Дейвид Балдачи
Обикновен гений (85)

85

Мишел заряза мерцедеса малко преди портала на Бабидж Таун и двете с Виджи потънаха в близката гора. По пътя малката й разказа как някакви хора се появили в стаята й, притиснали кърпа към лицето й и тя се събудила чак на борда на самолета.

По пътя профучаха няколко черни джипа начело със служебната кола на Мъркъл Хейс. Слава богу, че поне полицията ще се намеси, въздъхна с облекчение Мишел.

Излязоха на брега на Йорк, но веднага се шмугнаха в храстите, тъй като движението по реката беше доста оживено. Земята беше влажна и хлъзгава от скорошния дъжд. Над главите им с грохот прелетя самолет и Мишел го проследи с поглед. После отново насочи вниманието си към враговете долу, на земята. Вече беше направила един безуспешен опит да звънне на Шон, след което се досети, че той беше оставил телефона си в Бабидж Таун. Изведнъж й хрумна да позвъни на Хорейшо, който вдигна още след първия сигнал. Разказа му накратко за последните събития, както и че е намерила Виджи.

За негова чест Хорейшо й зададе само един въпрос, при това съвсем конкретен:

— Къде да дойда да ви взема?

Върнаха се на брега на реката и не след дълго Хорейшо се появи с моторницата.

— Бях пуснал котва в една пещера наблизо и чаках някой да се обади — поясни той. — Къде е Шон?

— Не знам — отвърна Мишел, после очите й се спряха на фигурата, изскочила от близките храсти. — Шон! — извика с облекчение тя, но после изведнъж спря, зърнала фигурата на Иън Уитфийлд с карабина в ръце. Пистолетът й моментално се насочи в гърдите му. — Пусни го! Веднага го пусни!

— Всичко е наред, Мишел — извика Шон. — Той ми помага.

— Глупости! — изкрещя извън себе си партньорката му и се прицели в главата на Уитфийлд.

— Той ми спаси живота — добави Шон.

— Чух, че си страхотен стрелец, Максуел — небрежно каза Уитфийлд, направи крачка напред и й подаде карабината. — По-добре вземи това.

Мишел пое оръжието, но пистолетът й остана насочен в главата му. После подозрението в очите й бавно изчезна и тя се обърна към Шон.

— Какво става, за бога?

— Бабидж Таун гъмжи от въоръжени до зъби мъже от Кемп Пиъри, а Алиша се опита да ме убие — кратко отвърна той.

— Аз повиках полицията, която вече е тук — съобщи му тя.

— Виджи? — учудено попита той и се усмихна на момиченцето, което срамежливо му махна иззад гърба на Мишел.

— Хей, какво е това? — обади се Уитфийлд, оглеждайки моторницата с Хорейшо на кърмата.

— Той ни е приятел, хайде да се качваме — отвърна Шон.

— Не! — отсече Уитфийлд. — Тази лодка няма да стигне до мястото. Последвайте ме.

Тръгнаха покрай брега и скоро се озоваха до лодката на Уитфийлд. Той ги накара да легнат на дъното и ги покри с дебело платнище.

Шон надникна от единия край и размаха пистолета.

— Ако се опиташ да ни прецакаш, със сигурност ще ти пробия дупка в главата.

Бурята бушуваше с пълна сила. По реката се появиха високи вълни, от потъмнялото небе рукна пороен дъжд. Мишел надникна изпод платнището, откачи една спасителна жилетка и я нахлузи през раменете на Виджи.

Една лодка ги пресрещна малко след като се отдалечиха от брега. Уитфийлд тихо изруга, а Шон здраво стисна пистолета.

Лодката беше много по-голяма от тяхната. На борда й имаше десет въоръжени мъже, плюс още някой.

— Къде беше, Иън? — попита гласът на Валъри Месълайн и Шон направи неволна гримаса.

— В Бабидж Таун — отвърна Уитфийлд. — Изглежда, някой е повикал ченгетата.

— Кой би могъл да го стори? — хладно попита жената.

— Най-вероятно онзи, който е проникнал в Кемп Пиъри. Но това вече няма значение, защото котката избяга от чувала. Веднага трябва да се изтеглите.

— Аз не мисля така — отвърна Валъри. — По-добре вземи няколко души и претърсете реката надолу по течението. Нарушителите най-вероятно са се изтеглили натам.

— Според мен трябва да отведеш хората си в Бабидж Таун. Нашите момчета ще имат нужда от помощ. А аз се връщам в Кемп Пиъри, защото ме чакат неотложни задачи.

Докато го слушаше, Валъри внимателно оглеждаше лодката му.

— Лодката ти гази доста дълбоко за сам човек, Иън — отбеляза тържествуващо тя.

Вместо отговор Уитфийлд завъртя лоста за газта и лодката се стрелна към голямата моторница. Ударът беше страничен, но достатъчно силен. Двама от мъжете паднаха във водата, а Валъри загуби равновесие.

Уитфийлд включи на заден, витлата за миг изскочиха от водата и лодката политна назад. После Уитфийлд включи на преден и се понесоха с пълна скорост. Отзад затрещяха изстрели. Един-два куршума пробиха корпуса.

— Имам нужда от помощ! — извика Уитфийлд.

Шон и Мишел отметнаха платнището и се присъединиха към него, а Хорейшо остана на дъното, притиснал Виджи до себе си. Моторницата се носеше след тях, нова серия куршуми засвириха покрай ушите им. Шон и Мишел отвърнаха на огъня. Още с първите изстрели с карабината Мишел успя да улучи носа на моторницата.

— Пестете патроните! — извика Уитфийлд. — Имам само два резервни пълнителя за автомата и по един за двата пистолета!

Движеха се с над сто километра в час, лодката летеше над еднометровите вълни с главозамайващи скокове и заплашително се люшкаше на вятъра.

Шон внимателно се прицели и в бърза последователност стреля четири пъти. За съжаление пистолетът беше твърде неефективно оръжие в подскачащата като трамплин лодка.

— Мога ли да ти задам един тъп въпрос? — подвикна той към Уитфийлд.

— Давай!

— Защо сладката ти женичка иска да ни види сметката, а заедно с нас и на теб?

Уитфийлд ловка завъртя руля, за да избегне високата вълна.

— Тя не ми е жена, а шеф — извика в отговор той.

— Шеф ли?! — зяпна Шон. — Какви ги дрънкаш, по дяволите? Мислех, че ти си шефът на Кемп Пиъри?

— Мисли каквото искаш! — сряза го Уитфийлд.

— А малкият ви бизнес включва и търговия с наркотици, така ли?

Уитфийлд не отговори.

— Какви бяха арабите, които слязоха от самолета? — продължи да го притиска Шон.

— Не е твоя работа!

— Алиша ли уби Лен Райвест?

Мълчание.

— Ако не беше ти, тя щеше да ликвидира и мен! — остро изрече Шон. — И това е единствената причина, поради която все още не съм ти щракнал белезниците!

— А Чамп? — намеси се Мишел. — И той ли работи за ЦРУ?

— Предлагам да се концентрираме върху един прост, но важен въпрос — сухо отвърна Уитфийлд. — А той е как да оцелеем през следващите десет минути.

— Приближават се! — извика Мишел, хвърлила бързо поглед зад гърба си.

— Двигателите им са два пъти по-мощни от моя — сви рамене Уитфийлд. — Дръжте се здраво!

— А какво си мислиш, че правим досега? — попита Шон, после изведнъж млъкна и стисна зъби. Уитфийлд някак си успя да направи завой под ъгъл от деветдесет градуса, без дори да намали газта. Шон политна и със сигурност щеше да падне зад борда, ако Мишел не го беше сграбчила за рамото. Краката й бяха сключени около тялото на Виджи, в случай че Хорейшо я изпуснеше.

— Мик! — изпищя детето.

— Спокойно, Виджи, държа те здраво!

Успял с невероятната си маневра, Уитфийлд насочи лодката към тесния канал на противоположния бряг, който се врязваше дълбоко в територията на Кемп Пиъри. Прелетяха покрай два светещи надписа, предупреждаващи обикновените граждани за смъртната опасност, грозяща ги при навлизане в тази част от реката. Шон вече знаеше, че опасността е съвсем реална. Две лодки с въоръжени мъже охраняваха входа на канала. При вида на бясно препускащата лодка те светкавично я взеха на мушка, включително и с един гранатомет. После видяха кой стои на руля, оставиха оръжието си и объркано се спогледаха. Уитфийлд невъзмутимо вдигна ръка и им отдаде чест, а после предприе серия от бързи маневри наляво и надясно, очевидно заобикаляйки подводни заграждения. През цялото време не отделяше поглед от осветения пулт пред себе си.

— Продължават да се приближават! — извика Мишел, после лицето й изведнъж побеля. — Готвят се да изстрелят ракета!

Мъжът на носа на моторницата действително ги беше хванал в оптическия си мерник Виджи нададе ужасен писък.

— Гледай да не я изпуснеш, Хорейшо! — дрезгаво извика Мишел.

Уитфийлд заби поглед в някаква точка пред себе си, очевидно изчислявайки нещо. Оказа се, че чака по-голяма вълна.

— Дръжте се здраво! — изкрещя миг по-късно той.

Шон и Мишел се проснаха на палубата, трескаво търсейки за какво да се заловят. В крайна сметка се вкопчиха един в друг.