Аз пък не искам да чуя за какъв „тип“ ме смяташ ти, ако това е, което следва! — отвърна рязко Сара, докато очите й мятаха към него изумрудени мълнии. — Ако бъдеш така добър да ме пуснеш, бих могла да последвам съвета ти и да си легна да спя като добро момиченце!

Под светлината на полилея, осветяващ антрето, разбърканата й гъста коса хвърляше огнени отблясъци. Почти равнодушно, действайки чисто инстинктивно, Марко протегна свободната си ръка и усети тежестта на косите й, докато ги вдигаше от тънкия й врат. По дяволите, тази безпътна, алчна малка кучка нямаше право да бъде така изкусителна, дори след като се беше търкаляла в леглото с толкова мъже, колкото беше успяла да намери, за да задоволи страстта си. А продължаваше да си играе с него. Защо по дяволите не направи това, което искаше и не я взе — слагайки край на игричките? Вероятно тя точно това очакваше. Той познаваше много добре нейния вид — жалко, че Карло още не го беше проумял.

— Престани! Не мога да понасям докосването ти! — Подобно на нервна млада кобилка, Сара се опита да дръпне главата си от неканената му ръка, а гласът й се извиси. Не й хареса начинът, по който беше започнал да я гледа — сякаш обмисляше нещо.

— Не можеш ли? — отвърна той подигравателно и за момент устните му се изкривиха в нещо като усмивка. — Мисля, че лъжеш — Дилайт за много мъже! Ти реагира на докосванията ми преди — мисля, че много лесно реагираш на всеки, който използва подходящия начин за възбуждане.

— Ти… ти напълно грешиш! Пусни ме, да те вземат дяволите! — Вбесена, Сара посегна да впие нокти в лицето му, но той без усилие хвана китката й и с кратък смях изви двете й ръце зад гърба й, притискайки противящата се заложница към твърдото си, мускулесто тяло.

— Защо да не проверим кой от нас лъже? — подразни я той, като я държеше здраво и изучаваше зачервеното й, гневно лице.

— Ти… ме отвращаваш! — задъха се Сара, мразейки безпомощната си слабост, докато се бореше с него и усещаше неговата сила и твърдост. — Нямаш ли гордост? Нищо ли не значи за теб, че аз не те искам? Или не можеш да си намериш жена, която те иска? Мразя те, презирам те…

— Млъкни! — в гласа му се долавяше ръмженето на стаения в него, едва удържан звяр, който беше на път да се прояви, така както доказателството за желанието, което изпитваше към нея, се опираше твърдо в бедрото й.

— Млъкни! — повтори той, този път по-грубо, забелязвайки че устните й се разтварят, готови да изригнат гневен протест. — Това, което искам да ти докажа, няма да отнеме много време — малка лъжкиньо, с тези изумрудени очи и изкусително тяло ти очевидно си умираш да се показваш! Снощи на екрана лицето ти в един миг показваше, че натрапчивото присъствие на камерата и екипа вече нямат никакво значение за теб. Ти си от жените, които се ръководят единствено от сетивата си, нали?

— Стига, престани! — задъхана от ярост, Сара се опита да се изтръгне от него. — Ти не знаеш нищо за мен, защото не виждаш по далеч от…

— В момента, както казваш, не виждам по-далеч от изкусителните ти устни!

Въпреки иронията в гласа му, този път той нямаше да я пусне лесно — отчаяна, Сара усети това преди устните му да се спуснат върху нейните с преднамерено, пресметнато бавно движение, прекъсвайки в крайна сметка безумния й протест. Той я целува, докато тя помисли, че вратът й ще се пречупи от силата на целувките му, докато коленете й омекнаха, а устните й се отвориха под неговите и главата й се завъртя от милиарди усещания, които сякаш прогониха разума й. Сега той беше обхванал здраво двете й китки само с една ръка, а другата плъзна мъчително бавно по гърба й до основата на врата й, дългите му пръсти я милваха с измамна нежност, преди да се плъзнат леко по раменете й, надолу към извивката на гръдта й, намирайки лесно топлата й, нежна като коприна кожа под разголената рокля на Холстън, която разкриваше повече отколкото прикриваше. Той откри, обхвана с шепа и накрая леко подразни гръдта й, докато зърната й се втвърдиха под докосването му, от което всеки нерв в тялото й се разтърси от странни усещания, сякаш през нея премина ток.

Как можеше мъж, когото тя толкова мразеше, да прави това с нея? Изпълнена с отвращение към себе си, Сара изви тяло, опитвайки се да избегне докосването му. Главата й се отпусна назад и тя се чу да простенва, когато твърдите му устни изоставиха нейните и се преместиха агонизиращо бавно към гърдите й, които нетърпеливите му пръсти бяха разголили.

Как можеше да изпитва наслада от усещането за неговите устни и език върху напрегнатия чувствителен връх, който той току що беше събудил за живот? Как можеше да иска това, което той правеше, дори бавното движение на ръката му надолу по корема й, между телата им, интимното докосване, при което пръстите му сякаш я опариха през всичките пластове червен шифон, които ги разделяха. Лицето й започна да гори, а също й тялото й — като жар от огън, който пламтеше в нея, изпълваше я с опасно чувство на премаляване, съгласие с всичко, което той правеше с нея, и желание за още.

И тогава, някак прекалено внезапно, тя беше свободна — едва не падна преди ръцете му да я хванат и изправят.

— Виждаш ли? — Дрезгавият му глас идваше от известно разстояние, което отново разделяше телата им. — Нямаш сили да се бориш със собствената си чувствена природа, въпреки цялата ти решимост и омраза. Мисля, че вероятно би легнала със самия дявол, ако те целуне достатъчно силно. — Тя мразеше смеха му, от който кожата й, която пресметнатите му милувки бяха направили твърде чувствителна, настръхваше. Очите му бяха студени и непроницаеми, когато се спряха за миг на зачервеното й лице. Няма нужда да ме гледаш така — не мислиш ли, че и на двамата ни стига за тази вечер? Качи се горе в леглото, моя малка лъжкиньо и може да те видя по-късно.

Дори след като вече се беше освободила и побягна да се скрие от мрачното му сатанинско присъствие без нито една дума, забравяйки гордостта си, пламтяща от срам, Сара имаше чувството, че думите му отекват в главата й. „Качи се горе в леглото, моя малка лъжкиньо и може да те видя по-късно“.

Беше казал може би. Последно, подигравателно завъртане на жестокия нож, който вече беше забил в нея.

Сара хукна нагоре по стълбите, сякаш я гонеше самият дявол и се облегна задъхана на дебелата дървена врата, която не се заключваше отвътре — символ на положението й тук и спомен от един друг век, в който жените бяха придобивани като имущество и употребявани според прищевките на мъжете, които ги притежаваха.