Джоана Линдзи
Покорителят (45)

Глава четиридесет и пета

Джорджина не можеше да повярва — тя седеше зад заключена врата! Макар че цяла нощ беше думкала с юмруци по вратата, никой не дойде да я освободи. Как можа Уорън да й причини това? И то след като се бе възпротивила с безпримерна дързост на нарежданията на съпруга си, само за да докаже на братята си, че няма защо да се тревожат за нея.

Сега й се искаше снощи да не бе чула гласа му, но двамата с Джеймс ревяха с пълен глас и караницата нямаше как да не бъде чута. Без да мисли, тя се втурна навън и понечи да слезе в антрето.

Ала още преди да стигне стълбата, чу как Джеймс разяснява на Уорън, че няма да го допусне при жена си, и осъзна, че само ще влоши положението, ако слезе и се намеси. Затова й хрумна съдбоносната мисъл да се измъкне отново през задната врата и да почака Уорън отвън. Не се усъмни нито за мит, че брат й ще си тръгне, защото изказването на Джеймс беше недвусмислено.

Тя зачака навън и изненада Уорън, който излезе с гръм и трясък от къщата. Поиска да го увери, че се чувства много добре в Англия и че той не бива да се тревожи за нея. Но не очакваше, че брат й ще я завлече в чакащата карета и ще я откара на кораба си. По дяволите, защо Джеймс не я заключи в стаята й, така поне нямаше да се озове тук и да умира от отчаяние, че Уорън е твърдо решен да я върне в къщи, но не при Джеймс, а в Кънектикът. Изобщо не го интересуваше, че сестра му иска да остане в Англия. Не я слушаше, все едно какво му говореше и Джорджина сериозно се тревожеше, че е скрил присъствието й на борда дори от другите братя.

За щастие, беше се излъгала, защото вратата се отвори и в каютата влезе Томас.

— Слава богу! — изплака облекчено Джорджина.

Томас беше единственият, който съумяваше да запазва спокойствие.

— Взе ми думите от устата, скъпа — извика мъжът и тя се хвърли в протегнатите му ръце. — Вече бяхме загубили надежда да те видим отново.

— Не исках да кажа това… — Джорджина се изтръгна от прегръдката му и го изгледа изпитателно. — Знаеше ли, че Уорън ме е заключил?

— Да, снощи спомена за това, когато се върна и ни разказа случилото се.

Джорджина сърдито го отблъсна от себе си.

— Това означава ли, че си позволил цяла нощ да стоя затворена?

— Успокой се, скъпа. Нямахме причина да те освободим по-рано. Нали ще се върнеш с нас.

— В никакъв случай! — изсъска гневно Джорджина и закрачи към вратата. — Връщам се у дома!

— Не вярвам да го направиш, Джорджи — обади се Дрю, застанал в рамката на вратата. Той й прегради пътя и цинично заяви: — Сестричката ни изглежда съвсем бодра, няма белези и е както винаги дива.

Много й се искаше да му издере лицето, но се вразуми, пое дълбоко въздух и се осведоми с делови глас:

— Уорън не ти ли каза, че нямам никаква нужда от спасение? Сигурно е пропуснал и да спомене, че обичам мъжа си, така ли е? И никой от вас не е сметнал за необходимо да ме освободи от този затвор!

— Наистина, той не спомена нищо за любов — призна Томас. — Ала се съмнявам, че ти е повярвал. Каза само, че искаш да се върнеш при мъжа си. Обаче е убеден, че страдаш от криворазбрана вярност, защото чакаш дете от него. Щом заговорихме за това, как се чувстваш сега?

— Добре съм… Откъде знаеш?

— Малъри го е казал на Уорън. Това била една от причините, поради която не иска да те пусне.

Една от причините? Това беше основната причина! Защо не се бе сетила по-рано? Защото все още вярваше, че Джеймс не я е чул добре, когато му беше казала за детето. Никога след това не беше заговорил за състоянието й.

Джорджина се затътри към леглото и се отпусна на възглавниците, борейки се с безкрайното разочарование, което се надигаше в гърдите й. Причините, които изтъкваше Джеймс, не биваше да й влияят. Обичаше го достатъчно и за двамата и докато той не искаше да се отдели от нея, тя щеше да остане с него. Защо тогава не й ставаше по-добре?

Томас я изтръгна от мрачните мисли, като приседна до нея на леглото.

— Да не казах нещо, което те засегна дълбоко, Джорджи?

— Не… напротив. — Тя му беше благодарна, че отклони вниманието й, защото фактът, че Джеймс не я обичаше, гризеше болезнено сърцето й. Но какво си въобразяваха братята й? — Ще ми кажете ли какво търся тук?

— Това е част от плана ни, Джорджи.

— Какъв план? Да не искате да ме подлудите?

— Не — ухили се развеселено Томас. — Искаме да вразумим мъжа ти.

— Нищо не разбирам.

— Той не позволи на Уорън да те види, нали?

— Да.

— Смяташ ли, че ще промени мнението си? — продължи с въпросите Томас.

— Не, но…

— Значи ние трябва да го накараме да разбере, че няма право да ни държи далече от теб, Джорджи.

Младата жена уплашено разтвори очи.

— Това означава ли, че ще ме отведете чак в Америка, за да му дадете урок?

Томас се ухили на буйния й изблик и побърза да я успокои:

— Надявам се, че няма да се стигне дотам.

— Но щом той е убеден, че ние… — Дрю нямаше намерение да навлиза в подробности и млъкна.

Джорджина въздъхна тежко.

— Ти не познаваш мъжа ми. Направо ще полудее.

— Може би. Но съм готов да сложа ръката си в огъня, че планът въпреки това ще успее.

Джорджина се съмняваше, но предпочете да го запази за себе си.

— Защо Уорън не ми го каза още вчера?

Дрю направи пренебрежителен жест с ръка и обясни:

— Защото добрият Уорън никога няма да се съгласи с такъв план. Той иска непременно да те отведе в къщи.

— Какво?

— Не се тревожи за Уорън, скъпа — успокои я Томас. — Няма да вдигнем котва, преди да е изтекла една седмица, а дотогава скъпият ти съпруг непременно ще се появи тук с желание да изясни нещата.

— Една седмица? Предприехте това дълго пътуване, за да останете тук само една седмица?

— Ще дойдем пак — усмихна се тайнствено Томас. — И както изглежда, ще идваме редовно, защото Клинтън реши да извлече печалба от престоя ни. Сега обикаля и събира поръчения за превоз на товари.

При нормални обстоятелства Джорджина би избухнала в смях, но в момента беше твърде ядосана.

— Радвам се да го чуя, но спасителната акция беше излишна.

— Откъде можехме да знаем, скъпа? Всички бяхме болни от тревога за теб, особено след като узнахме от Бойд и Дрю, че не си тръгнала доброволно с Малъри.

— Сега вече знаете истината. Защо Уорън не ме остави най-после на мира?

— Никой не може да разгадае мислите на Уорън, особено по отношение на теб… Джорджи, нима не знаеш, че ти си единствената жена, към която Уорън изпитва някакви чувства?

— Да не искаш да ме убедиш, че е престанал да преследва жените! — осведоми се дръзко Джорджина.

— Не говоря за този вид чувства. Става въпрос за нежност. Той ужасно се дразни от откритието, че не е толкова безчувствен и коравосърдечен, на какъвто се прави, а едва не се разболя от тревога по теб.

— Прав е, Джорджи — потвърди Дрю. — Бойд ми разказа, че никога не е виждал Уорън толкова гневен, колкото тогава при завръщането си, когато е установил, че си заминала за Англия.

— А после разбра, че Малъри също е офейкал, и го възприе като доказателство, че не е способен да се грижи за теб.

— Това е абсурдно — протестира Джорджина.

— Не бих казал. Уорън е дълбоко загрижен за благополучието ти, повече от всеки от нас, защото ти си единствената жена, която означава нещо за него. Ако размислиш малко, ще проумееш враждебността му към мъжа ти, особено като вземем предвид как безсрамно се държа той в Бриджпорт.

— Защо Малъри държеше непременно да те компрометира, Джорджи? — осведоми се любопитно Дрю.

— Почувствал се е измамен, защото съм си тръгнала от кораба му, без дори да се сбогувам — отговори мрачно Джорджина.

— Ти май се шегуваш? — учуди се Томас. — Той не е човек, който ще разиграе целия този театър заради една дреболия.

— Повтарям само онова, което ми е казал.

— Тогава го попитай още веднъж. Сигурен съм, че ще чуеш съвсем друг отговор.

— Предпочитам да не го правя. Ти дори не можеш да си представиш как побеснява, когато спомена онази нощ. Все пак вие едва не го удушихте, оженихте го принудително, конфискувахте кораба му и го заключихте в килера да чака въжето. Дори не смея да изрека имената ви. — Джорджина отново си каза, че усилията им са безсмислени. — Вървете по дяволите с вашия план! Аз съм убедена, че Джеймс няма да се промени. Единственото, което ще направи, е да се яви тук с цялото семейство и да натроши кораба на малки парченца.

— Е, надявам се да не се стигне дотам. Все пак сме разумни хора.

— Не и Уорън — ухили се Дрю.

— Нито пък Джеймс — прибави намръщено Джорджина.

— Останалите обаче ще проявят здрав разум — засмя се Томас. — Ще оправим нещата, Джорджи, обещавам ти. В случай на нужда ще припомним на твоя Джеймс как ни предизвика пръв.

— Това със сигурност ще го направи по-любезен.

— Аха, госпожицата става саркастична — обърна се Дрю към Томас.

— Не, по-скоро е своенравна — предположи брат му.

— И така трябва — заключи упорито Джорджина. — Все пак не ми се случва всеки ден да бъда отвлечена от собствените си братя.

 

 

Глава четиридесет и шеста

 

След дълги препирни Томас и Дрю все пак успяха да убедят сестра си да остане доброволно в кабината, за да не се налага да я заключат. Не мина обаче и час и Джорджина почна да се пита как е могла да бъде толкова глупава да се съгласи с неизпълнимия им план, след като самата тя беше твърдо убедена, че той никога няма да се осъществи — не и при мъж с толкова непредвидим темперамент като Джеймс. Никой не можеше да го принуди да извърши нещо против волята си, а след това да очаква, че ще го посрещнат с радост. Братята й можеха да застанат на главите си, но той никога нямаше да й позволи да се среща със семейството си — разбира се, в случай че заживееха отново заедно, което в момента изглеждаше повече от съмнително; защото братята й също се отличаваха с магарешки инат.

Защо, по дяволите, продължаваше да седи бездейна и да чака какво й е отредила съдбата, вместо да се измъкне тайно от „Нерей“ и да се опита да се върне при Джеймс? По доковете лесно се намираха файтони. Освен това беше облечена със същата рокля, с която снощи бе избягала от къщи, и джобовете й бяха пълни с парите, заети от Рослин и Рийгън, на които се бе оплакала, че съпругът й упорито отказва да й даде дори пени. Доколкото бе разбрала, Джеймс изглеждаше малко по-склонен да промени мнението си, особено след като му бе заявила недвусмислено, че е твърдо решена да види семейството си. За съжаление не й се удаде случай да поговори по-сериозно с него. По дяволите, своеволието на Уорън унищожи с един замах постигнатото досега.

Ядосана на самата себе си, че е могла да допусне братята й да вземат съдбата й в свои ръце, Джорджина тръгна решително към вратата, която в същия момент се отвори. Дрю застана на прага и заяви с мрачно лице:

— Най-добре е да се качиш горе. Той е тук.

— Джеймс?

— Кой друг? А Уорън кипи от гняв, защото Малъри успя да се качи на борда, въпреки че екипажът беше изрично предупреден да бъде нащрек и да му попречи. — Дрю не можа да удържи злобната си усмивка. — Доколкото разбирам, скъпият ми брат е смятал, че Джеймс ще дойде с цяла армия и само затова се е промъкнал незабелязано на борда. Или англичанинът е смел като лъв, или просто е луд, защото е дошъл сам.

— Томас горе ли е?

— Съжалявам, миличка, но посредникът ни излезе с Клинтън.

Всяка минута беше скъпа. Господи, мъжете сигурно се бяха сбили, особено след като Томас не беше там, за да държи Уорън под око. Джорджина хукна към палубата и още по стълбите чу как брат й гръмко призовава Джеймс веднага да напусне кораба му. Слава богу, боят още не беше започнал. Уорън беше застанал на средната палуба, наведен над перилата, и от цялото му същество се излъчваше бесен гняв. Джеймс едва се изкачи на палубата, когато цяла редица яки матроси препречи пътя му. Джорджина хукна нататък, но Дрю успя да я задържи в последния момент и я избута на палубата.

— Остави ни поне да изпробваме плана, Джордж. Какво толкова ще се случи? Освен това моряците няма да ти позволят да стигнеш до него. Те се подчиняват единствено на Уорън и ако желаеш да говориш с Джеймс, трябва да се обърнеш към брат си… освен ако не желаеш да разискваш бъдещето си пред цялата глутница?

Дрю продължаваше да се хили. Очевидно се наслаждаваше на представлението, негодникът. Тя обаче не, а както изглежда, и всички присъстващи, най-малко Джеймс. Мъжът й имаше вид, сякаш някой го е прекарал през валяка за изстискване на прането, помисли си Джорджина, когато най-сетне успя да го види.

Джеймс се чувстваше точно така. Събуди се в салона с бръмчаща глава, заобиколен от шестимата си другари по пиянство, които хъркаха по диваните. Надигна се с мъка, за да поговори сериозно със съпругата си — и установи, че тя пак е офейкала тайно. Откритието не подобри ни най-малко настроението му. Единственото радостно нещо тази сутрин беше, че бързо откри на кой док са закотвени корабите на „Скайларк“ и още на първия от тях намери жена си. Нямаше и съмнение, че тя се крие от него. Без съмнение, беше решила да го напусне и да се върне в Америка с братята си. Защо иначе се намираше на борда?

Джорджина естествено нямаше понятие до какви заключения е стигнал Джеймс, но дори и да ги беше разбрала, от това сега нямаше никаква полза. Трябваше първо да примири непримиримите, да предотврати надигащия се хаос, без да се интересува защо и на кого се гневи Джеймс.

— Уорън, моля те… — заговори настойчиво тя, когато се изправи до брат си, но той изобщо не я забеляза.

— Дръж се настрана, Джорджи — беше всичко, което каза.

— Не, няма! Той е мой съпруг.

— На това ще се сложи край, и то скоро.

Джорджина изскърца със зъби и направи нов опит да се защити срещу проклетия му инат:

— Нима не разбра нищо от онова, което ти разказах снощи?

Джеймс най-после забеляза появяването й и изрева:

— Джордж, ти няма да заминеш!

Господи, защо трябваше именно в този момент да се прави на тиран! Как да разговаря разумно с Уорън, след като съпругът й стоеше долу и се държеше като същински дивак? Дрю беше прав. Трябваше да крещи с все сила, за да достигне гласът й до него, а това означаваше, че не може да говори за нищо лично. Ако се вярваше на Томас — което не беше толкова трудно в сегашната ситуация — Уорън за нищо на света нямаше да й позволи да остане в Англия, даже ако Джеймс отстъпеше, което също изглеждаше невероятно. Без подкрепата на другите й братя въпросът не можеше да се реши. Дрю не беше в състояние да разубеди Уорън, тоест на него не можеше да се разчита.

По дяволите, не биваше да чака толкова време, преди да отговори на Джеймс. Той вече беше започнал да си пробива път с помощта на юмруците си.

Двама от моряците на Уорън вече се търкаляха по палубата, когато капитанът изкрещя:

— Хвърлете го през…

Джорджина заби лакът в ребрата на брат си и го принуди да млъкне, поне за малко. Убийственият блясък в очите й свърши останалото. Тя кипеше от гняв, не само срещу Уорън, но и срещу Джеймс. Жалки идиоти! Как се осмеляваха да не се съобразяват с желанията й! Все пак ставаше въпрос за нейното бъдеще!

— Джеймс Малъри, веднага престани да се биеш! — изкрещя тя, когато следващият матрос полетя във въздуха.

— Слез долу, Джордж!

— Не мога — извика тя и понечи да прибави: „още не“, но Джеймс не я остави да продължи.

— Единственото, което няма да направиш, е да ме изоставиш!

Един от останалите на крака шестима матроси го блъсна с все сила и Джеймс побърза да му отвърне със същото. Джорджина побесня: този луд човек скоро щеше да полети през борда и да се озове в реката.

Трябваше да се справи сама. Вече й беше писнало да слуша нареждания какво да прави и какво не.

— И защо, моля, не ми е позволено да те напусна?

— Защото те обичам! — изкрещя извън себе си Джеймс и тресна моряка под брадичката.

Джорджина занемя. Коленете й се разтрепериха, топла вълна заля вътрешностите й.

— Чу ли? — пошепна дрезгаво тя.

— По дяволите, чу го цялото пристанище — изръмжа Уорън. — Но това не променя нещата.

Джорджина невярващо опули очи.

— Ти да не се шегуваш? За бога, разбира се, че ги променя. Аз също го обичам.

— Нали обичаше и Камерън. Ти изобщо не знаеш какво искаш.

— Аз не съм като нея, Уорън.

При споменаването на жената, която му изигра отвратителен номер, и намека, че оттогава се отнася бездушно към всички жени, изражението му се вкамени. Джорджина улови лицето му между ръцете си и меко, но настойчиво го принуди да я погледне в очите.

— Аз те обичам с цялото си сърце, Уорън. Знам, че ми мислиш само доброто, но този път се постарай да ми имаш доверие. Малкълм беше детинско увлечение, но Джеймс означава за мен повече от живота ми. Той е всичко, което искам, всичко, което някога съм искала. Не се опитвай да ни разделяш, моля те!

— Да не искаш да се откажем и да те оставим на него? Той точно това иска да постигне. Това означава никога вече да не те видим, Джорджи.

Младата жена се усмихна. Най-после бе успяла да го усмири и да каже гласно онова, от което се страхуваха всички.

— Уорън, той ме обича. Нали го чу. Аз ще се справя с него, но моля те, остави ме да го направя. Ти само влошаваш нещата.

Макар и с голяма неохота, Уорън изръмжа:

— Е, добре, по дяволите, прави, каквото искаш!

С радостен писък Джорджина се хвърли на врата му, после се обърна към палубата… и бе спряна от една скала.

— Ти ме обичаш?

Нямаше нужда да пита как е стигнал до нея, защото трудно потисканите викове от болка и пъшкането, които достигаха до ушите й, бяха повече от ясни. В момента й беше безразлично, че е чул разговора й с Уорън. Главното беше, че е при нея. Тя обви с ръце врата му и се притисна с все сила до него.

— Пак ли ще ме ругаеш в присъствието на братята ми?

— Дори не си помислям, мила.

Ала изражението му си остана все така мрачно; той нямаше никакво намерение да остане на кораба повече от минута. Грабна я в прегръдките си и се обърна да си върви.

— Мисля, че е по-добре да не ме влачиш отново като плячка — пошепна в ухото му Джорджина.

— Точно това възнамерявам да направя, скъпа.

Е, добре, както можеше и да се очаква, сцената нямаше да завърши безшумно.

— Покани ги поне на вечеря.

— Да не съм луд!

— Джеймс!

Гърдите му бяха разтърсени от трудно потискано ръмжене, но той спря и се обърна към братята Андерсън. Втренчи поглед в Дрю и каза:

— По дяволите, каня ви най-сърдечно на вечеря. — После се обърна и закрачи към стълбичката.

— Божичко, това беше най-нелюбезната…

— Дръж си устата, Джордж. Още не си уредила нещата.

Джорджина се сви като убодена. По дяволите, значи беше чул самоуверения й отговор! Все пак тя спечели. Той направи първата отстъпка, макар и неохотно, и тя постави началото.

— Джеймс?

— Какво?

— Ще се примириш ли някога, че отстъпи заради мен? — пошушна едва чуто тя.

Мъжът я изгледа отвисоко и повдигна едната си вежда.

— Смятам, че да…

Джорджина нежно прокара пръст по долната му устна.

— Да, разбира се.

Джеймс не изчака да се качат в каретата, която чакаше на кея, а я целуна още тук — насред палубата.

 

 

— Джеймс, не е ли крайно време да слезем долу? Каретите пристигнаха преди повече от час.

— Това са само членовете на моето семейство, които не искат да изпуснат важното събитие. Ако имаме късмет, братята ти няма да намерят пътя дотук.

Джорджина нави един златен кичур около пръстите си и нежно го подръпна.

— Още ли се правиш на своенравен?

— Не съм своенравен, любима. Само че още не съм убеден трябва ли да им простя или не.

Очите на Джорджина се разшириха и в тях заблестяха опасни искри. Джеймс се обърна, сграбчи я и се хвърли отгоре й. В сърцето й пламнаха противоречиви чувства, но когато Джеймс се намести между бедрата й, гневът й се изпари.

— Все пак ти ги покани — опита се да протестира тя, макар и с половин глас.

— Точно така, но тук сме в къщата на Тони. Ако му хрумне, той може да ги изхвърли най-спокойно.

— Джеймс!

— Добре де, убеди ме в противното.

Този ужасен човек само се ухили отвисоко и тя не можа да не се усмихне в отговор.

— Ти си невъзможен! Никога не биваше да те питам дали се примиряваш с успеха на посредничеството ми.

— Обаче го направи… и аз ще му се насладя докрай.

Джорджина захихика, когато устните му се плъзнаха по шията й и затърсиха зърното на гърдата, което вече се надигаше насреща му. Заля я горещо желание, а жадното засмукване изтръгна от гърдите й дълбока въздишка. Ръцете й помилваха гърба му. Толкова обичаше тялото му… Искаше да го усеща, да го докосва — навсякъде.

— Джеймс… Джеймс, кажи го още веднъж.

— Обичам те.

— Откога?

— Какво откога?

— Откога го знаеш?

Устните му завладяха нейните в дълга, изгаряща целувка.

— Още от първия миг, любов моя. Как мислиш, защо се ожених за теб?

Много внимателно, за да не разваля магията на мига, Джорджина му припомни:

— Нали те принудиха да го сториш…

Една целувка, една усмивка и Джеймс отговори:

— Аз принудих семейството ти да ме принуди, Джордж. Има разлика, нали?

— Какво си направил?

— Виж какво, скъпа…

— Джеймс Малъри…

— Какво друго можех да направя, по дяволите? — обиди се той. — Бях се заклел никога да не се оженя. Повтарях си го през цялото време. Не можех да се улича сам в лъжа и да помоля за ръката ти, нали? После се сетих как постъпи негодникът, когото скъпата ми племенница нарече свой съпруг, за да влезе под брачния хомот, и реших, че щом той е успял, ще успея и аз.

— Добре ли чух? Всичко е било нарочно? А очакваше ли, че ще те смелят от бой?

— Нищо на този свят не е безплатно.

Пламъкът на гнева бавно изчезна от очите й и отстъпи място на друг, много по-приятен. Тя поклати глава и вдигна поглед към него.

— Това ме довърши. През цялото време смятах, че си бил луд…

— Аз съм мъж, който знае какво иска. Сам се изненадах от себе си. Не знам как го постигна, но успя да се промъкнеш в сърцето ми, а аз не мога да предприема нищо срещу това. Постепенно започвам да свиквам.

— Така ли? Май там вече е доста тясно?

— Има достатъчно място за няколко хлапета, които да ти правят компания.

Това си струваше целувката, но Джорджина не можеше да мълчи дълго.

— Защо тогава призна, че си Хоуки? Вече бяха решили, че ще се ожениш за мен.

— Забрави ли, че ме познаха?

— Ако си беше държал езика зад зъбите, щях да ги убедя, че се лъжат — изсъска сърдито тя.

Мъжът само сви рамене.

— По-разумно беше веднага да отстраня възникналите неясноти, които по-късно биха могли да попречат на семейното ни щастие.

— Това ли е… семейно щастие? — попита едва чуто Джорджина.

— Е, в момента съм дяволски щастлив.

От устните на жената се изтръгна дълбок стон, защото той проникна с мощен тласък в утробата й и задъхано пошепна:

— А ти?

— И още питаш!

Когато след известно време двамата все пак слязоха в салона, семейство Малъри се беше събрало в единия край, а братята Андерсън бяха заели позиция в отсрещния. Този път братята й бяха малцинство, защото кланът Малъри не можеше да допусне някой да отсъства от такова важно събитие и беше очевидно, че всички ще се възправят като един в защита на Джеймс. Той трябваше да даде командата и ако не им направеше знак, че спорът е приключен, вечерята нямаше да се състои. Докато носеше Джорджина по стълбата, Джеймс бе осведомил набързо Антъни за предстоящата вечеря в неприятна компания и той веднага проумя, че става въпрос за братята на Джорджина.

Джеймс отново влезе в ролята на равнодушния, изгледа Андерсънови със смръщено чело и Джорджина бе обзета от неприятното чувство, че двете семейства никога няма да се помирят.

Както бе постъпила сутринта с брат си, тя заби лакът в ребрата на Джеймс, за да привлече вниманието му върху себе си.

— Ако ме обичаш, трябва да обичаш и семейството ми — пошепна му мило, но настойчиво тя.

Джеймс я изгледа усмихнато, притисна малко по-силно ръката й, за да не получи втори удар, и отговори:

— Грешка. Обичам теб, но семейството ти само търпя. — После обаче въздъхна и се предаде. — По дяволите — изръмжа той и започна да представя гостите.

— Наистина ли всички са ергени? — осведоми се любопитно Рийгън и хвана Джорджина под ръка. — Трябва да направим нещо.

Младата жена се усмихна и реши да не предупреждава братята си да се пазят от тази опасна сватовница.

— За съжаление няма да останат дълго в Англия, Рийгън — възрази все пак тя.

— Проклятие, чу ли я? — пошепна Антъни на Джейсън. — Тя е възприела лошите му навици.

— Какви лоши навици? — осведоми се любопитно Джорджина, готова да извади нокти в защита на съпруга си.

Мъжете не се оставиха да бъдат прекъснати и Рийгън се зае да я просвети:

— Става въпрос за името ми. Още не са постигнали съгласие как да ме наричат на галено и всеки път стигат едва ли не до бой. Макар да мисля, че се карат по-скоро по навик.

Джорджина извъртя очи и потърси с поглед Джеймс, който търпеливо разговаряше с Бойд и Томас. Същинско олицетворение на самообладанието. Тя се усмихна успокоено. Не беше чула нито една безсрамна дума от устата му, а и мъдро се държеше далеч от Уорън.

Брат й седеше като истукан в ъгъла, докато останалите — за нейна изненада — разговаряха оживено с омразните англичани, особено Клинтън. Мак също щеше да се появи малко по-късно и тя не трябваше да пропуска да го запознае с Нети Макдоналд — Рийгън май не беше единствената сводница тук.

Малко по-късно Джеймс и Антъни застанаха един до друг и загледаха с гордост съпругите си, които разговаряха оживено.

— Да ги сгодим ли?

Джеймс едва не се задави с брендито, което си бе позволил за успокоение, защото двамата тъкмо говореха за бъдещите си деца.

— Те още не са родени, глупако.

— Е, и?

— Може да се от един пол.

— За съжаление си прав — въздъхна разочаровано Антъни. — Освен това са кръвни роднини. Братовчеди.

— Е, и? — повтори братът.

— Пък и сега това не е важно.

— Какво знам аз?

— Това е вярно — намеси се в разговора им Никълъс. — Ти не знаеш нищо. — После се обърна към Джеймс: — Чудесно семейство си си избрал.

— Така ли смяташ?

Никълъс отговори ухилено:

— Приятелят ни Уорън няма особено високо мнение за теб. През цялото време те пронизва с поглед.

— Ти ли ще си направиш труда или ще предоставиш удоволствието на мен? — обърна се Джеймс към брат си.

Никълъс веднага разбра, че двамата ще се обединят срещу него.

— Не смейте. Иначе собствените ви братя ще се нахвърлят срещу вас, да не говорим за скъпата ми съпруга.

— Струва си удоволствието, стари момко — ухили се коварно Джеймс и проследи безславното оттегляне на Никълъс.

— Това момче само пречи на щастието си — засмя се Антъни.

— Постепенно започвам да го понасям — настави примирително Джеймс. — По дяволите, в последно време се примирявам с куп неща.

Антъни избухна в сърдечен смях и хвърли бърз поглед към Уорън.

— Старият Ник е прав, онзи тип наистина не те обича.

— Чувството е взаимно, повярвай.

— Ще си имаш неприятности с него.

— Глупости! Само след седмица ще ни дели океанът.

— Този приятел е искал само да защити сестра си, братко — усмири го Антъни. — И ние бихме направили същото за Мелиса.

— Защо, не ти ли харесва благородният ми образ?

— Какво говориш? — успокои го Антъни и изчака брат му да отпие глътка бренди. — Между другото, Джеймс, казах ли ти вече колко те обичам?

Джеймс отново се задави и изплю брендито на килима.

— Гръм и мълния! Брат ми вече не издържа на пиене.

— Така ли?

— Не вярвам нито дума.

— Онова, което казах, е чистата истина.

Дълга пауза, след която Джеймс изръмжа:

— Чувствата са взаимни.

Антъни се ухили до ушите.

— Обичам и старците, но не смея да им го кажа… Ще се шашнат, нали разбираш?

— Аха. Мен обаче можеш да задавиш.

— Разбира се, старче.

— Какво става? — попита присъединилата се към тях Джорджина.

— Нищо, любов моя. Брат ми е невъзможен… както винаги.

— Бих казала, че не е по-лош от моя.

— Каза ли ти нещо? — попита бързо Джеймс и наостри уши.

— Разбира се, че не — увери го Джорджина. — Той не говори с никого и това е най-лошото. — От гърдите й се изтръгна тежка въздишка. — Може би трябва ти да сложиш началото, Джеймс…

— Внимавай какво приказваш, Джордж — ужаси се искрено Джеймс. — Фактът, че прекарах цяла вечер в едно помещение с него, говори сам за себе си.

— Джеймс… — заумилква се тя.

— Джордж! — В гласа му прозвуча строго предупреждение.

— Моля те!

Антъни не можа да се удържи и избухна в смях. Брат му беше в капана. Джеймс го удостои с убийствен поглед, но жена му го улови за ръка и го помъкна към страшния неприятел.

Все пак трябваше да го смушка здраво в ребрата, за да го накара да проговори.

— Андерсън — поздрави студено Джеймс.

— Малъри — гласеше краткият отговор.

Ала в следващия миг Джеймс изненада брата и сестрата Андерсън, като избухна в сърдечен смях.

— Мисля, че трябва да сложа оръжие — проговори през смях той. — Вие очевидно не владеете умението да мразите изискано.

— Какво означава това? — изръмжа Уорън.

— Да се наслаждавате с цялото си сърце на добрия спор, драги.

— По-скоро бих…

— Уорън, за бога! — намеси се Джорджина.

Уорън хвърли гневен поглед към сестра си, ала после протегна ръка на Джеймс в знак на помирение, която беше приета с усмивка.

— Знам колко ти е трудно, приятелю, но те уверявам, че оставяш сестра си в ръцете на мъж, който я обича до лудост.

— Лудост? — усъмни се жена му.

Джеймс отново вдигна едната си вежда и Джорджина усети, че започва да обича тази гримаса.

— А не ме ли докара до лудост преди малко в леглото? — попита невинно той.

— Джеймс! — изстена тя и й се дощя да потъне в земята от срам. Такава дръзка забележка пред Уорън и пред всички присъстващи!

Най-после Уорън също отстъпи.

— Всичко свърши, Малъри, ти спечели — изръмжа през стиснати зъби той. — И се погрижи да я направиш щастлива. Ако не, ще дойда и лично ще ти извия врата.

— Това звучи много по-добре, стари момко — засмя се весело Джеймс и усмихнато се обърна към жена си: — Най-после и той проумя истината, Джордж. Имаше късмет, нали?