Петър Копанов
Операция „Риба“ (29)

Кратка история на Индия

След като разказах за южния път, редно е да разкажа накратко и за Индия. Това е необходимо, тъй като в момента в Индия изтичат около 100 милиона сестерции годишно. Това е с около една трета повече, отколкото среброто, което се добива в Испания. Вече обясних какви са проблемите с парите, тук ще отбележа, че има опасност не само златото, но и голяма част от среброто ни да изтече извън страната, най-вече в Индия. Ако искаме това да не стане, трябва да знаем къде отива то и как можем да спрем или поне да намалим това изтичане. А това знание започва с историята и географията на страната. Така че се налага да разкажа макар и накратко някои неща за Индия.

За тази страна обикновеният римлянин знае малко. При това истината е смесена с най-невероятни измислици и фантазии. Например наистина има птици, които могат да се научат да говорят като малко дете — ние дори сме докарвали такива! — но приказките за мравки, които уж били големи колкото лисици и копаели златен пясък, са пълна глупост. Голяма част от тези измислици се основават на разказите на Мегастен, който е бил пратеник в Индия по времето на Селевк и е описал много от чудесата на Индия. Само че обикновеният римлянин не прави разлика между необикновени, но реални неща, и измислиците на моряците по пристанищата, когато обърнат по някоя чаша вкиснато вино и започнат да се надлъгват кой какви чудесии е видял. А разказите на Мегастен са си точно такива. Надявам се, вече съм изяснил, че в нашата работа не разчитаме на подобни „сведения“, затова ще разкажа по-подробно истинската история на тази необикновена страна. Тя е важна, за да се знае с какви хора си имаме работа там, а търговията ни с Индия е много голяма. Изтичането на римското злато и сребро натам — също!

Историята на Индия започва преди около 3000 години — горе-долу по времето, когато започва и историята на Египет и на Месопотамия. И около 1500 години не се е случвало нищо особено — хората строели градове, обработвали земята и от време на време се сбивали, когато не им достигала земя за да се изхранят. Тъй като Индия е много по-плодородна от Месопотамия и Египет, това се случвало много по-рядко и Индия почти не се променяла. Преди около 1500 години обаче в Индия нахлули ариите. Това станало през прохода, за който вече споменах. Самите арии са населявали страните на север и северозапад от Бактрия и Согдиана и по онова време се разселили и в Иран, откъдето идва и името му — страна на Ариите, и на запад, като достигнали чак до Галия и Испания. Самите арии са били овчари и скотовъдци, но тъй като станали много, започнали да се разселват по племена навсякъде, където можели да намерят свободна земя или да си я завоюват. Това разселване продължило над 5 века и много народи са техни потомци. Включително гърците и латините. Не знам как ще ти прозвучни, но свещеният език на ариите в Индия, на който те си пазят вярванията, много прилича на латинския! Причината е, че всичките тези племена са имали една прародина на изток от Рифейските планини^[1]. Всъщност те започнали да се наричат арии едва когато се разселили в Индия и Иран, за да се различават от местното население, което особено в Индия е с доста по-тъмен цвят на кожата. Самата дума арий означава „благороден по рождение и раса“. Когато слезли в долината на Инд, те я нарекли Сапта Синдху, което означава земята на седемте реки. И след време това име останало като Инд за реката и Индия за страната. През следващите векове нищо особено не се случило, чак докато персите нахлуват в Индия. Вече споменах, че през 241 година^[2] цар Дарий превзема долината на река Инд. От онова време са и първите сведения на гърците за тази страна. Персите владеят страната до 374 година^[3], като през това време разработват златните находища по горното течение на Инд. По онова време този район е давал най-големия добив на злато в света. Напомням, че Индия е била единствената провинция в държавата на ахеменидите, която е плащала годишния си данък в злато — 350 таланта годишно. Така че отпадането на страната довело и до спирането на златните постъпления в хазната на Великия цар. От този момент златото на персийските царе започнало да намалява. Вече казах какво е последвало след това. А индийците се научили от персите как да обработват желязото.

Следващият интересен момент от историята на Индия е нахлуването на Александър. Скоро след смъртта му македонските гарнизони са изхвърлени от долината на Инд. Окончателно това става през 449 година^[4], когато Селевк Никатор се опитва да възстанови източните владения на Александровата държава, но среща армията на Сандрокот, или Чандрагупта, човекът, който по това време е успял да обедини почти цялата Индия. Чандрагупта не само изхвърля Селевк от Индия, но и получава три негови провинции, Арахозия, Сатагидия и Азиатска Етиопия. Според договора Селевка дава една от дъщерите си за жена на Чандрагупта, като по този начин резилът от загубата на провинциите е прикрит под формата на зестра. А като компенсация Селевк получава от Чандрагупта 500 бойни слона. Оттогава Селевк получава и прякора си elephantarces — началник на слоновете. Именно тези слонове се оказват решаващи 4 години по-късно, когато Лизимах, Касандър и Селевк разгромяват Антиох Едноокия и окончателно разделят държавата на Александър. Само за сведение, армията на Чандрагупта е имала 9 000 бойни слона. И 600 000 пехотинци и 30 000 конника. Освен това войниците му са били въоръжени с лъкове, високи човешки ръст и толкова здрави, че човек може да опъне тетивата на такъв лък само с две ръце, като запъва самия лък с единия си крак. Стрелите за такъв лък са дълги над 6 лакътя^[5] и пробиват и най-здравия щит и бронята след него! Така че той спокойно се е раздели с 500 от слоновете си в замяна на огромни територии, мир, сигурни граници и изгодна търговия. И това само 20 години след нахлуването на Александър. Ще разкажа накратко историята на този мъж не само защото той за пръв път успява да обедини тази огромна държава, но и защото е имал служба, подобна на нашата. И именно с нейна помощ е успял да извърши това обединение. За ранните му години не се знае почти нищо, а също и за рода му. Според някои източници баща му е бил обикновен пастир. Според други Чандрагупта е бил принц от племето Мория, което бяга в изгнание, когато земята му е била превзета от едно съседно по-голямо племе. Като съвсем млад Чандрагупта среща Александър по време на Индийския му поход, но хронистите на Александър само бегло го споменават като един млад юноша. Именно по това време този млад юноша се среща с наставника си Каутиля. Каутиля е бил брамин, член на висшата каста в Индия. Двамата — Каутиля и Чандрагупта, са били всъщност това, което по-късно бяха дядо ми Марк и Август. Каутиля не само организира тайната служба на Чандрагупта, но и го обучава, при това изключителмо успешно. Именно за Чандрагупта Каутиля пише една книга, наречена „Арташастра“, или „Наука за материалната печалба“. Тази книга е ръководство по изкуството на държавното управление. По същество в нея се обяснява необходимостта от постоянен, строг и прикрит контрол над всички човешки дейности — от търговията до религията. Тъй като хората са непостоянни и темпераментни по самата си природа, те трябва да бъдат постоянно надзиравани при изпълнение на техните задължения. Това не го казвам аз. Това го е казал Каутиля. И не само го е казал, но и е създал организация, с която успява да го направи. И го прави по начина, по който го правехме и ние. С тайна канцелария. Която следи всичко по-важно в държавата. Колкото до обществените работи, те са организирани по стария принцип divide et impera — разделяй и владей. Всяка обществена дейност и всеки град се управлява от съвет от 5 старейшини — хем да се пазят, хем да се шпионират взаимно. В столицата си Чандрагупта си има 6 такива съвета: първият да надзирава занаятчиите, вторият да контролира търговията, третият да събира таксата от 10% за пазара, четвъртият да се занимава с чужденците, петият да следи за населението — раждания, смърт, преместване на място, шестият да отговаря за поддръжката на обществените места. Е, ние не сме нито първите, нито последните, които откриват простите истини за това как една държава трябва да се управлява добре.^[6] Тази книга е била добре известна на Птолемей. Тъй като тя е писана преди тайната история на Птолемей, а в някои места двете си приличат, съм сигурен че Птолемей я е познавал и използвал. Той е притежавал копие от нея — сега то е при нас, след като Цезар и дядо ми са го отмъкнали заедно с други ценни ръкописи при пожара. Вече споменах за това по-рано.

Чандрагупта събира войска и я повежда срещу македонските гарнизони още през 410 година^[7]! Напомням, че Александър умира на 13 юни следващата година! Скоро след това Чандрагупта тръгва на изток и прави това, което Александър не успява — завладява цялата долина на другата голяма река в Индия, Ганг. За 17 години успява да завладее почти цялата Индия, без най-южната й част. А след сблъсъка със Селевк получава и територии извън нея. Именно държавата на Чандрагупта описва Мегастен в своята „Индийска история“. Явно тайната служба на Чандрагупта му е пуснала купищата измислици, които той разказва в историята си. При това го е правела доста добре, защото самият Мегастен си вярва на приказките. Е, това й е било част от работата на тази служба — да заблуждава чуждите пратеници. Защото тези пратеници са си и обикновени шпиони. Само че прикрити зад официални мисии. Нормално е да бъдат въвеждани в заблуда винаги когато е възможно.

За това кой в действителност е управлявал Индия, може да се разбере от следния факт: само 4 години след сблъсъка със Селевк Чандрагупта предава властта на сина си Биндусара и се оттегля в един джайнистки манастир. Джайнизмът е религия, създадена от Махавира около 2 века преди това. Джайнистите са странни типове, които не се интересуват от този свят и от това, което става в него. Те не се интересуват дори от това с какво ще се облекат и какво ще ядат. И Чандрагупта, който управлява огромна държава, зарязва всичко и се завира при тях. Като до таква степен се отдава на религията, че накрая спира да се храни и бавно умира от глад. Август също си беше религиозен повече, отколкото е здравословно — напомням, че именно с религиозна клетва дядо ми го е оженил за Ливия и така го контролирахме! — но никога не е изпадал до крайности! При сина на Чандрагупта Биндусара, който управлява 28 години, и при внука му Ашока, който управлява 41 години, тайната служба е била на висота и е управлявала добре Индия. Самите Биндусара и особено Ашока са били смахнати като баща си на тема религия. Така че някой е трябвало да управлява държавата. Към края на управлението си Ашока под въздействието на религията разпуска шпионите и управлението на страната бързо се разпада. След смъртта на Ашока през 522 година^[8] започват разправии между синовете му и тайната служба — по-точно това, което е останало от нея, е унищожена — също както нашата. А след още 48 години и самата държава се разпада на много малки държави. Така е и досега, като западната част на Индия вече се владее от едно племе, което нарича себе си юечжи, а самите индуси ги наричат кушани. Тъй като контролират много строго чужденците на територията си, а са и сравнително отскоро по тези места, за тях научихме много малко, а и това което научихме няма пряка връзка и значение за разказа ми, така че спирам разказа си за Индия тук.