Боби Смит
Дамски пасианс (26)

Двадесет и пета глава

Рейф стоеше до перилата на кораба, загледан в отминаващия бряг. След сцената в кабинета отношенията му с Бранди се бяха напрегнали и сега той се радваше, че му се беше наложило да отиде до Нови Орлеан и нямаше да си бъде у дома известно време. Имаше нужда да помисли.

Той си спомни за онази вечер и в съзнанието му изплува изражението на Бранди, когато й бе казал, че няма семейство и че не възнамерява да променя това. Рейф почувства отново болката, която беше изпитал някога. Едва в този миг той бе осъзнал колко затворен бе животът му и колко строго бе контролирал чувствата си през всичките тези години.

Рейф се смъмри мислено. Той не разбираше какво се беше случило с него. Почти му се искаше Марк да беше тук, за да си поговорят двамата, но нямаше как да се довери на Марк, без да му каже цялата истина — а това можеше да се окаже твърде неприятно. Рейф знаеше колко много Марк харесваше и уважаваше Бранди и можеше да си представи какво щеше да му каже приятелят му, когато разбереше за „сделката“.

Рейф се намръщи и тръгна към трапезарията за вечеря, но по пътя промени решението си и тръгна към мъжкия бар. Точно в този момент му се струваше, че уискито ще му се отрази по-добре от храната.

Една чаша последва първата, след това дойде третата и вече минаваше полунощ, когато Рейф реши, че ще изпие още едно питие, преди да се прибере в каютата си. Той се бе настанил сам на една усамотена маса и през цялото време бе пил и мислил, въпреки че нито едното, нито другото не му бе помогнало кой знае колко. Той само се беше объркал още повече и настроението му се беше помрачило допълнително.

Тъкмо се готвеше да си тръгне, когато чу неколцина от посетителите на бара да си говорят за госпожица Бранди. Той се облегна в стола си и се заслуша в разговора им. Те говореха колко красива е Бранди, колко е недостъпна. Всички в бара се съгласиха единодушно, че мъжът, който спечелеше сърцето й, щеше да бъде голям късметлия. Рейф беше доста пиян и се изкуши да се присъедини към тях и да им се представи като съпруг на жената, за която говореха, но въпреки това остана да седи на мястото си още по-объркан отпреди.

Когато най-накрая се прибра в каютата си, вече се зазоряваше. Той се хвърли върху леглото, както си беше облечен, и потърси с ръка жената, която беше оставил в имението си. Когато осъзна колко празно беше леглото му, той бе разтърсен до дъното на душата си и бе изправен пред истината за своя живот и своите чувства.

Рейф желаеше Бранди повече, отколкото бе желал която и да било жена през живота си. Достатъчно беше само да я докосне и вече не можеше да се спре да не я пожелае.

Рейф се намръщи в тъмнината. Дали я обичаше? Преди няколко месеца тази мисъл щеше да го разстрои силно, но точно сега, докато лежеше сам в тъмнината, това не можеше да се случи. Той остави мислите си да се насочат към Бранди и спомените, които двамата бяха създали заедно. Спомни си първия път, когато я беше видял на борда на „Гордостта на Нови Орлеан“, колко красива бе изглеждала тя тогава и колко добре бе играла покер. Той се сети за опасния й сблъсък с Джаксън и по челото му изби студена пот, когато осъзна, че през онази нощ Бранди се беше разминала на косъм със смъртта. Рейф си пое дъх на пресекулки. Ако нещо се бе случило с нея тогава, той никога не би имал възможността да познае щастието от любовта й. Спомни си и за пияния Джоунс и се ядоса, че другият мъж я беше докоснал. Бранди беше жена, която трябваше да бъде обичана, а не нагрубявана. Споменът за първата им целувка, когато тя го беше спасила от Лори Димърз, го накара да се засмее и в този миг Рейф намери отговора на въпроса, който го бе измъчвал в продължение на дни.

Рейф се усмихна в тъмнината. Бранди беше всичко онова, което бяха казали мъжете в бара, и дори нещо повече. Той й се възхищаваше повече, отколкото на която и да било друга жена. Майка му беше лъжкиня, но Бранди бе честна. Майка му не знаеше значението на думата чест, но Бранди бе изпълнила всяко дадено обещание. Тя беше любезна и нежна, смела и умна. Духът и не можеше да бъде прекършен и Рейф най-сетне си призна, че беше влюбен в нея. Той искаше да прекара остатъка от живота си заедно с нея, да я обича и да я направи щастлива.

Когато малко след това заспа, той сънува Бранди и сънищата му бяха много сладки. Рейф стана след няколко часа и започна да съставя план как да подходи към красивата си съпруга. Но всяко нещо е времето си. Първо трябваше да си свърши работата колкото се можеше по-бързо и да се прибере у дома. Искаше да говори с нея, да й каже, че я обича и че иска бракът им да бъде истински — завинаги. Тази мисъл го вълнуваше и той изгаряше от нетърпение да се завърне в плантацията си.

Рейф нае стая в хотела и изпрати съобщение на човека, с когото имаше среща, че го моли да се видят още същия следобед. Той бе казал на Бранди, че ще отсъства една седмица, защото бе имал намерение да се срещне и с други хора, но сега единственото нещо, което имаше значение за него, бе да се върне у дома при красивата си жена. Когато бе уведомен, че партньорът му може да се срещне с него още същия ден, Рейф остана много доволен. Ако всичко вървеше добре, той щеше да си бъде у дома на следващата вечер. Тази мисъл му се струваше много приятна. Две нощи без Бранди му бяха напълно достатъчни; три щяха да бъдат опустошителни.

Оставаха му няколко часа до срещата и Рейф реши да убие времето, като отиде на пазар. Като се изключеха цветята, които й беше купил на кораба, той никога не я беше ухажвал така, както тя заслужаваше да бъде ухажвана. Затова сега той тръгна да обикаля магазините с надеждата да намери нещо, което ще напомня и на двама им за важността на това пътуване и как той най-накрая бе осъзнал, че я обича.

Рейф знаеше, че Бранди вероятно все още се чувства наранена от студенината и жестокостта, с които той се беше отнесъл към нея онази вечер в кабинета си. Той съжаляваше за поведението си повече, отколкото можеше да изрази с думи, но знаеше, че не може да върне времето назад. Тогава се бе уплашил от силата на онова, което беше почувствал, и се беше опитал да се защити, като я отблъсне колкото можеше по-далеч от себе си. Не си беше позволявал такава интимност с никого след предателството на майка си и да се научи да се доверява отново щеше да му бъде доста трудно. Но колкото и трудно да бъдеше, той искаше да има бъдеще заедно с Бранди, така че щеше да му се наложи да се научи. Рейф се надяваше само, че тя го харесваше достатъчно, за да му помогне да се справи.

Докато обикаляше улиците на Нови Орлеан и си мислеше как ще се прибере у дома, той все не можеше да се отърси от една мисъл. Рейф не беше разголвал душата си пред никого след смъртта на баща си и все още съществуваше възможността Бранди да се подиграе с него, когато се върне и й каже, че я обича. Тази възможност го тревожеше, но той бе открил, че мисълта за живот без Бранди е много по-непоносима. Той искаше тя да бъде негова жена само защото я обичаше и защо то тя също го обичаше.

Докато минаваше покрай един малък магазин за порцелан и кристали, Рейф забеляза на витрината изложено едно кристално сърце. Реши, че сърцето е идеалният символ на любовта му към Бранди. Бе пазил сърцето си в продължение на толкова години от страх то да не бъде разбито. Когато се върнеше при Бранди, Рейф щеше да й даде крехкото кристално сърце и да я помоли да го пази, защото то беше символът на неговата любов към нея.

Няколко минути по-късно той отново беше на улицата, стиснал в ръка малкото пакетче. Докато се отправяше за деловата си среща, Рейф се усмихваше. Той направо изгаряше от нетърпение да се прибере у дома.

 

 

Бранди беше нервна, но правеше всичко по силите си да прикрие това. През целия ден тя бе изглеждала съвсем спокойна, а сега оставаше съвсем малко време.

Тя преглътна тежко и сложи ръка на все още плоския си корем. Запита се дали постъпваше правилно, но осъзна, че нямаше друг избор. Рейф й беше отнел възможността да избира, когато я беше принудил да се омъжи за него. Ръцете й трепереха и тя положи голямо усилие да овладее нервността си.

Всичко се нареждаше чудесно. Нямаше за какво да се тревожи. Планът й бе хрумнал през нощта, когато се бе молила да намери изход от ужасното положение, в което се намираше. Тя беше бременна с детето на Рейф и трябваше да намери начин да му се издължи, за да не бъде принудена да изостави бебето си след раждането му. Отчаянието й бе родило идеята да се свърже със Сам Фостър и тя му беше изпратила дискретно съобщение в деня, я който Рейф бе отпътувал. Сам й беше отговорил още на следващия ден. Съпругата му беше отишла да посети болната си леля и следващата вечер щеше да бъде идеалният момент за една игра на покер — ако тя можеше да участва.

Бранди бе казала на слугите, че е поканена на вечеря у семейство Фостър, което донякъде беше вярно, и сега беше почти готова за тръгване. Тя бе успяла да събере достатъчно пари, за да влезе в играта, и се молеше да спечели рано една-две ръце, за да увеличи финансовите си възможности. Майка й си беше легнала, така че не се налагаше да дава обяснения на никого. Бранди беше облякла една от роклите, с които бе играла хазарт на кораба, файтонът щеше да я чака в седем и половина, така че й оставаха само няколко минути.

Бранди застана пред огледалото и се загледа в отражението си; искаше й се да се увери, че изглежда възможно най-добре. В бележката си Сам я бе уверил, че нито един от поканените за играта мъже не познаваше Рейф, така че самоличността й нямаше да бъде разкрита.

Бранди беше единствената, която приемаше тази вечер сериозно, и то само защото бъдещето й зависеше от това, дали щеше да спечели. Трябваше да се справи. Нямаше друг избор. Как иначе щеше да се изправи срещу онова, което я очакваше? Как щеше да каже на майка си при какви условия се беше омъжила за Рейф? И което беше най-лошото, как щеше да изостави собственото си дете? Отчаянието й даде нови сили и тя си сложи малко парфюм и се огледа за последен път в огледалото, след което можеше да излезе от спалнята.

 

 

Рейф не си спомняше кога за последен път се беше вълнувал толкова силно от завръщането си у дома. Скоро щеше да бъде с Бранди. Само това имаше значение за него.

Пътуването по реката сякаш бе продължило цяла вечност, но най-накрая корабът бе пристигнал в Начез и сега му оставаше съвсем малко до плантацията. У дома… Сега той с право можеше да нарече имението свой дом. Преди, като се прибираше в Белерайв, понякога го бе наричал свой дом, но сега за първи път думата имаше смисъл за него.

Рейф не можеше да отрече, че беше нервен. Нямаше да му бъде лесно да разкрие душата си пред Бранди, но той възнамеряваше да направи всичко необходимо, за да й покаже, че я обича и че иска бъдеще с нея.

Струваше му се, че файтонът се движи като охлюв, и Рейф се изкушаваше да каже на кочияша да кара по-бързо, но успя да се овладее. Само след няколко минути щеше да бъде отново при нея. Той се усмихна.

Рейф погледна към пакетчето, което държеше в ръката си. Не бе го пъхнал в багажа си от страх, че може да се счупи, а той не можеше да позволи подобно нещо. Кристалът беше символ на неговия живот и на чувствата му към Бранди. Той пъхна пакетчето в джоба си.

Започваше да се смрачава и Рейф очакваше с нетърпение една дълга и спокойна вечер.

Когато файтонът спря пред къщата, Рейф скочи пъргаво на земята и се втурна вътре, изненадвайки Джордж, който не го беше очаквал.

— О, господин Рейф… Това сте вие — поздрави го старият иконом. — Рано се върнахте, сър.

— Знам — отвърна Рейф и се усмихна щастливо на стареца, който бе преживял толкова много с него. — Жена ми ми липсваше. Тя горе ли е?

— Да, сър. — Джордж реши, че е много хубаво, че господарят му се е върнал навреме, за да придружи госпожата на вечерята у семейство Фостър.

Рейф се втурна нагоре по стъпалата, като ги вземаше по две наведнъж. Трябваше да види Бранди. Искаше да я целуне. Имаше нужда да види изражението й, когато й дадеше кристалното сърце.

Вратата на спалнята им беше затворена и той дори не се спря да почука. Без да се замисли, отвори вратата и влетя в стаята.

— Рейф! — извика Бранди и изпусна шишенцето с парфюм, което държеше.

— Бранди, аз… — започна той, но спря, когато забеляза виновното изражение на лицето й. Сърцето му се сви, като забеляза, че тя беше облякла една от роклите, с които бе играла покер, и стоеше пред огледалото очевидно готова да излезе — но къде?

Отдавна отминали събития изплуваха мигновено в съзнанието му и Рейф си спомни за сцената с майка му. Тя се появи пред очите му с кристална яснота — колко ужасен се беше почувствал, когато я бяха намерили гола в леглото с другия мъж, колко нещастен бе, докато слушаше караницата й с баща му, колко го бе заболяло, когато бе разбрал, че тя никога не го беше искала и никога не го бе обичала.

— Какво правиш? — попита той, като се опитваше да разбере какво става.

— Нищо… просто пробвах една стара рокля и нищо повече — излъга Бранди, но не можа да прикрие нервността си. — Върнал си се рано.

— Очевидно — изръмжа той, когато забеляза чантичката й върху леглото. Той се озова там с две крачки, сграбчи я и изсипа съдържанието й — всичките пари, които тя бе събрала за тази вечер. — Смяташ да излизаш, така ли?

Рейф вдигна очи към нея, видя тревогата в погледа й и бе изпълнен с гняв. Бе мислил, че тя е различна от останалите жени. Бе смятал, че я обича. Ама че глупак!

— Отговори ми! — изръмжа той и хвърли чантичката й встрани с гневно движение, при което парите се разпиляха из цялата стая.

Бранди забеляза гневния му поглед и осъзна, че нямаше смисъл да се опитва да го лъже. Тя дори не си беше помислила, че той може да се върне по-рано, но точно това се бе случило и Рейф я бе изненадал. Нямаше друг избор, освен да му каже истината. Тя повдигна предизвикателно брадичката си.

— Да, щях да излизам! — отвърна троснато тя; гневът й беше също толкова силен колкото и неговия, но по различни причини. Тя бе искала да спаси бебето си, а сега вече нямаше никаква надежда за успех. — Трябваше да бъда домакиня на една игра на покер в дома на Сам Фостър.

— Сам Фостър?

— Той ми е стар приятел. Често е играл с мен на кораба и на приема ми каза, че ако някога пожелая отново да играя, трябва само да му се обадя. Госпожица Бранди щеше да се завърне тази вечер. Залозите щяха да бъдат големи и аз се молех да спечеля, и то много, за да мога да се измъкна от този лъжлив брак!

Думите й го вбесиха още повече. Той се беше влюбил в нея, а тя искаше само да се отърве от него!

— Е, госпожо — каза Рейф с тих и заплашителен глас, — щом сте толкова твърдо решена да се отървете от този брак, защо да не се постараем да ускорим това?

Той хвърли сакото си и започна да разкопчава ризата си, докато вървеше бавно към нея като хищник към плячката си.

— Не… Рейф… — тя отстъпи назад.

— О, да. Ти сама го каза. Искаш да се измъкнеш, а ние прекрасно знаем какви са условията на сделката ни, нали? Знам много добре как да те измъкна от този „лъжлив брак“…

Той стисна китката й в желязна хватка и я дръпна върху леглото. Тази вечер нямаше да позволи да му бъде отказано.

Бранди усети, че й прилошава. И преди беше виждала Рейф ядосан, но никога чак толкова. Сега той бе обзет от студен бяс, който я плашеше.

— Рейф…

— Няма нужда от приказки — прекъсна я той. — И без това нямаме какво повече да си кажем.

Рейф легна до нея и започна да опипва тялото й през роклята. Той бе имал намерението да я унижи, да я накара да разбере какво бе направила с него с предателството си, но когато притисна тялото й към своето, гневът му се изпари и бе заменен от изгаряща страст. Бранди беше негова…

Бранди се бе страхувала, че в гнева си Рейф може да я нарани, но при допира на устните му върху нейните, първо твърди и властни, а след това нежни и приласкаващи, тя усети как се разтреперва, само че този път не от страх. Макар да знаеше, че той не я обича, не можеше да отрече нуждата, която изпитваше от него.

Дрехите му бяха захвърлени встрани, роклята й — разкъсана, но никой не забеляза това. Нуждата им да бъдат заедно беше твърде голяма, за да се вълнуват от подобни дреболии. Нищо не можеше да ги раздели.

Ръцете на Рейф върху тялото й възбуждаха неимоверно Бранди и тя отвърна на ласките му в желанието си да го възбуди по същия начин. Тялото му се притисна силно към нейното и тя го прие с готовност, когато той проникна в нея. Сношението им беше трескаво и отчаяно. Подтиквани от страсти, които не можеха да контролират, двамата отчаяно търсеха физическо освобождаване.

Обикновено когато свършеха да се любят, оставаха да лежат един до друг и да се наслаждават на близостта си. Но не и този път.

Когато страстта на Рейф се охлади и той си възвърна здравия разум, усети как се вледенява вътрешно. Гневът му се беше изпарил напълно и сега той не изпитваше нищо към Бранди — абсолютно нищо.

Рейф се отдръпна безмълвно и започна да събира дрехите си. Той се облече, взе сакото си в ръка и излезе от стаята. Тази нощ щеше да спи в кабинета си.

Бранди бе искала да се вкопчи в него и да му попречи да стане от леглото, но не бе посмяла да го направи. Внезапно тя се беше почувствала разголена и беззащитна пред него и бе дръпнала завивките, за да се покрие. Когато той затвори тихо вратата след себе си, тя се ужаси повече отколкото ако я беше затръшнал гневно.

Бранди беше способна да се справи с изблик на гняв, но не знаеше дали би успяла да се справи със студено безразличие.

Когато остана сама, тя не можа да сдържи сълзите си. Цялото й тяло се разтресе от хлипанията и, когато тя осъзна, че повече нямаше връщане назад. Крехката им връзка беше напълно унищожена и единствената й възможност да намери доспатъчно пари, за да изплати дълга си към Рейф, беше пропиляна. Тя се питаше как щеше да оцелее сега.

 

 

Рейф слезе долу и видя, че файтонът чака пред вратата.

— Джордж!

Икономът се появи почти мигновено. Бе очаквал да види Рейф в добро настроение и се изненада, когато забеляза мрачното му изражение.

— Да, сър?

— Изпрати съобщение на Сам Фостър, че Бранди няма да може да го посети тази вечер, и освободи файтона. Тази вечер никой няма да ходи никъде.

— Веднага, господине.

— Ще бъда в кабинета си и не искам да бъда притесняван — от никого. Ясно ли е?

— Да, господине.

Рейф влезе в кабинета си и заключи вратата след себе си. Докато вървеше към бюрото си, той хвърли сакото си върху един стол. Малкото пакетче изпадна от джоба му и напомни на Рейф колко щастлив и развълнуван се бе чувствал, бързайки да се прибере в дома си.

Той се втренчи в кутийката и след малко запали лампата и отиде да вдигне пакетчето. Докато го държеше в ръката си, погледът му бе изпълнен с отвращение. Рейф си наля чаша уиски и я пресуши на един дъх. След това напълни отново чашата, седна зад бюрото си и захвърли пакетчето върху него.

След няколко часа и още много чаши уиски той най-накрая отвори кутийката. Докато гледаше кристалното сърце, Рейф ругаеше себе си заради глупостта, че бе повярвал, че Бранди е по-различна от останалите жени.

Как бе могъл да забрави уроците, които бе научил през всичките тези години? Никога вече нямаше да забрави… никога.

Рейф извади кристалното сърце от кутийката. То беше студено и това напълно отговаряше на момента. За миг той си спомни колко развълнуван се беше почувствал, когато го бе забелязал на витрината на магазина, и в изблик на неовладян гняв запрати с всичка сила кристала срещу стената. Сърцето се разби на хиляди малки парченца, които паднаха на пода.

Рейф бе мислил, че унищожаването на сърцето щеше да му донесе облекчение, но се почувства само празен и самотен. Той изпи още една чаша уиски и зачака настъпването на утрото.

Когато слънцето озари източния хоризонт, той излезе от кабинета си и повика Джордж.

— Искам днес да отвориш заключената спалня и да се погрижиш вещите на госпожица Бранди да бъдат пренесени в нея.

— Искате тя да се премести в заключената стая? — повтори Джордж, шокиран от нареждането на господаря си. Никой не бе влизал в тази стая от години.

— Точно това казах. През по-голямата част от деня ще отсъствам. Погрижи се всичко да приключи, преди да се прибера довечера.

— Да, господине.

 

 

Бранди прекара спокойно деня с майка си. Тя й каза, че Рейф се бе върнал по-рано и че сега беше по работа някъде из плантацията. Либи изрази желанието си той да се върне по-скоро, за да го види. Бранди не каза нищо.

Към средата на следобеда Бранди се почувства изморена и тръгна към спалнята да подремне. Докато вървеше по коридора, тя забеляза, че вратата на заключената спалня беше отворена. Обзета от любопитство, Бранди влезе да види какво ставаше там. Една от прислужничките се беше заела да слага чисти чаршафи на леглото.

— Тилда, защо е отворена тази спалня? Рейф ми каза, че винаги я държите заключена.

— Знам, госпожо, но тази сутрин господин Рейф каза да изнесем нещата ви от спалнята му и да ги сложим тук.

Бранди усети как кръвта напуска лицето й и се втренчи в прислужничката, но успя да се окопити бързо.

— Да, да, разбира се. Точно така. Мислех да полегна малко, така че предполагам, мога да го направя тук.

— Да, госпожо. Вече сложих дрехите ви в гардероба.

— Благодаря ти.

Прислужничката излезе бързо и Бранди обиколи бавно стаята, в която Рейф и баща му бяха открили майка му с друг мъж. Тя почти можеше да си представи ужаса на сцената и осъзна защо Рейф я беше пропъдил в тази спалня — той явно смяташе, че тя не беше по-добра от майка му.

Сърцето й се сви от болка, но въпреки това тя знаеше, че така беше най-добре. Ако бъдеха разделени по този начин, тя щеше да успее да скрие бременността си още известно време, а сега Бранди се нуждаеше отчаяно от повече време… Време да намери начин да реши проблема си… време да спаси бебето си и себе си…

Тя седна предпазливо в края на леглото, след което се отпусна по гръб. Въпреки че беше изтощена, сънят не идваше.