Петър Копанов
Операция „Риба“ (26)

Малко астрономия…

Сега ще си позволя отново да се отклоня в разказа си. Тъй като по този въпрос — за формата и големината на Земята — обикновените хора имат доста странни представи, а ние успяхме да проверим каква е истината, ще разкажа по-подробно колко е голяма Земята. Тя наистина се оказа едно много голямо кълбо. Ератостен от Кирена пръв е успял да измери обиколката на Земята по сянката, която един прът хвърля по обяд през лятното слънцестоене в Александрия и Сиена. Ератостен е работил в тайната канцелария на Птолемеите и се е занимавал с тези неща по тяхна поръчка, като между другото е бил и управител на библиотеката в Музейона. Той е създал и много точна хронология на света, която много ни помогна. Тук искам да уточня резултата, който той е получил. Ератостен оценил обиколката на Земята на 250 000 стадия, тъй като разстоянието от Александрия до Сиена било оценено на 5000 стадия, а разликата в ъглите на сенките в момента на лятното слънцестоене в Александрия и Сиена била 1/50 от пълния ъгъл от 360°, то обиколката трябва да е 250 000 стадия. Ератостен допуснал три грешки — едната била в измерването на ъгъла — самото слънце има видим размер от малко повече от половин градус. Втората била, че Сиена не е право на юг от Александрия, а на югоизток. Освен това разстоянието от Сиена до Александрия е по-малко от 5000 стадия. Първата грешка била донякъде поправена от Посидоний, който мерил височината не на Слънцето, а на звездата Канопус и получил 240 000 стадия. Ние организирахме нови измервания — ръководеше ги Полидор, но участвах и аз. След 4 години измерване и уточняване по цялата територия на Империята получихме 218 700 стадия, но приехме за обиколка 220 000 стадия. Това е по-удобно, тъй като Архимед е получил отношението 22/7 като добро приближение за отношението между обиколката и диаметъра на окръжността. Така че за земния диаметър се получава също много удобно число — 70 000 стадия.^[1] Освен по разликата в ъглите на сенките намерихме и друг начин за решаване на тази задача. Ако от кораб измерим разстоянието до високо място до брега от най-далечната точка, от която то се вижда, и знаем височината на това място и височината на наблюдателя над морето, по тези 3 величини може да се определи диаметърът на Земята. Зависимостта се оказа много проста.^[2] Настоявах да имаме и друг начин за пресмятане, различен от този на Ератостен, с който да измерим обиколката на Земята, за да можем да проверим измерванията си. Двата метода дадоха много близки резултати и мога да се похваля, че сме първите, които наистина са измерили точно обиколката на Земята и са проверили резултата и по друг начин. Истински обаче се гордея с това, че аз намерих втория метод за директно пресмятане на земния радиус. Като споменавам това, се сещам колко често сме се дърпали с Полидор, който ми се сърдеше, че не се занимавам достатъчно с математика и се интересувам повече от практическите задачи, а не от разсъжденията и доказателствата. Полидор казваше, че аз съм единственият римлянин, който наистина разбира нещо от математика и че си прахосвам таланта за дреболии. Истината е, че просто нямах време за по-сериозни занимания, а не бих нарекъл сигурността на държавата дреболия. Освен това математиката винаги е била свързана с практически задачи и се е развивала, когато такива като мен са финансирали такива като Полидор и брат му Херон, който остана в Александрия, за да свършат нещо полезно, а покрай него и да си доказват теоремите. Ще напомня случая с Евклид и Птолемей, за който вече споменах. Ако го нямаше Птолемей, нямаше да ги има и „Елементите“. Ако и аз се занимавах само с математика, нямаше да има кой да се занимава с „дреболии“ като печелене на пари и издръжка на Полидор и… е, мисля че няма смисъл да продължавам.

Тези измервания, както и измерванията на Ератостен и Посидоний, се правеха не от любопитство или за оправдаване на държавни пари. Измерванията си ги правехме ние с наши си пари и целта им беше да можем да чертаем точни карти и да мерим разстояния. Защото без тях сме загубени на дълъг път. Вече споменах за Александър в Индия. Покрай тези измервания успяхме да уточним ъгъла на Аристарх и установихме, че той е по-малък от правия не с 3 градуса, а само с 49 минути или дори по-малко. Така че Слънцето е на поне 70 пъти по-голямо разстояние от Земята, а дори може би на 200 пъти по-голямо, отколкото е Луната — това измерване е най-трудното, което сме правили, тъй като е много трудно да се установи точният момент на настъпване на фазите на Луната, а освен това Луната явно не се движи равномерно около Земята и пресмятанията ни са приблизителни. Тъй като Земята е около 3 пъти и половина по-голяма от Луната — Аристарх е получил само три пъти по-голям размер на Земята от Луната, а отношението на разстоянията 19 — та след тези резултати и като се има впредвид, че видимо Слънцето и Луната са приблизително еднакво големи, получихме, че слънцето е поне 20 пъти по-голямо от Земята^[3] и следователно обемът му е поне 8 000 пъти по голям от този на земята. Нелепо е да се мисли, че то ще обикаля около Земята. Затова съм твърдо убеден, че Аристарх е прав и че Земята се върти около Слънцето, а не обратно. Освен това тъй като луната се вижда по ъгъл около половин градус, получаваме, че диаметърът и е 20 000 стадия^[4] и разстояние между Земята и луната 2 000 000 стадия^[5]. Разказвам всичко това, защото наблюденията и съставянето на карти беше част от работата ни и на всеки наш кораб задължително имаше добре обучен математик и географ, който да наблюдава, мери и записва всичко по-важно. Подчертавам, че това не беше прищявка, а необходимост. Не можеш да тръгнеш на дълъг път, ако не си подготвен и не знаеш пътя! Защото може не само да не стигнеш, където си тръгнал, но и да не успееш да се върнеш! Накрая ще кажа, че тези измервания ни отнеха 30 години и ни струваха 85 таланта.^[6]

Когато получихме тези резултати, осъзнах колко голям е светът и колко нищожни сме ние, хората, в него. И започнах да си задавам въпроси, които и преди съм си задавал, но едва тогава си дадох сметка за собствената си нищожност: Защо светът е устроен така? И от кого? А не може ли да бъде друг? Има ли други сетове като нашия?… Често излизам навън нощем и дълго гледам звездите над себе си. Толкова са красиви, но защо светят? Колко далеч са от нас? И откъде са се взели? И въобще какъв е смисълът на всичко това? Защо ни има и нас? Имам достъп до цялото знание, което хората са успели да натрупат, а отговори на тези въпроси не съм намерил. И се сещам за Сократ и неговата сентенция scio me nihil scire^[7]. Само че това първо не е отговор, и второ, съдържа вътрешно противоречие. Щом нищо не знаеш, значи не знаеш, че нищо не знаеш. А излиза че знаеш. А въпросите си остават. И нямат отговори. Дали някой ден някой ще ги намери? Може би след сто години? Или след хиляда? А може би на хората ще им омръзне да питат и накрая ще забравят самите въпроси?^[8]