Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
4,7 (× 3 гласа)

Информация

Източник: Авторът

История

  1. — Добавяне

Мръсници и Месии

Във всяка по-голяма група хора си има и мръсници и негодници. Обикновено около 80% от хората във всяка по-голяма група са си обикновени хора, които се интересуват само от ежедневните си проблеми и се занимават с общи дела само ако обстоятелствата ги пронудят. Дори и ние римляните сме такива. Повечето хора участват в избори и други форми на обществен живот най-вече по навик и заради традициите, а и донякъде защото изборите и другите мероприятия са свържани с празници и веселби, които помагат на хората да се откъснат за малко от ежедневните си грижи. В момента, в който празникът и веселбата свършат, обикновените хора по най-бързия начин се прибират вкъщи и се захващат със собствените си проблеми, като оставят на магистратите грижата за обществените дела. Всеки добър държавник е наясно с това качество на обикновените хора и се съобразява с него. Обикновеният човек уважава властта и се съобразява с нея дотолкова, доколкото тя не му пречи да си върши работата и го защитава от външни неприятности. Щом държавникът не може да осигури на обикновения човек тези неща, чакат го неприятностите. Калигула и Нерон сбъркаха точно в това. И си отидоха.[1] Останалите около една пета се делят горе-долу поравно на умни и безнадеждно тъпи, а също на хора, които искат да работят за доброто на държавата си и на такива, които разглеждат държавата и обикновените хора като овца, която трябва да бъде доена, стригана и накрая заклана, одрана и изядена. Мога да продължа с изброяването, но се надявам че е ясно какво имам впредвид. Именно тази една пета от хората трябва да бъде наблюдавана в една държава, защото измежду тези хора се намират и тези, които създават неприятностите.

Проблемът при евреите е, че самата религия подтиква хората в тази група да правят бели. Работата е там, че според еврейските митове техният бог е сключил договор още с Аврам, че потомците му ще управляват другите народи. Че те ще са овчарите, а всички останали — овцете! И нещата са поставени по такъв начин, че за всякаква гадост и мръсотия по отношение на неевреи може да се намери някакво оправдание в „свещените“ текстове. На всичко отгоре тези текстове и тяхното тълкуване се набиват в главите на децата в училище още от съвсем малки. А и „учителите“ внимателно подбират най-надарените и същевременно най-склонни към вършене на гадости деца и ги обучават за водачи. Това разбира се е моят начин, по който виждам нещата. Самите евреи ги виждат по друг начин и си имат и оправдание за това. Важното беше, че нещата не биваше да останат такива. И начинът, по който се разви войната в Юдея потвърждава, че сме били прави да вземем определени мерки. И ние разбира се ги взехме.

Особеностите на еврейския народ, най-вече религиозните, до голяма степен предопределиха и начина, по който проведохме операция „Риба“ — операцията, с която се опитахме да разрешим проблемите си на Изток. Целта ни беше не само да елиминираме заплахата от евреите, но и да ги отървем от религиозния тормоз от страна на техните жреци. За да направим това трябваше да променим самата религия на евреите.

Преди да разкажа за Йешуа и за нашата операция, в която той беше главният изпълнител, трябва да изясня въпроса с Машиях, който е основен в еврейската религия и който стана основен и в нашата операция. Иначе не може да се разбере защо действахме по този начин и защо тази операция беше толкова важна.

През последните 100 години не само в Юдея, но и в целия Изток хората очакват някакъв Спасител, който трябва да ги избави от всички земни неприятности — включително и от нас, лошите римляни, дето сме ги поробили и им смучем кръвта. Не се смей, читателю. Над три четвърти от хората на Изток гледат на нас по този начин. Това е една неприятна истина, с която трябва да се съобразяваме. Че тя няма нищо общо с действителността няма никакво значение. Човешката глупост е опасна. Най-вече защото е непредвидима. Вече споменах за глупостта на Флор и как тя стана повод за войната в Юдея. Така че никакви предразсъдъци и суеверия не бива да се пренебрегват. И ние в тайната канцелария щяхме да сме пълни идиоти, ако не отчитаме тези настроения и не се опитваме да променим отношението на обикновените хора към нас. Затова още щом се запознах с еврейския проблем докато бях началник на отделението в Антиохия, започнах подготовка за тази операция. Преди да продължа ще напомня, че всяка операция започва със събиране на факти, след което следва планиране, и чак след това идват подготовката и самата операция. Затова не ми се сърди, че толкова често се отклонявам и разказвам „странични“ неща. Просто се опитвам да покажа фактите. От яйцето до ябълката. Та да си продължа с фактите.

Първо изяснихме защо хората очакват точно сега да дойде техният Машиях. Това ни позволи не само добре да планираме операцията си, но и да предвидим някои нежелани за нас събития и да ги предотвратим. Едно такова събитие беше случаят с Ирод Агрипа, който също претендираше да е Машиях и за който вече разказах. А защо сега трябва да дойде Машиях? Евреите си го чакат от векове, но именно в последните стотина години очакването е много силно. Причината хората да очакват Машиях с такова нетърпение сега, се оказа… на небето. Не се шегувам. Споменах за слабостта ни към астрологията, но нашето — на римляните — отношение към тая глупост е нищо в сравнение с фатализма и предразсъдъците, които се ширят на Изток. И тъй като стане ли въпрос за човешки предразсъдъци и простотия случайни работи няма, поровихме се из старите документи и успяхме да си изясним някои неща. С риск да стана досаден ще опиша как стоят нещата от гледна точка на хората от Изтока.

Бележки

[1] И нашите премиери и боклуците около тях си отиват един след друг все заради това, но май никой от политическата сган не ще да се научи какво трябва и какво не трябва да прави. — Б.пр.