Розмари Роджърс
Игра на любов (24)

24

Двете камини в двата края на огромната мраморна зала бяха запалени. Не беше необходимо, но танцуващите пламъци хвърляха приятна светлина, която придаваше дори на бледата кожа на Сара златисто-матов оттенък. Докато вървеше боса надолу по мраморните стълби с широк извит парапет, с всяка стъпка Сара осъзнаваше все по-ясно, че върши нещо, което не е правила никога преди, поема рискове, каквито не се беше осмелила да поеме никога по-рано в сигурния, прозаичен живот, който водеше само до преди няколко месеца. И все пак не си позволи да забави крачка, дори когато плясъкът в басейна спря и тя беше сигурна, че той я гледа.

Нямаше от какво да се страхува! Нямаше нищо грешно или противоестествено в разсъблеченото човешко тяло — а голотата беше далеч по-малко неприлична или… или възбуждаща от оскъдно облеченото тяло, в което все пак имаше някаква тайнственост. Бъди смела, Сара. Мисли за Каузата, в името на която разгалваш девственото си тяло — това тяло всъщност никак не е лошо!

— Е? След като си тук, няма ли изведнъж да си спомниш, че не можеш да плуваш? Ще избягаш ли горе в стаята си, за да се скриеш от големия лош вълк?

С прилепналата по главата гъста черна коса той изглеждаше по-различно, но стържещият глас и мрачното язвително изражение си бяха същите. Да върви по дяволите!

— Че кой се страхува от големия лош вълк? — парафразира Сара елегантно, като захвърли настрана късото кимоно и се гмурна във водата.

О, но това наистина беше страхотно, а тя имаше нужда от раздвижване. Както на тялото, така и на ума, напомни си тя, като измина половината дължина на басейна под вода и изскочи отгоре, заслепена за миг от прилепналите тежки кичури мокра коса.

— Моля те, позволи ми… — Дълги мургави пръсти отметнаха косата й, а Сара вдигна поглед, ритайки във водата, и осъзна, че едва не се беше блъснала в него.

— Благодаря ти! — Като си пое дълбоко въздух, тя започна да упражнява кроула си — в обратна посока. За нещастие, когато се опря до стената, той вече беше там.

— Значи плуваш почти така добре, както играеш тенис! Чудя се в какви други спортове си майсторка!

Каква част от нея можеше той да види под водата? О, по дяволите! Ето че самата тя започваше да разсъждава като истинска викторианка! Сара отметна косата от лицето си с подчертано кокетен жест. Е, тази му хаплива забележка заслужаваше атака с всички сили.

Тя каза свенливо:

— Това си е мой проблем, нали? — И беше възнаградена. Лицето му се вкамени, а той я погледна, сякаш искаше да я удави.

Без да чака да разбере дали наистина ще се опита, тя отново заплува, този път по-плавно, тъй като навикът и тренировката си казаха думата. Тя можеше да играе тенис, да плува и да язди. И в трите беше много добра. Можеше дори да свири сносно на пиано, да издрънка акомпанимент на китара, ако се наложи. Татко беше настоял тя да придобие всички умения на една „дама“ според неговите представи. Но какво би си помислил сега бедният татко, ако знаеше какво е замислила? Излизайки на повърхността в другия край, Сара потрепери от самата мисъл.

— Не може да ти е студено? — Този път злъчния му глас се чу от по-безопасно разстояние. — Но ако е така, бих могъл да сложа още дърва в огъня.

Това означаваше да излезе от басейна, а той очевидно беше без плувки!

— Добре ми е, благодаря! — каза тя бодро.

Очевидно сега беше решил да не й обръща внимание. Докато правеше упражнения за краката, хваната за перилото, което опасваше целия басейн, Сара го чуваше как плува от единия до другия край с резки загребвания и усещаше с тялото си леките вълни и вибрации от преминаването на тялото му.

— Е — на мен ми стига толкова! — Когато Сара обърна глава, той седеше отстрани на басейна с небрежно кръстосани крака, сякаш носеше чифт от онези негови къси панталони с безупречна кройка.

Тя бързо извърна глава и каза леко приглушено:

— Това означава ли, че и аз трябва да изляза? Не е честно, защото току-що дойдох!

— Тогава постъпи, както искаш. А тъй като забравих да си взема хавлия, ще легна тук, пред огъня, за да се изсуша. Не бих искал да те оставям сама, изглеждаш толкова мъничка и беззащитна в тази огромна мраморна вана. Лесно можеш да се плъзнеш на мокрия под или да се схванеш. Ще те изчакам.

Спокойно съобщаване на факта — щеше да го направи разбира се. Кураж, Сара! Тя преплува три дължини на басейна, преди да бъде в състояние да го погледне безгрижно.

Сара излезе от водата и поседя за малко с гръб към него, чудейки се дали е заспал или — гледа. Лека тръпка премина през нея. Можеше ли всъщност да се справи с това?

Огънят зад гърба й внезапно припламна и по стената затанцуваха изкривени сенки. Тя разпозна неговата, тънкото му високо тяло изглеждаше огромно, сякаш се надвесваше над нея. Така ли беше?

Тя почувства облекчение, когато чу гласа му от достатъчно безопасно разстояние.

— Очевидно ти е студено и сложих още дърва в огъня. Ако не възнамеряваш да стоиш там, докато настинеш, предлагам ти да направиш като мен и да се изсушиш на топлината на огъня. Тук дори подът е топъл, а — гласът му стана хаплив — разбира се, имаш думата ми, че няма… да те принуждавам по никакъв начин!

Сара предпочете да не обръща внимание на подтекста на думите му и каза весело:

— Този огън наистина изглежда примамлив!

Докато събираше смелост, поемайки дълбоко въздух, тя усети как той замълча в очакване. В днешно време статуи и картини на голи тела имаше навсякъде. Както и нудистки плажове, голи танцьорки и постери. Постерите й помогнаха да се реши. В крайна сметка тя трябваше да го подмами, за да го отблъсне, когато настъпи часът на истината.

— Би ли ми подал халата?

Просто й се изплъзна от устата! Недоумяващото сумтене, което се разнесе зад гърба й, подейства на Сара като остен и тя скочи на крака и се обърна право към него. В черните му очи се отразяваха червените искри на огъня. Гордостта я накара да остане права малко повече от необходимото. Е, щом иска, нека гледа — по дяволите дебелоочието му — и нека страда за това, което никога няма да има!

С измамно невинно движение Сара вдигна ръце да отметне мокрите кичури от раменете си.

— Боя се, че косата ми никога няма да изсъхне, ако не бъдеш така любезен да ми донесеш кърпа!

— И какво те кара да мислиш, че съм любезен? — Гласът му опъваше нервите й и почти успя да я накара да се чувства несигурна. Но Сара успя някакси да се изсмее обезсърчено.

— Просто опипвах почвата. Предполагам, че трябваше да се досетя, нали?

— Да, така е. — Тембърът на гласа му леко се промени и премина в протяжно гърлено ръмжене. — Но защо не дойдеш при огъня? Стори ми се че потрепери отново, а не искам да се чувствам виновен, че си настинала!

Той, разбира се, лежеше от едната страна на огъня с кръстосани под главата ръце, свил единия си крак. Стараейки се да върви спокойно и небрежно, Сара се опита да не зяпа добре оформеното му мускулесто тяло, докато той лежеше там и я гледаше без всякаква свенливост или неудобство. Но в крайна сметка изпита облекчение, когато най-после коленичи и легна по корем с извърната глава, преструвайки се, че предпочита да изучава пламъците.

В тишината, която легна тежко между тях, Сара изведнъж долови музика. Нежна, лека, като копринена нишка, която се обвиваше чувствено около нея. „Тристан и Изолда“ — любовната тема. Само музиката, без гласовете, които винаги беше смятала за излишни. Определено най-чувствената музика в света. Музика, от която можеш да си загубиш ума.

— Предполагам, че би предпочела рокендрол, но тази музика отговаря на настроението ми тази вечер.

— Ти непрекъснато предполагаш, а всъщност не знаеш нищо за мен. Нищо!

— В такъв случай — ще ми позволиш ли да науча?

— Съмнявам се, че си струва да си правиш труда! — изсумтя Сара презрително. Защо продължаваше да я напада подло?

— Но защо не? Особено след като успяваш да запазиш… тайната си. Заинтригуван съм, признавам си.

— Ха! — Сара беше започнала да харесва този израз, криещ себе си неизчерпаеми нюанси.

— Не ми вярваш? Но има толкова много неща, които бих искал да науча за теб, Дилайт. Например — обичаш ли да те масажират? Оттук гърбът ти изглежда много скован и напрегнат, а това не е хубаво. Виж, тъй като не бях достатъчно любезен да ти донеса кърпа за косата, позволи ми да се реванширам, като ти помогна да отпуснеш всички тези напрегнати скули.

— Аз всъщност не…

Той я прекъсна безцеремонно.

— Лежи спокойно. Това е само масло, което съдържа витамин Е, а казват, че той помага да се запази кожата свежа и млада. — Без да чака отговор, той започна да масажира раменете и врата й с лекота, която я изненада. — Не се тревожи — каза той подигравателно някъде иззад нея — не се опитвам да те възбудя. Искам само да ти стане по-топло и да не се чувстваш толкова напрегната.

Да, бе! — присмя се тя наум. Но след като прецени внимателно шансовете си, Сара реши, че е по-добре да прояви благоразумие… освен това определено беше по-безопасно да си лежи по корем, а не да скача на крака. Както и да е, засега пръстите му я разтриваха напълно безучастно, плъзгаха се от влажния й врат към раменете й и по-надолу, където явно успяваха да открият всички болезнени точки и да премахнат напрежението. Е, докато стоеше далеч от основата на гръбнака й…

— Боли ли те или ти е приятно? — Досега не знаеше, че вълкът можел и да мърка. Да не би да искаше да я накара да свали гарда? — Ето, отново се стягаш — не си ли се научила как да се отпускаш?

— Сигурно би ми било по-лесно, но внезапният ти пристъп на любезност ме кара да бъда нащрек.

— Какъв цинизъм! Обърни се и ще ти докажа, че мога да бъда мил, ако в твоя речник това означава, че трябва да съм напълно безучастен. Да си представя ли, че ти си… любимата племенница, например? Непорочната дъщеря на приятел?

— Господ да помага на племенничките ти, ако имаш такива! Освен това се съмнявам, че имаш много приятели с непорочни млади дъщери!

Тя извика, когато ръцете му стиснаха здраво раменете й, сякаш изпита внезапно желание да блъсне главата й в мраморния под.

— Имаш прекалено остър език, Дилайт, който сигурно ще те вкара в беля някой ден. Имаш късмет, че изтръгна от мен обещание! — Тонът му беше доста заплашителен и тя замълча, стягайки се отново под ръцете му, които бяха достатъчно силни да я разкъсат на две, ако му хрумнеше.

Той изведнъж се прехвърли на краката й, стряскайки я. Първо стъпалата, едно по едно, а после прасците й, които маслото направи меки като коприна — задържа се там доста дълго и тя се поуспокои. Едва когато усети прокрадващата се топлина и сила на допира му нагоре по бедрата си, Сара рязко се възпротиви.

— Моля те, спри! Достатъчно. Вече се отпуснах и искам да се прибера в стаята си.

— Не мислех, че освен това си и страхливка.

Освен какво? Умът й изстреля въпроса, на който тя отказа да отговори.

Вместо това каза студено:

— Всъщност не ме интересува какво мислиш.

— Добре. Тогава сигурно погрешно съм решил, че по някаква причина те е страх от мен. Хайде, можеш да се обърнеш, абсолютно безопасно е, уверявам те. Тъй като едва ли се срамуваш, предполагам, че свенливостта ти е породена от страх?

— Не можеш да предполагаш нищо! Защо трябва да се страхувам от теб?

— Е, в такъв случай… — Сара усети как бе хваната, повдигната и обърната по гръб с изненадваща лекота, сякаш беше парцалена кукла.

— Ама ти…! — Тя замижа пред пламъка, който лумна за миг в очите му, и чу гласа му, който я прекъсна:

— Не подобава на една дама да псува и ругае — а през тези няколко седмици ти се опитваш да ме убедиш, че наистина си дама. Така че лежи спокойно и мълчи, освен ако ръцете ми не си позволят волности, с които не си съгласна.

— Казвала ли съм ти скоро, че не те харесвам? — заяви студено Сара право в мрачно присмехулното му лице и се вбеси, улавяйки кривата му усмивка.

— Така ли? Колко си неблагодарна, а аз само се опитвам да направя нещо хубаво за теб. Защо не — как се казва — а, да, не се отпуснеш и наслаждаваш?

По лесно беше отново да затвори очи, сякаш по този начин можеше да се изолира от него. Да затвори очи и да не мърда, да устои на коварния допир на ръцете му върху затоплената си от огъня кожа, в която маслото попиваше и я караше да блести като лъскав сатен на червено-златистата светлина на огъня.

Той я хвана за раменете и започна да ги масажира с измамна нежност, докато усети едва доловимото омекване на мускулите й. Тогава ръцете му се плъзнаха по-надолу, усещайки как тя отново се стяга и нарочно избягвайки всякакъв допир до зърната й. Много нежно тук, леко докосване, нежно като полъх, докато стигна до стегнатия й плосък корем и се придвижи отново нагоре, все така безкрайно леко. Въпреки подчертаното й безразличие и отегчение, на него му се стори, че долавя лек трепет под копринено гладката й кожа, който я издаваше.

Да я вземат дяволите тази опитна малка изкусителка, която предпочиташе да се противопоставя на собствените си инстинкти, вместо да се предаде твърде лесно! А вече трябваше да е разбрала, че повече не може да става и дума да се омъжи за Карло! Какво искаше да спечели с този свой акт на благопристойност? И докога смяташе да продължава?