Боби Смит
Дамски пасианс (17)

Шестнадесета глава

Прекрасно е, че най-сетне се срещнахме — обърна се Джералдин Гибсън към Бранди за първи път в ресторанта. — Чувала съм толкова прекрасни неща за вас.

— О? — Бранди остана малко стресната от изявлението на Джералдин, макар че изражението й не разкриваше нищо друго, освен любезност.

— Рейф не прави нищо друго, освен да пее хвалебствени песни по твой адрес през цялата седмица. Аз съм толкова доволна, че най-сетне намерихме време да се видим и да прекараме няколко часа заедно.

— За мен също е удоволствие да се запозная с теб — отговори Бранди, докато се настаняваше на стола, който Рейф беше изтеглил за нея. Когато седна, тя му подари мила усмивка.

След като приеха поръчката им, Джералдин се приближи по-интимно към Бранди.

— Чакам цяла седмица да те питам и сега вече сме заедно. Трябва да чуя цялата история! Разкажи ми всичко!

Бранди я погледна с широко отворени очи.

— Каква история?

Рейф се протегна и хвана ръката й. Бранди се успокои от силата и топлината, която излъчваше тя.

— Скъпа, Джералдин е безнадеждна романтичка. Аз й загатнах за нашето вихърно ухажване и тя е любопитна да чуе цялата история.

— Така ли? — Бранди погледна „възлюбения“ си с широко отворени невинни очи. — Е, Джералдин, ще ти кажа, че мъжете като моя Рейф са такава рядкост…

— О, зная. Той е романтик също като моя Стивън — каза Джералдин, като гледаше мъжа си. — Ние сме женени повече от петнадесет години и той все още е моят герой. Така бързо ме грабна и занесе пред олтара, че аз просто не разбрах какво стана. Но въпреки това никога не съжалявах.

— Това е чудесно — въздъхна Бранди и подари на Джералдин една истински топла усмивка. Изглежда е божествено съпрузите да са така предани един на друг и толкова силно влюбени.

— И така, как стана всичко? Рейф ни каза, че за първи път те е видял на парахода, с който е пътувал за насам.

— И аз си спомням първия път, когато го видях. Такъв един красив, стоеше и ме гледаше. По-късно го видях да танцува с една друга жена и нямах търпение да ме вземе в прегръдката си за следващия танц.

Рейф спокойно посрещна погледа й, очите му бяха потъмнели от скрития смисъл в думите й и той леко се усмихваше.

— И сега вече си в прегръдката му — въздъхна шумно Джералдин. — О, Боже! Това е толкова вълнуващо. Вие сте знаели, че сте предназначени един за друг. Също както беше при Стивън и мен.

— Не ми отне много време, докато разбера, че Бранди е жената за мен — каза Рейф.

Бранди знаеше, че той казва истината, защото, колкото и да я болеше, тя трябваше да си признае, че няма друга жена от неговата среда, която би могъл да шантажира със споразумение, каквото й бе наложил на нея.

— И вашето бракосъчетание е следващата седмица?

— Да. Ще бъде малка церемония в тесен кръг от близки. Никой от двама ни няма голямо семейство, затова тържеството няма да е голямо.

— Желая и на двама ви много щастие. Няма нищо по-свято от женитбата. Тя е обвързване за цял живот, което става все по-здраво с течение на годините, а като дойде и денят, в който Господ ще ви възнагради с деца… Ами да, децата са най-важното нещо в живота.

— Вие със Стив колко имате?

— Три — две момчета и едно момиче — каза гордо Стив. — Скоро ще включа момчетата в бизнеса ми и той ще се разрасне.

— Вие планирате ли да имате деца? — попита Джералдин.

— О, да — отвърна Рейф. — В действителност това беше едно от нещата, които обсъдихме сериозно, преди да решим да се оженим. И двамата искаме да имаме деца възможно най-скоро.

— Бранди, представям си те как държиш едно чернокосо момченце, което е копие на красивия ти съпруг — въздъхна със задоволство Джералдин.

Бранди никога не разбра как успя да се овладее, но го отдаде на годините игра на покер и лекциите на Клер за самообладанието.

Тя се усмихна мило.

— Обожавам децата. Мисля, че когато ми се роди бебе, ще е един от най-важните моменти в живота ми.

Рейф се напрегна вътрешно при тези нейни думи. Очевидно тя бързаше да й се роди дете, за да се освободи от споразумението.

— Е, скъпа, трябва да поддържаш връзка с мен и да ми съобщаваш всичките новини, след като се върнеш у дома. Бих искала да сме приятелки. Ние изглежда имаме много допирни точки. — Джералдин се протегна към нея и я потупа по ръката.

— И на мен би ми се искало. — До този момент Бранди беше приятно изненадана, защото Джералдин наистина изглеждаше добра жена.

Разговорът се насочи към бизнеса и тогава им сервираха. Докато ядяха основното ястие, една друга двойка влезе в трапезарията и се настани на масата срещу тяхната. Бранди забеляза, че лицето на Джералдин доби кисело изражение, и се почуди защо.

— Нещо не е наред ли? — попита Бранди, докато мъжете продължаваха да си говорят за спедиторския бизнес.

— Просто не мога да повярвам! — каза Джералдин с нисък, скандализиран глас.

— На какво не можеш да повярваш? — Бранди се огледа, като се опита да разбере какво е разстроило Джералдин.

— Не мога да повярвам, че я пускат да влиза в този ресторант — изпуфтя тя.

— Коя е тя? — попита Бранди.

— Найла Сандърз, разбира се — отсече Джералдин, кимайки леко към добре облечената жена, която току-що се настани на масата до тяхната. Придружаваше я привлекателен мъж.

— Тя ми изглежда съвсем прилична. Има ли нещо лошо у нея? — Бранди не можеше да си представи какъв е проблемът.

— Разбира се, че изглежда прилично. Дрехите винаги са първото нещо, което те си купуват. Тази жена не бива да я пускат тук.

— Какво искаш да кажеш с „тази“ жена?

— Тя е само на една стъпка от греха. По-рано работеше на речния бряг в един от ония… барове — тя произнесе последната дума с безкрайно презрение. — Едва се е измъкнала от там и въпреки това я пускат тук при нас…

Стивън погледна жена си с обич, но в гласа му имаше нотка на нетърпение, когато проговори:

— Джералдин, скъпа, искам да помислиш малко върху това, което казваш. Ти би трябвало да се възхищаваш от тази жена, защото тя с труд си е извоювала място в по-добрия живот.

— Да се възхищавам от нея? Тя трябва да си седи при такива като нея — настоя Джералдин.

Рейф слушаше спора им, без да може да повярва на ушите си. Беше шокиран от презрението на Джералдин. Хвърли поглед към Бранди. Гордееше се с нея тази вечер. Тя изглеждаше като лейди и се държеше като лейди. Дори Джералдин не отгатна произхода й. На нея изобщо не й стана ясно, че коментарите й относно Найла важат и за Бранди.

Погледът му срещна нейния и го задържа. Той видя проблясък на болка в очите й, който бързо премина в неистов гняв, и разбра, че трябва да се обади — и при това бързо.

— Знаеш ли какво, Джералдин. Не всички са родени с твоето богатство, комфорт и сигурност. Твоето и моето семейство са просто благословени от Бога. Има хора, които се трудят денонощно през целия си живот само за да има храна на масата им и никога не успяват да забогатеят. Аз съм съгласен със Стив. Ти би трябвало да приветстваш усилията на тази жена.

Джералдин не се смири и Стив заговори отново:

— Мила, трябва да признаеш, че не си права. Моето семейство е само на едно поколение от тези, за които казваш, че са живели от презрян труд. Моят дядо е бил обикновен чирак. Трябваше да мине много време, докато станем това, което сме сега. Би трябвало да помниш, че не всички имат здравите семейни връзки, които ние имахме, за да си помогнем един на друг.

— Стив е прав, Джералдин — продължи Рейф, за да изтрие болката, която беше видял в очите на Бранди. — Понякога съдбата изиграва жестоки номера на хората и те са принудени от обстоятелствата да правят каквото й да е, само и само да оцелеят.

— Предполагам, че сте прави — отстъпи Джералдин, но с явно раздразнение.

— Аз знам, че са прави — успя да каже Бранди, като се успокои достатъчно, за да не се почувства гневът в думите й. — Жената, за която говориш, очевидно доста се е трудила, за да стигне там, където е днес. Ние би трябвало да уважаваме нейната воля да вземе нещата в свои ръце.

При тези думи Джералдин осъзна, че преосмисля думите, с които заклеймила тази жена.

— Ами аз просто бях толкова шокирана да я видя след всичките клюки, които чух по неин адрес миналата седмица.

— Вероятно е време да спреш да се вслушваш в клюките и да започнеш да си формираш свое собствено мнение.

— Вероятно си прав.

Бранди едва дочака срещата им да свърши. След около половин час те любезно си пожелаха лека нощ и Рейф повика карета.

— Ти си великолепна — каза той на Бранди, докато каретата трополеше към къщата на Клер.

— Не, ти си такъв — каза тя, гледайки го право в очите. — Благодаря ти.

Словата й бяха тихи, въпреки това казани с чувство, и Рейф не можа да се сдържи. Направи това, което отдавна желаеше. Взе я в прегръдките си и я целуна, този път страстно.

Това беше една експлозивна прегръдка. Бранди знаеше, че между тях остана недовършено онова, което бяха започнали, когато пристигнаха в хотела, и сега се радваше, че никой няма да им попречи поне за известно време. Обви врата му с ръце и се притисна към него, докато изживяваше екстаза от допира на неговите устни, впили се в нейните.

Рейф я взе в скута си и я притегли към гърдите си. Усети осезаемо твърдостта на гърдите й, прелъстителния аромат на парфюма й и вкуса на устните й, жадно впили се в неговите. Това го накара да потрепери. В тялото му горещо и тежко затуптя желанието, а ръката му потърси мекия хълм на гърдата й.

Бранди се сепна от интимността на докосването. В миналото имаше няколко случая, когато беше притисната така от мъж, който се опитваше да я докосне по същия начин. Но тя винаги реагираше с отвращение и успяваше да се измъкне от нежеланите опипвания, но въпреки това се чувстваше омърсена.

Но този… Този път беше различно. Тялото й реагира инстинктивно на милувката на Рейф. Тя се изви към него, като, без да, съзнава, му предлагаше още от себе си.

При нейното чувствено движение Рейф изстена и прекрати целувката, за да премести устни върху шията й. Той усети, че тя потрепери от докосването му, и продължи по горещата вдлъбнатина на гърдите й.

— Рейф… — тя прошепна прегракнало името му, без да разбере дали това беше молба или словесна милувка. Усещаше топлата влага на устата му. Дълбоко в нея започна да набъбва някакво болезнено желание. Тя си каза, че това е лудост. Вярно е, че тази вечер той беше любезен и внимателен с нея, но това не беше причина да си губи разсъдъка по него. Той не я обичаше, нито пък тя него — не би могла да го обича. — Рейф… спри…

Той замръзна при тези нейни думи. Хладният му разум бързо се върна и той прокле собствената си слабост. Държеше се като разгонен юноша. Близостта на Бранди му пречеше да се съсредоточи цялата вечер. Единственото, за което можеше да мисли, беше колко хубава е тя. След това, когато Джералдин необосновано я обиди, той почувства нужда да я защити, да я предпази от грубостта в думите на тази жена. И сега, когато бяха сами на път за вкъщи, не можеше да откъсне ръцете си от нея.

Рейф си каза, че това е странно. Бранди беше красива жена, но просто една от многото. Подари й една полуусмивка, когато тя се отстрани от него и се отпусна в седалката.

— Права си. Най-добре е да се държим прилично. Клер не би одобрила такова поведение.

Бранди остана доволна, че той спомена Клер. Това й помогна да се държи в границите на разумното. Върна му усмивката:

— Имам чувството, че Клер ще ни чете лекция и на двамата за правилния начин на поведение от страна на една лейди и един джентълмен.

— Вярно е, но по това време следващата седмица няма да има защо да се тревожим за лекциите на Клер.

— Знам — усмивката на Бранди не се промени, но тя почувства липса на увереност. Като имаше предвид как беше реагирала на целувката му, не беше много сигурна какво ще стане с техния съюз. Да бяха влюбени един в друг — истински влюбени — тя щеше да се радва да е негова съпруга. Но бъдещето се простираше пред нея в мрачен, разкъсващ сърцето пейзаж. Рейф наистина я привличаше, но това щеше да си остане само чисто физическо привличане. Не можеше да бъде любов.

Когато пристигнаха пред дома на Клер, той й помогна да слезе от каретата и я придружи до вратата.

— Лека нощ, Бранди.

— Лека нощ, Рейф — каза тя и му обърна гръб, щом вратата се отвори.

Но той вече беше отминал.

Бранди се почувства изоставена и се зачуди защо той не я целуна за лека нощ.

— Как мина? — попита Клер, като излезе от гостната стая и видя, че Бранди все още стои на вратата, загледана след Рейф.

Бранди се зарадва, че приятелката й я чакаше. Влезе и затвори вратата след себе си. Усмивката й беше триумфална.

— Добре ли мина? — настоя Клер, любопитна да узнае всичко. Цяла вечер се беше тревожила за Бранди.

— Мина побече от добре — беше фантастично! Толкова щеше да се гордееш с мен — каза Бранди.

— Аз бих се гордяла с теб независимо от обстоятелствата. Важното е, че се върна здрава и читава.

— Да, така е, макар че имаше момент, когато за малко щях да се върна към старото си поведение. Рейф с право те е наел. Можеше да стане голям скандал.

— Какво се случи?

Те отидоха в гостната и седнаха на канапето. Бранди й разказа всичко за Джералдин. Клер изглеждаше поразена.

— И въпреки това ти се сдържа да не кажеш нищо…

— Нямаше защо да го правя. И Рейф, и съпругът й се обадиха.

— О, твоят Рейф е такъв джентълмен! — Клер се пресегна и я потупа по ръката. — Ти си много щастлива да го имаш. Джералдин не е знаела, че косвено те обижда. Няма съмнение, че е щяла да бъде шокирана, ако си разкрила истината за себе си.

— Като имам предвид какво ме е учила моята наставничка, смятам, че Джералдин е добра жена. Но не мисля, че някога се е тревожила за това, че няма какво да яде или че сама трябва да се издържа.

— Ти си много внимателна — рече Клер.

— Не е ли точно това, на което ти ме учеше?

— Ти винаги си била внимателна. Не съм аз тази, която е трябвало да те учи на това. — Клер се надигна, опитвайки да потисне прозявката си. — Не съм свикнала да стоя будна до толкова късно. Отивам да си лягам.

— По-добре е да свикнеш. Когато ти намерим някой, за когото да копнееш, ще седиш будна и до по-късно — подкачи я Бранди.

— Очаквам този момент с вълнение, но дотогава смятам да поспя. Лека нощ, Бранди. Радвам се, че си прекарала добре.

— Лека нощ.

Когато Клер излезе, Бранди стана и отиде до прозорците, които гледаха към улицата. Навън беше тъмно и пусто и тя се почувства много самотна. Запита се в какво се е забъркала и дали ще е в състояние да се оправи.