Дейвид Балдачи
Обикновен гений (33)

33

На следващата сутрин Мишел направи серия упражнения, сподели с дежурната сестра раздразнението си от изчезването на Хорейшо Барнс и се прибра в стаята си. Там след шест последователни и рекордно дълги всмуквания на Черил тя скочи и измъкна сламката от устата й.

Миг по-късно в коридора се разнесе тропот от тичащи крака и Мишел разбра, че бе настъпил часът на истината. Сграбчи протестиращата Черил и я натика в банята.

— Ще излезеш оттук само когато чуеш, че някой пада на земята! — просъска в ухото й тя. Черил зяпна от изненада и моментално забрави за любимата си сламка.

Мишел излезе от банята и зае бойна поза.

Вратата на стаята се отвори от тежък ритник. На прага застана Бари с метална тръба в ръце и змийски присвити очи.

— Мръсна кучка! — изсъска той.

— Гаден наркопласьор! — извика в отговор тя, а после избухна в подигравателен смях. — Нека отгатна. Рано сутринта са пипнали съучастника ти и той е пропял.

— Мръсна кучка! — изрева извън себе си Бари.

— Ела и ме хвани, скъпи! — подкани го с ръце тя. — Виждам, че изгаряш от желание да го направиш. А след като ме натупаш здравата, сигурно ще ти позволя и да се позабавляваш с мен.

Бари вдигна тръбата високо над главата си и се втурна напред.

В следващия миг отлетя обратно и се блъсна в стената, получил страхотен ритник в главата. Мишел не му остави време да се осъзнае. Юмрукът й потъна в корема му, а страничният ритник го улучи в брадичката и го запрати върху леглото на Черил. Той остана там известно време, после бавно започна да се надига, очевидно зашеметен от ударите. Тръбата излетя от ръката му и профуча на няколко сантиметра от главата на Мишел, която пъргаво отскочи встрани. Опита същото и с близкия стол, но отново без успех. Вбесен, Бари се смъкна от леглото и се хвърли към нея. Но ръцете му отново сграбчиха въздуха. Последва светкавичен ритник в левия бъбрек, който бързо прогони желанието му за битка.

Мишел се стрелна напред и го довърши с добре премерен удар с лакът в тила. Нещастникът нададе сподавен вик и се просна по очи на пода.

— Чакам, Бари — закачливо каза тя. — Побързай да ме довършиш, защото ченгетата всеки момент ще бъдат тук.

— Гадна кучка! — безсилно изстена той. Битката беше приключила.

— Вече го чух. Толкова беден ли е репертоарът ти?

Бари започна да се надига и тя се подготви за последен, наистина нокаутиращ удар. В същия момент през вратата надникнаха двама полицаи с извадени пистолети.

— Ето го вашия човек — посочи тя мъжа на пода. — Аз съм Мишел Максуел — жената, която вчера се обади на детектив Ричардс.

Единият от полицаите огледа опустошената стая и загрижено попита:

— Добре ли сте, госпожо?

— Идиот! — простена от пода Бари. — Аз съм този, който е ранен и има нужда от лекар! Защото тя ме нападна, а не аз нея!

— Това е моята стая — небрежно уточни Мишел. — Той се появи тук с метална тръба. Ето я там, с отпечатъците му. Опита се да ми отмъсти, че провалих търговията му с дрога, която измъква оттук с помощта на аптекаря. Онзи фалшифицира данните в компютъра, а нашият приятел Бари изнася наркотиците навън във вид на фалшиви колети от името на пациентите. — Очите й се сведоха към сгърчения мъж на пода. — Сами виждате, че за него нещата малко се пообъркаха.

Въпреки протестите на Бари полицаите го вдигнаха на крака и му щракнаха белезниците.

— Ще ни трябват вашите показания, госпожо — каза единият от тях.

— Изгарям от нетърпение да говоря — усмихна се Мишел.

Ченгетата прибраха пистолетите си и поведоха арестувания към вратата. После изведнъж замръзнаха на място. Пътят им беше препречен от инвалидната количка на Санди, но очите им не гледаха нея, а пистолета в ръцете й.