Джули Гарууд
Бавно изгаряне (28)

ДВАДЕСЕТ И ОСМА ГЛАВА

Хотелът беше препълнен, но Дилън успя да уреди чудесна стая — и то без да показва служебната си значка, доколкото видя Кейт. Тя чакаше в другия край на фоайето и наблюдаваше съблазнителя в действие. На рецепцията дежуреше млада жена и Дилън веднага стана господин Чаровен. Отне му по-малко от пет минути да я накара да се изчерви и да му подаде ключа за стаята. Кейт се запита дали жената не му е дала и телефонния си номер.

Стаята беше приятно обзаведена и просторна, с великолепна гледка към океана. Имаше две отделни, много широки легла, които камериерките бяха приготвили за спане.

Щом пиколото си тръгна, Кейт попита Дилън:

— Какво обеща на онази жена, за да получиш тази чудесна стая?

— Не мога да ти издавам търговските си тайни — каза той. Разкопча чантата си за костюми и окачи дрехите си в гардероба.

Кейт се подсмихна.

— Просто не можеш да се сдържиш, нали?

Помисли си, че не я е чул. Дилън влезе в банята, остави тоалетните си принадлежности на мраморния плот и извика:

— Това място е огромно. Какво не мога да се сдържа?

Значи я слушаше.

— Това ти е в природата. Мисля, че си бил роден с този… талант. Сега, като се замисля, всички братя Бюканън го имате. Трябва да ви е генетично заложен — добави тя.

Той стоеше на прага и я гледаше.

— Имам много таланти, краставичке.

— Така е.

— С кой съм бил роден?

Тя съжали, че е започнала този разговор, защото сега нямаше да я остави на мира.

— Както тигърът не може да не бъде на ивици, така и ти не можеш да не флиртуваш. Няма проблем — добави бързо тя. — Караш всяка жена да се чувства специална. Това е дарба.

— Дарба, а?

Не успя да определи дали е доволен или подразнен от коментара й.

— Да, точно така. Кое легло си избираш? — попита тя с надеждата да смени темата.

— Това до вратата. Струва ми се, че одобряваш тази дарба.

Да я одобрява? Едва ли.

— Разбирам я — поясни тя. — Не ме озадачава.

— Значи ако започна да те свалям или да флиртувам, или нещо от тоя род, ти мислиш, че го правя…

— Няма да се впечатля въобще. Вече имам имунитет спрямо теб, Дилън.

Боже, щеше ли да й се подиграе заради това?

— Радвам се да го чуя — каза провлечено той. Отчаяно желаеща да промени темата, тя взе чантичката си с гримове, пижамата и халата.

— Ще си взема душ и ще лягам.

— Няма проблем.

Погледна часовника на нощното шкафче и се изненада колко е късно. Вярно, че бяха спрели да вечерят — явно там се бяха забавили повече, отколкото й се стори. …

Когато минаваше край него, тя добави:

— Дълъг ден беше. — Стори й се, че той каза нещо, затова се обърна и попита: — Моля?

— Да, добре.

Тя наклони глава.

— Какво…

Той бързо се приближи до нея. Ръката му се озова на тила й, а устните му — върху нейните.

Дори не й хрумна да го избута или да се дръпне. Усети иглички да се спускат по цялото й тяло чак до върховете на пръстите.

Тъкмо се канеше да обвие ръце около врата му, когато той се отдръпна назад. Сърцето й биеше бясно, не можеше да си поеме дъх, а Дилън изглеждаше напълно спокоен. Протегна се зад нея и бутна вратата на банята да я отвори. Тя не помръдна.

— Защо го направи?

— Защо те целунах ли?

— Да.

— Не ме ли помоли ти? — Очите му блестяха дяволито.

— Не, разбира се. Не съм те молила.

Той я побутна леко, за да я накара да тръгне към банята.

— Мога да се закълна, че те чух.

Кейт зърна доволната му усмивка, преди той да се отдалечи.

Тя затвори вратата, заключи я и остави несесера си на плота. Имаше две мивки. Избра тази, която е по-близо до стената и се опита да не мисли за целувката, докато вадеше четката си за зъби и другите тоалетни принадлежности.

Погледна се в огледалото и изстена мислено. Изглеждаше ужасно. Косата й висеше безформена около лицето, сенките под очите й бяха станали още по-дълбоки. А той я беше целунал. Това трябва да ти покаже нещо, каза си тя. Дилън или имаше много ниски стандарти, или е готов да сваля всяка жена, както и да изглежда.

Горещият душ я накара да се почувства почти добре. Не беше осъзнала колко е напрегната и колко я болят мускулите на врата и раменете, докато горещата вода не ги накара да се отпуснат.

Тревожеше се за рамото на Дилън. Той пропускаше физиотерапията си от няколко дни. Дали мускулите му не са схванати? Дали нямаше болки? Би го попитала, но той реагираше остро и сякаш засягаха гордостта му при всеки въпрос как зараства раната на рамото му.

Тя изми косата си и я изсуши, изми си зъбите и се намаза с крем. После почисти банята. Знаеше колко Дилън мрази безпорядъка. Държеше всичко да е чисто и подредено. Когато свърши, се погледна в огледалото за последен път и отвори вратата.

— Твой ред е.

Той я огледа от главата до петите, докато вървеше към нея. Погледът му се задържа на краката й.

Тя преглътна. Защо се чувстваше толкова нервна? В края на краищата вече спа с него, нали? Той я беше виждал гола, тя него също.

Не мисли за това. Просто се пъхни в леглото, издърпай завивките и се скрий като страхливка.

Дилън спря точно когато стигна до нея. Ръцете му обгърнаха кръста й и той я придърпа към себе си. Наведе се към нея и тя си помисли, че отново ще я целуне. Не можеше да позволи това, не трябваше да го позволява, повтаряше си трескаво, докато накланяше глава в очакване на целувката му.

— Дилън, не мисля…

— Какво не мислиш? Опитвам се да огледам по-добре синините ти. Тази на челото ти започва да избледнява.

Пусна я и се дръпна назад. Тя се почувства като идиот.

— Вече съм по-добре — смотолеви.

— Още нещо — каза той, когато тя опита да го заобиколи.

— Да?

Кейт вдигна глава точно когато ръката му погали страната й. Той я целуна. Бързо докосване на устните му, но в същото време наелектризиращо.

Тя искаше още.

Кейт се насили да се отдръпне от него.

— За тази целувка…

— Не ти ли хареса? — Той не й даде време да отговори. — Да. И на мен не ми хареса.

Преди тя да вдигне защитните си стени, той я притисна в обятията си, наклони главата й назад и я целуна отново. Този път беше сериозен. Целувката бе гореща и страстна. Кейт имаше чувството, че се разтапя в ръцете му. О, колко хубаво й беше!

Той рязко завърши целувката и я пусна. Тя едва не падна, но Дилън я хвана и се усмихна.

— Тази ми хареса много повече.

Една целувка — и той беше превърнал мозъка й в пихтия.

— Не знам как го правиш — прошепна дрезгаво тя.

— Лесно е. Навеждам се, допирам устни до твоите и езикът ми…

— О, за бога. Не те питам как се целуваш. Исках да кажа, че не знам как успяваш толкова лесно да ме накараш да се чувствам толкова…

Той я прекъсна рязко.

— Пламенна?

— Объркана — почти извика тя. — Караш ме да се чувствам объркана.

— Добре — каза той и влезе в банята.

Тя опита да се намръщи, да му се ядоса, поне малко. Самозащита. Това беше, помисли си тя. Ако можеше да се скрие зад гнева, нямаше да се налага да се изправи лице в лице с истината.

Вместо това се усмихна неволно и коленете й омекнаха. Седна на леглото и се отпусна назад върху възглавниците. Какви странни мисли му идват на човек, когато не ги блокира. Представи си Дилън, който чете конско на Изабел и я поучава какво да прави. Беше толкова внимателен и загрижен с нея.

Беше внимателен и загрижен и с Кейт. Как я прегръщаше, докато тя плачеше, заровила лице в рамото му… как я докосваше…

Дилън далеч не е само мъжът, който безкрайно се заяжда с нея по време на гостуванията й в Нейтънс Бей. Той е силен, но може да е и много нежен. Беше решителен, но въпреки това изслушваше внимателно. Беше мил и умен, и секси, и…

— О, не — изстена тя. Беше се влюбила в него.

Истината я порази. Кога й се случи това ужасно нещо? Опита да определи момента, но не успя. Имаше чувството, че ще й трябват години психотерапия, за да разбере.

От всички мъже на света, в които би могла да се влюби, да избере точно този, който сменя жените като носни кърпички. Пак изстена.

Все пак й се струваше, че приема факта хладнокръвно. Не изпадаше в истерия и не скубеше косата си.

Е, не подскачаше и от радост. Но защо да го прави? Беше се побъркала.

Посегна към телефона да се обади на Джордан. Това беше първата й реакция — да чуе приятелката си и да излее сърцето си пред нея. После си спомни, че не трябва да звъни на никого, а освен това не можеше да се обади и по друга причина — Дилън е брат на Джордан. Не е редно да се оплаква точно на нея.

Трябваше да страда мълчаливо. Претърколи се по корем и зарови лице във възглавницата, мислейки, че ако все пак изпищи, няма да се чуе.

— Кейт, да не се опитваш да се задушиш? Добър план.

Тя се разсмя и седна в леглото.

— Винаги слагам възглавница на лицето си, когато мисля.

Беше облякъл бермуди до коляното. Коремът му бе плосък и твърд. Не си направи труда да облече тениска. Беше секси, без съмнение. Избягваше да го погледне в очите, защото се страхуваше, че той ще разбере как й въздейства.

Грабна химикал и бележник от нощното шкафче.

— Ще ти напиша имената на хората, които според мен биха искали да ме убият.

Той се опъна на леглото, намести възглавниците и пъхна длани под главата си.

— Няма ли да е по-бързо, ако напишеш тези, които не искат да те убият?

— Много смешно. На хората им е приятна моята компания. Наистина — настоя тя, когато й се стори, че я гледа със скептично изражение.

— На мен определено ми е приятна.

Тя не беше в настроение за закачки. Единственият логичен начин на действие бе да го пренебрегва. Кейт започна да пише имена и за нула време запълни две страници и начена трета. Изведнъж се спря. Беше поразена от това, което правеше, както и защо го върши. Вярно, бележникът беше малък, но все пак, две и половина страници? Мили боже!

— Кейт, какво става?

— Просто осъзнах… какво правя. Ако преди месец някой ми бе казал, че ще съставям подобен списък, нямаше да му повярвам. За бога, Дилън — извика тя, — погледни тези имена.

Той се претърколи настрана, за да е обърнат към нея.

— Няма да изпаднеш в паника, нали? Сега си в безопасност. Точно в момента нищо не те заплашва. Съсредоточи се върху това.

Тя направи гримаса.

— Не изпадам в истерия, така че не ми говори с този тон. Просто за момент се смутих, нищо повече. Два шока за една нощ…

— Защо два?

Трябваше да задълбае в това, нали? Осъзнаването, че е влюбена в него, бе много по-шокиращо за нея от дългия списък с хора, желаещи смъртта й. Може би защото мисълта се загнезди в главата й тайно, преди да изскочи най-неочаквано.

— Кейт?

— Свързано е с работата ми — излъга тя. Завъртя химикала между пръстите си и продължи да обмисля списъка. — Няма да заспя, докато не зачеркна поне едно о тези имена. Така ще имам чувството, че напредвам добави. Може да ми помогнеш.

Той лежеше по гръб и се взираше в тавана. Изглеждаше задрямал.

Тя реши, че не й обръща внимание, но след малко Дилън каза:

— Мисля, че можеш да изключиш художничката, Риган.

— Канела — поправи го тя. — Казва се Канела. Обзалагам се, че е била крайно нещастна, като е научила, че експлозията не е била предназначена за нея. Толкова й харесваше да я показват по телевизията. — Кейт въздъхна и добави: Изобщо не съм я включвала в списъка си, така че не мога да я зачеркна.

Тя му прочете имената, които написа. Тримата братя Макена бяха в списъка, също и Андерсън, и асистентът му. Не помнеше името му.

— Терънс — подсети я Дилън.

— Честно казано, не вярвам Андерсън, Терънс или Ванеса да са замесени, но ги включих, защото бяха в офиса, когато гледахме записа на видеото. Освен това записах Карл, но със сигурност мога да го зачеркна, нали?

— Не, не можеш. Той е виновен до доказване на противното.

— Не е така. Обратното е.

— Не и когато се отнася до твоя живот. А той е замесен по някакъв начин — добави Дилън. — Просто още не зная как.

Тя пъхна кичур коса зад ухото си и се взира в списъка още минута-две.

Не можеше да повярва, че е забравила да включи Джакман. Написа името и остави химикала, а Дилън добави:

— И неговите хора.

Кейт се отчайваше все повече.

— Ще напиша едно име и после ще го зачеркна, става ли? Например Рийс. Да го включа ли?

Гласът й стана писклив. Знаеше, че трябва да се успокои, ако не иска напълно да го изгуби. Само не знаеше как.

— Защо си толкова спокоен? попита тя.

— Чакането винаги е трудно. Имам добри познати, които събират информация за мен. Трябва да съм търпелив, а ти също.

— По-лесно е да се каже, отколкото да се направи — отвърна тя. — Съжаляваш ли, че се замеси в това?

— Не.

Отговорът беше рязък, почти сърдит. Кейт помисли, че се е засегнал.

— Ами онази невестулка, дето ти краде панделките? Ще се почувстваш ли по-добре, ако я включиш в списъка и после я зачеркнеш? — попита той.

— Тя не ми краде панделките, а заедно с мъжа си опитва да открадне фирмата ми.

— Но имаш план как да ги спреш?

Кейт се усмихна.

— Да, имам. И когато свърша с тях, те уверявам, че ще искат да ме убият.

Той се засмя, доволен от бодрия й тон.

— Само така!

Тя хвърли бележника и химикала на масата и изгаси лампата. Стаята се обля от лунната светлина, която струеше през прозорците.

— Лека нощ — прошепна Кейт.

Той не отвърна. Дали вече е заспал? Или се преструва, за да я накара да млъкне и да го остави на мира?

Тя изобщо нямаше да може да мигне. Мислеше само за Дилън. Искаше да спи с него и за минута-две наистина успя да се престори, че само просто желае да се гушне в прегръдката му, но после си каза, че се заблуждава. Искаше всичко. Искаше да го усеща как се движи вътре в нея, да докосва всеки сантиметър от тялото му.

Замисли се за устните му, горещите му секси устни и какво правеха те…

— Кейт? — Тя едва не падна от леглото.

— Да?

— Какво не е наред?

— Всичко е наред.

— Стори ми се, че те чух да стенеш.

— О, може и да съм изстенала. Не мога да заспя.

— Току-що изгаси лампата. Не мислиш ли, че трябва да си дадеш малко време, преди да решиш, че не можеш да заспиш? Мога ли да ти помогна с нещо?

Само ако знаеше.

— Какво?

— Ти трябва да ми кажеш какво.

Беше сигурна, че долавя развеселения му тон. Досещаше ли се Дилън какво й причинява близостта му?

Чакай малко. Ами той? Дали тя му въздейства по същия начин? Той беше сексманиакът, не тя… поне доскоро. Или по-конкретно, преди да прекара една нощ с него. Играеше ли си с нея?

— Не. Не се сещам как можеш да ми помогнеш.

Тя изчака реакцията му и се разочарова, когато той не каза нищо. Няколко минути минаха в пълно мълчание. Дори не го чуваше да диша.

Последва дълга въздишка.

— Кейти?

— Да, Дилън?

— Аз ли да дойда при теб, или ти ще дойдеш при мен?