Метаданни
Данни
- Серия
- Шон Кинг и Мишел Максуел (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Simple Genius, 2007 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Веселин Лаптев, 2007 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,8 (× 56 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- ultimat (2009)
Издание:
Дейвид Балдачи. Обикновен гений
Обсидиан, София, 2007
Худ. оформление: Николай Пекарев
Редактор: Матуша Бенатова
Техн. редактор: Людмил Томов
Коректор: Петя Калевска
ISBN 954-769-148-3
История
- — Добавяне
50
Шон потърси телефонния номер на Валъри в указателя, след това се прехвърли в интернет, но резултат нямаше. Затова реши вечерта да отскочи до онзи бар в Уилямсбърг, където се бяха срещнали. Мишел изяви желание да го придружи, но той твърдо отказа.
— Не съм сигурен, че Валъри ще се зарадва на присъствието ти — заяви той.
— Помисли добре, Шон — настоя тя. — Мъж като Иън Уитфийлд едва ли ще позволи на жена си да хойка. Най-вероятно я следи двайсет и четири часа в денонощието. А ако те видят с нея?
— В такъв случай вече знаят, че сме се срещали. Ако ни видят втори път заедно, със сигурност ще се изнервят и ще допуснат грешки.
— Доста отвлечено предположение.
— Не разполагаме с кой знае какъв избор. Труповете са изпепелени, Вентрис ни пречи по всякакъв начин, в Бабидж Таун не знаят нищо. А единственият човек, който би могъл да ни помогне, Виджи, за съжаление говори език, който никой от нас не разбира.
— Нали Хорейшо щеше да разговаря с нея?
— Вече го направи — въздъхна Шон и й разказа какво беше споделил с него по телефона психоаналитикът.
— Значи Мънк й е съобщил нещо под формата на кодирано послание — отбеляза Мишел.
— Ако може да й се вярва — кимна Шон. — Кодове и кръв. Какво ли означава?
— Нямам представа — сви рамене Мишел.
— Това ни е проблемът. Изникват някакви идеи, които моментално изчезват. И нищо не ги замества.
— Между другото, имаш ли информация от онзи питбул в рокля?
Шон извади от джоба си лист хартия и седна на леглото.
— Мънк е пътувал до Англия — започна той. — Джоун е успяла да установи маршрута му. Ходил е на няколко места: Лондон, Кеймбридж, Манчестър и някакво селце, Уилмслоу, в графство Чешър. Плюс още една дестинация, благодарение на която останалите придобиват някакъв смисъл.
— Къде?
— Блечли Парк. По време на Втората световна война там е работил роднината му Алън Тюринг — същият, за когото Чамп Полиън твърди, че е спасил света.
— А връзката с другите места?
— До голяма степен са свързани с главните събития в живота на Алън Тюринг, с изключение на трите години, прекарани в Принстън. Роден е в лондонския квартал Падингтън, следвал е в Кеймбридж, защитил е докторат в Принстън. После се връща в Кеймбридж, работи в Блечли Парк, а след войната преподава в университета в Манчестър. През петдесет и четвърта година слага край на живота си в дома си в Уилмслоу, графство Чешър.
— Всичко това означава, че Мънк е решил да посети местата, където е живял и работил негов близък роднина — отбеляза Мишел. — Но може да означава и съвсем друго.
— Може би.
— Окей. Какво да правя аз, докато ти се забавляваш с една омъжена жена?
— Довечера ще правиш компания на Виджи, но Хорейшо настоява да поговори с теб преди това. Много ще бъда доволен, ако ти остане време да пообиколиш централната сграда и да потърсиш някоя тайна стая.
— А ако не искам да разговарям с Хорейшо?
— Не те насилвам — сви рамене Шон. — Но той искрено желае да ти помогне.
— Как по-точно? — вдигна вежди тя. — Като заговорничи с близките ми и се рови в миналото ми?
— Ето ти адреса му — кратко отвърна Шон и плъзна друго листче по масата.
— А ти какво ще правиш междувременно?
— Ще се подготвям за предстоящата среща.
— Понякога адски ме дразниш! — сбърчи вежди тя.
— Тъй ли? Защо ли това чувство ми е познато?