Джули Гарууд
Бавно изгаряне (31)

ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА

Дилън нямаше намерение да позволи на Кейт да отиде в сградата на „Смит и Уесън“, за да подпише документите, преди да е напълно сигурен, че е в безопасност. Обмислянето на всички подробности и координирането на мерките за сигурност с Нейт, полицията в Чарлстън, ФБР и полицията в Савана щеше не само да отнеме време, но си бе логистичен кошмар, което означаваше, че срещата в три следобед със сигурност трябваше да се отложи за по-късно.

Едното решение бе адвокатът да донесе документите на Кейт. Полицията в Силвър Спрингс е добро място, но и всяко място извън Савана и далеч от братята Макена щеше да е приемливо.

За съжаление мястото на срещата не можеше да се промени. Когато Дилън се свърза с Андерсън по телефона и му предложи промяната, адвокатът с хиляди извинения обясни, че подобно изменение е невъзможно.

— Трябва да следвам инструкциите на Комптън Макена. Той настояваше срещата да се проведе в „Смит и Уесън“. Обичаше да командва всеки аспект, свързан с бизнеса му. Подписа новото завещание в заседателната зала на втория етаж и точно там искаше да се прехвърлят активите му. Стигна дори до такива подробности, като да определя кой къде да седне. Кейт трябва първо да изслуша неговите съветници и счетоводители, които ще й обяснят как Комптън е натрупал богатството си, а когато свършат, може да подпише документите.

— Това задължително условие ли е?

— Опасявам се, че да.

— Каква е причината той да настоява за това?

— Имаше няколко причини — обясни Андерсън. — Той очакваше Кейт да тръгне по стъпките му и затова вярваше, че съветниците му ще я направляват в бъдещите й решения, за да продължи да увеличава богатството. Това не е условие в завещанието обаче. Кейт не е длъжна да продължи да ги използва, а аз като неин адвокат ще й препоръчам настойчиво да се отърве от тях.

Преди Дилън да попита защо, Андерсън продължи:

— Смятам също така, че Комптън е искал да я впечатли, да се изфука един вид. В неговите представи Кейт е дете-чудо, негово дете-чудо.

— Тя няма да се зарадва, ако чуе това.

— След като прекарах малко време с нея, вече съм наясно, че тя изобщо не е като Комптън… или съветниците му — добави адвокатът.

— Но когато човек се кани да остави толкова много пари на някого, преди това би трябвало да го опознае — каза Дилън замислено.

— Споменах му преди няколко месеца, но той категорично отхвърли предложението. Смяташе, че проучването му е казало всичко, което трябва да знае за Кейт и сестрите й. Понякога беше доста затворен — може би ексцентричен е подходящата дума. Той много трудно установяваше каквито и да било лични взаимоотношения. Държеше в бизнеса да не се намесват никакви лични чувства, за да го контролира. Аз бях негов адвокат през изминалите седем години и открих, че е изключително негъвкав. Предпочиташе да работи чрез финансистите си.

— Колко на брой са те?

— Общо шест. Четирима съветници и двама счетоводители. Вече дадох имената им на детектив Халинджър.

Докато говореше с Андерсън по телефона, Дилън крачеше напред-назад из коридора на полицейския участък. Вратата към стаята за почивка бе отворена. Тя беше малка и обзаведена с канапе от изкуствена кожа и автомат за газирани напитки. Дилън влезе, потърси монети в джоба си и продължи разговора. Помоли адвоката да му изпрати по имейла имената и телефонните номера, за да ги провери и той. За всеки случай. Кой знае, може би щеше да намери нещо, което Нейт е пропуснал. Малко вероятно, но все пак…

— Комптън държеше ли да контролира от гроба си и часа на срещата, или той може да се промени? — попита и бързо си отговори. — Трябва да се промени. Няма начин срещата да се състои този следобед.

— Разбирам — каза Андерсън. — Комптън беше по-малко категоричен за часа и датата. Даваше си сметка, че може някой да се разболее или да изскочи друг спешен случай. Смятам, че единствената причина да настоява срещата да се проведе два дни след смъртта му е, за да е сигурен, че всичките му съветници и счетоводители ще са в Савана за погребението му. Така си е гарантирал, че на погребението ще присъства още някой освен мен. Какво ще кажете за утре вечер в седем? Ще е удобно ли за Кейт? — попита Андерсън. — Или вдругиден? Тези хора не живеят в града. Ще останат в Савана колкото е необходимо. Но нали знаете, колкото по-скоро се подпишат документите, толкова по-добре — една грижа по-малко.

И повече шансове Кейт да оживее, помисли си Дилън.

— Колко време предварително трябва да ти кажа?

— Колкото прецениш, ще се справя.

— Ами уведомяването на братята Макена? Каза, че и те трябва да са поканени. Нали така?

— Когато науча часа, ще им се обадя, макар да се съмнявам някой от тях да дойде.

— Комптън защо е искал и те да присъстват?

— Не ми обясни, но мисля, че е от злоба. За да им натрие носовете, да им покаже какво губят.

— Хайде да опитаме за утре в седем, а ако нещо се случи, ще ти се обадя на насрочим друг час.

Дилън осъзна, че решава, без да се допита до Кейт. Трябваше да й каже за плановете и да вземе нейното съгласие.

Той прекъсна връзката и се зае да прослушва съобщенията на гласовата си поща. Нейт се бе обаждал четири пъти. С всяко следващо съобщение звучеше все по-ядосан. Дилън разбираше защо. Нейт се чувстваше отговорен за безопасността на Кейт и като не знаеше къде е тя, е естествено да се гневи. Дилън обаче не се трогна колко ядосан е детективът. Колкото по-малко хора знаеха къде е Кейт, толкова по-добре.

Знаеше, че не може повече да избягва Нейт. Взе си две кутийки кола от автомата, отвори едната и отпи. После му се обади.

И попадна на гласова поща.

— Добре. Отговарям на обажданията ти. Звънни ми на мобилния.

Това сигурно ще го вбеси яко, помисли си Дилън.

Кейт беше в кабинета на Дръмонд. Дилън реши, че е имала достатъчно време да обсъди с него проблема си с невестулката, и тръгна към втория етаж, за да се присъедини към тях.

Когато влезе, тя тъкмо прибираше разни документи в куфарчето си. Той й подаде другата кутийка кола. Дръмонд си записваше нещо.

— Ще проверя това — обеща той. Погледна Дилън и каза: — Кейт иска да прекара нощта в дома си. Мисля, че можем да уредим това. Нали? Ще пратя няколко души да проверят къщата и още няколко да патрулират в района. Тя живее в сляпа улица, така че задачата ни се улеснява.

— Ти ли го убеди? — обвини Дилън Кейт.

— Може да съм му споменала, че ще успея да се наспя, ако съм в собственото си легло довечера.

— Е, не беше просто споменаване — възрази Дръмонд. — Едва не ми падна на колене, за да те убедя да се съгласиш.

Тя затвори куфарчето и го остави на пода.

— Не съм падала на колене — каза Кейт. Обърна се към Дилън и попита: — Знаеше ли, че главен инспектор Дръмонд е бил детектив в Лос Анджелис? Оттеглил се след двайсет години служба и се преместил тук, защото му писнали задръстванията там.

— Мисля, че се опитва да те убеди, че съм достатъчно квалифициран за работата си. Ние вече говорихме с него, Кейт — отвърна й Дилън. — Той знае всичко за кариерата ми и аз знам доста за неговата. Наясно е колко го уважавам заради опита му.

Кейт се изправи.

— Значи сега мога да си отида вкъщи?

— Седни си на мястото — нареди Дръмонд. — Няма да ходиш никъде, докато не проверят къщата. И улицата добави той. — Адвокатът ще донесе ли документите тук, за да ги подпише Кейт?

Дилън беше обсъдил този вариант с Дръмонд.

— Не. Първоначалният план не може да се променя. Ако Кейт е съгласна, ще се опитаме да го организираме за седем часа утре вечер. Това ще ни даде достатъчно време за подготовка.

— В Савана? — попита Дръмонд.

— Да.

— Много лошо. Тогава всички освен мен ще се карат кой да командва парада.

— Всички? — учуди се Кейт.

— Савана е в друг щат — напомни й Дръмонд. — ФБР няма да позволят да ги държим настрана. Това всъщност е техен случай. А и полицията в Чарлстън няма да отстъпи. Първата експлозия е на тяхна територия. Сега ще се включи и полицията в Савана, особено ако мислите, че нещо може да се случи.

— Полицията в Савана? Тях пък защо да ги намесваме?

— Защото ще сте в техния двор — обясни Дръмонд. Той погледна Дилън и добави: — Представяш ли си как ще се почувстват, ако стане престрелка или нещо избухне и те не са уведомени?

Дилън кимна.

— Ще ни разкатаят фамилията.

Те се шегуват, нали? Ако всички тези хора дойдеха на срещата, нямаше да се поберат в сградата на „Смит и Уесън“.

И тогава тя ги разбра. Ако имаше стрелба или бомба което бе предпочитаното средство за унищожение, — някои от тези хора можеше да загинат.

— Не — каза Кейт. — Не искам никой да идва в Савана с мен. Ще отида сама.

— Ще те оставя ти да се оправяш с това — обърна се Дръмонд към Дилън и се изправи. — Аз си имам работа.

След като Дръмонд излезе, Дилън се подпря на бюрото в очакване на обясненията й.

Тя пък го чакаше да започне да спори с нея. Когато видя, че мълчи, попита:

— Чу ли ме какво казах?

— Да.

— И? — Кейт го гледаше намръщена.

— Добре — каза Дилън. — Щом искаш да отидеш сама, върви.

Веднага заподозря, че той премълчава нещо. Прекалено лесно се съгласи.

— Благодаря.

— Как ще стигнеш дотам?

— С кола.

— Твоята кола не гръмна ли преди няколко дни?

Вярно, беше забравила.

— Ще отида с друга кола.

— Коя?

— Ще си наема.

— Кейт, защо е всичко това?

Заради теб, глупчо. Всичко е заради теб. Страх ме е да не те убият. Боже, дори не можеше да говори за това. Ами всички други детективи и полицаи? Всички те можеха да загинат при една по-голяма експлозия. Тя поклати глава да му покаже, че отказва да му обясни.

Той не разбра намека.

— Защо е всичко това?

Тя се предаде.

— Просто се сетих, че… Може да загинат хора, които са там, за да ме охраняват…

Очите й се напълниха със сълзи. Дилън я изправи и я прегърна.

— Всичко е наред. Просто си малко напрегната.

— Сигурно — съгласи се тя. Изчака той да я успокои, да каже нещо, каквото и да е, от което да се почувства по-добре.

Но той само я прегръщаше и след малко Кейт разбра, че друго не й трябва.