Боби Смит
Дамски пасианс (30)

Епилог

Марк и Клер се омъжиха един месец по-късно. Церемонията беше скромна и на сватбата присъстваха само роднини и приятели. След смъртта на Жанет, Марк бе смятал, че никога повече няма да бъде щастлив, но Клер беше внесла светлина в живота му, а и децата му я обожаваха.

Чарлз Мартин Морган се появи на бял свят през следващия януари. Раждането бе мъчително за Бранди, но когато взе на ръце тъмнокосото, синеоко бебе, тя забрави за болката. Рейф не се беше отделил от нея през цялото време. Чарлз беше кръстен на двамата си дядовци и баба му Либи се разплака от умиление.

Кръщенето се състоя, когато бебето беше на шест седмици, и кръстниците, Клер и Марк, с гордост приеха отговорността си.

Джейсън и Мери не бяха съвсем сигурни какво да мислят за малкия Чарлз, защото той не правеше кой знае какво, освен да плаче, когато огладнее.

След кръщенето в Белерайв бе организирано празненство и тогава Мери можа да подържи бебето за първи път.

— Ела да седнеш на дивана — каза й Бранди.

Когато момиченцето се настани удобно, Бранди внимателно сложи спящия си син в ръцете й. Рейф стоеше наблизо и си помисли, че никога нямаше да забрави страхопочитанието, изписано по лицето на Мери, когато Чарлз отвори очи и я погледна.

— О, лельо Бранди, виж! Той се събуди! — Мери се изкиска. — Мисля, че ме харесва! Не плаче.

Тя едва бе успяла да каже това, когато Чарлз започна да плаче. Бранди го взе отново.

— Харесвам бебетата — каза Мери и се примъкна по-близо до Бранди, за да може да наблюдава Чарлз.

— Някой ден и ти ще бъдеш майка — каза й Бранди.

— Добре. Мисля, че ще бъде забавно. Татко? — извика Мери и Марк погледна към нея.

— Какво има, Мери?

— Щом Клер е новата ни майка, не може ли и ние да си имаме бебе?

Марк и Клер се спогледаха с неудобство и любов.

— Ами, ъъъ… може би.

— Добре. Искам сестричка. Чарлз е хубав, но искам момиченце, с което да си играя.

— Уф! — обади се Джейсън от мястото си в другия край на стаята. — Ако ще имаме бебе, по-добре да е момче.

— Е, ще трябва да изчакаме и да видим какво ще излезе — каза Марк и погледна с обич съпругата си.

Рейф слушаше разговора им и се усмихваше. Той се загледа в Бранди, която държеше сина им. Животът беше прекрасен. Той щеше да бъде вечно благодарен за онази нощ, през която беше спечелил ръката на дамата.