Петър Копанов
Операция „Риба“ (40)

Операция „Мойсей“

Около 510 години преди Основаването на Рим^[1], по времето на фараона Рамзес II между евреите се появил пророк на име Мойсей, който обявил, че е дошъл моментът да се освободят от робство. Казх вече, че по това време евреите били държавни роби, които се занимавали с най-мръсната работа — правели тухли за строежа на новата столица на Рамзес — град Пер Рамзес. Рамзес е строил града си на мястото на Аварис — столицата на хиксосите, в източния край на делтата на Нил. Лично съм наблюдавал правенето на тухли край Нил и по всичко личи че за 13 века начинът, по който се правят не се е променил — дори сега това си е гадна работа. Калта се омесва със слама и се излива в дървен калъп с правоъгълна форма, скован от 4 дъски, след което калъпът се вдига и се слага встрани, отново в него се излива сместа от кал и слама и така от сутрин до вечер… Излетите тухли се оставят да се изпекат на слънце и разбира се не са много здрави. Хората, които се занимават с тази работа, са по-мръсни и от свине. Така че евреите с готовност се вслушали в приказките на Мойсей, че е дошло времето техния бог да ги освободи от египетския плен.

Дори в разказа на самите евреи личи, че Мойсей не е евреин, а египетски жрец, който дори не е знаел добре езика им. Този факт е добре прикрит в официалната еврейска история — обяснява се, че Мойсей е имал говорен дефект и затова е общувал с евреите чрез преводач — „брат“ му Арон, който се появява в разказа едва когато Мойсей започва да проповядва. Нещо повече, ясно се казва, че Мойсей е бил отгледан „в двореца“ и получил много добро образование, след което няколко години бил някъде на изток. Легендарната версия е, че Мойсей бил евреин, но като бебе бил подхвърлен в Нил и намерен в тръстиките от една египетска принцеса, която го отгледала като свой син. Като пораснал, решил да се върне при своите съплеменници евреи. Накрая трябвало да бяга на Изток в Синай. Легендите за подхвърлени деца са стари и често срещани и обикновено целта им е да скрият нещо. В този случай се скрива истината за Мойсей — кой е и какъв е. Дори в нагласената история обаче личи, че евреите така и не приемат Мойсей за свой до края на живота му.

За мен няма никакво съмнение къде е бил Мойсей преди да се появи и да започне да проповядва и какво е правил там — спомни си, читателю, за нашите школи за подготовка, за които вече разказах! След завръщането си от Синай Мойсей се захваща сериозно за работа. Следва дълга серия от „чудеса“, извършени от Мойсей и „брат му“ Арон, за да убедят евреите, че е дошло времето да бъдат освободени, и пазарлъци с египетските власти да позволят на евреите да се оттеглят за няколко дни в пустинята на изток за да извършат религиозни обреди. Като стана въпрос за чудеса, редно е да дам някои разяснения. Все пак това ми е част от работата. Естествено, заинтересувахме се какви са били „чудесата“ на Мойсей и как всъщност ги е правил. Тъй като не зная как е правил номерата си Мойсей, ще кажа как аз мога да направя някои от номерата му. Тук ще разгледам два фокуса, които Мойсей е правил с тоягата си. Обещах, че ще го направя, когато разказах как с тоягата си направих омлет на внука си Марк. Първият номер е със змията. Пред фараона Мойсей пуска тоягата си на пода и тя се превръща в голяма змия. Само че няколко от жреците също си пускат тоягите на земята и те също се превръщат на змии. Само че по-малки. Понеже и тоягите им са били по-малки. Когато Мойсей хванал змията за опашката и я вдигнал, тя отново станала на тояга. Фокусът е прост, както повечето фокуси. Ето как го правех аз. Тоягата е не само куха, но и съставена от отделни сегменти със съвсем тънки здрави стени, които могат лесно да влизат един в друг, така че като се съберат, дължината й е колкото педята на човека, който я държи. От вътрешната страна на тази тояга има малки пружини и дълги здрави конци, които минават през цялата й дължина. Пружините могат да държат парчетата вън едно от друго и да изглеждат като една дълга колкото човешки ръст тояга. Разбира се, ако човек се внимателно огледа отблизо в тази „тояга“, лесно ще открие измамата, особено ако знае какво да търси, но точно затова този, който я държи, не позволява на друг да я пипа. Точно затова онази „проста гега“, с която Мойсей е правел фокусите си, не е била докосвана от друг освен от него и „брат“ му Арон. Вътре в разпънатата по дължина тояга се скрива змията, която предварително е упоена, за да може да се напъха вътре изправена. За опашката на змията е завързана дълга тънка и много здрава връв, другия край на която е завързан за дрехата ми. Самият номер се прави, като се чукне тоягата в земята. Това „отключва“ пружините, които досега са държали парчетата изправени. След това бързо дърпам конците, които минават отвътре през тоягата, с което парчетата влизат едно в друго и се прибират в дланта ми. Змията остава свободна и започва да се движи, а аз незабелязано прибирам свитата „тояга“ в дрехата си. Превръщането на змията в тояга също е просто: придърпвам змията към мен с конеца, завързан за опашката й, и й надявам прибраната „тояга“ откъм опашката. Конецът минава през свитата „тояга“ така че пъхането е съвсем просто. Остава само да дръпна пружините, които незабелязано съм навил, докато публиката зяпа в змията, и те да разпънат сегментите. Така върху змията се появява цялата „тояга“, която я покрива. Тъй като тези движения стават много бързо, хората не забелязват самите движения, а само виждат как тоягата се превръща в змия, която после отово става на тояга. Наблягам, че змията трябва да е добре упоена или добре тренирана, иначе фокусът може и да не стане. А може и нещо по-лошо да стане. Също така „тоягата“ трябва да е добре изработена. Моята беше направена в нашата работилница и някои от частите й сам си ги изработих. Другият номер с тоягата е съвсем прост — Мойсей докосва водата на Нил с тоягата си и реката става кърваво червена. Този номер се прави с куха тояга, в която има напъхани сюнгери, напоени с червена боя, която лесно се разтваря във вода.

Независимо от добрата подготовка и усилията на Мойсей и Арон цялата работа щяла да се провали. Рамзес не се хванал на фокусите на Мойсей — жреците в двореца съвсем лесно го разобличили и разкрили номерата му — и не само че отказал да пусне евреите, но им наредил от този момент нататък сами да си приготвят и сламата за тухлите. Тогава помощниците на Мойсей организирали спиране на всякаква работа от евреите, докато не им се разреши да извършат обредите си. За техен късмет по това време умира първородния син на Рамзес и той в скръбта си нарежда спиране на всякаква работа и обявява траур в цял Египет и разрешава на евреите да се оттеглят в пустинята. Рамзес имал 13 сина, от които 11 умират, един се отказва от престола и когато той умира през 484 година преди Основаването на Рим^[2] след като управлява Египет 67 години, го наследява тринайсетият му син Мернептах. Причината за тази лична трагедия е, че той бил женен за своя сестра, а често при бракове между близки роднини децата имат някаква вродена болест. Именно затова при много народи се забранява, обикновено по религиозни причини, бракът между близки родственици. Трагедията на Рамзес много добре показва защо такива бракове не дива да се допускат. А сега да се върнем на евреите и тяхната история.

Подучени от Мойсей и помощниците му, евреите задигат колкото могат злато от съседите си египтяни, уж да го използват при изпълнението на обредите си в пустинята. Поклонничеството им се превръща в бягство към Синай. Отначало египтяните не обърнали внимание на това, че евреите се забавили с връщането си, но накрая изпратили въоръжен отряд да ги прибере. Отрядът, изпратен да преследва бегълците, бил подмамен от жреците на една тясна ивица край Червено море и издавен по време на прилива. Явно египтяните са мислели, че трябва просто да си приберат стадото избягали роби и не очаквали никакви изненади — а трябвало. По-късно този епизод бил раздут и изопачен до неузнаваемост от жреците, които втълпили на простия народ, че техният бог е издавил египтяните, а морето се било отдръпнало пред Мойсей и му отворило път. След бягството Мойсей и помощниците му отвели хората в предварително подготвен оазис в южната част на Синай, в близост до тайното им убежище. Там започнала обработката на евреите за новата вяра. Започнала една серия от „чудеса“, целящи да убедят народа в силата и могъществото на бога, като заедно с това се подчертавала неговата тайнственост и скритост. Дори името му било тайно. Така яркият слънчев бог Атон се превърнал в мрачния, капризен и тайнствен Яхве. Толкова тайнствен, че дори името му не можело да се произнася на глас. Организирано било явяване на Яхве пред Мойсей и получаване на заповеди как да се организира животът на народа. Дотогава евреите били държавни роби и вършели тежка физическа работа. Сега се превърнали в духовни роби на една шайка алчни за власт жреци на култ, който отдавна бил забравен в самия Египет.

Каква е била целта на жреците става ясно от еврейските свещени книги, стига човек да ги прочете по-внимателно. Това са 5 книги, в които е описана историята на евреите. Евреите ги наричат Талмуд, или Петокнижие. Във втората книга — Изход — е описан подробно религиозният ритуал, на който трябва да се подчиняват евреите. Главното в него е описанието на „жилището на бога“ — как трябва да бъде построено и какви дарове трябва да се принасят. Хората трябвало да дадат всичкото си злато и сребро за построяването на светилището — затова трябвало да го откраднат от египтяните. Бил определен и данъкът — всеки евреин, навършил 12 години, трябвало да плаща половин сикла сребро. Не минало и без бунтове. Докато Мойсей бил на върха на планината да обсъжда „с Бога“ бъдещото устройство на вярата и държавата, хората вдигнали бунт. Когато Мойсей разбрал това и слязъл в стана, събрал няколко от помощниците си и изклал с тях около 3 000 от непокорните. Това е описано като легенда за изливането на златен идол във формата на телец. Накрая след кървавата разправа хората се подчинили на новите си господари. Превъзпитанието и тормозът на хората продължили няколко години — според легендата цели 40, но това е преувеличение. Тъй като тази легенда е свързана с работата ми, ще я разкажа накратко така, както е разказана в четвъртата книга — Числа:

Когато Мойсей извежда евреите от Египет в Синай, той — съгласно заповедите на своя Бог — избира 12 човека, по един от всяко еврейско племе, и ги изпраща в Ханаан — земята, която трябвало да бъде завладяна. Заповедта му била за 40 дни да разузнаят подробно страната и народа. Ето и самите инструкции:

„Качете се по южната страна и изкачете на планината, и обгледайте земята каква е, и народът, който жовее там, силен ли е или слаб, малоброен ли е, или многоброен? И каква е земята, на която те живеят, добра или лоша; и какви са градовете, в които те живеят: от шатри ли са, или са укрепени? И каква е земята: плодовита, или постна? Има ли по нея дървета, или не?…“^[3]

Мойсей нарочно изпратил шпиони, за да вдъхне увереност в бегълците. Само че… станало точно обратното. След като се върнали, само 2 от дванайсетте шпиони препоръчали нахлуване. Останалите били така уплашени от силата и богатствата на народите в Ханаан, че разправяли направо безсмислици — например че там живеели гиганти. Военният поход се провалил, а шайката жреци побесняла. И решили да накажат евреите с нов тормоз. Според самата легенда, Яхве, еврейският Бог, решил да ги накаже с тормоз и 40 години да не ги допуска до Обетованата земя Ханаан, която им бил обещал: „децата ви, за които казвахте, че ще станат плячка на враговете, ще въведа там, и те ще познаят земята, която вие презряхте; а вашите трупове ще паднат в тая пустиня; синовете ви пък ще се скитат в пустинята 40 години и ще теглят за вашето блудодейство, докато не загинат телата на всинца ви в пустинята; според броя на четирийсетте дни, през които обгледвхте земята, вие ще теглите за греховете си 40 години, година за ден, та да познаете, какво значи да бъдете оставени от Мене. Аз, Господ, казвам, а тъй и ще постъпя с целия тоя зъл народ, въстанал против мене: в тая пустиня те всички ще погинат и ще измрат“.^[4]

И така постепенно със заплаши и тормоз в главите на хората били вкарани новите правила и изисквания. Жреците си осигурили спокойствие от страна на Египет, като успели да убедят вождовете на племената от Либийската пустиня да започнат постоянни набези в Египет веднага след бягството и в течение на 5 години на египтяните не им било до избягалите роби, а след това вече следите им били загубени. Не можахме да установим кога точно са станали тези неща, но приблизителната датировка е около 500 години преди основаването на Рим^[5]. Смъртта на сина на Рамзес е настъпила около 509 година^[6], но останалите събития не са описани в никакви официални египетски документи, така че датировката е приблизителна.

Накрая евреите, вече след смъртта на Мойсей, нахлуват в Ханаан, превземат по-голямата част от страната и я разделят помежду си. И досега те живеят там. Преди самото нахлуване са извършени много шпионски операции, вече под ръководството на наследника на Мойсей Осия. Осия бил син на Навин, от Племето Ефрем. Той бил пръв помощник на Мойсей при потушаването на бунта на евреите и бил наречен от Мойсей Йешуа. Историята на нахлуването и на шпионските операции преди и по време на самото нахлуване е описана в книгата, приписвана на Иешуа Навин и включена в свещените еврейски книги. Книгата си е един учебник по шпионаж и мръсни номера. Там например за пръв път е описано как се използват проститутки като помощници при шпионски операции. Това е една от книгите, които задължително се изучават при подготовката на нашите офицери. Не толкова за да се обучат кое как се прави — за това си имаме собствени учебници и инструктори — колкото за да знаят с кого си имат работа.^[7]