Боби Смит
Дамски пасианс (10)

Девета глава

— Добре ли си? Какво стана? — попита разтревожено Бен, когато Бранди отговори на почукването му. Откакто тя го остави, за да отиде да говори с Морган, той не преставаше да мисли за нея и сега искаше да се увери, че всичко е наред. Загледан надолу към нея, той не можеше да разбере как е тя сега, защото изражението й беше непроницаемо.

— Добре съм — отговори тя, чудейки се какво да каже на Бен. Знаеше, че трябва да му разкаже какво е станало — или поне част от него.

— Защо не мога да повярвам, че си добре?

— Хайде, влез. Ще ти обясня всичко.

Тя отвори широко вратата, той влезе и седна на стола до малката масичка.

— Прие ли да му се издължиш на части?

— Не беше точно така.

— Не разбирам.

— Ние наистина стигнахме до едно споразумение. — Очаквателният поглед на Бен я накара да продължи. — Рейф и аз…. — тя направи пауза, за да преглътне — Рейф и аз ще се оженим, щом стигнем в Сеинт Луис.

— Вие какво? — измуча той. — Знам, че ти дължиш душата си на този мъж, но това е странно. Можехме да му изплатим парите на малки части с течение на времето.

— Виж какво, недей да се гневиш… Аз се съгласих на това — опита се тя да успокои приятеля си. — Решението беше мое.

— Но защо, Бранди? Никога не съм те чувал да говориш за него, я ето че сега изведнъж решаваш да се омъжиш за него. Обичаш ли го?

Тя се загледа в приятеля си, виждайки истинска загриженост в изражението му.

— Не знам. Единственото, което ми е ясно, е, че се съгласих да се омъжа за него и дългът ми ще бъде анулиран. Затова приех.

— Той насила ли те накара?

— Какъв друг избор имах? Дължа му пари. Това е въпрос на чест.

— Но не му дължиш живота си?

— Не жертвам живота си.

— Може наистина да го жертваш. Та ние почти не го познаваме този мъж. Кой знае какъв е той? — Бен беше много разтревожен.

— Виждала съм го с децата на Марк Лефевър. Всеки мъж, който е така любезен с децата, не може да бъде лош. Всичко ще е наред.

— Как можеш да си сигурна? — Той не искаше да приеме, че тя е била накарана насила да се продаде.

— Защото той дори се съгласи да вземем майка ми да живее с нас.

— Съгласил ли се е наистина? — Марк се изненада от тази новина. Тя наистина го накара да промени мнението си за Морган, но за него цялата работа се развиваше прекалено бързо.

— Да, съгласи се. Можеше да бъде далеч по-лошо за мен. Можеше да иска да му стана метреса или нещо такова.

— Ако беше го направил, сега щеше да чака пред портите на ада — заяви Бен, обладан от гняв при тази мисъл.

Бранди отиде при Бен и го прегърна:

— Ти си ми такъв добър приятел!

Когато се отдръпна от него, в очите й имаше сълзи. Бен беше единственият и приятел, единственият, на когото може да разчита. Иначе, докато майка й беше толкова далеч, тя беше сама на света. Въпреки това тя не можеше да му разкаже всичко. Не можеше да му каже, че Морган бе поискал от нея да му роди дете и след това да се разделят. Дори само мисълта за това беше твърде ужасна.

— Загрижен съм какво ще стане с теб, Бранди — каза й честно Бен. — Ако това е, което искаш, то тогава ще подкрепя решението ти. Но трябва да ти кажа, че все още имам съмнения. Ако Морган не се държи добре с теб, трябва само да ми се обадиш.

— Благодаря ти. Не можеш да си представиш колко много означава за мен приятелството ти.

— Ти си сигурна в това?

Тя помълча цяла минута. Когато го погледна, успя да се усмихне:

— Да.

Бен нежно я помилва по бузата и се обърна да си върви. Тя можеше да си помисли, че той е приел ситуацията и повече не се замисля върху нея, но не беше така. Бен възнамеряваше да посети господин Рейф Морган. Той трябваше да изслуша капитан Роджърз.

 

 

Рейф тъкмо се бе разделил с Марк, след като свършиха да пият, и се насочваше към каютата си, когато се натъкна на капитана.

— Господин Морган, искам да разменя няколко думи с вас — каза Бен, без изражението му да издава това, което чувстваше. Макар че Бранди изглеждаше доволна от споразумението с Рейф, Бен искаше да го увери, че ще си има работа с него, ако не се отнася добре с нея.

— А, капитане — Рейф не беше учуден от интереса му. — Искате ли да отидем в моята каюта, или ще предпочетете да говорим тук, на чист въздух на палубата?

— В каютата ви ще бъде най-добре. Въпросът е личен, касае само мен и вас.

Рейф го поведе. Не проговориха, докато не се настаниха в каютата на Рейф един срещу друг във вечната конфронтация между съперници.

— Бранди ми каза, че е съгласна да ви стане съпруга — заяви Бен, после изчака, защото искаше да види каква ще бъде реакцията на Морган.

Рейф беше майстор на това да не издава емоциите си. Чудеше се колко е разкрила Бранди на капитана и беше доволен да узнае, че тя го бе информирала само за предстоящата женитба. Той погледна капитана спокойно:

— Да, тя наистина прие моето предложение. Ще се оженим, докато сме в Сейнт Луис.

— Не мога да кажа, че съм доволен от прибързаното решение… — В тона му имаше явна заплаха.

— Решението беше нейно.

— Така казва тя и ако наистина е така, то тогава аз напълно го одобрявам. Но не мога да престана да се питам защо поискахте тя да се омъжи за вас? — Той знаеше, че Рейф е състоятелен човек, а Бранди беше комарджийка. Той все още не се доверяваше на този мъж.

— Вие заглеждали ли сте се в нея? — Попита го Рейф с лека усмивка. — Та тя е много красива жена. А да не говорим, че е умна и дяволски добра в играта на покер.

— С изключение на снощи — каза горчиво Бен.

— Да… с изключение на снощи.

— Чуйте ме добре, Морган. Бранди е чудесна жена, която заслужава много повече от живота, който води. Аз съм загрижен за доброто й. Не бих допуснал някой да я обижда.

Рейф се напрегна от предизвикателството в думите на капитана.

— В случая няма защо да се тревожите за нея. Тя ще бъде моя съпруга и всички ще се отнасят напълно благопристойно с нея.

Бен го загледа, без да каже нищо, после кимна.

— Не знам как вие двамата сте стигнали до това споразумение и това наистина не е моя работа. Но то наистина може да стане моя работа, ако усетя, че нещо не е наред.

— Като моя съпруга, Бранди няма да пострада от нищо — отговори Рейф, искайки да увери капитана, че той държи на думите си. Изглежда, че скъпата му годеница е имала повече протектори, отколкото на него му беше известно. Първо Марк му чете евангелие, а сега и капитан Роджърз. Той почти ненавиждаше факта, че двамата бяха толкова загрижени, та смятаха за необходимо да го предупредят да се отнася добре с нея. — Аз съм собственик на плантацията Белерайв и съм направил много други инвестиции, финансовото ми положение е стабилно. До бракосъчетанието ще й осигуря компаньонка, за да не се компрометира репутацията й по никакъв начин.

— Оценявам вашето старание. Тя работеше упорито и пазеше почтено името си на моя параход и аз няма да се примиря, ако чуя сега да се носят лоши слухове по неин адрес.

— Има едно нещо, което трябва да обсъдим. Сигурен съм, че тя вече ви е казала, че повече няма да играе на покер.

— Ще накарам бармана да я извини от нейно име. Остават още само две нощи до Сейнт Луис и мисля, че всички ще са в състояние да приемат отсъствието й.

— Добре. Значи между мен и вас има разбирателство.

— Да. И ви желая истинско щастие. Бранди е чудесна жена и заслужава щастливо бъдеще. Надявам се всичко да бъде добре и за двама ви.

Бен напусна каютата на Рейф, но не беше съвсем сигурен какво да мисли за всичко, което става. Ако Бранди беше щастлива, той щеше да се чувства доволен и да се надява, че я очаква най-доброто. Морган му се видя откровен и честен човек. Бен се надяваше, че е постъпил правилно с нея.

 

 

Бранди положи големи усилия за вида, в който щеше да се появи на вечерята с Рейф. Беше решила да му покаже, че е лейди. Докато седеше пред огледалото на малката масичка в своята каюта, тя усети как мислите й я отнасят далеч в бъдещето.

Не можеше да отрече, че Рейф Морган я привлича. Това стана още от първия миг, когато го видя, и й беше трудно да си представи каква приумица на съдбата ги беше събрала заедно по този начин.

Бранди се опита да мисли логично за един момент и да анализира това, което действително знаеше за него, но то не беше много — той беше мил с децата, можеше да играе добър покер и да се справи мъжки с някого, когато е необходимо. А колкото до личния му живот, не знаеше нищо за него и за дома му. Унесено се чудеше в какво беше попаднала. Той се обличаше добре и очакваше от нея да се държи като истинска лейди. Очевидно не беше беден човек, но тя нямаше никаква представа за бъдещето и това я плашеше.

Бранди се загледа в собственото си отражение в огледалото. Не трябваше да издава с нищо вътрешната мъка, която изпитваше. Тя се вкопчи в гнева си, който се пораждаше от спомена за неговото искане да му роди дете и да се махне, защото в този гняв беше силата й.

Почукването на вратата стресна Банди и тя отново се върна в реалния свят. Знаеше, че това е Рейф. Стана, приглади полите на роклята си с нервен жест и отиде да отвори. Спря се за момент, за да се настрои за предстоящата вечер, след това широко отвори и застана лице с лице срещу мъжа, който беше пожелал да я направи своя.

— Здрасти, Рейф. — Той изглеждаше зашеметяващо красив в тъмния си костюм.

— Добър вечер, Бранди. Готова ли си? — В погледа му имаше възхищение. Тя изглеждаше вълшебно.

— Да — каза тя малко по-задъхано, отколкото възнамеряваше.

Той я хвана под ръка и двамата излязоха от каютата. Тялото му, допряно до нейното, беше като нагорещено желязо.

Рейф усещаше допира на тялото й до рамото си. От нея лъхаше замайващ аромат, който излъчваше сексуалност, и той усети, че отново иска да вкуси сладостта й. Макар че тази мисъл го преследваше неумолимо, той знаеше, че трябва да се откаже от нея. Ако искаше Бранди да бъде лейди, трябваше да се държи с нея като с такава. Той можеше добре да си представи как би реагирала тя на какъвто й да е опит за интимничене.

— Разговарях с Бен тази сутрин — започна той. — Капитанът изглеждаше загрижен за теб, но аз отстраних всичките му страхове.

Тя не беше изненадана, като знаеше що за човек е Бен.

— Нямах представа, че той наистина има намерение да те потърси. Опитах се да го уверя, че бракът ни е нещо, което аз искам.

— Кое?

— Нашето бракосъчетание — каза тя с висок глас и леко се изчерви от интимността на думата. — Очевидно не съм била достатъчно убедителна, щом като той е пожелал да говори лично с теб по този въпрос.

— Той просто искаше да ми каже, че иска това, което е най-доброто за теб, и мисля, че успях да го убедя, че ти ще си в безопасност при мен.

— Добре. — Тя не искаше Бен да таи някакви съмнения. В главата на Бранди се въртяха достатъчно.

В трапезарията помолиха за отделна маса, за да могат да разговарят. Посочиха им една усамотена в дъното. След като се настаниха и взеха поръчката им, тя се обърна към него:

— Рейф…?

Той я погледна.

— Разкажи ми за себе си. Аз почти не те познавам, а след няколко дни ще се женим. Имаш ли семейство?

— Родителите ми са покойници, нямам братя и сестри. Марк е най-близкият ми човек.

— Изглежда, че си израснал в самота — отбеляза тя, опитвайки се да разбере мъжа, който скоро щеше да й стане съпруг.

Той сви рамене.

— Не мисля така. Бях твърде зает, докато бях в пансиона, а сега съм твърде зает с управлението на Белерайв.

— Белерайв? — повтори бавно тя, но сърцето й прескочи при споменаването на добре известната плантация.

— Аз съм собственик на плантацията Белерайв, близо до Начез. Може би си чувала за нея.

— Чувала съм. — Бранди не можеше да повярва на това, което той казваше. Сбъдваше се нейната детска фантазия, макар че се оказваше повече кошмар, отколкото мечта.

— Построи я баща ми и откакто почина, аз се грижа за нея.

— Разкажи ми повече.

— Сградата е голяма, има повече от двадесет стаи. Баща ми я построи така, че да побира няколко поколения. — Той помълча, защото в главата му нахлуха спомени за едно по-щастливо време, но бързо ги прогони. — Състоянието ми е солидно, така че на теб, като моя съпруга, няма да ти липсва нищо.

Бранди не беше се замислила за парите. Тя беше щастлива, че наистина ще изживее детската си фантазия — тя щеше да бъде една от дамите на бала, поне за известно време. Но реалността се смесваше с тъжната истина, че тяхната връзка не бе изградена върху любов. Бранди бе необходима на Рейф само като кобила за разплод. За нищо друго нямаше да бъде търсена дотогава, дожагто траеше тяхното споразумение. Сърцето й се сви.

— Много искам да видя дома ти.

— Нашият дом — поправи я той настоятелно.

— Да… нашия дом. — Тя не вярваше на това, което той казваше. Щеше да остане в Белерайв само докато той получи от нея това, което искаше.

— Имам и друг бизнес. Той е една от причините за това пътуване. Трябва да се срещна с един от собствениците на спедиторска фирма, в която съм инвестирал. Отдавна съм решил да не поверявам съдбата си на капризите на природата и растениевъдството. Много съсгтояния са се погубили от това. Разпределил съм си инвестициите и спедиторството е едно от тях.

Тя чу твърдия му тон и разбра, че той е сила, с която всеки трябва да се съобразява.

— И така, Бранди, сега ти ми разкажи за себе си — рече той, изучавайки я с поглед през масата, докато се хранеха. — Разкажи ми за твоето семейство.

— Няма много. Баща ми почина, когато бях малка, а майка ми ме издържаше, като шиеше допреди една година. Когато здравето й започна да се влошава, трябваше аз да намеря начин да се прехранваме.

— И затова се обърна към Бен?

— Не веднага. О, аз знаех как се играе на комар и всичко останало, но не ми беше безразлично какво ще помислят за мен, ако се занимавам с това. Опитах се да шия като майка ми, но не ме биваше за тази работа. После реших да стана прислужница, но нямаше да печеля достатъчно пари, за да се изхранваме, а да не говорим за наема на стаята. Бяхме в безизходица и тогава си припомних всичко, на което Сайлъс ме беше научил за играта на карти. Знаех от него колко много може да се спечели от покер и щом се почувствах достатъчно уверена в играта си, се обърнах към Бен. Имах късмет, че той ме пусна на борда на кораба си. Ако не беше го направил, един Господ знае къде щяхме да се намираме сега с майка ми.

Рейф я наблюдаваше внимателно, докато тя говореше, и разбра, че всичко, което му беше казала преди, е вярно.

— Защо не се омъжи?

— И през ум не ми минаваше. Бях твърде заета с грижите за майка ми и щом започнах да плавам с Бен, ние двамата решихме, че най-добрият начин да се оправям с мъжете е да не се занимавам с тях. Така беше по-добре както за репутацията ми, така и за парахода.

Рейф я наблюдаваше настойчиво. Целувката, която тя му беше дала в неговата каюта онази нощ пред Джеймз Димърз и дъщеря му, беше дива и страстна, а от начина, по който Бранди флиртуваше в бара, той беше останал с впечатлението, че тя се справя с мъжете.

— Нещо не е наред ли? — попита тя.

— Не… всичко е наред. Как мислиш, че ще реагира майка ти на новината за нашия брак?

— Ще бъде изненадана, но докато вярва, че съм щастлива, ще се радва за мен.

— Възнамеряваш ли да я убедиш, че ние сме лудо влюбени? — той я прикова с поглед, очаквайки отговора й.

— Не се безпокой — изтърси тя, — ти вече изясни всичко, така че светът трябва да разбере за нашата любов.

— Тогава се усмихни, скъпа моя. Ти си влюбена и трябва да се държиш като такава.

Той се пресегна през масата и хвана ръката й. Тя отначало се възпротиви на докосването, но после се застави да се успокои.

— Може да ми трябва доста време, докато свикна с това.

— Уверявам те, че няма да ти е трудно — усмихна се той.

— Ще се справя. — Бранди осъзна, че го гледа втренчено, хипнотизирана от промяната в него, когато той се усмихна. Ако не знаеше истината за тяхната игра, можеше да си помисли, че е в рая, защото има такъв внимателен и красив годеник като Рейф Морган. Но тя се съсредоточи върху фалша в техния съюз. Трябваше да мисли за бъдещето, трябваше да помни, че всичкото това е мимолетно, просто едно споразумение, което нямаше нищо общо с такива неща като любов, чест и себеотдаване.

— Бен и Марк са загрижени за твоята репутация, така че…

— Ти си казал на Марк? — Тя се ужаси, че джентълменът, който беше толкова любезен с нея, ще узнае за срама й, ще стане свидетел на унижението й.

— Казах на Марк, че си се съгласила да се омъжиш за мен. Това е всичко, което той знае — отговори Рейф, раздразнен, че тя бе го помислила за толкова нетактичен, че да каже на Марк цялата истина.

Бранди вдигна разтревожения си поглед към Рейф:

— Благодаря ти.

— Както вече казах, понеже двамата мъже са заинтересовани за репутацията ти, веднага щом стигнем в Сейнт Луис, ще ти потърся подходяща компаньонка. Ако имаме късмет, може би ще сме в състояние да намерим някоя, която е и добре запозната с държанието в обществото.

— Разбира се, аз не бих искала да те поставя в неловко положение с неумелото си държане.

— Правя го повече заради собственото ти спокойствие.

— Ти го правиш заради себе си и много добре знаеш това — отговори му тя предизвикателно. — Да не дава Господ да използвам погрешната вилица и така да унижа фамилното ти име.

— Едва ли се касае само за умението да се храниш изискано, а и моето фамилно име няма нищо общо с това. — Лицето на Рейф потъмня от обидните й думи. — Бранди, установил съм и в бизнеса, и в живота, че е много по-добре да си готов да посрещнеш най-лошото, отколкото да те хванат неподготвен.

— Е, добре, тъй като имам опит с най-лошото, не би трябвало да се притесняваме в това отношение, нали? — върна му го тя. На нея й беше противно да мисли, че той и взима за недодялана и невежа и че тя трябва да бъде обучена как да се държи в обществото.

— Хората, с които ще се срещаш, когато се върнем в Начез, не са играчите от масата за покер, с които си свикнала. Ти ще бъдеш истинска лейди.

Тя му се изсмя късо и грубо:

— Нали знаеш, хората все търсят недостатъци. Когато вляза в игралната зала, винаги разбирам какво говорят за мен важните лейди зад ветрилата си. Но няма защо да се тревожиш. Ще докажа, че съм способна ученичка. Така ще ме излъскат, докато стигнем в твоя дом, че няма да имаш причина да се срамуваш заради мен.

— Никога не ми е хрумвало, че ще ме е срам от теб. Просто искам да направя промяната в живота ти възможно най-лесна. В края на краищата, общуването ти с мъжете на бара през всичките тези месеци е много далеч от това да бъбриш с дамите на чаша чай.

— О, да, мъжете от бара. Ще ме очакват да играя довечера. Какво трябва да им кажа?

— Бен има грижата за това.

— Кой му е казал да ме извини пред тях?

— Когато разговарях с него, той се съгласи, че това е най-добрият начин.

— Много мило от ваша страна, че сте се погрижили за бизнеса ми, без да ме питате.

— Мислех, че това ще те спаси от попадането ти в неловко положение.

Ти ме спасяваш от попадане в неловко положение навсякъде, нали? Първо ми каза, че ми наемаш компаньонка, за да се спася от попадане в неловко положение в обществото — каза саркастично тя, — а сега си се заел да ме спасиш от неловкост в собствената ми игрална зала. Ако наистина си заинтересован да ми помогнеш, ти би трябвало да ме спасиш от неловкостта да стана твоя съпруга, за да си изплатя дълга, което може да бъде направено с течение на времето. — Тя му говореше тихо, така че само той да я чуе.

Рейф се напрегна:

— Ти не се измъкваш, нали?

При тези думи в очите й блесна гняв:

— Не се измъквам от нищо. Престо не съм съгласна да взимаш решения, които засягат моя живот.

— Като станеш моя съпруга, аз ще вземам всичките решения, които касаят и двама ни.

— Рейф, трябва да ти напомня, че ние още не сме съпруг и съпруга — каза тя, като сложи кърпата на масата. Без нито дума повече, тя стана и гордо излезе, оставяйки след себе си Рейф да я гледа, без да може да повярва на това, което се случи.