Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 2005 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- 4,7 (× 3 гласа)
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне
Операция „Риба“. Йешуа
Сега ще отделя малко повече място за Йешуа, нашия Машиях. Йешуа беше 10 години по-млад от мен — роден беше в края на септември или началото на октомври 752 година[1]. Точната дата така и не беше известна и след малко ще стане ясно защо. Майка му Мариам била дадена още като малко момиче за прислужница в храма в Ерусалим от родителите си, които дълго време нямали деца. Там останала до пълнолетието си, след което трябвало да напусне храма и да се омъжи според еврейските традиции. Междувременно между Мариам и един войник от римската охрана на храма — Пантера, от провинция Илирик, за съжаление не можахме да установим откъде точно е, започнала любовна връзка. Дотук нищо особено. Такива връзки между римски войници и местни жени са чести и дори са желателни. След няколко месеца обаче кохортата на Пантера била преместена в Антиохия, и Мариам се оказала сама и бременна. Трябвало да и се намери спешно съпруг. Но дори и Пантера да не е бил преместен, едва ли е щял да се ожени за Мариам, тъй като евреи почти никога не се женят за неевреи. Както и да е. Намерил се един вдовец на средна възраст — Йосиф, дърводелец от Назарет — който бил готов да я приеме. Колкото до Пантера, той въобще не разбрал че ще става татко и никога не потърсил Мариам отново. След 3 години бил преместен в Германия и след това следите му се губят след битката в Тевтобургската гора — най-вероятно е бил убит от германите на Херман. От досието му се разбира, че е бил скандалджия и кръшкач, редовно се е забърквал в свади и често е бил наказван. Преките му командири са се чудели как да се отърват от него и затова е бил местен често от един лагер в друг.
По-късно пуснахме купища слухове за „божествения“ прозход на Йешуа, „непорочното зачатие“ на Мариам и „небесните ангели“, дето се явявали на нея и на Йосиф, за да им разкрият какъв велик син расте в дома им. Дрън-дрън. Тези измишльотини бяха част от легендата за Машиях, при това доста важна. Нищо такова не е имало разбира се. Истината е далеч по-проста. Ето я.
Когато наближило време Мариам да роди, Йосиф я отвел във Витлеем, откъдето бил родом, за да не дава повод за приказки. Назарет е малко градче и всички се познават, хората добре знаели кога Йосиф си е довел младата невеста и истината, че не той е баща на детето, щяла да стане ясна за всеки. Единственият изход бил семейството да напусне Назарет преди раждането на детето. Във Витлеем обаче роднините на Йосиф също не желаели да приемат младата му съпруга и накрая се наложило Мариам да роди в плевнята на една крайпътна кръчма. След четиридесет дни Йосиф закарва детето в храма в Йерусалим за да го посвети на техния бог Йехова, както е обичаят при евреите, след което семейството напуска Юдея и отива в Александрия в Египет, където има голяма еврейска колония и Йосиф можел спокойно да работи като дърводелец, без да се притеснява от приказки. Ние пуснахме много слухове, че семейството е бягало заради преследването на Ирод. Това разбира се са пълни глупости, защото Ирод е умрял 2 години преди да се роди Йешуа. Това обаче ни устройваше по няколко причини — от една страна трябваше да се обясни защо Йосиф бяга в Египет, от друга трябваше да се потвърдят пророчествата за Машиях, а някои от тях бяха свързани с избиването на бебета, каквото Ирод наистина е направил преди да умре. Поводът били небесните явления по онова време за които вече казах и слуховете между простите хора в царството на Ирод, за това че Машиях идва и ще се роди във Витлеем и че една ярка звезда над селото била небесният знак за това. Вече писах за небесните явления по онова време. Колкото до цар Ирод, той бил с такъв отвратителен нрав и извършил толкова престъпления и мерзости, че дори Август веднъж не се сдържал и коментирал поредната гадост на Ирод — убийството на един от синовете му, бащата на Ирод Агрипа, за когото вече имах случай да спомена — с думите: по-добре да съм Иродова свиня, отколкото Иродов син. Август намеквал, че евреите не ядат свинско и затова свинете не ги заплашва опасност да бъдат заклани. За разлика от синовете, които могат да оспорят бащиния трон… На всичкото отгоре около година преди да умре, от Месопотамия при Ирод пристигнали трима жреци, които му напълнили главата с щуротии за небесните знаци и за това че бъдещият цар и Машиях вече е роден. Ирод им повярвал и… наредил да изколят всички бебета и деца до 2 години във Витлеем и околностите му. Ще напомня, че и самият Ирод Агрипа също имаше претенции да е Машиях и също разпространяваше подобни измислици за раждането си, включително и че майка му го родила във Витлеем.
Тук ще призная нещо. Не можахме да открием къде точно Мариам е родила Йешуа. Може да е било във Витлеем. А може и да не е било. Всяка крайпътна кръчма в Палестина е можела да бъде родно място на нашия Машиях. Е, в интерес на легендата това трябваше да е Витлеем. Така си и остана.
След 6 години цялата история около Мариям и бременността й била вече забравена и Йосиф се върнал в Назарет, където семейството живееше до момента, в който Йешуа бе поет от нас. Към момента, в който го набелязахме за евентуален кандидат, Йешуа беше навършил 25 години и работеше в работилницата на баща си Йосиф. Йосиф беше от знатен произход — падаше се потомък на цар Давид и това беше още една причина да изберем Йешуа, тъй като в много от пророчествата се казваше, че Машиях ще бъде от дома на Давид. Но понеже произходът не може да те нахрани, ако не е подплатен добре с пари, а такива Йосиф нямал, трябвало да се захване с някакъв занаят, за да се препитава. Йосиф беше изучил дърводелския занаят и се справяше добре с работата си. Семейстовто живееше добре и макар че не беше богато, не живееше и в мизерия.
За разлика от Йосиф и от братята си Йешуа въобще не си падаше по дърводелството. Не можеше един пирон да забие, без да се фрасне с чука по някой от пръстите. Работата не беше в некадърността — Йешуа просто си беше клинчар. Мразеше всякаква работа, но пък за сметка на това можеше да приказва с часове без да млъкне. Вината за това негово поведение беше изцяло на майка му Мариам. Той й беше любимецът и тя продължаваше да го глези дори по времето, когато го поставихме под по-сериозно наблюдение. Йосиф пък, който беше кротък човек и не искаше скандали в къщата си, просто го търпеше.
Йоханан беше още по-тежък случай. Родил се, когато баща му бил на 47, а майка му — на 38 години. При нас, римляните, ако семейството няма до пет години деца, мъжът и жената или се развеждат, или си осиновяват дете. При евреите разводът е нещо изключително, а също и осиновяването. Така че когато на възрастна двойка се роди дете, то става малък тиранин и глезльо, на който всички в къщата угаждат. Йоханан беше точно такъв млад безделник, който смяташе, че всичко му е позволено.