Джули Гарууд
Бавно изгаряне (36)

ТРИДЕСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА

Дилън се задържа в апартамента много по-дълго, отколкото възнамеряваше, и сега бързаше да се върне при Кейт. Тръгна да слиза по стълбището и набра мобилния й телефон, за да й каже, че се връща в офиса на адвоката. Беше само на десет минути път, но искаше да чуе гласа й. Вместо това попадна на гласова поща. Какво ставаше? Тя защо не си вдигаше телефона? Къде беше? Дилън се насили да не се паникьосва и набра номера на „Смит и Уесън“.

— Госпожица Макена говори на другата линия — каза му секретарката. — Ще изчакате ли, или да запиша съобщение?

Той не остави съобщение, но се успокои. Всичко беше наред. Кейт е там, където трябваше да бъде.

Тъкмо пресичаше улицата към колата си, когато телефонът му иззвъня. Беше Нейт.

— Имаме проблем. Юън Макена не се появи в полицията. Адвокатът му е още тук и се кълне, че не знае къде е клиентът му. Не можем да открием и колата на Юън. Пратихме хора в дома му. Нито колата, нито Юън са там. Явно е бързал, като е тръгвал, защото е оставил входната врата отворена. Полицаите са влезли и са претърсили. Нищо.

— Какво стана, нали Юън е под наблюдение?

— Очевидно някой идиот го е прекратил, когато Роджър е бил намерен с всички доказателства. Пратих хора да проверят няколко от любимите фитнес клубове на Юън.

— Най-добре прати някой в болницата, за да провериш да не са изчезнали и Брайс, и Ванеса.

— Тъкмо това смятах да сторя. Ще се чуем по-късно.

Дилън извади ключа от джоба си и точно когато го пъхаше в ключалката, видя, че агент Клайн тича към него.

— Добре че те хванах. Юън Макена е изчезнал — съобщи му Клайн.

— Вече чух — отвърна Дилън.

— Не е само това. Обадиха ни се от лабораторията. Открили на кого са отпечатъците по календара. Оказва се, че са на самия Юън Макена. Може би си прав. Може би нещата са нагласени. Значи трябва наново да вадим въдиците и да ловим друга риба.

Клайн скръсти ръце, взира се замислен в земята няколко секунди и каза:

— Ето моята теория. Някой, на когото старецът има доверие, записва с камера изявлението и си прави копие за себе си. Продава го на Роджър. Роджър го гледа и разбира, че трябва да се отърве от Кейт, иначе няма да види пукната пара. Така че какво прави? Обажда се на Джакман и го включва в плана заради връзките на Джакман. Звучи логично, нали? Но сега трябва да помисля дали Юън е в схемата заедно с Роджър и Джакман, или може би видеозаписът е продаден на самия него. Роджър не знае нищо за това. Юън го вижда, свързва се с Джакман и двамата решават да натопят Роджър. Може да е станало така, защото в това семейство със сигурност няма и следа от братска обич.

Дилън облегна ръце на вратата и изслуша хипотезите на агента.

Клайн продължи да разсъждава на глас:

— Пак е много чисто и спретнато, а! Трябва да си помисля за времето. Защо Роджър се е самоубил точно сега?

— Не мисля, че се е самоубил.

Раменете на Клайн се прегърбиха още повече.

— Да, може би.

Дилън се качи в колата и отвори прозореца.

— Да се надяваме, че доказателствата ще потвърдят това.

— Ако Роджър е убит, Юън става заподозрян номер едно. Той е способен на убийство.

— В това семейство всички са способни на убийство.

— Ще ти се обадя, когато открием Юън — каза Клайн. Той пресече обратно улицата и влезе в сградата.

Дилън не можеше да се отърве от неприятното чувство, че пропуска нещо. Гледаше го, но не го виждаше. Съсредоточи се върху коментара за времето. Може би беше точно това. Нещо не е наред с времето. Да, точно това го тормозеше.

На първия светофар бръкна в джоба си, намери номера на мобилния телефон на Андерсън и му се обади.

Адвокатът, който беше забравил да изключи телефона си, отговори, шепнейки:

— Може ли да се чуем по-късно?

— Не може — заяви Дилън твърдо. — Трябва веднага да ми отговориш на един въпрос.

— Тъкмо съм на погребението и…

— Не мога да чакам.

— Тогава нека поне изляза навън… — След малко гласът му стана по-силен. — Добре. Какво искаш да знаеш?

— Липсва ми едно парче от пъзела — обясни Дилън. — Имам нужда от помощта ти, за да подредя нещата във времето.