Боби Смит
Дамски пасианс (21)

Двадесета глава

Клер стоеше на палубата на „Мисисипи Бел“, заедно с Марк, очаквайки да се появят Рейф и Бранди. Луиза беше отвела децата да играят и те бяха останали сами. Бяха се качили рано на парахода и сега с нетърпение очакваха младоженците.

— Бих желал вече да са тук. Искам да видя как изглежда Рейф след първата брачна нощ — каза Марк с хитра усмивка.

— Сигурна съм, че е добре — каза му Клер. — Те са много красива двойка, нали?

— Разбира се. Никога не съм мислил, че Рейф ще се ожени, но той в действителност го направи.

Тя го погледна с любопитство.

— Защо не е искал да се жени?

— Майка му не беше точно една от най-любещите жени в света, затова и чувствата на Рейф към жените не бяха от най-добрите. Той не смяташе да се жени… но срещна Бранди.

— Изглежда, че Бранди е причината за промяната в него.

— Така трябва да е. Иначе защо щеше да се ожени толкова бързо за нея?

— Знам за още едно бързо ухажване — усмихна му се Клер, като си спомни колко бързо той и Жанет се бяха влюбили. — На теб и Жанет не ви отне много време, за да се опознаете.

— Само трябваше да я погледна… — Погледът му се зарея в далечината. — Но такава любов спохожда човек само веднъж в живота. — В гласа му прозвуча съжаление. — Все още ми липсва, макар и след всичкото това време.

— И на мен ми липсва. Не бях разбрала колко много, докато не видях Мери, и тогава всичко отново нахлу в мен… колко много Жанет обичаше живота. Ти беше щастлив, че я имаше.

— Бях.

Размениха си изпълнени с болка погледи, като си спомниха за Жанет и щастието, което им беше донесла в живота.

— Радвам се, че вие двамата бяхте толкова щастливи заедно. А вашите деца са истински подарък от Бога.

— Не знаех какво щях да правя без тях. Всичко стана толкова бързо. В един момент беше добре, а в следващия треската я сломи. Добре, че са Мери и Джейсън… Живея само заради тях.

Клер не можа да се сдържи. Протегна ръка и приятелски го докосна по рамото.

— Ти много добре си се справил сам.

Той кимна, но не каза нищо. Видя един файтон да спира на брега и от него излезе Рейф.

— Виж, ето ги!

Клер се приближи до перилата, за да види Бранди веднага щом слезе.

— И двамата се усмихват. Изглежда, че светът е прекрасен.

— Добре е, когато нещата се развиват добре. Хайде да ги посрещнем.

 

 

Бранди се появи с усмивка на щастлива младоженка, но сърцето й беше като сковано в лед. След последния разговор с Рейф тя мълчаливо се обвиняваше, задето беше забравила най-важното от тяхното споразумение: този мъж не я обичаше и никога нямаше да я обикне. Глупаво беше от нейна страна да забравя това дори за миг. Тялото й можеше да я предаде, когато той я докосваше, но не й сърцето й.

Тя се успокои, като видя Марк и Клер да ги чакат на горната палуба. Напрежението между нея и Рейф във файтона беше поносимо и тя се зарадва да види приятелката си. Добре беше да е с някого, с когото ще може да се поотпусне за известно време. Още повече я зарадва, че тя и Марк изглеждаха много доволни един от друг. Тя се надяваше, че тези няколко месеца, които те щяха да прекарат в близост един до друг, ще родят нещо, особено след това, което Рейф й беше казал снощи.

Бранди инстинктивно беше разбрала, че Марк трябва да е бил мъжът, когото Клер е обичала през всичките тези години. Защо иначе предпазливата учителка ще се остави да върви по вятъра така бързо и с такова желание, ако не заради любов? Разказите им определено съвпадаха, особено след всичко, което беше чула за Жанет — колко красива и чудесна е била тя. Нищо чудно, че Клер не е могла да спечели любовта на Марк. Но това е било по-рано, а сега е различно. Бранди се зарадва също, като видя, че Клер е облечена в една от новите си рокли. Изглеждаше изтънчена и хубава и Бранди възнамеряваше да се държи настрана, когато попаднеше на двамата.

— Здравейте, младоженци! — приветства ги Клер, когато те стигнаха палубата, където ги чакаха. Тя прегърна Бранди и я целуна. — Толкова се радвам да те видя! Как си?

— Чудесно — отговори Бранди. — Успяхме да дойдем навреме на парахода.

— Моите поздравления — каза Марк на Рейф. — Аз може би щях да се увлека с такава хубава съпруга…

Бранди се изчерви, а Рейф само се засмя.

— Трябваше да дойдем навреме, ако искахме да пътуваме заедно — каза им Рейф. — Вие ни помогнахте, трябва да ви върнем услугата.

— Точно така — подразни ги Бранди. — Сега ти си неангажираната жена, а Марк е неангажираният мъж. И двамата ще ви държим под око.

Марк се усмихваше добродушно.

— Вече е твърде късно. Снощи Клер беше изцяло на мое разположение.

Клер се изчерви, а Бранди и Рейф ги огледаха с подновен интерес.

Виждайки израженията им, Марк бързо се поправи:

— Мери и Джейсън бяха с нас.

— Тогава репутацията ти е непокътната — каза Рейф на Клер. — Мери вероятно е идеалната компаньонка.

— Наистина е така — съгласи се Клер. — Не ни остави сами нито минута. Тя е много остроумна и находчива. Забавно беше да си прекараме времето с нея и Джейсън… и Марк — добави тя, когато той я погледна.

Продължиха да говорят за общи неща. Бранди почти си отдъхна, когато Марк и Рейф решиха да се отбият в мъжкия бар, за да пийнат нещо. Тя искаше да е без него, за да подреди мислите си. Трябваше да постави изтърваните си емоции под контрол и това, че щеше да бъде с Клер, я успокояваше, макар че не можеше да говори с нея за всичко, което я тревожеше.

— Какво стана снощи — каза Бранди, когато двете седнаха на палубата. — Марк те покани на вечеря, нали?

— Да — каза Клер и започна да разказва с блеснали очи.

— Радвам се за теб. Имаш толкова щастлив вид днес.

— Предполагам, че е така. Марк е добър човек.

— Клер… разбира се, може да ми кажеш, че не е моя работа, но искам да те питам нещо.

— Какво? — Тя не можеше да си представи за какво ще се колебае Бранди да я пита.

— Марк ли е мъжът, в когото си била влюбена, когато си завършила училище? Наблюдавах те как се държиш с децата, освен това чух някои неща, които ме навеждат на тази мисъл. Снощи попитах Рейф за вас двамата и той каза, че вие се познавате от дълго време. Това ли е мъжът, който си обичала през всичките тези години? Той ли никога не е знаел, че притежава сърцето ти?

— Да. — Думата едва чуто се откъсна от устата на Клер. Тя изглеждаше нещастна, но когато видя възхитения поглед на Бранди, се обърка. — Защо си толкова доволна?

— Това е чудесно!

— Кое е чудесно?

— Че Марк е мъжът, когото обичаш.

— Радвам се, че мислиш така.

— Минало е много време. Нещата са различни сега.

— Не, не са. Аз съм същата Клер, която той познаваше тогава.

— О, не, не си! Виж какво си постигнала! Ти си една фантастична жена, отлична учителка, фина и интелигентна, и не отричам факта, че си безупречна наставничка. А да не говорим, че сега може да играеш и добър покер.

Клер се усмихваше.

— Но какво значение има това?

— Ами ето какво. Искаш ли да изживееш живота си с Марк Лефевър или не? Ти трябва да вземеш това решение. Едва тогава ще знаем какво трябва да правим.

— Разбира се, че искам, но не знам какво мисли той? Сигурно дори не се е замислял над това — каза Клер малко тъжно.

— Но ще се замисли — каза Бранди уверено. — Ти не си ли спомняш за жената в специалната рокля, която те гледаше от огледалото в магазина? Това е жената, която ще спечели сърцето на Марк.

— Наистина ли мислиш, че можем да го постигнем?

— Не ние — ти. Да, уверена съм, че можеш.

В очите на Клер блесна поглед, който Бранди никога не беше виждала преди това — поглед на надежда… любов… вълнение…

— Права си. Дава ми се втори шанс да спечеля Марк. Ще трябва да се опитам.

— Ще се получи, но трябва да сме подготвени. Сега не си ли доволна, че купи тези нови рокли?

Клер й се ухили заговорнически.

— Ами да. Добре, моя придружителко и учителко, с какво да започнем?

Те приближиха главите си и започнаха да планират действията си.

 

 

Късно същата вечер Бранди и Рейф се прибраха в каютата си. Вечеряха в трапезарията на парахода и поговориха с Марк и Клер. За всички изглеждаше, че са влюбени и напълно щастливи. Само те знаеха каква е истината.

Бранди не беше съвсем сигурна какво да очаква, когато Рейф затвори и заключи вратата зад себе си и започна да се съблича. Едно бе да любезничи с хората наоколо. Друго беше да се оправя с него, когато бяха сами. Но въпреки че й се искаше да излезе и да не се върне повече, знаеше, че не може да го направи. Нейното беше залог на честта. Беше се съгласила с условията за плащане и трябваше да ги изпълнява.

Стаята беше малка и изглеждаше почти претъпкана в сравнение с луксозния апартамент в хотела. Бранди се притесни, че ще трябва да се съблича пред Рейф. Каквото и да се случеше тази нощ, то щеше да определи отношенията им по-нататък и това я плашеше.

Наблюдаваше тайно Рейф, но той изглежда нямаше проблем с интимността на обстановката. Вече се беше съблякъл и пъхнал в леглото, докато тя още стоеше с гръб към него. Неговите бързи действия премахнаха всякаква възможност да се скрие от погледа му. Ето го сега, лежеше, завит само до кръста, с ръце под главата си, и я наблюдаваше.

— Ще си лягаш ли? — попита той с потъмнели от страст очи.

— Да… само една минутка… — измърмори тя, търсейки начин да се измъкне, но такъв нямаше. Погледът й беше привлечен от широкия му гръден кош.

— Не се притеснявай. Аз се наслаждавам на гледката и съм сигурен, че ще стане много по-интересно, преди да е свършила вечерта.

Бранди се обърна и започна да се съблича. Помисли си, че ако се забави, той може да заспи и тогава нямаше да има за какво да се притеснява.

Тя не знаеше, че Рейф намираше бавните й движения за още по-еротични. При всяко сваляне на част от облеклото, неговото желание нарастваше. Той едва се сдържа да не скочи от леглото и да я обладае бързо, горещо, възбуждащо.

Рейф съжаляваше, че нещата между тях се бяха променили от сутринта насам. Тя се беше отдръпнала от него, а той искаше между тях да има онази интимност, която имаше през нощта и ранните часове на утрото.

Бранди знаеше, че той наблюдава всяко нейно движение и че въпреки молитвите й да заспи, това не ставаше. Не можеше повече да се бави със свалянето на роклята и започна да я разкопчава.

Рейф наблюдаваше как тя освобождава копчетата от илиците им и докато правеше това, през тесния отвор се показа корсетът й. Той си спомняше съвсем ясно как го бе свалил предната вечер по време на играта на покер.

— Ако желаеш, може пак да поиграем на покер — каза той с похотлива усмивка. Погледът му я изгаряше и чертаеше по тялото й пътищата на ръцете и устните му, които скоро щяха да се спуснат по нея.

Бранди разбра, че няма да може да избяга тази нощ. Каза си, че ще бъде добре. Каза си, че ще се държи хладно с него; по този начин няма да има опасност да забрави себе си и единствената причина, поради която беше тук.

— Не е необходимо. Аз вече не съм девствена — каза спокойто тя.

Начинът, по който бяха казани тези думи, го подразни, но той го пренебрегна и протегна ръка към нея.

— Тогава ела тук. Аз ще ти помогна да се доразсъблечеш.

Очите им се срещнаха в тясното простраство на каютата и Бранди бавно пристъпи към леглото. Докосна я хладината на чаршафите и тя потрепери, когато той хвана ръката й.

— На теб ти е студено? — попита той изненадано.

— Малко.

— Ела да те стопля…

Нямаше нужда от повече слова, когато устата му се впи в нейната. Това раздуха искрите на страстта от предишната нощ. В следващия миг бе погълната от горещината на желанието му.

Бранди искаше да се бори с нуждата, която я поглъщаше, но нямаше силите за това. Отдаде се на слабостта си и се загуби в рая на прегръдките на Рейф. Неговата сила, страст, милувките му премахнаха всякакво желание да се съпротивлява. Докато тялото му се движеше върху нейното в най-интимна любовна страст, тя му отвръщаше с желание и почти извика от радост, когато достигнаха върха на удоволствието. Телата им се бяха вплели, сърцата им биеха като едно. Бранди отговаряше на милувките му с милувки, на целувките му с целувки, забравяйки всичко, което си беше казала: че ще бъде хладна с него, че ще запази сърцето си студено и необвързано.

Достигнали върха на екстаза, те сякаш застинаха. Удоволствието от любенето им ги направи бездиханни и ги остави изтощени в прегръдките им. Телата им бяха като едно. Никой не проговори.

Когато Рейф най-сетне я остави, Бранди се обърна на другата страна и се престори, че спи. Той не видя сълзата, която се търкулна от окото й.

Рейф лежеше загледан в стройния й гръб. Той гореше от желание да има жената, която така страстно се беше отворила към него миналата нощ. Гореше от желание отново да я прегърне и тя отново да го пожелае. Тя беше легнала тази нощ с него, без да каже нито дума, но въпреки това не беше същата. За малко да посегне към нея. Знаеше, че тя няма да му откаже, но се въздържа. Ще изчака. Ще й даде време. Някой ден тя щеше да го пожелае истински.

Рейф лежеше по гръб и гледаше с невиждащ поглед тавана. Участта му щеше да го забавлява, ако не го тревожеше. От всички жени на света, които искаха да споделят леглото му — а те не бяха малко — се беше оженил за тази, която не гореше от желание да му бъде нито съпруга, нито любовница. Чудеше се дали е взел правилното решение за Бранди, като я накара насила да приеме вочлята му. Знаеше, че само времето ще покаже.

Бранди лежеше до Рейф с гръб към него. Очакваше съня, искаше да заспи, искаше да забрави поне за малко как тялото й я предаде в момента, в който той я докосна и възбуди с целувката си.

 

 

— Трябва да обявя нещо — информира ги Марк следващия ден на вечеря.

— Нима? — Рейф го изгледа косо, чудейки се какво ще каже.

— Да. Ще дам прием за теб и красивата ти съпруга, когато се приберем в Начез. Какво ще кажете? — попита той, като премести погледа си от Бранди върху Рейф. — Важно е Бранди да се срещне с всички и да бъде въведена по подходящ начин в обществото. Мислех, че тя ще се чувства много по-удобно, ако това стане в приятелската обстановка на моята къща. Може да се окажа малко неумел като домакин, тъй като не съм приемал гости от миналата година, но някак ще се оправя, стига вие да го желаете.

— Марк, това е великолепна идея. Благодаря ти — каза му Рейф.

— Да, благодаря, Марк. Много мило от твоя страна, но аз имам друга идея. Защо не позволиш на Клер да ти помогне? Ако я бива в уреждането на приеми толкова, колкото в моето обучение, то приемът, който ще организирате, ще има поразяващ успех — предложи му Бранди, виждайки добра възможност за двама им да бъдат заедно.

Марк погледна към Клер. Цялата вечер му беше трудно да откъсне поглед от нея.

— С удоволствие бих се възползвал от помощта ти, ако, разбира се, имаш време.

— Разбира се. Благодаря за поканата — отвърна тя и усети как сърцето й забива учестено при мисълта, че ще бъде толкова близо до него.

— С колко време разполагаме за подготовката? — обърна се Марк към Рейф.

— Бранди ще има нужда поне от една седмица, за да се установи в Белерайв. Ще си бъдем у дома след два дни. Какво ще кажеш за по-следващата събота?

— Съгласен. Двамата с Клер ще се погрижим за всичко. Вие с Бранди ще трябва само да дойдете.

— Имам чувството, че този прием ще ми хареса — каза през смях Рейф.

Двамата започнаха да обсъждат списъка на гостите. Бранди и Клер ги слушаха безмълвно и от време на време се споглеждаха объркано, когато мъжете заговореха за хора, които те не познаваха, но за които бързо научаваха много от смешните истории на Рейф и Марк.

— Ами Мирабел? — попита нарочно Марк. Той знаеше, че нямаше как да не я включат между гостите, пък и тя беше проблем, който все някога трябваше да бъде решен.

— О, красивата Мирабел… — Рейф замълча, тъй като знаеше, че сблъсъкът щеше да бъде неизбежен.

— Коя е Мирабел? — попита Бранди, когато забеляза промяната в изражението на Рейф.

— Една стара приятелка — отговори той, след което се обърна към Марк. — Ще трябва да бъде поканена. Отсъствието й ще причини повече неприятности отколкото присъствието й.

— И аз мисля така, но все пак трябва да бъдеш подготвен.

— О, ще бъда, и още как.

Клер и Бранди се спогледаха с любопитство.

— И за какво точно трябва да бъдеш подготвен? — попита Клер.

Рейф осъзна, че беше най-добре да им каже истината, за да могат и те да бъдат подготвени.

— С Мирабел се познаваме от доста време.

Това беше достатъчно Бранди да разбере за какво ставаше дума. В нощта, когато двамата бяха уточнили условията на брака си, той й беше разказал как жените винаги го бяха преследвали с желанието да се омъжат за него. Тя беше видяла с очите си при момичето на Димърз.

— Значи и тя е като Лоти?

— Може и така да се каже — отвърна уклончиво той, тъй като не искаше да говори повече за Мирабел.

Марк се изкушаваше да каже на Рейф да накара Бранди да си вземе револвера, за да прогонва жените, но реши, че точно в този момент остроумието му нямаше да получи признание.

— Ще я поканя. В най-лошия случай, тя ще направи някоя сцена, което ще се отрази зле върху нея, а не върху теб.

— Рано или късно тя ще разбере — съгласи се Рейф. — По-добре да разбере от нас.

Те продължиха да обсъждат плановете и гостите до късно, след което се оттеглиха да поспят. Марк предложи на Клер да я придружи до каютата й и двамата излязоха заедно на палубата.

Нощта беше задушна и тъмна. Тежки облаци бяха надвиснали ниско над земята, а в далечината се чуваше грохотът на гръмотевици.

— Казват, че бурите са най-силни по реките — отбеляза Клер, докато вървеше към перилата, където застана с лице срещу вятъра. Тя обичаше гръмотевичните бури, силния порив на вятъра, аромата на приближаващия дъжд. Необузданата сила на природата я вълнуваше както нищо друго.

Назъбена мълния проряза небето и за миг освети реката и брега с ярка светлина; последва я гръм, който се разнесе надалеч в нощта. Клер дори не помръдна. Тя само затвори очи, за да се наслади на гледката.

— Не се ли страхуваш? — попита Марк, докато заставаше до нея. Той се облегна на лакът върху перилата и се вгледа в нея.

Безстрашието на Клер изненада Марк. Той беше удивен от всичко, което научаваше за нея — за истинската Клер. Двамата се познаваха от години, но той я бе смятал за мълчалива жена, която винаги остава на заден план и не привлича вниманието върху себе си. Колкото повече я опознаваше, толкова повече откриваше истинската й същност — интелигентна, остроумна и дяволски красива, откакто беше захвърлила дрехите на учителка и беше започнала да се облича по-стилно. Роклята, в която беше облечена тази вечер, беше елегантна и Марк не можеше да откъсне очи от Клер, откакто я бе видял да влиза в трапезарията.

— Не. Няма от какво да се страхувам — каза тихо тя, без да отваря очи. — Ти си тук с мен.

Марк преживя миг на откровение, когато усети дълбоко в себе си топлината, която бе смятал за отдавна погребана. Той не вярваше, че отново ще изпита силни чувства към някоя жена, но нещо в Клер бе успяло да проникне до дълбините на душата му. Тя беше възпитана, забавна, държеше се добре с децата и той я харесваше. Погледът му се спря върху меката извивка на устните й и без да мисли, той се приближи към нея. Внимателно и нежно Марк повдигна едната си ръка, обхвана бузата й и наведе глава, за да я целуне.

Клер не помръдна. Тя не можеше да повярва, че мечтата й, отчаяното й желание, започваше да се сбъдва. Тя си спомни, че когато жената в магазина за дамско облекло й беше продала роклята, й беше казала, че се надява най-силното желание на Клер да се сбъдне, докато е облечена в нея. И точно така бе станало. Марк я целуваше.

Тази мисъл премина през съзнанието й като мълния, след което тя вече не можеше да мисли за нищо и се отдаде на сладостта на мига, докато над главите им святкаха мълнии, трещяха гръмотевици, а вятърът се усилваше. Тя усети как вдига ръце и ги обвива около врата на Марк. Беше изминала цяла вечност, откакто за последен път си бе позволила да мисли за този момент, но сега… той наистина беше с нея и тя изпитваше истинско щастие.

Докато ръцете на Клер се увиваха около врата му, Марк изстена гърлено и я притисна към себе си. Той разтвори устните й и вкара езика си в устата й. Двамата потънаха в чудото на мига, без да забелязват нищо друго, освен самите себе си. И тогава се случи нещо.

По-късно Клер щеше да реши, че боговете са се съюзили срещу нея, но трясъкът на гръмотевица, последван от студен, проливен дъжд, ги раздели и ги остави да стоят задъхани в тъмната нощ. Те се гледаха втренчено и нито един от тях не можеше да осъзнае цялостно то значение на онова, което се бе случило. Внезапно те се разсмяха като две деца, които току-що са направили някаква пакост, след което Марк плъзна ръка около кръста й и двамата се затичаха към каютата й.

— Лека нощ, Клер — каза той с дрезгав глас, докато тя влизаше в каютата.

— Лека нощ, Марк. Сладки сънища — каза тя, усмихна му се за последен път и затвори и заключи вратата зад себе си.

Сладки сънища… Струваше му се, че беше изминала цяла вечност, откакто бе сънувал нещо, камо ли пък хубаво, но може би беше настъпил моментът това да се промени.

Може би моментът наистина беше настъпил.