Петър Копанов
Операция „Риба“ (23)

Неприятностите с Партите

Четвъртият проблем, който също решихме успешно, беше поемането на по-голямата част от търговията ни с Изтока. С това решавахме две неща — намалихме чувствително изтичането на златото и намалихме доходите на партите, като по този начин не им позволявахме да поддържат голяма армия. Защото клибинариите — тежковъоръжените конници, които са най-опасни и които унищожиха армията на Крас при Каре — струват много пари — и като подготовка, и като издръжка! По наши сметки само издръжката на един такъв конник струва на партския цар около 60 ауреуса годишно. Екипировката му пък струва средно около 500 ауреуса! Клибинарият носи железен шлем и е защитен от желязна ризница от халки, която е много трудна за изработка и съответно много скъпа. Най-скъп обаче е конят на клибинария. Конете са от специална порода, много едри и много издръжливи, и са защитени също с броня. Всъщност опасни за нас са и леките конници — катафрактите. Те яздят малки и пъргави коне и са въоръжени с лъкове и стрели. Именно те обсипват със стрели неприятеля и когато той се обърка, тогава клибинариите го смачкват с конете и копията си. Точно така е унищожена армията на Крас. Важното в случая е, че парите за тези конници — и за катафрактите, и за клибинариите, идва основно от търговията с нас, и по-точно от търговията с коприна. Партите бяха намерили ужасен начин да ни съсипят, при това без война. Вече споменах, че доброто оръжие струва много и ние се занимавахме и с производството му, така че знаехме доста добре как стоят нещата в Партия.

За да поемем търговията с коприна и другите стоки от Изток, трябваше да заобиколим Партия, тъй като партите не ни разрешаваха да преминаваме през тяхна територия. Пътищата за заобикаляне на партите са два — от юг през Арабския залив^[1] и Арабия Феликс, и от север през Скития. Минал съм и по двата пътя и ще ги опиша накратко. Първо обаче ще кажа, че ние навлизахме и в Партия, обикновено като пастири за да опознаем страната и положението в нея. На тяхна територия имахме постоянно около 150 души, които се движеха като пастири по цялата западна територия на Партия, а понякога навлизаха и на изток чак до Согдиана и редовно се срещаха с офицерите за свръзка на определени места и им предаваха съобщения. Повечето бяха местни хора, обучени и платени от нас, но наши офицери редовно се включваха в групите им за по няколко месеца, за да опознаят страната и хората, и да обучат местните хора. Аз самият съм прекарал по тези места общо 9 месеца в три различни групи като пастир и успях да посетя доста места. Именно тези групи откриха седем библиотеки от глинени плочки в Месопотамия и ги донесоха в архива на канцеларията. Документите от Александрийската библиотека са само около една пета от архивите, които успяхме да съберем. Другото е събирано много години от много места. Партският път на коприната свършваше в Антиохия. Последният етап беше от столицата им Ктезифон до Дура Европос на брега на Ефрат, след това през Сирийската пустиня и оазиса Палмира. От Палмира пътят се разклонява на северозапад до Антиохия и на югозапад до Дамаск и Сидон. Установихме точно и другите преходи на тяхна територия — от североизточната им граница при Антиохия Маргиана през Хекатомпил, Раги, Екбатана и накрая от Екбатана до Ктезифон. Земите отвъд Бактрия и Яксарт се владеят от саките и кушаните и никога не са били под партска власт. Ние успяхме да достигнем тези земите от юг, през Индия.

Тъй като партите са главният ни противник, а повечето римляни не знаят почти нищо за тях. Ще разкажа съвсем накратко историята на Партия.

Държавата е създадена по времето на първата пуническа война. През 504 година^[2] наместникът на Бактрия Диодот се отделил от държавата не Селевкидите, като се възползвал от войната на Селевк Втори с Египет. Цялата източна част на Селевкидската държава се вдига на въстание под водачеството на Тиридат и когато едно масагетско племе, наречено парни или дахи, нахлува след три години под водачеството на своя вожд Арсацес^[3] в земите на Партия, се образува нова държава. Партия е оформена като 13-та сатрапия в Персийската империя още от Дарий Първи близо 3 века преди това. Поради близостта на имената на страната и нахлулото племе те стават известни като Партия и парти. Селевк Втори успял да организира поход на Изток чак през 516 година^[4] но не успял да си върне нито Бактрия, нито Партия. След около един век Партите завладяват цяла Персия и Месопотамия и царят им Митриад Първи се обявява за „Цар на царете“ през 614 година^[5] и за наследник на Кир Велики и Дарий Велики. Митриад царува от 583 до 616 година.^[6] Синът му Фраат Втори загива във война със саките — също като Кир Велики срещу масагетите 400 години преди това. Митриад Втори успява да възстанови силата на Партия през царуването си от 630 до 667 година^[7]. Именно при него започват неприятностите ни с партите и продължават и досега, тъй като амбициите им са да възстановят държавата на Ахеменидите — не случайно от Митриад Първи насам всички партски царе приемат титлата Цар на царете подобно на Ахеменидите. Тъй като западната част на старата Персийска държава сега я владеем ние, разправиите ни с партите ще продължат, докато един от нас не бъде унищожен! Сблъсъкът ни с тяхната тайна служба беше много жесток и те ни създадоха страшни неприятности най-вече в Сирия и Юдея. Само като се сетя как през 702 година^[8] унищожиха латифундията край Антиохия, където започнахме да получаваме коприна, и изпадам в ярост! А минаха вече 22 години оттогава. Над 300 души от канцеларията загинаха при сблъсъците ни с тяхната тайна служба! Макар че ако бъдем честни именно в Партия канцеларията постигна и най-големия си успех извън територията на Pax Romana^[9]. Тъй като той осигурява източната ни граница за доста време, ще разкажа накратко за операция „Муза“. Подробният отчет, съставен от дядо ми и допълнен от баща ми, се намира в тайното ни хранилище под това име. Операцията беше наречена на името на агентката ни, която беше и главна изпълнителка.