Розмари Роджърс
Игра на любов (21)

21

Светлините на яхтите, закотвени в Порто Черво — луксозните хотели, измамно простите вили на големите богаташи — сякаш ставаха все по-големи, докато хеликоптерът кръжеше, подготвяйки се за приземяване.

Сара изобрази наивно въодушевление, каквото всъщност далеч не изпитваше.

— О, чудесно! Най-после цивилизация и аз наистина отивам да танцувам. Колко мило от твоя страна, че си толкова внимателен!

— Отиваме във вилата на мой приятел, който организира парти — каза той грубо и рязко. — Но не се притеснявай, ще бъде достатъчно оживено за теб, сигурен съм, а и той има собствена дискотека — цялата апаратура плюс мигащите светлини. Това му е хоби.

— О! Какво страхотно хоби! Той изглежда голям чешит.

Тя смяташе твърдо да се придържа към ролята си тази вечер. Да внимава какво яде и пие. Изобщо нямаше довери на настроението на Марко тази вечер, нито на злъчното му настояване, че тя ще прекара една запомняща се нощ. Миналата нощ беше достатъчно странна, благодаря, каза си Сара, отпъждайки, както беше правила през целия ден, въпросите, изникнали в ума й миналата нощ. По-късно щеше да има време да размишлява, но за момента трябваше да бъде нащрек.

Домакинът се казваше Винче еди кой си и имаше запомнящо се лице. Както и повечето красиви хора, струпали се по терасите и край огромния басейн, в който плуваха ароматни цветя с едри цветове.

— А, Дилайт! Колко хубаво! — беше измърморил Винче, развеждайки я наоколо и представяйки я на всички. Не особено силна по имената, Сара не можа да запомни и половината от тях, а ако имената бяха достатъчно известни, не можеше да ги свърже със съответното лице. С чаша Перие с лимон в ръка тя успя да се представи доста правдоподобно за невинно момиче, което се забавлява. В червената секси рокля на Дилайт тя скоро беше заобиколена — без да го желае — от мъже, които й предлагаха още едно питие, докато подчертано оглеждаха краката и гърдите й, и мъже, които не й предлагаха питие, но и обещаваха почти всичко останало.

Сара си позволи да изпита удоволствие, примесено с отвращение, от тази нова игра, която се учеше да играе — толкова по-добре, тъкмо нямаше да се чуди къде беше изчезнал „ескортът“ й с черните вежди. Зарежи го — тя щеше изцяло да се превъплъти в Дилайт. И това разбира се беше най-добрата възможност да докаже на всички, че Дилайт Адамс просто обичаше да флиртува и това беше всичко.

— Хей — защо да не те разведа из двореца? Винче няма да има нищо против. — Чифт жарки, пронизително сини очи, които твърде ясно й напомняха за Гарън, се загледаха многозначително някъде под пъпа й и Сара едва не погледна надолу да види дали не се е пуснала бримка на чисто новия й чорапогащник.

— Благодаря, но точно сега ми е интересно тук. — Искрящите изумруденозелени очи на Сара достойно срещнаха неговите. — Може би по-късно…? — Полуобещаващата усмивка беше достатъчна да го задържи около нея заедно с останалите.

Това ли било да си фатална жена, жена абсолютно сигурна в очарованието си и властта си над мъжете? Сара внезапно беше обзета от прилив на истинско въодушевление, което по-прагматичната страна на ума й вече не можеше да потиска. Не можеше — а и не искаше! О, но това беше толкова забавно! Тя се чувстваше остроумна, забавна, блестяща — и разбира се неустоима! Силата на жената!

— Не, благодаря. Всъщност не искам още едно питие. Виждаш ли колко имам? — Все още искряща и блестяща като диамант, Сара вдигна чашата си за проверка.

— А, ето те! — Небрежно собственическият му тон я раздразни почти колкото ръката, която плъзна около кръста й, докосвайки с пръсти извивката на гърдите й. — Какво пиеш? — Както той със сигурност беше предвидил, небрежно подхвърлената гальовна дума я раздразни дори повече от собственическото му отношение.

— Водка разбира се! — каза Сара весело. С безгрижно според нея движение тя се обърна към него и като стисна здраво пръстите му със своите, успя да откопчи ръката му от кръста си. — Марко, сладурче, би ли ми донесъл още едно? Добре изстудено, моля!

— Мислех, че пиеш само Перие! — изръмжа намусено един от обожателите й.

— Само между истинските питиета, скъпи! Как иначе едно момиче да остане трезво с толкова очарователни момчета наоколо?

— По дяволите — никой не остава трезвен на сбирките при Винче! — Това беше синеокият, който й хвърли още един изгарящ поглед, сякаш събличащ и малкото, което тя носеше. — Марко не ти ли каза? Хей, тук можеш да се отпуснеш, бейби. Няма опасност да те окошарят или нещо подобно. Всичко е точно!

Сега тя успя да си го спомни — момчето-чудо, телевизионен журналист, специализиран в поемане на рискове, които си струваха и го направиха един от най-високо платените в неговия бранш.

— Наистина ли искаш още едно питие? — грубият, дрезгав глас на Марко се беше снижил до мъркане на пантера, което излизаше дълбоко от гърлото му. — Или ще предпочетеш нещо, което ще ти подейства по-силно от водката? Приятелят ми Глин е прав — тук можеш да правиш каквото поискаш, без да се притесняваш от упреци или досадни служители на реда. Наистина, защо не се отпуснеш?

— Ето — смръкни си! — Мускулест мъж със здраво телосложение и червеникаво-кафява коса й подаде малко шишенце, пълно с бял прах. — Хайде, всичко е наред — подкани я той, разбирайки погрешно колебанието й. — Качеството е отлично — сам го пречиствам и дозирам. Не съдържа амфетамини.

— Давай — ти си сред приятели. А аз съм тук, за да се погрижа да си добре.

„Дявол с кадифени ръкавици“, помисли си Сара без всякаква връзка, чувствайки, че й залагат капан. Заглавие на книга, която беше чела много отдавна — колко му подхождаше на този свиреп, жесток дук от Сардиния, чийто герб беше кръвожаден вълк, готов за скок! По никакъв начин не трябваше да му позволява да прозре измамата й, докато не бъде напълно готова за това.

Усещайки, че е привлякла твърде много погледи, тя импровизира.

— Ти си първи! Във всеки случай аз вече съм достатъчно весела — започнах доста преди всички вас.

Червенокосият сви рамене, отвинти капачката на шишенцето, което носеше, запуши едната си ноздра и смръкна силно с другата.

— И-исусе! Това е страхотно! — Той повтори действията си, докато Сара го наблюдаваше внимателно, усещайки прекалено ясно, че Марко беше решил да масажира възбуждащо врата й с коварна нежност, движейки дългите си пръсти от врата към раменете й с небрежна лекота.

— Ето — сега е твой ред. — Подадоха й малкото шишенце, без да й дадат възможност за отстъпление.

Сара го разклати с вид на познавач, както беше видяла да прави той. Качена на обувките си с високи токове и тънки каишки, тя вътрешно трепереше.

— Ама за бога! Какво зяпате всички?

— Тя е красавица от Юга! — Сините очи се сведоха в пристъп на почти истеричен смях и за момент отвлякоха погледите от нея. Горда от собствената си изобретателност, Сара се престори, че отвърта капачката на малкото шишенце, смръквайки поред с всяка ноздра.

— О, боже — това наистина е силно. По-добро от това, което мога да си позволя. Благодаря, сладурче.

— Сигурна ли си, че ти е достатъчно? Още не си се отпуснала. — Защо Марко не я оставеше на мира? Сара извърна глава, опитвайки се да се измъкне от измамно нежните му пръсти.

— Много съм добре, благодаря! Наистина няма нужда да кръжиш около мен, за да си сигурен, че прекарвам добре. Забавлявам се.

— Пропуснали са да те научат на обноски!

За щастие, помисли си Сара, спаси я женски глас, последван от появата на страхотно женствено тяло — височина около метър и седемдесет, разкошни форми.

— Марко — mon amour — къде се криеш? Трябваше да се срещнем миналата седмица в Марабела, не може да си забравил.

Той очевидно можеше да бъде достатъчно безгрижен, когато това го устройваше. Сара гледаше с омраза плътната прегръдка, смущаващо страстната целувка, която сякаш отричаше съществуването на който и да е друг в техния магически кръг.

— Скъпи! — каза жената най-после. — Трябва ли да ревнувам? Защо те нямаше? Всички питаха за теб.

Каква отвратително публична сцена! И ако тази натруфена блондинка беше една от любовниците му, то очевидно — с титла или не — този мъж просто нямаше никаква класа!

Сара се извърна и постави ръката си върху китката на червенокосия. Името му беше Сайръс, спомни си тя, и сякаш се беше пренесъл в друг свят.

— Здрасти отново, ти с вълшебното шишенце. Какво ще кажеш за малко буги-буги преди следващата доза вълшебство?

Той я последва, хилейки се безучастно, лесно убеден от собственото си его и женските й ласкателства. Името му беше Сайръс Ричърдс и се занимаваше с притежаване на разни неща. Всичко, което си пожелаеше. Нефтени кладенци, недвижими имоти, златна мина и жени. Може би щеше да пожелае да притежава и тази. Всичко зависеше от това дали ще започне да го отегчава или не.

Дивата музика с пулсиращ зад изкуствения звук на синтезатора барабанен ритъм стана по-силна с приближаването им към един от лъснатите дансинги — този отвън край басейна. Подът сякаш пулсираше в такт с ритъма.

— Добре! Хайде да се поразхвърлим, бейби. Покажи ми малко от онова! — Внезапният му смях не говореше нищо на Сара, докато блуждаещите й над рамото му очи не забелязаха огромния екран, по който се бяха увлекли някои от не толкова енергичните гости на Винче.

Нищо чудно, че толкова много свирки съпроводиха излизането й на дансинга! Дилайт Адамс от плът и кръв, танцуваща диско в червената си секси рокля на Холстън, докато на гигантския екран проблясваше нейният образ — гола, танцуваща без задръжки някакъв сексуален, чувствен танц, който не оставяше нищо на въображението. Мили боже, как е могла? А тя, заместничката на сестра си, какво очакваха от нея?

— Страхотно, бейби! Хайде да започваме! — Червенокосият беше започнал да извива тяло, правейки неприлични движения с хълбоците си.

Какво би станало, ако започнеше да бяга? Сара откъсна очи от екрана, усещайки как вътре в нея нещо сякаш се включи и тялото й започна да се движи в такт с музиката. Ако не мислеше много за това, би могла да танцува така отпуснато, както всеки друг на претъпкания дансинг. Не — нямаше да избяга, щеше да им покаже на тях, и на него в крайна сметка, че не е момичето от екрана, правещо всички онези неща.

На него… разбира се трябваше да се сети, че той ще измисли някаква неприятна изненада. Дилайт Адамс — момиче за удоволствия на екрана и в живота. Той мислеше така и като я доведе на това парти, където тя щеше да се срещне с хора от международния елит, искаше да подчертае презрението си към нея. Разтърси я истинска ярост, от която тя първо пламна, а после се вледени — обзе я хладна решителност. Ах това самодоволно, лицемерно копеле! Щеше да му даде урок, дори това да беше последното нещо, което щеше да направи — о, да, ще намери начин да осъществи своето лично отмъщение и също да го направи смешен в очите на неговите приятели и познати.

Сара внезапно осъзна, че партньорът й вече беше излязъл от транса на собствения си танц и я беше попитал нещо.

— Съжалявам, не чух…

— Няма нищо. Ще дойда по-близо.

Ритъмът на музиката беше друг, по-бавен и не толкова френетичен. Сайръс я обгърна с двете си ръце и леко залитайки я притегли към тялото си.

— Хм! Много по-добре! Цяла вечер ми се искаше да те почувствам по-близо, хубавице.

Но това беше прекалено близо! — помисли си Сара ядосано, докато той притискаше ханша й към своя с едната си изненадващо силна ръка, а с другата опипваше задника й. Приемайки погрешно ядното движение на хълбоците й за преднамерено възбуждащо, червенокосият й намигна.

— Определено ми харесва това, което усещам! Кажи ми, преди малко те попитах, наистина ли ти е толкова приятно да се чукаш? — С рязко движение на главата си той обхвана с очи отново екрана, който сега беше почти изцяло зает от близък план на примамливото голо дупе на Дилайт, и самата Сара, и преди тя да успее да каже нещо, продължи все така небрежно: — Защото ако това е вярно, аз съм готов — и имам всичко необходимо — да ти доставя удоволствие. Вероятно бихме могли да си покажем едно друго, какво мислиш?

Единствено нещо, което попречи на Сара да му каже какво мисли наистина, беше сардоничното изражение на дук Ди Кавалиери, който гледаше право към нея над русата глава на партньорката си от по-малко от трийсет сантиметра, повдигнал саркастично едната си вежда. От колко време беше тук, зад нея — и подслушваше? О, как би искала да и тя да му каже някои неща!

Отвръщайки очи от това мрачно, саркастично лице, Сара престана да се отблъсква от гърдите на партньора си и възбуждащо плъзна длани към раменете му. Надяваше се, че Марко и русата му фльорца, залепена за него като втора кожа, ще забележат!

— Е? — повтори Сайръс нетърпеливо. Поради близостта на телата им Сара усещаше колко нетърпелив ставаше той.

— Е… мисля, че би трябва да отидем някъде и да го обсъдим на едно голямо студено питие. Тук е много горещо и претъпкано.

— Сладурче, добрият стар Винче има бар във всяка спалня! Ей, защо да не отидем и да си вземем онова питие?

След като влязат вътре, тя можеше да се отърве от Сайръс, дори ако се наложеше да се заключи в тоалетната. Но нека Марко я види как излиза, хванала Сайръс за ръка и нека си мисли — както сигурно ще направи — най-лошото! Сара почти усещаше как тези черни като въглени очи пронизват гърба й. Тя някак си знаеше, без да обръща глава, че той я гледа. Добре!

С преднамерено чувствено движение Сара отметна косата от лицето си и се усмихна на Сайръс. Тя искаше Марко да види — искаше той да знае, че би предпочела който и да е друг мъж пред него, дори някой случаен познат. Надяваше се той да се пукне от яд. Защото знаеше, че я иска. Ненавиждаше я, но не можеше да престане да я желае. Съзнателната мисъл проблесна в главата й внезапно, но вероятно подсъзнателно е била там много отдавна. И сега тя не играеше срещу него заради Дилайт, която в този момент сигурно отдавна беше на сигурно място, а заради себе си и за да спаси гордостта си.