Боби Смит
Дамски пасианс (19)

Осемнадесета глава

Рейф отвори вратата на апартамента, който беше наел за нощта.

— Надявам се, че го одобряваш — каза той, като я грабна в прегръдките си и я внесе вътре.

— О! — рече тя, вкопчила се в него. Жестът му я изненада и тя се беше изчервила, когато той я пусна. — Тук е много хубаво — отбеляза тя, оглеждайки луксозната всекидневна. Всичко в нея говореше за елегантен живот.

— Поръчал съм вечеря.

— Благодаря ти. Много мило от твоя страна.

Бранди беше леко уплашена. Не можеше да го отрече. Клер я нямаше наблизо, за да пази добродетелта й, защото сега тя беше вече омъжена жена. Щеше да бъде сама със съпруга си през цялата нощ

— Искаш ли да се преоблечеш? — попита Рейф, докато събличаше палтото си. — Наредих на пиколото да остави вещите ти в спалнята, така че всичко, което ти трябва, е там.

Имаше нещо толкова интимно в това да го гледа как той с обичайно движение съблича сакото си, че Бранди трябваше да увеличи дистанцията между двамата. Тя пресече стаята и отиде при свързващата врата, за да надникне в другата стая. Едва не ахна при вида на спалнята, която щяха да споделят тази нощ

В средата на стаята имаше огромно легло; атлазът, с който беше покрито, беше отгърнат, а огромните пухени възглавници — наредени в горния му край. Масата бе покрита с фина ленена покривка, на която бяха наредени порцеланови, сребърни и кристални прибори. До спалнята имаше една по-малка стая и когато Бранди се осмели да се приближи, видя, че това е съблекалня с вана. Това бяха най-луксозните помещения, в които някога беше влизала.

— Рейф, тук е великолепно.

— Няма нищо твърде добро за моята съпруга — каза Рейф и застана зад нея.

Бранди се стресна от неочакваната му близост и бързо се отстрани.

— Мисля да се преоблека.

— Трябва ли ти помощ?

— Не — отговорът й дойде прекалено бързо. — Не. Ще се оправя сама.

— Ако ти потрябвам, повикай ме.

— Добре.

Той усети нейната лека уплаха и се оттегли, за да й даде време да се отпусне.

Едва когато беше сигурна, че е съвсем сама, Бранди наистина успя малко да се поотпусне. Тя свали булото и го положи внимателно на скрина. Намери нещата си грижливо подредени в съблекалнята и видя това, което търсеше — дрехата, която беше избрала за сватбената си нощ Тя беше от тъмнорозова коприна. Беше я обличала в магазина и знаеше, че прилепва по всяка нейна извивка, без да разкрива нищо, но загатваше много неща. Зачуди се как е могла да бъде толкова безумна, че да избере точно тази дреха. Сигурно е имало нещо с висока яка, което е трябвало да купи. Тя се усмихна кисело при мисълта, какво би казал Рейф, ако види жена си с висока яка за първата брачна нощ. В тяхното споразумение не се посочваше, че тя трябва да бъде изкусителка, но поради някаква незнайна причина тя искаше да се покаже в най-добрата си светлина тази вечер. Беше сватбената й нощ, независимо от стеклите се обстоятелства.

Бранди честно си признаваше, че не знае какво да очаква.

Майка й често й разказваше колко много е била влюбена в баща й. Сватбената нощ прекарали в малкия си дом, но след това любовта им го превърнала в дворец. Бранди мечтаеше за такава любов.

Погледът й се спря на дрехата, която държеше, и тя потрепери. Изведнъж й се стори, че ще бъде унизително да я облече, но тя знаеше, че в минутата, в която той я докосне, тя ще го пожелае. Леко почукване на вратата привлече вниманието й.

— Да?

— Бранди, вечерята ни е тук.

— Нека да я внесат — каза му тя, поставяйки нощницата обратно в съблекалнята.

Вратата се отвори и сервитьорите внесоха вечерята им. Сребърни подноси бяха наредени на масата, заедно с бутилка шампанско в кофичка с лед.

Всяко ястие доставяше истинска наслада. Бранди въздъхна, когато опитаха десерта — малка сватбена торта.

— Благодаря ти — каза тя, срещайки погледа на Рейф.

— Няма защо. — Гласът му беше дълбок и той я гледаше с топъл поглед, който ясно говореше, че знае какво предстои, след като свършат да се хранят. — Вечерята беше чудесна. Радвам се, че ти хареса.

— Всяка хапка. — Тя знаеше, че прозвуча неуместно, но не можеше да измисли нищо друго, с което да забави неизбежното.

Рейф я беше наблюдавал, докато се храниха. Нервността й беше съвсем очевидна и това го дразнеше. Искаше нощта да е специална за нея. Сега тя беше негова съпруга и той искаше тя да има всичко, което не е имала преди. Нейното неспокойствие определено го караше да се чувства неудобно.

— Би ли ме извинила, но ми се струва, че е по-добре да отида долу в бара да пийна нещо.

Бранди бе впечатлена от проявата на тактичност. Тя почти се усмихна, а той стана и отиде при нея. Без да каже нито дума, целуна я горещо и страстно.

— Скоро ще се върна — рече той.

След като каза това, веднага излезе, а тя остана рама, все още в сватбената си рокля.

В бара Рейф си поръча уиски и го изпи много бавно. Искаше да й даде време да се отпусне. Искаше нощта да с такава, че и двамата да я запомнят. Когато не можеше да се бави повече, той напусна бара и се упъти към апартамента им.

Когато влезе, видя, че вратата на спалнята е отворвна. Бранди седеше на масата все ще в сватбената си рокля и редеше пасианс.

— Играеш на карти? — каза той смаяно.

Тя го погледна с широко отворени очи.

— Аз… винаги играя карти, когато съм притеснена. Помага ми да се отпусна.

Той отиде до нея и погледна картите й.

— Изглежда, че губиш. Най-добре е да се откажеш.

— Знам — каза тя, схващайки скрития смисъл в думите му.

— Виж какво… Имам една идея… — Той събра картите от масата и започна да ги меси. — Искаш ли да поиграем малко?

— Ти искаш да играем на карти? Сега? — Тя го изгледа шокирана.

— Да. Аз обичам да играя карти с теб по всяко време. Ако това ще ти помогне да се отпуснеш, точно сега би било чудесно. Но аз ще избера играта — рече той.

Бранди усети, че увереността й се връща. За миг й хрумна да вдигне залагането толкова, че да спечели обратно това, което беше загубила. Но надеждите й се изпариха, когато разбра какво има предвид той.

— На какво ще играем?

Рейф я погледна и очите му проблеснаха лукаво:

— Покер… Стриптийз покер.

Бранди се взря в него.

— Ти сериозно ли говориш?

Отговорът се съдържаше в усмивката му и тя беше безкрайно зарадвана, че все още е напълно облечена.

— Както кажеш.

— Да теглим ли, за да видим кой първи ще раздава? — попита Бранди.

Той кимна. Тя грижливо размеси картите. Постави ги в средата на масата и се облегна, докато той цепи, за да си избере карта. Вдигна я. Беше деветка. С привично движение, родено от увереността й, тя цепи също и изтегли вале. Усмихна му се триумфално.

— Готов ли сте, господин Морган?

— Абсолютно, госпожа Морган. Раздайте картите.

Очите му блестяха, докато я гледаше как ги размесва и раздава.

Взе първата си ръка и остана разочарован. Хвърли тройка и зачака.

Бранди погледна картите си и не можа да не се усмихне. Чифт десетки. Не беше никак лошо. Задържа едната дама и хвърли долу чифт. Отново раздаде. С разочарование установи, че не е изтеглила нищо, което да може да използва. Въпреки това чифтът й изглеждаше добър, ако той хвърлеше три карти.

— Да видим какво имаш — каза тя, като сложи чифта си пред него, за да го види той.

Рейф изскърца раздразнено със зъби, като видя, че тя го бие. Хвърли картите си.

— Изглежда, че ти печелиш — каза той с усмивка. Преди да слезе в бара, беше облякъл сакото си и сега го свали. — Давай отново. Готов съм.

Бранди раздаде картите. Рейф взе своята ръка и този път се усмихна широко. Можеше да блъфира. За него нямаше никакво значение дали ще бие, или ще загуби. Все пак знаеше, че ще е забавно да спечели, и той се зарадва на ръката, която тя му беше раздала.

— Оставам — каза той с увереност, усмихвайки се широко към нея.

Бранди не изглеждаше никак доволна от изтеглените си карти и неохотно ги положи на масата. Всичко, което имаше, беше чифт двойки. Беше по-добре от нищо, но не особено. Рейф свали ръката си и разкри лесната си печалба. Тя свали едната си обица. Беше много доволна, че все още не беше облякла нощницата.

— Твой ред е да раздаваш. — Бранди му метна картите през масата.

Тя не забеляза, че асото, което той държеше, не беше в картите, когато той започна да ги меси.

Играта продължи и за ужас на Бранди, тя постоянно губеше. Свали първо бижутата, после фустата, обувките и чорапите. Колкото повече се събличаха, толкова повече тя се опитваше да се концентрира, но резултатите бяха все по-лоши и по-лоши. Мина й през ума, че Рейф винаги е бил добър на карти, и онази нощ, когато спечели, не беше случайност. Тя се концентрира единствено в ръката си, искайки да бие този мъж веднъж и завинаги.

— Три осмици — обяви тя гордо, поставяйки картите си на масата.

— Печелиш — призна той. Хвърли ръката си и разкопча ризата си.

Бранди се опита да си даде вид, че й е безразлично това, че той ще бъде полугол, но тя никога дскгега не беше била в спалня с полугол мъж. Е, разбира се, че беше виждала полуголи мъже да работят на брега, но сега всичко беше много… по-интимно и тя усети, че дъхът й спира.

Рейф много добре усещаше погледа на Бранди върху себе си, докато събличаше ризата си, и това страшно много му хареса. При нормални обстоятелства не би си и помислил да мами, но тази вечер беше дошъл моментът за това. Беше скрил няколкото карти, докато нейното внимание беше отвлечено, и беше готов да атакува. Всеки друг път той би бил отвратен от такава измама, но това сега беше повече от война. Това беше неговата сватбена нощ.

Взе си карти от дъното на колодата и зачака.

— Взимам три — обяви Бранди, отчаяна от ръката, която той й беше дал.

Тя взе картите и се загледа в нещастното съчетание от числа и бои. Нищо. Абсолютно нищо. Преглътна нервно и зачака да види какво ще направи той. На нея не й беше останало нищо друго за събличане, освен роклята.

Беше достатъчно лошо да седи и да гледа загорелите леко окосмени гърди на Рейф. Имаше нещо толкова интимно… толкова първично да го гледа така разсъблечен. Раменете му бяха широки и мощни, а мускулите на ръцете му бяха силни. Тя се зачуди какво би било да го докосне, но се сепна. Какво ставаше със самата нея?

— Оставам — каза с лекота Рейф. — А ти?

Бранди бавно положи картите си. Не я биваше да се оправя с поражения. Разбира се, винаги съществуваше минималният шанс Рейф да има по-лоша ръка от нейната.

Рейф нищо не каза, само се усмихна широко и разпери ръката си — пълно бинго.

Бранди се изчерви и прехапа устни, за да сподави стона си.

— Ще ти трябва ли помощ, любов моя? — попита Рейф.

— Ще се оправя и сама — каза тя отсечено, стана и се отправи към съблекалнята.

— Къде отиваш?

— Смятах да се съблека там.

— Не е необходимо. Можеш да го направиш и тук. Аз ще почакам. Просто ще си седя и ще се наслаждавам на гледката.

Скърцайки със зъби, тя започна да разкопчава копчетата на гърба на роклята, като я освободи достатъчно, за да може да се измъкне от нея. Остави я да падне и тя се свлече на пода в краката й като бял копринен басейн. Само по бельо, тя грациозно излезе от него, взе роклята и я разпростря на един стол. Вдигна очи и видя, че погледът на Рейф е прикован Върху нея. Тя почти усети горещината, която той излъчваше. Бузите й пламнаха, но въпреки това тя не се сви, нито се опита да се скрие от него. Вдигна гордо брадичка и отиде до масата.

Рейф си помисли, че никога през живота си не беше виждал по-великолепна жена. Все още помнеше първата нощ, когато я видя на парахода, и колко хубава изглеждаше тя тогава. Но онази нощ не беше нищо в сравнение със сега.

Не изпускаше от очи всяко нейно движение, докато тя вървеше към него. Тялото й беше идеално, краката й — дълги и добре оформени. Бельото я покриваше точно толкова, колкото да възбуди въображението му — а той имаше много богато въображение.

Като си помисли, че тази жена е негова съпруга и преди да е изтекла нощта, той ще я има, през него премина порив на желание. Взе картите и започна да ги размесва още веднъж. Никога не беше си представял, че ще играе покер в сватбената си нощ, но точно сега установи, че не можеше да направи нищо друго. Никога досега не беше желал толкова силно жена, както искаше Бранди. Беше твърдо решил да спечели играта.

Раздаде бързо картите и зачака. Беше им останало само бельото. Нямаше да се бавят много. Плъзна поглед покрай нея към леглото. То изглеждаше широко и удобно и той си представи как я полага нежно на мекотата му.

Бранди се беше напълно съсредоточила в картите си, но нещата не се развиваха както тя се надяваше. Тя си беше помислила, че покерът ще го отвлече от онова, което трябваше да се случи през тази нощ. Беше си мислила, че той може да се напие, да се умори и да заспи, така че тя щеше да се спаси — поне тази нощ. Но Рейф беше пийнал съвсем малко от шампанското и беше по-решен от всякога да доведе нещата докрай. Тя безмълвно се молеше всяка следваща карта, която взимаше, да е по-добра от предишната, но отново й се падна лоша. Погледна последните си карти и се успокои. Поне сега имаше чифт петици. Не беше много, но беше по-добре от предишната й ръка. Придаде си безизразна физиономия и погледна към Рейф.

— Оставам — обяви тя. Огледа го отново, като се мъчеше да бъде уверена. Вместо това усети, че се заглежда в играта на мускулите му, докато той посягаше към своите карти. Не беше предполагала, че да гледаш мъж, може да е толкова чувствено, но беше очарована от златистия блясък на кожата му под светлината на лампата.

Рейф прегледа ръката си, после погледна към нея и обяви:

— Взимам три.

Плъзна трите карти в центъра на масата и си взе още три. Вдигна ги една по една, преценявайки ги критично, без да издава чувствата си.

Бранди усети как в нея нараства напрежението, докато го наблюдаваше. Знаеше, че вече няма къде да избяга от съдбата си. Той беше неин съпруг, независимо от изхода на играта на карти, и до сутринта тя щеше да бъде госпожа Рейф Морган не само по име.

— Да видя картите ти — каза той, впил поглед в нея през масата. Беше забелязал увереното й изражение, но от вечерите, в които беше играл с нея на парахода, му беше ясно, че тя няма много добра ръка. Не беше променила начина на седенето си, не беше изправила раменете си, когато срещна погледа му.

Чакаше с нетърпение да види картите й. Знаеше какво следва. Отново я огледа, поглъщайки с очи лебедовата й шия и горната част на гърдите й. Кожата й изглеждаше като атлазена и той искаше да се протегне и да я докосне, да помилва копринената плът, да…

Бранди показа ръката си, надявайки се почти на невъзможното — нейният нещастен чифт да спечели. Но веднага разбра, че всичко бе свършило. Погледът му бе потъмнял от желание.

— Изглежда, че си загубила, моя сладка — обяви Рейф, показвайки ръката си. Държеше терца аса.

Тя кимна и дъхът й спря в гърлото. Знаеше, че трябва да стане и да смъкне бельото. Тя беше загубила. Нямаше къде да бяга.

Обаче като премисли, докато Рейф ставаше от масата срещу нея, висок, красив и силен, тя се запита дали наистина иска да избяга.

Да избяга от какво? Тя знаеше колко чудесни са целувките му. Тя знаеше колко опустошително може да е докосването му. И тази нощ… тази нощ… тя беше негова съпруга.

Прободе я остра тъга. Ех, само той да я искаше истински. Ако само имаше значение, че тя беше негова съпруга. Но нямаше. За него тя не беше нищо повече, освен кобила за разплод, с която той се беше сдобил чрез взаимно споразумение. Тя му беше нужна само за да му роди дете. Нищо повече.

Но докато Бранди го гледаше как заобикаля масата и идва към нея, душата й стенеше.

Ех, само….

— Нека да ти помогна с това — каза той с дрезгав глас. Чудеше се как ще продължи да играе и да се концентрира, докато тя седеше пред него на масата гола до кръста. Нямаше да е лесно.

Бранди вдигна поглед и видя желанието в очите му. Стана бавно от стола си и застана пред него — предлагаща се… очакваща.

Рейф протегна ръка към връзката, която придържаше корсета на гърдите й. Развърза дрехата с чувствен жест, галейки вътрешните извивки на гърдите й, докато те са разкриваха пред него. Плъзна изгарящия си поглед по тялото й. Гърдите й сега бяха почти напълно оголени пред него и желанието още по-силно се надигна в дълбините на душата му. Наведе се към нея, устата му потърси нейната и когато устните им се срещнаха, тя се притисна в прегръдките му. Това движение съкруши контрола му и той се вкопчи в нея.

— Искам те… — изръмжа той и от съзнанието му се изпариха завинаги всякакви мисли за игра на покер.