Петър Копанов
Операция „Риба“ (39)

Прокълнатият фараон

Но да се върнем на евреите и тяхната история. След превземането на Египет потомците на Аврам се заселват около делтата на Нил заедно с останалите хиксоси и поемат контрола над търговията и събирането на данъците. Занимавали се с това около 2 века и явно са преуспели. По техен съвет хиксосите не закачат жреците и богатствата на храмовете и успяват да се задържат на власт, но 827 години преди основаването на Рим^[1] египтяните се вдигат на въстание начело с Камес срещу хиксоския цар Апопи и след 12 години хиксосите са победени, а Египет обединен от Яхмес Първи. Започнало Новото царство, а потомците на Аврам, които дотогава контролирали търговията на Египет, станали държавни роби и оттогава извършвали най-тежката строителна работа. Такива си останали през следващите 3 века и сигурно щели да изчезнат като народ и религия, ако в самия Египет не се случило нещо изключително. През първите 2 века след освобождаването си египтяните, поучени от нашествието на хиксосите, създават мощна армия и започват завоевателни кампании по целия Изток и стигат чак до Ефрат. Става точно това, от което Хамурапи и неговото разузнаване навремето се боели — силна египетска армия стояла на самата граница на Месопотамия. Не след дълго обаче нещата отново се променили. 626 години преди основаването на Рим^[2] умира поредният фараон Аменхотеп Трети и на трона се възкачва синът му Аменхотеп Четвърти. И променя целия живот на страната. Новият фараон не се интересува от войни, а от религия и започва истинска религиозна революция. Той обявява, че вече има само един бог — Атон, богът на слънцето. Обявява се за негов главен жрец и променя името си на Ехнатон — духът на Атон. Всички останали богове и техните жреци постепенно са подложени на страшни гонения. За да отдели от управлението на държавата жреците на старите богове, които дотогава управлявали Египет заедно с фараоните, Ехнатон дори решава да премести столицата си и строи нов град — Ахетатон. Мястото е на изток от Нил на 4 дни път на север от дотогавашната столица Тива и е толкова диво и неплодородно, че само луд човек може да иска да живее там, а не в Тива. Въпреки трудностите за 4 години основните сгради са построени и Ехнатон се премества в новата си столица. Преди преместването си Ехнатон окончателно обърква реда в държавата си, като обявява, че всички хора в Египет — не само египтяните, а и робите и чужденците — от този момент ще се покланят само на един бог — Атон. Това станало 613 години преди основаването на Рим^[3]. Дотогава другите богове са били гонени, сега направо ги забраняват. Цялата работа е била безнадеждна и само объркала реда в държавата и представите на народа. Резултатът бил, че няколко години след смъртта на Ехнатон 605 години преди основаването на Рим^[4] култът към Атон бил забранен, а самият Ехнатон прокълнат. Тъй като всички надписи, свързани с Ехнатон, били унищожавани изключително усърдно, практически е невъзможно да се установи какво точно е ставало по времето на Ехнатон и веднага след смъртта му.

Цялата работа била доста странна и затова се поровихме доста из храмовете и гробниците в Египет, за да разберем какво точно е станало тогава. Оказа се, че още като малък Ехнатон бил възпитаван и обучаван в храма на Атон — по онова време само един от многото египетски богове. Там се обучавала и възпитавала и неговата сестра и по-късно и жена Нефертити. Името й означава „Красавицата пристига“. Доколкото може да се съди от запазените рисунки и статуи, тя е била наистина голяма красавица, за разлика от Ехнатон, който явно е бил болен човек ако се съди по деформациите на тялото и лицето му, изобразени в рисунките и статуите, които успяхме да открием. Та още от съвсем малък Ехнатон попада под влиянието на жреците на Атон, на Нефертити и на майка си Тейе. Ехнатон не е бил наследник на трона, но по-големият син на Аменхотеп III умира още като юноша и така това болно и смахнато момче става фараон. И попада напълно под властта на майка си и на жена си. Влиянието на Нефертити над Ехнатон личи по всички картини и статуи, които ги показват заедно. Нефертити участва във всички официално церемонии редом с Ехнатон, а в някои го замества, и влиянието й над него е съвсем явно. А ако се вярва на някои от тайните надписи в храма на Амон, тя е била любовница на главния жрец на Атон още от съвсем малка. Мисля че няма нужда повече да навлизам в подробности кой какво и как е правил, или пък защо. Само ще довърша разказа за Ехнатон, като кажа, че след смъртта му Нефертити поема цялата власт, обявява се за фараон под името Семенкара, а след това се договаря с жреците да върне столицата в Тива. След около година столицата е преместена, а Нефертити е убита. На трона е поставен малолетният син на Ехнатон Тутанхатон. След това следва пълното унищожение и забраната на култа към Атон…

И така, култът бил унищожен, а Ехнатон прокълнат. Постепенно Египет се възстановил от това сътресение. Голяма част от жреците на новия култ обаче успели да се спасят. Един от наследниците на Ехнатон, Хоремхеб, изгонил последните остатъци от новото жречество в Синай. Някои от жреците обаче успели да се укрият в самия Египет при евреите и да проповядват новата вяра между тях. Самите евреи приемали новия култ към Атон с по-голяма готовност в сравнение с останалите жители на Египет, защото тяхната религия, основана от Аврам, била в основата си същата — имало само един бог. Смесването на представите им по онова време за бога личи от някои от свещениет им текстове. При по-внимателно прочитане се вижда, че всъщност става въпрос за два бога, старият на Аврам и новият на Ехнатон, които постепенно се слели в един. За съжаление тези свещени текстове са преправяни няколко пъти — ще разкажа и за това — и вече не може да се установи какво и как точно е станало.

И така, през следващите около 80 години скритите жреци на Атон оцеляват, променят религията и си намират народ, над който да господстват и който да ги храни и издържа. Изборът им както казах бил ясен и естествен — евреите. Оставало само да откъснат този народ от Египет и властта на фараоните и да го подчинят единствено на себе си. Единственият път за бягство бил на изток от Египет, към Синай, а след това в Палестина. Когато решили, че са добре подготвени, задействали плана си…