Петър Копанов
Операция „Риба“ (32)

История на Цин

Царството Цин било основано 144 години преди основаването на Рим^[1]. Тогава царят на Чжоу дава на племенния вожд Фей Цзъ земя, за да гледа коне и да му ги доставя. Четвъртият наследник на Фей Цзъ, Джуан, получава официална владетелска титла и фактическа независимост от централната власт. Той е бил владетел от 67 до 25 години преди основаването на Рим^[2]. Вече споменах, че по онова време Чжоу се е разпаднала на близо 2000 малки владения, и Цин е била едно от тях. Постепенно Цин, която е била най-западната страна в Чжоу, влиза в почти непрекъснати войни с племената които я обкръжават. Това укрепва държавата — или побеждаваш, или загиваш! — но и я променя, при това много силно. Жителите на Цин приемат много от обичаите и навиците на тези племена и останалите китайци са ги смятали също за варвари. Най-съществените промени в Цин стават по времето на владетеля Сиао-гун, царувал от 393 до 416 година^[3]. Още в началото на царуването си той взема на служба като съветник Шан Ян. Шан Ян по онова време е бил дребен чиновник в съседното царство Вей, но Сиао го назначава за свой главен министър. Две години по-късно Шан Ян извършва много реформи, които укрепват държавата. Ето какво предвиждали тези реформи: 1) цялото население се разделя на групи от по 5 и 10 семейства, свързани с общи задължения и имащи старейшина, или фулао, отговарящ за групата пред официалните власти; 2) наказва се всеки, който има повече от двама възрастни синове, които живеят при него, т.е. те трябва да се отделят и да създадат свое семейство и стопанство; 3) поощряват се военните заслуги и се забранява кръвното отмъщение, наказанията остават в компетенциите на държавата; 4) поощряват се земеделието и тъкачеството; 5) ликвидират се наследствените привилегии на знатните фамили. След още 9 години Шан Ян извършва още една серия от реформи, като разделя страната на 31 области, наречени дзюн, начело на всяка от които стои назначен от гуна Сиао или от Шан Ян, и разрешава свободното купуване и продажба на земя. Целта на тези реформи е била държавата да получи силна войска, която да осигури оцеляването й. Това може да стане само ако селяните са много и произвеждат достатъчно храна. Самият Шан Ян платил за тези реформи с живота си — след смъртта на Сиао той бил хванат и убит. Реформите му обаче останали и благодарение на тях Цин започнала да става все по-силна и по-силна. Останало и ведомството, с чиято помощ Шан Ян извършил своите реформи — наричало се е ведомство по инспекциите и е вършело точно това, което вършехме и ние! Успяхме да се сдобием с книгата, която Шан Ян е написал като ръководство за управление. Името й е „Книга на владетеля на областта Шан“. В нея Шан Ян съвсем ясно е изложил възгледите си за управлението на държавата. Тук ще отбележа, че Шан Ян и останалите създатели на силната китайска държава са били много по-твърди и крайни във възгледите си от нас. Според тях властта на владетеля трябва да бъде пълна и безконтролна, чак до пълен произвол. Законите определят задължителен начин на поведение, те са единна мярка за отговорност. Законите нямат за цел да защитават чиито и да било права, а да укрепват държавата в лицето на владетеля. Накратко — в Китай самото понятие „гражданин“ е напълно непознато. Има само поданици и владетел. Мястото на всеки поданик в обществото се определя според заслугите му, най-вече военни, съгласно тези закони. Самият владетел пък трябва да остави управлението на добре подготвени чиновници, които да прилагат законите в живота. Ако законите са добри, държавата ще прилича на добре конструирана машина и ще работи от само себе си, без да се налага владетелят да се занимава с управление. Признавам си, че този модел на управление силно ме впечатли. Още повече, че за реализацията му Шан Ян и наследниците му създават ведомството по инспекциите, за което вече споменах, и което по същество е правело това, което правехме и ние! Само че на Шан Ян не му се е налагало да го крие! Доста странно се почувствах, като разбрах че на другия край на света съществува държава, която е подобна по размери и население на нашата и в нея има структура за управление, която върши това, което вършехме и ние! И все пак има и различия, при това много големи. Ние уважаваме правата на гражданите. Нещо повече — никога не сме забравяли, че Рим е станал велика сила именно защото гражданите му са го направили такъв. И съвсем умишлено се самоограничавахме в действията си и си останахме тайна организация. Защото целта ни е не да управляваме вместо римските граждани, а да помагаме в управлението там, където официалните институции не могат да се справят. Нещо повече — ние защитавахме обикновените римски граждани от произвола на богатите патриции, които обикновено разглеждаха държавата като своя собственост и поставяха собствените си интереси над обществение. Вече обясних как и защо сме възникнали. Така че като структура и начин на работа си приличахме много, но целите ни бяха различни. А сега се връщам към историята на държавата Цин. Само 13 години по-късно, през 429 година^[4] владетелят на Цин престава да се нарича гун, и приема титлата ван, каквато е била тази на владетеля на Чжоу. След 11 години Цин побеждава племената на северозапад, а след още 3 години завоюва две съседни държави — Шу и Ба. През 498 година^[5] именно Цин сваля Чжоу. Десет години по-късно, когато са завършени напоителните канали в Цин, между които и един, дълъг 80 мили^[6], на престола на Цин се качва 13-годишният Ин Чжен, бъдещият обединител на Китай. През цялото време до Ин Чжен е имало опитен съветник: отначало регентът Лу Бууей, а след смъртта му от Ли Съ. Ще избързам с разказа и ще кажа, че Ин Чжен, вече Ши Хуан Ди, умира през 544 година^[7], Ли Съ е убит две години по-късно, а след още една година държавата Цин се разпада! Истината е, че в Цин е съществувала организация, подобна на нашата, която е била създадена от Шан Ян, и държавата Цин е била силна докато тази организация я е управлявала. Организацията е оцеляла след смъртта на Шан Ян, но е била унищожена от евнусите при двореца заедно с Ли Съ, а заедно с нея си отива и държавата! Затова и я разказвам тази история — защото без такава организация няма силна държава! А сега ще се върна в разказа си там, където се отклоних. Ин Чжен и Лу Бууей унищожават вътрешните си противници 8 години след като Ин Чжен втава владетел, и скоро след това Ин Чжен започва активно да вейства врещу съседите си. През 524 година^[8] Цин завоюва царството Хан. След това за 7 години, от 526 до 533 година^[9] Цин завоюва и останалите 5 царства: Чжао, Вей, Чу, Ци и Ян. След това Ин Чжен приема титлата Цин Ши Хуан-ди, което означава „Първи велик владетел на Цин“. През следващите 11 години до смъртта си Цин Ши Хуан-ди извършва много реформи в държавата, които ликвидират разпокъсаността и превръщат Китай в единна държава. Той разделя територията на страната на 36 големи области, наречени цзюн. Всеки от тях се дели на окол 30 по-малки области, наречени сиен, всеки сиен седели на около 30 по-малки, наречени сян, а те се делят на по няколко ли-най-малките единици, начело на които стоят фулао или санлао — старейшините на групите от по 5 или 10 семейства. Начело на всеки цзюн се назначават по двама управителя: цзюн шоу, който управлява чиновниците, и цзюн вей, който командва войските. Двамата се назначават лично от Хуан-ди и имат еднакво възнаграждение и еднакъв ранг. Това разделяне на властта позволява по-лесен контрол и затруднява организирането на заговори. Самият Ин Чжен е бил много подозрителен човек и непрекъснато се е местел от дворец на дворец. Почти не е имало случай той да спи на едно място две нощи подред. Още през първата година на управлението си Ши Хуан-ди въвел единни мерки, теглилки и монети и премахва основните пречки за развитието на Китай. Той въвежда единно законодателство и премахва всички пречки. Унищожава всички книги, които противоречали на новата система на управление. А някои от активните си противници заравя живи или вари в котел — също докато са живи! През единайсетте години, докато управлява обединената държава, Хуан-ди се заема и с още една голяма задача — да реши проблема със северните племена, които от векове воюват о грабят Китай. През 539 година^[10], той събира 300-хилядна армия и напада племената на север от Жълтата река, а на следващата година армията успява да се закрепи на северния бряг. Тъй като територията на север от реката е огромна и пустинна, китайската армия не може да я превземе, тъй като не разполага с достатъчно коне, а местните племена се занимават със скотовъдство и могат да се движат през нея съвсем спокойно, Хуан-ди решава, че ще построи преграда между Китай и тези земи. И я построята. Издига стена, която върви по цялата северна граница на Китай и е дълга над 2000 мили!^[11] Край стената били създадени 44 нови окръа — сиен. Много хора били преселени по тези места, за да участват в строителството на стената и в пазенето й. Най-малко 100 000 души са погребани край тази стена!

Тази стена е най-големият строеж, издиган някога от хората! Нашите гранични укрепления въобще не могат да се мерят с нея нито по дължина, нито по височина и дебелина! И тази стена успява наистина да опази Китай от северните варварски народи! Всъщност стената спира варварите по много прост начин — те не могат да прехвърлят конете си през нея! А без коне те са нищо! След като решил проблема си със северните варвари, Хуан-ди насочил армията си на юг, при това с цел завоюване на териториите на юг от Китай. Само че армията му била разбита. Наложило се да мобилизира допълнително войски и да вдигне данъците — на обикновения селянин започнали да му вземат до 2/3 от реколтата! Затова след смъртта на Хуан-ди почти веднага започнали метежи. А тъй като в самия двор бил организиран заговор срещу първия министър Ли Съ, който унищожил не само него, но и цялата му канцелария, вече нямало кой да се справи с положението. И само 3 години след смъртта на Хуан-ди самата държава Цин била унищожена!