Джоана Линдзи
Покорителят (29)

Глава двадесет и девета

— Къде, по дяволите, се скиташ толкова време, Клинтън? — попита сприхаво Дрю, когато брат му влезе в библиотеката, обичайно място за срещи на мъжете.

Клинтън изгледа въпросително Уорън и Томас, които се бяха разположили удобно на тапицирания в кафяво диван, и се зачуди на необичайното посрещане. Очевидно Дрю не бе казал на братята си защо чака с такова нетърпение завръщането му, защото те само вдигнаха рамене в неведение.

Клинтън се запъти към писалището си и отговори:

— Когато съм вкъщи, обикновено работя. Прекарах сутринта в канторите на „Скайларк“. Защо не попита Хана къде съм? Тя щеше да ти каже.

Дрю не пропусна скрития укор и леко се изчерви. Как не се бе сетил да попита готвачката!

— Хана беше твърде заета с приготвянето на вечерята и не исках да й преча — отговори той.

Клинтън потисна една усмивка. Рядко му се случваше да вижда Дрю толкова възбуден и това всеки път го изненадваше. Днес обаче не искаше да го ядосва още повече. Ала Уорън не можа се удържи.

— Можеше да попиташ мен, глупчо — изсмя се той. — Щях да кажа…

Дрю се озова с един скок до дивана и брат му предпочете да замълчи. Само се надигна и застана толкова плътно пред него, че лицата им почти се докоснаха.

— Дрю!

Предупреждението трябваше да бъде повторено с висок глас, преди Дрю да се обърне отново към Клинтън. Последното различие в мненията, което беше преодоляно в библиотеката, бе струвало две лампи и една маса, а писалището се отърва с лека поправка.

— Може би ще си спомните, че тази вечер имаме гости — заговори строго Клинтън. — Ще се събере половината град и имаме нужда от всяко помещение. Предпочитам да не се налага да го обновяваме.

Уорън отпусна стиснатите си юмруци и отново седна. Томас невярващо заклати глава.

— Защо си толкова развълнуван, Дрю? Защо не поговори с мен или с Уорън? — попита примирително той. — Не беше нужно да чакаш, докато…

— Миналата нощ никой от вас не се прибра вкъщи. Само Клинтън спа тук — изфуча в отговор Дрю и млъкна, сякаш тези думи обясняваха всичко.

Томас отговори подчертано спокойно:

— Ти самият също излезе снощи, нали? Какво има?

— Искам да разбера какво е станало по време на отсъствието ми! — озъби се Дрю. — Да не би все пак да си напердашил Джорджи?

— Не! — извика обидено Клинтън. — Как ти хрумна такава глупост?

— А трябваше да го направиш — изрази мнението си Уорън. — Един истински бой щеше да я пречисти от угризенията на съвестта.

— Какви угризения?

— Че ни е създала толкова грижи. А сега се мотае из къщата с увесен нос…

— Всичко е заради Камерън. Не може да го забрави. Толкова го обичаше…

— Ама че глупост! — ухили се подигравателно Уорън. — Никога не е обичала онзи хлапак. Просто искаше да го има, защото беше най-красивият момък в града. Не мога да кажа, че я разбирам.

— Щом е така, скъпи братко, защо плака цяла седмица, след като потеглихме от Ямайка? Зачервените й, подути очи всеки път ме пробождаха право в сърцето. За щастие успях да я развеселя. Много искам да зная защо отново се натъжи. Каза ли й нещо, Клинтън?

— Не сме разменили и две думи. Тя прекара цялата вечер в стаята си.

— Пак ли е плакала, Дрю? — осведоми се предпазливо Томас. — Затова ли си толкова ядосан?

Дрю пъхна ръце дълбоко в джобовете и остро отбеляза:

— Не мога да понеса това. Просто не мога.

— Крайно време е да свикнеш, глупако — подхвърли ухилено Уорън. — Жените имат обичай да плачат във всички подходящи и неподходящи случаи.

— Никой не очаква цинично магаре като теб да различи истинските от фалшивите сълзи — парира го успешно Дрю.

Клинтън беше готов да се намеси, защото много добре забеляза, че Уорън не възнамерява да остави дръзката забележка на Дрю ненаказана. Но не се наложи. Томас успя да укроти брат си, като сложи ръка на рамото му и укорително поклати глава.

Клинтън замислено присви устни. Цялото семейство се възхищаваше на Томас, който запазваше спокойствие във всякакви ситуации — а Уорън му се възхищаваше най-много от всички. Той приемаше присърце критиката на Томас, докато почти не обръщаше внимание на забележките на Клинтън — обстоятелство, което ужасно ядосваше най-стария брат. На всичкото отгоре Томас беше с четири години по-млад от Уорън и с половин глава по-нисък.

— Забравяш, че всички бяхме единодушни по отношение на онзи смешен годеж, Дрю — подчерта Клинтън. — Никой не повярва сериозно, че Джорджина е истински влюбена в момъка. Тя беше само на шестнадесет и си беше още дете…

— Вече няма значение по какви причини сме казали да. Сега става въпрос за друго: сестра ни просто избяга и ни натри носовете — обясни замислено Дрю.

— Това са глупости. Всичко, което ни показа тя, е, че е невероятно предана и… дяволски упорита — отговори невъзмутимо Клинтън. — Освен това съм съгласен с Уорън. Тя никога не е обичала истински Камерън.

— Защо тогава го чака цели шест години?

— Не се прави на по-глупав, отколкото си, Дрю — намеси се разгорещено Уорън. — Ситуацията на пазара за женитби не е претърпяла особена промяна през последните години. В града има твърде малко ергени и сестра ни просто беше принудена да чака Камерън. Не се намери мъж, който да й хареса. Ако беше срещнала друг, веднага щеше да прати момъка от Корнуол по дяволите. Готов съм да се обзаложа на каквото искаш, момчето ми.

— Защо тогава прекоси океана, за да го открие? — избухна гневно Дрю. — Би ли ми обяснил?

— Очевидно е стигнала до извода, че е чакала достатъчно. Впрочем двамата с Клинтън бяхме на същото мнение. Той смяташе да я отведе в Ню Хейвън при следващото гостуване на децата. Тъща му все още участва в светския живот на града.

— Какъв светски живот? — не се отказваше Дрю. — Ню Хейвън не е по-голям от Бриджпорт.

— Ако там не се стигнеше до нищо, щях да я заведа в Ню Йорк.

— Ти?

Мрачният поглед на Уорън стана още по-заплашителен.

— Да не мислиш, че не мога да изведа една дама?

— Дама да, но не и сестра си. Кой мъж ще се осмели да я доближи, ако я придружава навъсен мърморко като теб?

Това беше твърде много за Уорън.

— Не съм мърморко! — изкрещя той и скочи от дивана.

— Крайно време е да престанете да се дразните взаимно — прекъсна ги Томас, без да повишава глас. — Тогава ще проумеете, че говорим не за това, за което трябва. Вече не е важно какви благородни намерения сте имали, факт е, че Джорджина тъгува. Ти попита ли я защо плаче, Дрю?

— Защо ли? — извика Дрю. — От любовна мъка, разбира се.

— Тя ли ти каза?

— Нямаше нужда. Първото, което ми разказа в Ямайка, беше, че Малкълм се е оженил за друга. И веднага се обля в сълзи.

— Не вярвам да е толкова съкрушена — взе думата Клинтън. — Ако питаш мен, вчера се отърва твърде леко и сега е навирила нос. Идеята за проклетия прием й хареса и днес отрано е заета с подготовката.

— Обаче тази сутрин изобщо не слезе. Сигурен съм, че се е скрила в стаята си, за да не виждат подутите й очи.

Томас смръщи чело и взе работата в свои ръце.

— Време е някой да поговори сериозно с нея. Какво ще кажеш, Клинтън?

— По дяволите, аз не разбирам нищо от тези работи.

— Уорън? — Но още преди Уорън да успее да отговори, Томас се ухили: — Не, по-добре не.

— Аз ще го направя — предложи неохотно Дрю.

— Ти с глупавите ти предположения. Тя ще започне да плаче и пак ще повярваш на всяка нейна дума — изръмжа Уорън.

За да избегне надигащата се буря, Томас стана и тръгна към вратата.

— Бойд все още си почива от снощната обиколка по кръчмите, нали? Значи оставам само аз.

— Желая ти късмет — извика подире му Дрю. — Да не си забравил, че ти е сърдита?

Томас спря и се обърна към брат си.

— Това учудва ли те?

— Няма нищо за чудене. Тя не искаше да ходи в Англия. Ти трябваше да заминеш вместо нея.

— Точно така — отговори Томас. — Там е цялата работа. За нея не беше важно да види лично онзи Камерън. Просто искаше да си изясни нещата.

— Глупости — промърмори Дрю, когато вратата се затвори зад Томас. — Какво значение има това?

— Цяло чудо е, че глупак като теб не е още девствен — не се сдържа Уорън. — Нямаш и понятие от жените.

— Аз ли? — процеди през стиснати зъби Дрю. — Моите жени поне ме изпращат с усмивка. Цяло чудо е, че твоите не се превръщат в ледени висулки, когато лягат в леглото с теб.

Спорът вече не можеше да се уреди с думи и всичко, което направи Клинтън, беше да изкрещи с пълен глас:

— И внимавайте за проклетите мебели!