Петър Копанов
Операция „Риба“ (34)

Лудият узурпатор, или как се съсипва държавата

Владетелите след У-ди са съвсем незабележими и в самия Китай нищо особено не се е случвало до момента, в който Ван Ман не завзе властта. Тъй като точно това ни позволи да откраднем тайната на коприната, а и хаосът, който този некадърник предизвика доста прилича на хаоса, предизвикан от Нерон, също както и те двамата си приличат по мързела, некадърността и разврата, ще разкажа по-подробно какво всъщност стана. Ще напомня, че целта на тези мои спомени е да покажа как се управлява, а това най-добре става като се покаже как НЕ ТРЯБВА да се управлява! Ще напомня също, че умният човек се учи от чуждите грешки и се старае да не ги повтаря!

През 754 година^[1] умира поредният владетел. Наследява го синът му, който е едва осемгодишен. За регентка е обявена майка му, а фактически властта се поема от нейния роднина и любовник Ван Ман. След 4 години момчето умира и нанегово място идва друг малолетен владетел. Ван Ман продължава да държи реалната власт. След още четири години и този владетел умира и Ван Ман „се подчинява на неизбежното“ и официално става владетел, като обявява началото на нова династия Син на мястото на досегашната Хан. Веднага след това започва серия от реформи, с които да заздрави властта си и да разреши проблемите в Китай. До този момент Китай е най-многолюдната и може би най-богатата страна в света. За богатството трудно мога да кажа колко е — страните ни са много различни и оценката на нещата също е различна, но като население Китай със сигурност ни е надминавал. През 755 година^[2] в Китай е извършено много точно преброяване, според което населението на страната е било 57 671 400 човека. Разбира се тази стойност не е съвсем точна — докато се е извършвало преброяването хора са умирали и са се раждали, но все пак стойността е доста близо до истинскака. Което пък означава, че тогава Китай е имал с 11 милиона и половина човека повече население от нас! Ние никога не сме били толкова прецизни при преброяването на своето население, особено на робите, но все пак знаехме също много добре колко е нашето население. Самите реформи на Ван Ман може и да са били вдъхновени от най-добри намерения, но показват пълно неразбиране на самата същност на управлението на една държава. Ван Ман започва реформите си със заявлението, че предишната династия Хан е помагала на силните и подтискала слабите, че едни хора са живели за сметка на други и че човекът е най-благородното нещо. След което забранява повече хората да притежават соствена земя и роби! От този момент земята става притежание на държавата — с други думи на Ван Ман! — а робите престават да бъдат роби, а… частно зависими. Какво точно означава това на никой, дори на самия Ван Ман, не било много ясно. Важното било, че от този момент нататък нито земята, нито хората могат да бъдат продавани и купувани! Според закона от този момент всеки получавал малък участък земя, която да обработва, без да има право да я продава, тъй като тя не е негова, а на държавата! Всички нарушителни на новите правила трябвало да бъдат изпращани по границите на страната, за да я защитават от „планинските дяволи“! За да обърка съвсем нещата, Ван Ман променил и правилата за сечене на монети. Вече разказах, че сеченето на пари е една от най-важните работи в една държава и обясних защо. В Китай сеченето на пари не било работа на самата държава. От времето на Ши Хуан-ди всеки желаещ можел да сече монети от мед и калай, като за това си плащал съответния данък. Тъй като данъкът бил доста висок, сеченето на пълноценни монети било на загуба и съвсем естествено хората слагали по-малко и по-лош метал в парите. Съответно и качеството им било много лошо, но вместо да вникне в причините и да реорганизира производството на пари, Ван Ман с указ го забранява!^[3] И за да обърка съвсем нещата, Ван Ман наредил тези, които нарушат забраната и продължат да се занимават със сечене на пари да бъдат превръщани в държавни роби заедно с четирите си съседи, които са знаели а не са донесли за противозаконните им деяния, а цялото им имущество се кофискува. Е, да напомня, че малко преди това Ван Ман бил забранил робството! Всъщност този негодник лишава от препитание хората, които се занимавали със сечене на пари. Запазени са описания на трагедиите, които тази заповед е породила. Няма да ги описвам. Ще кажа само, че около две трети от нещастниците, които се занимавали със сечене на монети загинали.

Отначало действията на китайските владетели по отношение на парите ми се сториха много странни. В Китай има достатъчно метал за сечене на пълноценни монети в достатъчно количество — вече обясних че голяма част от нашите пари отиват натам, а в Китай си имат и собствени рудници. Организирането на самата работа също не е сложно. Защо тогава не са го направили? Отговорът беше съвсем прост — защото владетелите се страхуват, че хората ще станат независими от държавата. Защото наличието на пари означава и възможност за избор — отначало какво да купуваш и продаваш, а след това къде и как да живееш. Именно парите осигуряват личната свобода на човека, а тя пък го превръща от поданик в гражданин. Не случайно парите са измислени в Лидия и в Гърция, а не в Египет или в Месопотамия. Причината не е само във фалшификаторите, а в отношенията между хората. И в Египет и Месопотамия е имало фалшификатори, само че държавата не е търсела начин да затрудни работата им, а направо ги е убивала или превръщала в роби. Вече казах, че и в Китай няма граждани, а само поданици и владетел, който управлява с помощта на чиновници. Чиновниците съвсем ясно са виждали, че търговците са най-независимите хора в държавата и са разбирали каква опасност представляват парите. Затова и парите в Китай съвсем умишлено не са качествени. Докато накрая Ван Ман забранил сеченето им. Под предлог че са били некачествени.

Следващата стъпка на Ван Ман бил контролът над пазара. С указ този умник определил „справедливи“ цени и заповядал те да бъдат спазвани — никакви промени в цената не се допускали! С това разбира се се ликвидирал самият пазар! Замисълът на Ван Ман бил да се ограничи ръстът на богатството в частни ръце, Е, и да се увеличи доходът на държавата. Резултатът бил точно обратен на очаквания! Отначало много хора поради нарушаване на забраната били превърнати в държавни роби, което позволило на Ван Ман да започне огромни строежи на дворци и храмове, но скоро след това обработката на земята спряла почти напълно и естествено настъпил глад. Малкото произведени храни пък въобще не стигали до пазара заради „справедливите“ цени на Ван Ман. Най-страшното обаче дошло, когато Хуан-хъ пробила дигите и си сменила руслото! Това станало през 764 година^[4]. Историята на Китай всъщност е история на борбата на този народ с реката. Тъй като Хуан-хъ разтваря много наноси в горното си течение, откъдето идва и името й, и ги отлага в долното, където тече по-бавно, коритото й бавно, но непрекъснато се повдига. И за да не прелее и залее околността, по бреговете й се строят огромно насипи, които трябва непрекъснато да се повдигат и укрепват. Постепенно коритото на реката става все по-високо и удържането й все по-трудно. През 152 година^[5] тя излязла от старото си русло в долното си течение на около 300 мили от морето и си проправила ново. Наводненията били страшни! Минали години преди хората да овладеят реката отново! Сега се случило същото — дигите не се поддържали, защото нямало кой да го прави, реката ги пробила, излязла от коритото си и си направила ново! Хаосът, който настъпил, бил страшен! Още на следващата година Ван Ман отменил збраната за покупко-продажба на роби и на земя, но вече било късно. Всъщност нещата станали още по-лоши, тъй като сега всеки си правел каквото поиска, а държавните чиновници били объркани и не знаели какво да правят, тъй като били свикнали само да изпълняват заповеди, а не да вземат самостоятелни решения. А сега заповедите и законите си противоречели едни на други. Не закъснели и другите нещастия. През 767 година^[6] настъпила суша, която изгорила реколтата, тъй като и каналите също не били поддържани, а след това скакалци изяли това което останало на полето. Настъпил ужасен глад. А след него дошли и бунтовете. За да се объркат съвсем нещата, Ван Ман успял да вбеси и хуните, които по това време живеели спокойно по северните граници на Китай, и си получил една доста гадна война с тях. Историята на хуните ще разкажа след като свърша с Китай, а сега само ще отбележа, че Ван Ман се оказал без свободни войски, с които да потуши бунтовете. И скоро те се превърнали в сериозни въстания. През 771 година^[7] един талантлив човек на име Фан Чун организирал в Шандун, най-източната част на Китай, една армия от около 10 000 гладни селяни, обучил ги и ги повел срещу Ван Ман. Преди сблъсъска с редовната армия въстаниците си боядисали веждите с червена боя, за да се различават от армията на Ван Ман. Фан Чун въвел строга дисциплина и скоро армията му контролирала голяма част от Китай на изток от столицата. Чак след 4 години през 775 година Ван Ман успял да изпрати голяма армия от около 100 000 войника за потушаването на въстанието, но тя била разбита. По това време и в южната част на страната също била организирана въстаническа армия, която се нарекла армия на зелената гора. За борба с въстаниците Ван Ман събрал армия от освободени роби и помилвани убийци, тъй като остатъците от редовната армия воювали на север с хуните. Тази армия обаче също била разбите от червеновеждите. Накрая през 776 година^[8] и старата знат начело с един оцелял принц от династията Хан, Лю Сю, също вдигнала въстание. В последвалата битка армията на Ван Ман била разбита и въстаниците потеглили на запад към столицата. Тогава Ван Ман извикал останалите по границата войски и оставил страната беззащиттна пред хуните. Народът обаче масово се вдигнал на въстание и скоро столицата Чанъан била обсадена. Тогава Ван Ман освободил всички останали престъпници от затворите и ги пратил да се бият с въстаниците, но те се разбягали. Столицата била превзета, а Ван Ман убит. Този некадърник така и докрая не разбрал какво всъщност е извършил и какво ставало около него. Докрая той твърдял: „небето ме е облякло във власт, нима могат нещо да ми направят ханските войници?“. Историята му е подобна на историята на Калигула и на Нерон. Особено в края си. И причината за този край винаги е една — некадърност и пороци. А те от своя страна са породени от мързел. Когато такъв мързелив некадърник вземе властта, тежко и горко на държавата. Защото той прилича на малко дете — хем нищо не може, хем иска нещо да свърши, за да го забележат. И прави това, което прави и малкото дете — напъва се и… се насира. А после някой трябва да чисти лайната.^[9] След смъртта на Ван Хан започва борба за власт, но тя бързо приключва. След 2 години въстанието на червеновеждите е потушено и постепенно редът в държавата е възстановен. Новият владетел Лю Сю приема името Гуан У-ди и премества столицата на изток в град Лоян, тъй като старата столита била разрушена. Той е владетел на Китай 32 години от 778 до 810 година^[10] и успява да възстанови реда и благоденствието в страната. И да ни затвори достъпа до нея. Защото именно хаосът, който Ван Ман предизвика, ни позволи да влезем в Китай и да научим тези неща, а също и да откраднем тайната на коприната.