Джоан Харис
Къпиново вино (30)

30

Недър Едж, лятото на 1977 година

След това те започнаха да ходят по-често в Недър Едж. През повечето време страняха от там и ходеха само когато бяха напълно сигурни, че няма да срещнат никого. Имаха две-три схватки с Гленда и приятелите й — една на бунището заради притежанието на стар фризер за дълбоко замразяване (спечелена от Гленда) и една при брода на реката (в нея победиха Джили и Джей). Нямаше сериозни последствия. Няколко разменени обиди, камъни, заплахи и подигравки. Джили и Джей познаваха Недър Едж по-добре от останалите въпреки статута си на чужденци. Те познаваха всички сигурни скривалища и преки пътеки. Освен това имаха въображение. Групата на Гленда и приятелите й се крепеше предимно на злоба и перчене. Джили обичаше да залага капани. Огъната млада пръчка с преметната през основата жица, предназначена да цапне по лицето всеки, който я настъпи. Кутия от боя, пълна с мръсна вода от канала, закрепена над вратата на колибата им. Колкото до самата колиба, двамата я нападаха отново и отново, докато накрая бандата я изостави, а после Джей намери новата им колиба — на бунището между голяма купчина ръждясало желязо и стара врата от хладилник — и пак я нападнаха. Навсякъде оставяха подпис. По вратите на захвърлени печки на бунището. По дърветата. По стените и вратите на колибите. Джили направи дървена прашка и започна да се упражнява в стрелба по празни консервени кутии и буркани от сладко. Имаше дарба. Никога не пропускаше. Можеше от първия път да счупи буркан от петдесет крачки разстояние. Разбира се, няколко пъти се случваше да се измъкват на косъм. Веднъж за малко да притиснат Джей близо до мястото край железопътния мост, където криеше колелото си. Стъмваше се и Джили вече се беше прибрала, но Джей намери миналогодишно скривалище с въглища — не повече от един-два чувала — сред избуялите плевели и реши да ги премести от там, преди някой да се е натъкнал случайно на тях. Беше така съсредоточен в пресипването на въглищата в по-малка торба, че не забеляза как четири момичета се появиха в отсрещния край на насипа и преди той да се усети, Гленда застана пред него.

Тя беше на неговата възраст, но доста едра за момиче. Имаше острите черти на Зет, но нейното лице бе някак по-месесто, в резултат на което очите й приличаха на цепки, а устните — на панделка. Бузите й вече бяха изпъстрени с акне. Джей за пръв път я виждаше толкова отблизо и приликата й с брат й почти го парализира. Приятелките й го гледаха нахално иззад гърба на Гленда, застанали така, че да пресекат пътя му за бягство. Колелото му беше скрито във високата трева на десет крачки от него. Джей започна да отстъпва нататък.

— Днеска май си сам — отбеляза едното от момичетата, кльощаво и русокосо, стиснало цигара между зъбите. — Къде я твоята приятелка?

Джей пристъпи към колелото си. Гленда го последва, като застана малко по-надолу по насипа, по-близо до пътя. Изпод подметките на гуменките й се разлетяха камъчета чакъл. Тя беше облечена в тениска без ръкави и ръцете й бяха зачервени от слънцето. С тези големи ръце като на продавачка на риба Гленда изглеждаше смущаващо възрастна. Джей не можеше да си я представи като по-малка; сякаш се беше родила такава. Той се престори на безразличен. Искаше му се да каже нещо остроумно, нещо хапливо, но думите, които обикновено излизаха с лекота от устата му, сега отказваха да му се подчиняват. Вместо това Джей се спусна по насипа до мястото, където беше скрил колелото си, и го измъкна от гъстата трева на пътя.

Гленда нададе яростен вик и започна да се спуска след него, като се подпираше на камъните с големите си като лопати ръце. Вдигна се прах.

— Шъ ми паднеш, проклет гадняр! — изкрещя тя и думите й прозвучаха зловещо като тези на брат й, но тъй като не откъсваше поглед от Джей, й беше трудно да гледа в краката си и изведнъж се плъзна надолу по склона като в комичен филм, като падна в пресъхналата канавка, обрасла с наскоро цъфнала коприва. Гленда запищя от яд и отчаяние. Джей се усмихна и яхна колелото си. В дъното на канавката Гленда риташе и се мяташе. Цялото й лице беше нажулено от коприва.

Той се отдалечи, докато трите й приятелки се мъчеха да я издърпат от канавката, но на ъгъла на улицата спря и се обърна. Виждаше Гленда, която почти се беше измъкнала. Лицето й бе помътняло от гняв. Джей дръзко махна с ръка.

— Шъ ми паднеш! — гласът й увисна пронизително в пространството, което ги разделяше. — Брат ми шъ ти види сметката!

Джей отново махна и изправи велосипеда си на задно колело, после сви в пресечката и се изгуби от поглед. Напушваше го смях до прималяване, долната челюст го болеше, ребрата го стягаха от спазми. Талисманът, привързан за една гайка на колана на дънките, се ветрееше на хълбока му като знаме. Той криволичеше по целия път надолу по хълма до градчето и възторжените викове профучаваха край лицето му, откраднати от вятъра. Преливаше от въодушевление. Чувстваше се неуязвим.

Но август наближаваше края си. Септември дебнеше като възмездие. Оставаше само една седмица до пълния разгром.