Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Необикновени пътешествия (6)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Vingt mille lieues sous les mers, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 89 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Victor

Източник: http://bezmonitor.com (през http://sfbg.us)

 

Издание:

Жул Верн КАПИТАН НЕМО

Преведе от френски Константин Константинов

Коректор Мая Халачева

Редактор Лъчезар Мишев

Технически редактор Иван Андреев

ФРЕНСКА. ЧЕТВЪРТО ИЗДАНИЕ

ИЗЛЯЗЛА ОТ ПЕЧАТ НА 31. VIII. 1977

ЦЕНА НА КНИЖНОТО ТЯЛО 1.90 ЛЕВА ЦЕНА 2.35 ЛЕВА

ИНДЕКС N11

95376 72631

6256 — 9 — 77

ИЗДАТЕЛСТВО „ОТЕЧЕСТВО“, СОФИЯ, БУЛ. „Г. ТРАЙКОВ“ 2А ДПК „ДИМИТЪР БЛАГОЕВ“, УЛ. „РАКИТИН“ 2

 

Jule Verne

20 000 LIEUS SOUS LES MERS

Librairs Hachette

Paris — 1928

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне

XXIII
ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Ето края на това пътешествие под водата. Не бих могъл да обясня какво стана през тая нощ, как лодката се спаси от ужасния водовъртеж на Мелстрьом и как Нед Ланд, Консей и аз излязохме от бездната. Но когато дойдох на себе си, бях легнал в колибата на един рибар от Лофоденските острови. Моите двама другари, здрави и читави, бяха до мене и ми стискаха ръцете. Прегърнахме се горещо.

По това време не можем и да мислим да се върнем във Франция. Съобщителните средства между Северна и Южна Норвегия са редки. Принудени сме значи да чакаме парахода, който обслужва два пъти месечно тоя бряг, идейки от Северния нос.

Тук, посред тия добри хора, които ни приютиха, аз преглеждах повестта на нашите приключения. Тя е точна. Нищо не е пропуснато, ни една подробност не е преувеличена. Това е правдивата повест на невероятното пътешествие в тая стихия, още недостъпна за човека, в която един ден напредъкът ще прокара свободно пътища.

Дали ще ми повярват? Не зная. Най-сетне това няма голямо значение. Онова, което мога да твърдя сега, то е моето право да говоря за тия морета, под които за по-малко от десет месеца изминах двадесет хиляди левги, да говоря за това подводно околосветско пътешествие, което ми откри толкова чудеса в Тихия океан, в Индийския океан, в Червено море, в Средиземно море, в Атлантическия океан и в Северно и Южно полярно море!

Но какво стана с „Наутилус“? Успя ли на натиска на Мелстрьом? Жив ли е още капитан Немо? Продължавали под океана своето страшно отмъщение или спря вече след последното жертвоприношение? Дали някога вълните ще ни донесат ръкописа, в който е разказан целият негов живот? Ще узная ли най-сетне името на тоя човек? Потопеният кораб ще може ли да ни открие чрез своята национална принадлежност националността на капитан Немо?

Вярвам. Вярвам също така, че неговият могъщ кораб е победил морето в най-страшния водовъртеж и че „Наутилус“ е оцелял там, дето толкова кораби са загинали! Ако е тъй, ако капитан Немо продължава да живее в океана, неговото второ отечество, дано омразата стихне в това жестоко сърце! Дано съзерцаването на толкова чудеса угаси в него духа на отмъщението! Дано съдникът изчезне, а ученият продължи спокойното изследване на моретата! Неговата съдба е странна, но и възвишена. Нали аз сам разбрах това! Нали аз сам живях десет месеца тоя необикновен живот? Така че на въпроса, зададен преди шест хиляди години от Еклисиаст: „Кой някога е можал да измери глъбините на бездната?“, двама души между всичките хора в света имат право да отговорят сега: капитан Немо и аз.

* * *

ЖУЛ ВЕРН
(1828–1905)

Жул Верн! Колко познато и обичано е името на великия френски писател у нас! Едва ли хората, които са чели романите му, биха могли някога да забравят увличащите приключения, трепетните мигове на откритието, на победата, изживени заедно със смелите изследователи и покорители на въздушните простори, водната стихия и земните недра.

Интересен е въпросът, защо книгите на Жул Верн продължават да бъдат любими книги на читателите от всички възрасти от толкова много страни и днес, след повече от 70 години от смъртта на писателя, и то когато науката, вдъхновителката на Жул Верн в творчеството му, е отишла толкова напред? Защо и у нас са преведени досега около 50 заглавия от трудовете му, като само „Капитан Немо“ се издава за десети път? Защо един от кратерите върху невидимата част на луната носи името на Жул Верн? Защо първият космонавт в света, Юрий Гагарин, в интервю след приземяването на „Восток“ спомена името на Жул Верн измежду имената на любимите си писатели?

Жул Верн се ражда на 8 февруари 1828 година във френското градче Нант на река Лоара в семейството на адвоката Верн. Баща му отрано започва да го подготвя за юридическа кариера, но Жул разбира от малък, че призванието му не е в съдебните зали. Той се увлича по корабите от недалечното пристанище, бълнува за морски разбойници и далечни плавания. Подобно на Карл Май, и Жул Верн решава да избяга от къщи, за да се втурне из широкия свят, наситен от гъстите краски на богатата му фантазия. Само че въпреки събраните провизии и тайните приготовления, адвокатът Верн надушил плановете на сина си и го заключил в къщи. Ала адвокатът не можал да намери ключ, който да задържи сина му в неговата кантора.

През 1847 г. Жул завършва нантския лицей и от 1848 г. повежда самостоятелен живот в Париж, където започва да следва право. Тук той се запознава с Виктор Юго, завързва дружба с Александър Дюма, с чиято помощ през 1850 г. поставя с успех първата си пиеса. Дюма му оказва помощ и при създаването на няколко битови комедии и остава ясни следи в творчеството на Жул Верн преди всичко със склонността си към приключението, строежа на фабулата, езика и тънкия хумор.

Докато Жул Верн все още се лута в живота, докато търси истинското си призвание, той е принуден да работи за „насъщния“ като писар в нотариална кантора, за да изплати дълговете си. После започва да сътрудничи в едно илюстровано списание. Всички свободни вечери обаче той прекарва в Националната библиотека, където поглъща всевъзможна научна литература — история, география, естествознание, физика, астрономия.

В началото на 50-те години започва да изпробва силите си в необичаен жанр — пише разкази с остър драматичен сюжет използувайки най-новите данни от въздухоплаването: „Пътешествие с балон“, „Мартин Пац“ и др. Но от тези разкази до първия роман от серията „Необикновени пътешествия“ го делят дванадесет години изпълнени с голяма подготвителна работа.

Жул Верн предприема някои пътувания до Англия, Шотландия и Скандинавските страни, обикаля Средиземноморието. През 1867 г. той се добира и до Америка на най-големия за онова време параход „Грейг Истърн“, който е описан по-късно в романа „Плаващият град“. Ала огромното творчество на Жул Верн се базира съвсем малко върху личните му впечатления, то не е резултат от тези пътувания. Раждането на онази знаменита поредица от 57 романа „Необикновени пътешествия“ става възможно само благодарение на огромната фантазия на Жул Верн, на изключителната му подготовка и любов към науката. Не случайно той носи прозвището „поет на науката“ и „баща на научната фантастика“. Но за да получим пълна представа за всички фактори, благоприятствували „раждането“ на Жул Верн като най-големия и ненадминат романист на научна фантастика за всички времена, трябва да характеризираме кратко епохата, в която твори.

Това е епоха на бурно, взривно развитие на науката, време, когато човекът атакувал въздушните простори, океанските недра и дебрите на неизследваните материци. Химията, физиката, географията, мореплаването правят за кратко време важни открития:

Давид Ливингстон и Грант изследват Африка, парната машина и електрическата енергия добиват все по-голямо приложение, физиците Майер и Джоул едновременно и независимо един от друг формулират и обясняват закона за запазване и превръщане на енергията, Бертло получава по синтетичен път въглерод, Леверие предсказва по математичен път съществуването на планетата Нептун и посочва, къде да бъде търсена. Кирхов и Бунзен разработват метода на спектрален анализ. Като споменем и имената на Сеченов, Менделеев, Бутлеров, Фарадей, Максуел, Херц, Лоренц, Бел, Едисон и Яблочков, ще получим пълна картина за лавината от изобретения и открития, които направили човека могъщ. Конструирани били първите подводни лодки, летателни апарати по-тежки от въздуха, изчезвали белите петна от картата на земното кълбо.

И така идва 1862 година, когато Жул Верн открива истинското си призвание: „Хрумна ми щастливата мисъл, да напиша роман от съвсем нов вид, нещо много своеобразно“. През следващата година излиза романът „Пет седмици в балон“, който прави автора изведнъж известен. Жул Верн сключва дългогодишен договор с издателя Етцел, който искал от него всяка година да му предава два романа, или пък един двутомен роман. За Жул Верн започнал нов трескав творчески живот. Работел от ранно утро с малки прекъсвания до късно вечерта. Във втория си роман „Капитан Хатерас“ той повежда смаяните читатели към тайните на загадъчния Северен полюс. След това излиза „Пътешествие до центъра на земята“, където Жул Верн използува стара отхвърлена хипотеза за възникването и устройството на земята. През 1865 г. излиза „От Земята до Луната“. За първи път се изгражда роман с такава сериозна научна аргументация. Тук Жул Верн разкрива напълно възможностите и таланта си.

Интересна е историята за възникването на най-п ред почитания роман на Жул Верн у нас, „Капитан Немо“, След прочитането на първите два романа на Жул Верн, известната Жорж Санд писала до него: „И двата романа са великолепни. Накараха ме да се развълнувам. Съжалявам, че ги прочетох така бързо и че нямам под ръка още десетина такива. Надявам се, че скоро ще ни увлечете в пътешествие в подводна лодка, която ще бъде усъвършенствана от знанията Ви и Вашето въображение…“ След години Жул Верн показал това писмо на журналиста Брюсон и признал, че е задължен на Жорж Санд за един от своите най-големи успехи: „Тя ме наведе на мисълта да напиша «Двадесет хиляди левги под водата», казва той. След излизането на «Децата на капитан Грант», устройството на «Наутилус» било вече подробно обмислено, образът на Немо го тревожел дори в сънищата му. В 1868 г. бил завършен първия том на романа, който е един от бисерите на Жул Верн. Авторът работил най-старателно над тази книга и по една друга причина. Съвсем неочаквано, една година преди завършването на романа, във вестника «Пти журнал» започнало печатането на друг фантастичен роман за подводно плаване — «Необикновените приключения на учения Тритинус» от професор Рангад. Ето защо Жул Верн щателно преработил цели глави, за да премахне случайната прилика, която неизбежно се била появила тук и там при този интересен случай в историята на литературата. Романът «Двадесет хиляди левги под водата» имал още по-голям успех от очаквания, а книгата на проф. Рангад била скоро забравена.

На 12 август 1872 година френската Академия присъдила на писателя награда за серията романи от «Необикновени пътешествия», но той никога не бил включен в списъка на «безсмъртните»; академиците считали, че автор на приключенски романи за юноши, дори и да е Жул Верн, не заслужава такава чест.

А успехът продължавал да съпътствува писателя. Направена била театрална постановка по романа «Осемдесет дни около света». която имала небивал успех; тя се играла в продължение на десетилетия в Европа и Америка, като само в Париж, от 1874 г. до 1938 г. тя била представена 2 250 пъти! Почти същия успех имал и «Мишел Строгов».

Втората половина от живота си Жул Верн прекарва в Амиен, градче със стари културни традиции недалече от Париж. Там той бива избиран за директор на амиенската Академия три пъти. Написва «Амиен в 2000-а година» и търси нови сюжети, за да избегне повторенията при този огромен брой произведения. През 1886 г. обаче го сполетява нелепо нещастие: когато веднъж се прибирал в къщи по него стрелял с пистолет племенникът му Гастон, като после обяснил, че искал да отмъсти на своя роднина за това, че не бил достатъчно ревнив към доброто си име и не правел нищо, за да бъде приет в Парижката Академия. Раната го задържа на легло около половин година. Наскоро умира и издателят му Етцел. Неговият син, въпреки всичките си усилия, никога не могъл да замени пълноценно баща си. Жул Верн се затваря в къщи, става необщителен и бързо застарява. Заслужава още да споменем, че през 1888 г. той поставил кандидатурата си в амиенския муниципалитет и бил избран по списъка на «червените», за който гласували хора от работническите покрайнини на града. Петнадесет години той изпълнява службата на муниципален съветник, като непрекъснато се грижи за благоустройството и културния живот в града. Жул Верн умира на 24 март 1905 година, с която мисъл французите дълго време не могли да свикнат.

Рядко в някоя област на литературата, учителят остава ненадминат от учениците си. Но факт е, че творчеството на Жул Верн остава ненадминато от никого. След него се появяват десетки епигони, но почти никой от тях не е оставил името си в литературната история. Според статистическите данни на ЮНЕСКО Жул Верн е на четвърто място измежду всички писатели за всички времена по количество на преведените книги. Произведенията на Жул Верн са преведени на 54 езика. А преди него? Само едно име преди Жул Верн заслужава да бъде споменато във връзка с неговото творчество, име на което той дължи много; това е американецът Едгар Алън По. Наистина между двамата има принципна разлика. Съвсем сполучливо съветският литературовед Е. Брандис сравнява Е. По и Ж. Верн така: «Докато По създаде фантастични произведения на науката, то Жул Верн създаде научна фантастика». За разлика от виталното и оптимистично творчество на Жул Верн, американският писател не може да се освободи от социалният си песимизъм и черните предчувствия за бъдещето на човечеството. Освен това мисълта на Жул Верн никога не се изражда в безпочвена фантазия, както у По. Въпреки това Жул Верн се чувства силно привлечен от личността и творчеството на По, което се подчертава и от факта, че той се залавя да разкрие загадката около изчезналия герой на По, Артър Гордън Пим, като написва продължение на «Историята на Артър Гордън Пим», което озаглавява «Леденият свинкс».

Литературното новаторство на Жул Верн се изразява преди всичко в това, че поетичната фантазия у него се придружава от науката и за първи път става нейна неразделна спътница. Фантазията на Жул Верн обаче никога не надхвърля границите на човешките възможности. В този смисъл тя стои на здрава реална основа. Самият писател определя ясно и вярно отношението си към фантазията и истината (науката): «Каквото и да измислям, каквото и да фантазирам, всичко това ще отстъпва на истината, защото ще дойде време, когато постиженията на науката ще надхвърлят силата на въображението».

Романите на Жул Верн са ценни за нас и поради това, че в тях той често и определено се противопоставя на насилието, деспотизма, войните и варварския колониализъм. Това негово становище изпъква особено ясно в онази част от творчеството му, създадено след падането на тиранина Наполеон III и края на Парижката комуна. Той напада особено остро английския колониализъм, като най-развития — най-жесток колониализъм. Робството особено силно възмущава демократа и хуманиста Жул Верн. Ето защо едни от най-привлекателните му герои като капитан Немо, капитан Грант, инженерът Сайръс Смит и др. се явяват своеобразни бунтари, борци против насилието, робството, колониализма. Не случайно някогашният секретар на френската комунистическа партия Морис Торез, давайки оценка на творчеството на Жул Верн, заявява: «Книгата на Жул Верн „Двадесет хиляди левги под водата“ възпламени въображението ми. Бях увлечен не толкова от приключенията на капитан Немо, колкото от самия него. В неговото лице видях олицетворение на великия гений на науката, която възтържествува над всичко, наука, която променя света и хората, наука, която служи на народа.»

За нас, българите, обаче е особено интересна книгата на Жул Верн «Произшествие на Дунава» и то по две причини: първо, защото и тази книга доказва още веднъж съчувствието и любовта на автора към поробените народи и второ, защото главният герой в нея е български революционер, Стефан Владков (името е цитирано според българския превод от 1946 г.), един от ръководителите на революционната дейност в Русчук срещу османската тирания. Авторът говори с негодувание за кланетата и ужасите, извършени от османлиите през 1876 г. в България.

Хуманистът Жул Верн има будна гражданска съвест, която го прави съпричастен в страданията и усилията на всеки поробен народ. Романът му «Архипелаг в пламъци» пресъздава моменти от гръцкото освободително движение за независимост, «Севера срещу Юга» описва борбата за ликвидиране на робството в САЩ, «Матиас Шандор» е епопея на борбата на унгарските патриоти срещу австрийското господство, «Драма в Лапландия» описва-борбата на естонци и латвийци срещу бароните, «Пътят към Франция» пресъздава победата на френската революционна армия при Валми и т. н. и т. н.

Жул Верн си остава неповторимо явление в световната литература. Ненадминат популяризатор на научни знания, той утвърждава материалистическите възгледи за природата, разобличава суеверията и религиозно-метафизичните представи за земята и вселената, създава съвсем нов герой в литературата, изследователя, безкористния служител на науката, готов за всяка саможертва в нейно име. Високите морални качества на този герой, съвършено чужди на тогавашното буржоазно общество, са оказвали и оказват голямо възпитателно въздействие на младите поколения. Можем определено да твърдим, че и със създаването на този нов тип литературен герой Жул Верн също така изпревари епохата си, прозря далеч в бъдещето. Неговите романи разтърсиха съвременниците му, въодушевиха десетки и стотици хора да станат изследователи, пътешественици, пионери на човешкия прогрес. Достатъчно е да споменем имената на Циолковски, Фритьоф Нансен, В. А. Обручев, Жорж Клод, Ричард Бърд и Симон Лейк, които смятат, че дължат всичко на Жул Верн! Книгата «Осемдесет дни около света», която между другото се отличава и с голямо напрежение и драматизъм, «хвърля ръкавица» на учени и пътешественици. Американката Нели Блай си поставя за цел през 1889 г. да счупи рекорда на Филеас Фог и успява да обиколи света за 72 дни. Години след излизането на «Двадесет хиляди левги под вода», най-яркият, но далече не единственият случай на близко съвпадение на измисленото с историческата реалност“ (Брандис), два „Наутилуса“ атакуват под водата Северния полюс и вторият успява! Френският полярен пътешественик Жак Шарко решава да „изпита“ Жул Верн. Опитал се да запали огън от лещообразно парче чист лед, също като доктор Краубони, герой от „Капитан Хатерас“, и успял!

Оптимизмът на Жул Верн в Бъдещето на „икарииците“ се помрачавал само от едно: той споделил пред журналисти — „Ще мине много време и нашите телефони и телеграфи ще изглеждат смешни… Ако знаете, как съжалявам, че ще трябва да свърша така рано земния си път и да се простя с живота на прага на една епоха, която предлага само чудеса“.

Иска ни се да завършим с думите от статията на френския вестник „Авангард“ от март 1955 г.: „Жул Верн редом с Балзак и Юго очевидно е най-популярният френски писател… Най-важното в творчеството му са доверието и надеждата, които възлага на хората“.

 

ВЕСЕЛИН РАДКОВ

Край
Читателите на „Капитан Немо“ са прочели и: