Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
4,7 (× 3 гласа)

Информация

Източник: Авторът

История

  1. — Добавяне

Произходът на евреите. Истини и измислици

Тъй като за да можеш да се бориш успешно с врага си трябва да го опознаеш, ще разкажа накратко историята на това племе, което ни създава толкова неприятности. Те също си имат история, подобна на Тит Ливиевата, само че много по-стара. Състои се от около 50 книги, писани от различни автори, като първите пет се приписват на техния пророк Мойсей, за когото тепърва ще разкажа[1]. Тъй като знаем колко струва историята на Тит Ливий, не разчитахме на Библията, за да разберем еврейската история, а само я използвахме за допълнение към това, което намерихме в други източници. И така…

Според евреите, или по-точно според тяхната свещена история, всичко започнало на 5 октоври 3007 години преди основаването на Рим[2]. Тогава техният бог създал света — няма грешка, тогава го е създал, нищо че и преди това си го е имало. Ще ти спестя, читателю, ранната история на света според еврейските свещени книги и ще премина направо към това, което е наистина важно. А то започнало през 1948 година от тяхното сътворение, което ще рече 1060 години преди основаването на Рим[3]. Тогава се родил техният родоначалник Аврам — човекът, който пръв започнал да проповядва, че има само един бог и от който се счита, че произлизат всички евреи. Терах, бащата на Аврам, бил търговец на идоли от град Ур. Още от малък Аврам си задавал въпроса защо има толкова много богове. Няма ли да е по-лесно, ако има само един бог, който да е създал всичко около нас? Това от една страна опростява религията, тъй като изчезва бъркотията от сложни взаимоотношения между различните божества и опростява служенето и молитвите. От друга страна обаче човек неизбежно се обърква от това че и доброто и лошото, и красивото и грозното, и животът и смъртта, всичко се поражда само от един бог. Явно самият Аврам си е задавал такива въпроси и така и не намирал отговор. Въпреки това обаче настоявал, че хората трябва да имат само един бог. Така както стадото овце трябва да си има само един овчар. Казвам това не случайно. И досега еврейските водачи гледат на обикновените евреи и на всички останали хора точно по този начин — като на овце. Които трябва да бъдат пасани, доени, стригани и… заклани. Един ден Аврам взел една тояга и изпочупил всички глинени идоли в магазина на баща си, като оставил само най-големия. На въпроса на Терах защо е направил това Аврам отговорил, че идолите сами се сбили и останал само най-силният. Терах възразил, че това са само глинени изображения, които не могат сами да се движат. Тогава Аврам му задал въпроса — защо и на кого тогава са необходими тези идоли, щом за нищо не ги бива…

Не след дълго цялото семейство на Терах заедно със слугите и робите напуска Ур и се заселва около Харан, или Каре — мястото, където партите разбиват армията на Марк Крас. Така те стават първите евреи. Думата означава човек оттатък реката — има се впредвид река Ефрат, тъй като Терах и семейството му я прекосили. Самото потегляне е доста странно — семейството изоставя удобния градски живот и доходната търговия и започва да скита насам-натам без видима цел, като от градски жители се превръщат във водачи на местните пастири. Които пък от своя страна доста охотно започнали да възприемат възгледите на Аврам за единствения бог. Защото както вече казах той си е бил точно пастирски — стадото си има само един пастир. А това че хората са стадо… е, него да не го коментираме. Поне засега.

Самите пастири, които се събрали около Терах и Аврам, също не били местни жители, а били започнали да се наричат хапиру — „човек оттатък реката“, защото също били преминали Ефрат — и били част от племената, които нахлули в този район и по това време заплашвали да нахлуят и в Месопотамия. Групата от племената пък, коъ моито принадлежали хапиру, се наричала хиксоси и по-нататък ще стане ясно какво е било значението им. И каква е била истинската работа на Терах и на Аврам…

И така Терах и семейството му се настанили около Каре и постепенно станали видачи на пастирите хапиру. Нещата били улеснени от това, че Аврам знаел много от митовете и легендите на Месопотамия и ги разказвал, съответно преправени според нуждите му, на тези прости пастири. След смъртта на Терах Аврам напуска Харан и започва да скита заедно със семейството и слугите си и с цялото племе по цялата територия от Сирия до Египет.

Описанието на тези скитания на Аврам и племето му едва ли би те заинтересувало, читателю, но нас ни заинтересува. Ще обясня защо. Работата е там, че поведението на Терах, на Аврам, на семейството му и на потомците му е абсолютно същото, каквото е поведението на нашите шпиони, които изпращаме на територията на противника, например в Партия. Ще спомена само една подробност, която е доста неприятна за Аврам. Той бил женен за сестра си, която се казвала Сара. Дотук нищо особено, женитбата между брат и сестра е честа работа на Изток. По-лошото е, че при скитанията си Аврам забранил на Сара да казва че му е жена, а я представял за своя сестра. И… я давал под наем на съответния цар или богат човек, който решел да я купи. Така Сара за известно време се озовала дори в харема на египетския фараон! И си вършела работата доста добре. Защото проститутките открай време са основните източници на информация и идеалните шпиони. Така Аврам и Сара си вършели работата, за която били изпратени. При това без да бъдат сериозно безпокоени. Тъй като си имали чудесно прикритие. Прикритието на Аврам и на тези след него е било направо съвършено — пророци на нова религия. Тъй като са били добре подготвени, не са имали и сериозни проблеми. Още повече, че Аврам може би наистина е вярвал в някакъв свой бог. От опит знам, че някои хора чуват гласове в главите си, други пък виждат неща, които не съществуват. При това тези хора сериозно вярват, че останалите са глухи или слепи, а само те са „удостоените да видят и чуят“. Не знам каква е тази болест, но знам, че я има и съм виждал достатъчно болни от нея, за да знам какво представлява. Всъщност тези болни си бяха и част от работата ни — по-точно наблюдението и контролът над тях. Защото такъв човек, който вярва в това, което „чува“ или „вижда“ може да направи страшни бели именно защото си вярва.[4] Така че Аврам може и да е чувал някакви гласове в главата си, защото е твърдял, че Бог му говори. А може и да са му ги внушили. И това е възможно, ние също правехме такива неща, но това е много опасна работа, защото такъв човек може да стане напълно неконтролируем и следователно и опасен. Каква е била истината не знам, пък и не е толкова важно. Важното е, че той и хората му си вършели добре работата! Срещите на Аврам с контролиращите го офицери са описани като срещи с ангели — пратеници на бога. Въпросът си имал и практическа страна. Единственото изискване на бога към народа му било обрязването. Този странен обичай на евреите си има много проста причина — това бил начинът да се познават помежду си и да се защитят от външно проникване — и това им върши работа и до ден днешен! Седем мои агенти трябваше да бъдат обрязани, за да успеят да проникнат в организациите им — знаенето на езика и обичаите не са достатъчни. Доколкото мога да преценя операцията е доста болезнена и нормален човек трудно би се подложил на нея, ако не е убеден по някаква причина. И по-добър начин за опознаване не съм срещал. Признавам си, бях възхитен от находчивостта на човека, който е организирал тази операция и това прикритие. Доколкото можах да преценя, това е бил началникът на разузнаването на Хамурапи, който явно е започнал подготовката за тази операция още при баща му — това всъщност е истинският „бог“, който е заповядал на Аврам и семейството му да напуснат Месопотамия и да запонат да скитат из другите земи. За съжаление името на този човек е останало неизвестно — както може би ще остане неизвестно и моето.

Ще завърша този увод в еврейската история като повторя, че търговията и пастирството са идеални прикрития за шпионажа, тъй като дават възможност на агентите да се придвижват от едно място на друго без особени проблеми. Религията пък освен прикритие е и чудесно средство за контрол. Защото племето хапиру, което Терах и Аврам повели, въобще не подозирало за истинските цели на това движение нагоре-надолу.

Е, вече идва моментът да разкажа и защо е бил целият театър с новата религия и каква е била истинската цел на тази шпионска операция. Така че започвам. А ти, читателю, бъди търпелив — наистина си струва! Причината отново е в парите. По-точно в египетското злато и ролята му в Месопотамия. Именно затова Аврам и Сара потеглили първо за Харан, а после за Египет! Но за да се разбере добре какво, как и защо, ще разкажа тази история съвсем отначало.

Бележки

[1] Явно Афраний има впредвид Стария завет и в частност Тората, или Петокнижието. — Б.пр.

[2] 3761 година пр.н.е. По други източници това е било 7 октомври 3761 г. пр.н.е., но както и да е. Еврейският календар е лунен и има 354 дни в годината, като се добавят 7 допълнителни месеца на всеки 19 години, така че еврейсккото летоброене горе-долу съвпада с нашето. От есента на 2000 година евреите са в 5761 година от Сътворението. Все пак календарът им е оформен в този си вид едва през 4 век от равина Хилел, така че бърканиците с датите са напълно възможни. Ще напомня, че според подобни „пресмятания“, само че на византийската православна църква, Сътворението е станало на 1 септември 5508 г. пр.н.е. И дълго време хронистите са писали „в лето господне…“ съгласно тази хронология. Едва ли трябва да се коментират подобни „пресмятания“! — Б.пр.

[3] 1813 г. пр.н.е. — Б.пр.

[4] Доколкото си имам представа от болести, Афраний май има впредвид шизофренията. Тази болест обикновено се дължи на лоши връзки между двете полукълба на мозъка. Когато нарушението е съвсем леко, получава се само леко закъснение на размяната на сигнали и болният има чувството, че това което става в момента, вече му се е случвало, т.н. déjà vu. По-тежките случаи са точно несъществуващите звуци и картини, за които става дума. — Б.пр.