Метаданни
Данни
- Серия
- Шон Кинг и Мишел Максуел (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Simple Genius, 2007 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Веселин Лаптев, 2007 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,8 (× 56 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- ultimat (2009)
Издание:
Дейвид Балдачи. Обикновен гений
Обсидиан, София, 2007
Худ. оформление: Николай Пекарев
Редактор: Матуша Бенатова
Техн. редактор: Людмил Томов
Коректор: Петя Калевска
ISBN 954-769-148-3
История
- — Добавяне
7
Жената изглежда добре, призна пред себе си Шон. Безупречна прическа и грим, къса и плътно прилепнала рокля, високи тънки токчета, придаващи подходящата височина на дребната й, но стройна фигура. Бедрата й бяха стегнати и твърди, а бюстът голям и абсолютно истински, което Шон знаеше от опит. Да, тя наистина изглеждаше добре. Дори страхотно. Което обаче не събуди никакво вълнение у него.
Джоун Дилинджър, изглежда, го разбра, с бърз жест го покани да седне и напълни чашите с кафе.
— Отдавна не сме се виждали — любезно се усмихна тя. — Вероятно си заловил още куп серийни убийци.
— Не и тази седмица. — Той направи опит да отвърне на усмивката й и разбърка захарта в кафето си.
— Как е онова заядливо момиченце, с което си в екип? Милдред ли беше?
— Казва се Мишел — натъртено отговори той, предизвиквайки леко повдигане на веждите й. — Благодаря, добре е.
— Още ли работите заедно?
— Да.
— Явно е добра под прикритие, защото не я виждам.
Дойде ред на Шон да стане подозрителен. Дали вече беше научила за инцидента с Мишел? Джоун обичаше да държи нещата под контрол.
— Днес е заета — небрежно каза той. — По телефона ти споменах, че току-що се връщаме от Райтсбърг. Обадих ти се да попитам за някоя работа на парче, стига да се намира такава.
Джоун остави кафето, изправи се и закрачи напред-назад. Шон не беше сигурен защо го прави — може би за да му демонстрира за пореден път великолепната си фигура. Иначе умна и задълбочена, тя ставаше безкрайно елементарна в момента, в който нещата опираха до секс и интимни отношения. Обикновено слагаше знак за равенство между тях, но той подозираше, че използва първото като заместител на второто.
— Нека видим дали те разбирам правилно — тръсна глава тя. — Искаш от мен работа на парче, въпреки че ръководя голяма и солидна компания с куп опитни следователи, които решават всяка задача? И то след като не сме се виждали и чували повече от година?
— Вероятно съм усещал, че е по-добре да запазим дистанцията помежду си.
Чертите й се втвърдиха.
— Не ме улесняваш в желанието да ти помогна, Шон. И то никак.
— Защо ме каниш, ако нямаш намерение да ми помогнеш?
Тя седна върху бюрото и кръстоса крака.
— Не знам. Може би защото ми е приятно да те видя.
— Наистина имам нужда от работа, Джоун — изправи се той. — Ако не можеш да ми предложиш нещо, кажи. Не искам да ти отнемам от ценното време. — Шон остави кафето си на масичката и се обърна към вратата. Едва тогава Джоун слезе от бюрото и хвана ръката му.
— Почакай, хубавецо. Крайно време е да се научиш да понасяш момичешкото цупене. Така е по-честно. — Тя заобиколи и седна зад бюрото с делово изражение на лицето. В ръцете й се появи някакъв договор. — Хвърли му едно око, нали си адвокат…
— Заплащането?
— Стандартните тарифи за този вид разследвания, достатъчно пари за ежедневни разходи и много добър бонус при успешно разрешаване на случая. — Очите й пробягаха по фигурата му. — Изглеждаш ми доста отслабнал…
— На диета съм — промърмори разсеяно Шон, забил поглед в документа.
— Ясно — кимна тя.
Той изчете договора, положи подписа си под него и вдигна глава.
— Мога ли да видя досието?
— А какво ще кажеш да те поканя на обяд и да обсъдим нещата? — контрира Джоун. — Аз имам някои идеи, а ти трябва да подпишеш още няколко документа. Същото трябва да направи и партньорката ти.
Шон незабавно се стегна.
— По този случай ще работя без нея.
Джоун замислено почука с молива си по плота, помълча малко, после подхвърли:
— Добрата стара Милдред е заета с друго, така ли?
— Казва се Мишел
Отидоха да обядват в „Мортънс“ с идеята да обсъдят подробностите по договора, макар че отначало Шон предпочете да обърне повече внимание на пържолата си.
— Зарязахме диетата, а? — подхвърли тя, наблюдавайки усилената му работа с ножа и вилицата.
— Сутринта пропуснах закуската — безсрамно излъга той. — И доста огладнях.
— Май наистина е така — иронично се усмихна тя. — Добре, нека разгледаме случая. Предупреждавам те, че може да се окаже голямо предизвикателство. Подозрителна смърт на мъж на име Мънк Тюринг. Тялото му е открито на територия на ЦРУ близо до Уилямсбърг, щата Вирджиния. Убийство или самоубийство. Ти трябва да определиш кое от двете. Ако е убийство, ще се наложи да потърсиш причините и — най-главното — извършителя.
— За ЦРУ ли е работил Тюринг?
— Не. Чувал ли си за Бабидж Таун?
Шон поклати глава.
— Какво е това?
— Обясниха ми, че става въпрос за нещо като мозъчен тръст с огромни възможности за нови идеи в областта на търговията и бизнеса като цяло. Тюринг е работил там като физик. Предстои ти доста деликатно разследване, защото убийството е станало на територия на ЦРУ, а следствието е поето от ФБР по силата на факта, че престъплението е извършено на територия, която е държавна собственост. Фирмата разполага с няколко опитни ветерани, на които бих могла да възложа разследването. Но предпочитам да използвам теб, защото си по-добър.
— Благодаря за доверието. А кой е клиентът?
— Хората на Бабидж Таун.
— Кои са те?
— Ще трябва сам да разбереш. Приемаш ли?
— Спомена за някакъв бонус…
Тя се усмихна и потупа ръката му.
— В брой или като професионални услуги?
— Да чуем първо за парите в брой.
— Според вътрешния ни правилник обикновено делим парите с оперативните агенти в съотношение шейсет на четирийсет. — Джоун наклони глава и го погледна в очите. — Вероятно помниш как работихме последния път. Но тогава ти отказа да вземеш парите, които ти се полагаха, и ги остави на мен. И до ден-днешен не разбирам защо го направи…
— Да речем, че така е било по-безопасно и за двама ни — въздъхна той. — Но доколкото си спомням, ти възнамеряваше да използваш тези пари за оттеглянето си…
— Така беше. Но се оказа, че имам проблеми с харченето. По тази причина продължавам да съм в месомелачката.
— За каква сума става въпрос в случай на успех в разследването? И колко бързо ще бъде изплатена?
— Малко е сложно, защото е свързано с формули — въздъхна Джоун. — Достатъчно е да ти кажа, че става въпрос за наистина големи пари. — Очите й пробягаха по фигурата му. — Предполагам, че ще позагладиш косъма.
Шон се облегна назад и набоде на вилицата си един варен картоф.
— Да смятам ли, че проявяваш интерес? — попита Джоун.
— Не само проявявам интерес, но и приемам — отвърна той и взе в ръце дебелата папка. — Благодаря за обяда, а и за поръчката.
— Ще уредя пътуването ти дотам — кимна тя. — Какво ще кажеш за след два дни?
— Устройва ме. Трябва ми малко време да си подредя нещата.
— И да се сбогуваш с Милдред?
Шон отвори уста, но Джоун го изпревари и плъзна един плик на масата.
— Аванс за разходите — отвърна на безмълвния му въпрос тя. — Убедена съм, че имаш нужда от него.
Той се взря в чека, прибра го в джоба си и промърмори:
— Задължен съм ти, Джоун.
— Дано си искрен — прошепна тя, изпращайки с поглед отдалечаващата се фигура.